Р Е Ш Е Н И Е
гр.ЛОВЕЧ, 22.11.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ
РАЙОНЕН СЪД, шести граждански състав, в публично заседание на шести
ноември, две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: НАТАЛИЯ РАЙКОВА
при участието на секретаря Иванка
Вълчева, като разгледа докладваното от съдията
гр.дело №444 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази :
Искова
претенция за заплащане на неимуществени вреди с правно основание чл.200, ал.1
от КТ във връзка с чл.52 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД в размер на сумата 10 000
лева..
Настоящият
съдебен състав е сезиран с искова молба от Т.С.Й. ***, чрез пълномощника й адв.К.Т.
*** срещу „Осъм”АД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление :
гр.Ловеч, кв.”Северна индустриална зона”,
представлявано от Милен Соколов Свиленов, в която изтъква, че е наследник на В. Г. В., ЕГН-**********,
като преди да почине с него сключили граждански брак на 09.02.2018 год.
в гр.Ловеч. Съпругът й починал в резултат на настъпила
„трудова злополука" на работното си място.
Приживе
съпругът й имал сключен трудов договор №81
от 01.11.2013 год. с
фирма „Осъм"АД-гр.Ловеч, където работел на длъжността
„шлосер". Постъпил в предприятието на 04.11.201З год.
като до момента на смъртта му имал общо 12 год.,
Злополуката
възникнала на площадката пред цех „Формовъчно леярен" на ответното
дружество на 12.02.2018 год.
в работно време, като съпругът й осъществявал работа, възложена му от
работодателя и в негов интерес. Задължението му е било, заедно
с негови колеги да преместят чрез транспортиране аспирационен филтър от цех
„Финишна обработка" в определено и приготвено за тази
цел помещение в цех „Формовъчно-леярен" на дружеството. Твърди,
че процесът на преместване започнал към 10.30 часа.
Достигайки изхода на цех „Финишна обработка" се оказва, че филтърът е
по-висок от отвора на вратата и затова се наложило да се
разглоби най-горната част на филтъра и демонтиране на
двигателя. След демонтажа мотокар го повдига отново и го подкарва, но след 3-
Споменава,
че след инцидента е назначена
комисия за разследване на злополуката, която изготвила протокол
№5103-10-2/26.02.2018 год,
подписан без възражения от заинтересованите страни във връзка с инцидента. С
разпореждане на НОИ-ТП Ловеч
№51041011 от 22.03.2018 год.,
на основание чл.60, ал.1 от КСО, декларираната злополука била приета за трудова
по чл.55, ал.1 от КСО. На 31.07.2018 год.
получила обезщетение от ЗАД”Булстрад
Виена Иншурънс Груп”
по застраховка „Трудова злополука" по полица №360717050000031 със
застраховащ „Осъм"АД в размер на 33 737,76
лева по банков път на посочена от нея
банкова сметка. ***ената сума, тъй като същата обезщетявала само част от
действително понесените от нея неимуществени вреди. Счита, че реалните вреди
които тя е понесла в резултат на смъртоносния трудов инцидент били в размер на
83 737,76
лева.
Смъртта
на нейния съпруг й причинила непоправима болка. Макар
с него да сключили брак, малко преди инцидента, те съжителствали заедно от 8
години, а формалното обвързване било изключително тяхно лично решение. Изгубила
много скъп и близък за нея човек. Отношенията й с него били
много хармонични. Двамата били много
привързани един към друг. Всеки спомен за
него й причинявал голяма болка. С него споделяли
всичко в добри и лоши моменти и имали чувство на уважение един към друг. Сега
била обречена на самота до края на жизнения си път, като изпитвала страх да се
срещне с нов човек. Отделно от това нямала вече желание да го стори, още повече
толкова рано след смъртта на съпруга й. В. В. й
оказвал не само финансова, но и морална подкрепа в живота. Той бил обичан от
всички роднини, приятели и колеги. След смъртта му вече не се чувствала
пълноценен човек. Не можела да спи добре нощем, като сънят
й бил лек и често се събуждала. Имала натрапчиви мисли за спомени между тях
двамата. Спомняла си чудесните моменти, които прекарвали заедно, разходките,
мечтите, които споделяли, а сега всичко това било безвъзвратно изгубено. Нямало
да има повече такива моменти в живота й. След неговата смърт била изолирана от
обществото, срещала се с все по малко хора, а това допълнително я депресирало. Именно
в резултат на смъртта му развила депресивно разстройство. Обичала да се
занимава с домакинска работа - готвене,
чистене и др., докато сега това представлявало
бреме и трудност за нея.
