Р Е Ш
Е Н И Е
/неприсъствено/
№ 1716 07.05.2019г. Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, I-ви гр. състав
в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ТРАЙКОВА
при
участието на секретаря Цвета Тошева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 19836 по описа на ПРС за 2018г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, член 224,
ал. 1 от КТ, с чл. 220, ал. 1 от КТ и член 222, ал. 3 от КТ.
Ищецът Л.Х.С. с ЕГН ********** с адрес: ***, представляван от
адв. И.К.е предявил
обективно съединени искове против
„Глобъл Комюникейшън Нет“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, ул. Стефан Веркович
№ 3, ет. 3, ап. 5 за осъждането му да
заплати следните искови суми: 47,23 лева за един
работен отработен ден; 12,75 лева доплащане за професия;
59,98 лева обезщетение за един работен
ден ползван годишен платен отпуск; 1319,53 лева обезщетение по член 220 от КТ за неспазен срок
на предизвестието от работодателя, както и сумата от 7919,18 лева обезщетение по член 222, ал. 3
от КТ, ведно със зак. лихва върху
исковите суми, считано от завеждане
на исковата молба в съда – 12.12.2018г. до окончателното
им изплащане.
Ищецът твърди да е бил
възстановен на заеманата от преди уволнението длъжност „***********“ считано от
13.11.2018г., , като след като отработил първия работен ден поискал от
работодателя си да ползва един ден от ПГО. На 15.11.2018г. - денят, в който се явил на работа след
вземането на отпуск, му била връчена заповед за прекратяване на ТПО без да бъде
спазен едномесечния срок за предизвестие.
Твърди да са му останали неплатени трудови
възнаграждения, обезщетение за неспазено едномесечно предизвестие и обезщетение
по чл. 222, ал. 3 от КТ. Претендира се законна лихва върху всяка главница, считано
от постъпване на исковата молба в съда – 12.12.2018 г. до окончателното
погасяване и разноските по делото.
Препис от исковата молба е
редовно връчен на ответника на 07.02.2019 година, чрез упълномощено лице на
дружеството на адреса му на управление, като от същия писмен отговор в срок не
е постъпил. Ответникът е бил редовно призован за първото заседание на
21.03.2019 година, като в изпратеното до същия съобщение, изрично е вписано, че
при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да
е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната
страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване
на делото, както и присъждане на разноските.
В първото съдебно заседание
ответникът не е изпратил представител, като няма направено искане делото да се
гледа в негово отсъствие. Препис от определението, с което е насрочено делото,
е редовно връчен на страните, като със същото на всяка от тях отново са
разяснени последиците по чл. 238, ал. 1 и сл. от ГПК.
В съдебно заседание ищецът, чрез
пълномощника си е поискал на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК да бъде
постановено неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът намира, че в настоящия
случай всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба
в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, не изпраща представител в първото по делото
заседание и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие.
Искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение е своевременно
направено, като от представените с исковата молба писмени доказателства –
трудов договор, решение на СРС по гр.д. № 57655/2017г.,
уведомление по чл. 345 КТ, заявление за заемане на длъжността, заповед за
заемане на длъжността, заявление за ползване на ПГО, предизвестие, заповед за
прекратяване на ТПО, издаден справка за дължими възнаграждения и обезщетения,
препис от трудова книжка, спрвка от НАП за състояние
на труд. договори.
Ето защо настоящият съдебен
състав счита, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 239,
ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което и на
основание чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК следва да се постанови такова решение, с
което предявените искове да се уважат изцяло, в предявените след изменението им
размери, като се осъди ответника да заплати на ищеца претендираните
суми изцяло.
Ищецът претендира направените по
делото разноски за адв. възнаграждение, за които
представя списък. Същите, видно от договора за правна защита и съдействие,
възлизат на сумата от 2500 лева, платено адв.
възнаграждение изцяло и в брой. С оглед изхода на спора същите следва да се
възложат в тежест на ответника.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по
бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС дължимата държавна такса върху
уважените искове, като същата на основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК възлиза общо на 419,77 лева, от които 50
лева - ДТ за иска по чл. 128, т. 2 КТ, 50 лева (петдесет лева) - ДТ за иска по
чл. 220 от КТ и 316,76 лева ДТ по иска по член 222, ал. 3 от КТ.
Така мотивиран, съдът
ОСЪЖДА „Глобъл Комюникейшън Нет“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Стефан Веркович
№ 3, ет. 3, ап. 5 да заплати на Л.Х.С. с ЕГН ********** с адрес: ***, представляван от
адв. И.К.следните суми: сумата от 47,23
лева за един
работен отработен ден; 12,75 лева доплащане за професия;
59,98 лева обезщетение за един работен
ден ползван годишен платен отпуск; 1319,53 лева обезщетение по член 220 от КТ за неспазен срок
на предизвестието от работодателя, както и сумата от 7919,18 лева обезщетение по член 222, ал. 3
от КТ, ведно със зак. лихва върху
исковите суми, считано от завеждане
на исковата молба в съда – 12.12.2018г. до окончателното
им изплащане, както и сумата от 2 500 лева -
разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Глобъл Комюникейшън Нет“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Стефан Веркович
№ 3, ет. 3, ап. 5 да заплати в полза на Държавата, по
бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския районен съд сумата от 419,77 лева, от които 50 лева - ДТ за иска по чл. 128, т. 2 КТ,
50 лева (петдесет лева) - ДТ за иска по чл. 220 от КТ и 316,76 лева ДТ по иска
по член 222, ал. 3 от КТ.
Решението
не подлежи на обжалване.
Ответникът
може да търси защита срещу решението по реда на чл. 240 от ГПК.
Препис
от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Анета Трайкова
Вярно с оригинала: Ц.Т.