С оглед
на всичко изложено по-горе моли съда да ги призове с ответника на съд и след
като се увери в основателността на твърденията й и във
верността на направените въз основа на тях правни изводи, да постанови решение,
с което осъди „Осъм"АД, ЕИК : *********,
със седалище и адрес на управление :
гр.Ловеч, кв. „Северна
индустриална зона” да заплати на Т.С.Й.,
ЕГН-**********, с адрес ***,
сумата от 10 000 лева - частична претенция от общата
сума 50 000 лева, която последна сума представлява разликата
между претърпените неимуществени вреди в резултат на настъпила смърт при „Трудова
злополука” на В. Г. В., ЕГН-********** и изплатеното
застрахователно обезщетение във връзка с нея по застрахователна полица
№360717050000031 на ЗАД”Булстрад Виена Иншурънс Груп” по
застраховка „Трудова злополука”, ведно със законната лихва до окончателното и
заплащане на задължението, считано от датата на подаване исковата молба в съда.
Моли да й бъдат
присъдени и съдебно-деловодните разноски, включително
заплатения изцяло адвокатски хонорар.
В срока по
чл.131 от ГПК е представен отговор на искова молба вх.№4161/09.04.2019
год. от ответника, чрез пълномощника му адв.Ф. ***, в който от името на
доверителя си заявява, че във връзка с установяване елементите на фактическия
състав по чл.200, ал. 1 от КТ не оспорва твърдението, че между В. Г. В. и
„Осъм”АД е имало трудово правоотношение по сключен трудов договор
№81/01.11.2013 год. и подписана от работника длъжностна характеристика за
заеманата длъжност, по силата на което той е заемал длъжността „шлосер”, с код
по НКПД 7222 3011. Приема за действителна трудовата злополука по чл.55, ал.1 от КСО, тази която е станала през време и по повод на извършената от пострадалия
работа в интерес на предприятието. В конкретният случай
Венцислав
Вълков е бил натоварен само и единствено с обезопасяване, разглобяване и
демонтиране на двигателя на филтъра, но не и с други действия по
понататъшното придвижване на филтъра в помещението. Счита, че В. В. е
действал в условията на „груба небрежност”, тъй като му е било известно, че
тежестта на елемента е значителна и с оглед на неговата височина е невъзможно
да бъде удържан, но въпреки това е предприел действие в тази насока, поради
което и в такива случаи на трудова злополука в текста на чл.201, ал.2 от КТ е
предвидена възможноста за намаляване на обезщетението, ако се установи, че
пострадалият е допринесъл за увреждането си, допускайки груба небрежност. Навежда
твърдения, че пострадалият сам се е поставил в
ситуация на повишен риск и вредата е настъпила по изключително негова вина, в който смисъл
следвало да се приеме, че има причинно-следствена връзка между
трудовата злополука и претърпените от ищцата – съпруга на починалия
неимуществени вреди, които претендира. В. В. е действал в
разрез с изискванията за безопасност и то със знанието и съзнанието за
евентуално съществуваща опасност от настъпване на определени вредоносни
последици, които се е надявал да предотврати. Въз основа на изложените
аргументи моли
съда да отхвърли като неоснователен и недоказан предявения иск, алтернативно да
приеме за основателно възражението за съпричиняване поради допусната груба
небрежност от страна на пострадалия и да намали размера на претендираното
обезщетение, като присъди на доверителя му и сторените по делото разноски.
В съдебно
заседание ищцата, редовно призована, се явява лично и с пълномощника си адв.Маринов,
който от името на доверителката си поддържа иска. Прави искане, на основание
чл.214, ал.1 от ГПК, за изменение размера на исковата претенция със сумата
90 000 лева или същият вместо за 10 000 лева да се счита предявен за
сумата 100 000 лева, което искане съдът е уважил, допускайки в съдебно
заседание на 15.05.2019 год. исканото изменение в цената на иска, оставайки
сезиран с претенция за заплащане на сумата 100 000 лева от страна на
ответника, представляваща разликата на претърпените неимуществени вреди в
резултат на настъпила смърт при „Трудова злополука” на името на починалия В. Г.
В., ЕГН-********** и изплатеното застрахователно обезщетение във връзка с нея
по застрахователна полица №360717050000031 на ЗАД”Булстрад Виена Иншурънс Груп”
по застраховка „Трудова злополука”, ведно със законната лихва до окончателното
заплащане на задължението, считано от датата на подаване на исковата молба. По
същество моли съда да уважи иска с правно основание чл.200, ал.1 от КТ, тъй
като отговорността на работодателя е доказана с оглед на събраните по делото
доказателства. Моли за присъждане и на съдебно-деловодни разноски съгласно
представен списък на разноски по чл.80 от ГПК. В определения от съда срок
представя писмена защита, в която излага подробни съображения относно
основателността на исковата претенция.
В хода на
процеса ответното дружество се представлява от адв.Ф., който от името на
доверителя си оспорва иска по подробни съображения, изложени в отговора на
исковата молба, който поддържа. Счита, че възражението им по чл.201, ал.2 от КТ
е основателно, тъй кто по делото са налице доказателства, че с действията си
пострадалото лице е действало в условията на груба небрежност, като по този
начин в значителна степен е допринесло за настапване на вредоносния резултат,
поради което моли за намаляване размера на претендираното от ищцата обезщетение
по чл.200, ал.1 от КТ. Налице е съпречиняване на вредоностния резултат, което
съда следва да съобрази при постановяване на решението си. Относно претенцията
за разноски на ищцата, оспорва представения списък по чл.80 от ГПК, досежно
адвокатското възнаграждение, тъй като за него няма доказателства за реалното
заплащане на визираната в него сума от 6 000 лева. Заявява, че не
претендира разноски за настоящото производство. Доводите си развива в писмени
бележки.
Настоящият
съдебен състав като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства,
доводите на процесуалните представители на страните, по вътрешно убеждение съгласно
чл.12 от ГПК, и съобразно нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, приема за установени следните факти :
Ищцата
доказва активната си процесуална легитимация от завеждане на настоящия иск с
представянето на удостоверение за наследници изх.№3025/01.11.2018 год на
Община-гр.Ловеч, от което е видно, че В. Г. В. е бивш жител ***, починал на
12.02.2018 год., за което е издаден акт за смърт №0240/13.02.2018 год.,
съставен в гр.Плевен. След смъртта си е оставил за свои единствени законни
наследници преживяла съпруга - Т.С.Й. и майка Г. Г. Н..
От
представения като доказателство по делото препис-извлечение от акт за смърт,
издаден въз основа на акт за смърт №0240/13.02.2018 год. съставен в гр.Плевен,
се установява, че за дата на смъртта на В. Г. В. е посочена 12.02.2018 год., 17
часа и 20 минути.
Т.С.Й.
е сключила граждански брак с В. Г. В. на 09.02.2018 год., който факт се
установява от удостоверение за сключен граждански брак №**********/09.02.2018
год., издадено въз основа на акт за сключен граждански брак №0005 от 09.02.2018
год. на Община-гр.Ловеч.
Няма
спор между страните и затова, че приживе съпругът на ищцата В. Г. В. е работил
на трудов договор в ответното дружество по силата на трудов договор
№81/01.11.2013 год., на длъжността „шлосер”, постъпвайки на работа на
04.11.2013 год., с основно месечно възнаграждение в размер на 310 лева и
допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит 0,6%
за всяка година трудов стаж при настоящия работодател и за всяка година трудов
стаж на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия при
друг работодател.
Съгласно
длъжностната характеристика, представляваща неразделна част от трудовия договор
основната цел на длъжността „шлосер” е текущ, ежедневен и основен ремонт на
особено сложни и едрогабаритни машини, агрегати, съоръжения, автоматични линии
и траспортни средства. Задълженията и отговорностите му включвали : 1/.ежедневен,
текущ и основен ремонт на машини, агрегати, съоръжения, автоматични линии и
траспортни средства, регулиране и проверка на точността и пускане в екслоатация
на оборудването; 2/.възстановянане и замяна на отговорни и сложни детайли,
възли и механизми; 3/.шлосерска обработка на детайли и възли; 4/.използване на
технически справочници, паспортните данни на машините и съоръженията, при
извършване на ремонтни работи, разчитане на схеми; 5/.изпитване, регулиране и
предаване на ремонтираните машини и съоръжения, проверка на функционалността
след ремонта; 6/.ежедневно водене на дневник за техническото състояние на машините
и съоръженията; 7/.ползва измервателни инструменти за различните измервания;
8/.носи отговорност за повереното му имущество - техника, инструменти,
материали; 9/. Носи отговорност при установени липси на резервни части и
материали; 10/.носи отговорност за некачествено извършен ремонт или
профилактика на машините и оборудването; 11/.ежедневно извършва профилактика и
следи за нормалната работа на машините и съоръженията, като извършва
превантивни действия, които не допускат и намаляват аварийните ситуации; 12/.извършва
цялостно организационно поддържане на работното място; 13/.информира началник
цеха при невъзможност да изпълни задачите, както и при възникнали проблеми;
14/.в своята работа е длъжен да се ръководи изцяло от интересите на Холдинга и
дружеството; 15/.спазва производствената и технологичната дисциплина, правилата
за противопожарна охрана, безопасност и хигиена на труда. Видно от т.3 на
длъжностната характеристика е, че се касае за работа в условия на повишена
степен на риск. Нормативната база, която лицето, заемащо длъжността трябва да
познава е : Инструкция за работа при аварийна ситуация; ЗЗБУТ и нормативните
актове към него; Правилник за вътрешния трудов ред; изискванията на системите
за управление на качеството ISO 9000:2008 14001:2004; регламент 333/2011 г.,
както и други нормативни и подзаконови актове, свързани с работата му.
От
Заповед №056/07.06.2016 год. на Изпълнителния директор на „Осъм”АД се
установява, че следва да се провеждат инструктажи по безопасност и здраве при
работа, както следва : начален, на работното място, периодичен, извънреден. От
служебна бележка №70/04.11.2013 год. е видно, че на В. Г. В. е проведен начален
инструктаж по безопасност и здраве при работа, противопожарни правила, план за
защита при бедствия1 план за евакуация и инструкцията за ЛПС в”Осъм”АД на
04.11.2013 год. Името на съпруга на ищцата фигурира под №6 и в списъка на
запознатите с оценката на риска в „Осъм”АД-гр.Ловеч с дата 04.11.2013 год.
Представен
като доказателсто по делото е и Протокол №5103-10-2/26.02.2018 год. на НОИ
ТП-гр.Ловеч за резултатите от извършено разследване на злополука, станала на
12.02.2018 год. с В. Г.В. по декларация вх.№1004-10-66/14.02.2018 год. на НОИ в
осигурителя „Осъм”АД, като комисията с председател инж.И. В. В. - Гл.инспектор
по осигуряването в ТП на НОИ-гр.Ловеч и двама от членовете инж.Е. Н.И. и инж.К.
И. П. - Главни инспектори в Дирекция „Инспекция по труда”-гр.Ловеч, В. Ц. Д. -
Ръководител АСО, представител на осигурителя в КУТ на дружеството и А. И. Г. -
организатор автомобилен транспорт, представител на работниците и служителите в
КУТ на дружеството, в присъствието на съпругата на пострадалия и Н. П. С. -
автомонтьор в „Осъм”АД-гр.Ловеч, представител на работниците и служителите в
КУТ на дружеството, са установили следното : Злополуката с В. Г. В., заемащ
длъжността „шлосер” в „Осъм”АД е възникнала на площадката пред цех „Формовъчно-леярен
на „Осъм”АД, около 12,40 часа на 12.02.2018 год. Свидетели са били Началник цех
„РМЦ” Г. М. Г., шлосер А. С. Ф., електромонтьор Я. И. Н. и заварчик Е.П. И.,
които са оказали първа помощ на пострадалия. Я. Н. се е обадил на тел.112,
малко след което пристигнала линейка на СМП-гр.Ловеч. След медицински прегледи
и процедури в МБАЛ-гр.Ловеч е взето решение и пострадалия е транспортиран до
УМБАЛ-гр.Плевен, където по-късно почива. Въз основа на извършеното разследване
в „Осъм”АД-гр.Ловеч и на мястото на инцидента комисията е установила, че
пострадалият работник има сключен трудов договор №81/01.11.2013 год. за
длъжността, която е изпълнявал към момента на инцидента в дружеството - шлосер.
В НАП-гр.Ловеч са преведени необходимите осигурителски вноски за пострадалото
лице до м.декември 2017 год. включително. Непосредствено преди злополуката В. В.
е имал за задача, заедно с колегите си Г. м. Г., А. С. Ф., Я. И. Н. и Е. П. И.
да преместят чрез транспортиране аспирационен филтър от цех „Финишна обработка”
в определено и приготвено за тази цел помещение в цех „Формовъчно-леярен” на
дружестовото. Около 10,30 часа започва процеса по преместване, като за целта се
използва мотокар марка „Still”, модел „DFG 3/4106” /4 t/, както и
широка и дебела ламарина за влачене по терена. Мотокарът се управлява от заварчика
Е. П. И.. Достигайки изхода на цех „Финишна обработка” се оказва, че филтърът е
по-висок от отвора на вратата, което е наложило извършването на разглобяване и
демонтиране на разположения най-отгоре на филтъра двигател с турбина. След
демонтиране на двигателя и турбината, аспирационния филтър, който е поставен на
ламарината, е придвижен до входа на помещението, предвидено за монтаж. С
поставени дълги вилици мотокарът повдига филтъра на 10-
След
като се е запознала на мястото на възникване на злополуката, разглеждайки
представените документи и материали от „Осъм”АД-гр.Ловеч и след прочитане на
писмените обяснения на свидетелите на инцидента, комисията е приела като
най-вероятни следните причини за допуснатата злополука : 1/.Неправилна
организация и липса на достатъчно внимание при осъществяване на
товаро-разтоварния процес; 2/.Използване на неправоспособен персонал за работа
с мотокара; 3/.Не е спазена инструкцията за безопасна работа с мотокар; 4/.Не е
спазена инструкцията за безопасна работа при ръчно изпълнение на
товаро-разтоварната работа., като в Раздел IX
комисията е посочила и конкретно кои текстове на законови и подзаконови
нормативни актове са нарушени. Като лица, които са допуснали нарушения
на първо място е посочен работадателя “Осъм”АД-гр.Ловеч, затова, че е нарушил
чл.53, ал.2, т.2 от Наредба №7/1999 год. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на
работното оборудване във връзка с чл.9 във връзка с чл.3 от Наредба
№10/07.12.2004 год. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд
при работа с електрокари и мотокари и на второ място Е.П. И., „заварчик” в
осигурителя „Осъм”АД-гр.Ловеч, който е нарушил чл.210 от Наредба №7/1999 год.
за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на
работните места при използване на работното оборудване и именно на тях са
съставени актове за нарушения на нормативните документи.
Издадено
е Разпореждане №51041011 от 22.03.2018 год. на НОИ ТД-гр.Ловеч до „Осъм”АД и до
Т.С.Й., с което на основание чл.60, ал.1 от КСО, декларираната злополука вх.№66
от 14.02.2018 год. на Териториално поделение-гр.Ловеч от осигурителя „Осъм”АД,
станала с В. Г. В., ЕГН-********** на 12.02.2018 год., се приема за трудова
злополука по чл.55, ал.1 от КСО. Посочено е, че е налице внезапно увреждане
здравето и живота на лицето и настъпила смърт /открита рана на главата и
съчетана механична травма на тялото/, станало през време и във връзка с
извършваната работа - при вземане на участие по преместване на аспирационен
филтър и при опит да се стабилизира дебалансирането на съоръжението, работникът
попада между металната конструкция на филтъра и терена. Разпореждането не е
обжалвано пред Директора на ТП-гр.Ловеч в 14-дневен срок от получаването му по
реда на чл.117 от КСО и е влязло в сила на 18.04.2018 год., за което ищцата е
уведомена с писмо изх.№1023-10-456#1/03.05.2019 год. от Директора на
ТП-гр.Ловеч.
Видно
от извлечение от сметка с дата 31.07.2018 год. по банковата сметка на ищцата е
преведена сумата 33 737,76 лева от ЗАД”Булстрад Виена Иншурънс Груп” по
застраховка „Трудова злополука”.
От
заключението на съдебно-медицинската експертиза на доц.д-р П.Л., което съдът
приема като компетентно изготвено и безпристрасно депозирано се установява, че
според фиш за спешна медицинска помощ на ЦСМП-гр.Ловеч, линейката е тръгнала
към мястото на произшествието в 13,15 часа и е пристигнала в 13,18 часа, като
пострадалото лице е траспортирано до СО на МБАЛ-гр.Ловеч в 13,30 часа. В СО на
МБАЛ-гр.Ловеч е била снета анамнеза на пострадалия, извършен е общ преглед и
преценка на състоянието му, консултации с ортопед, анестезиолог-реаниматор,
проведени са апаратни изследавния /ЕКГ и КТ на гърди и корем/. Установени са
ниско кръвно налягане, ускорен пулс, отпадане на функциите - движение на
долните крайници, излив на кръв и въздух в гръдна кухина, двустранна фрактура
на множество ребра, фрактура /размачкване/ на гръден и поясен прешлен.
Започнати са първоначални реанимационни действия - подаван е кислород,
осигурени са венозни пътища. Поставени са диагнози : Травматичен шок,
политравма и тъй като състоянието на пострадалия е преценено камо много тежко е
предприето транспортирането му до УМБАЛ „Д-р Г.Странски”-гр.Плевен. Вещото лице
е посочило в заключението си, че транспортът от едно в друго лечебно заведение
следва определена процедура, спазена от екипа на ЦСМП - той не може да прецени
и осъществи самостоятелно в кое лечебно заведение да хоспитализира пациента.
Пояснено е и че уврежданията на пациента са резултат от тъпа механична травма с
голяма сила и отговарят на описаната обстановка на произшествието - притискане
от машинен елемент /филтър/ с голямо тегло, като между получените увреждания
при инцидента и настъпилата смърт има пряка причинна връзка.
От
назначената по молба на пълномощника на ответника съдебно-психиатричната
експертиза на в.л.Д-р С.Д. във връзка с психическото състояние на ищцата се
установява, че смъртта на В. Г. В. представлява остра стресова реакция за
неговата съпруга, причинена от изключително стресогенно житейско събитие,
водещо до нарушение в адаптацията. Експерта уточнява, че обикновено след
няколко дни тези симптоми отслабват и постоянно отминават, като в конкретния
случай това става по-бавно от обичайното. Това било видно както от нейните
оплаквания от депресивния спектър, така и от показанията на сестра й свекърва
й. Тъй като вършела домакинската си работа без желание и нищо не я радвало, се
наложило да потърси помощ от психиатър, като й е поставена диагноза :
„Рекурентно депресивно разстройство, умерено тежък епизод”. Предписан и е
антидепресант „Ксанакс”, като с приемането на този медикамент се чувствала
малко по-добре Не е ходила на конкролен преглед и продължила да пие
предписаното й лекарство, но не редовно, а само когато има нужда. Според в.л.психиатър,
епизодите на изживяване на травмата при ищцата постепенно ставали по-леки, но
продължават и понастоящем. Като цяло описва състоянието й като „Остра стресова
реакция /Психичен шок/, преминала постепенно в депресивен синдром, с
относително добра прогноза. Експертът посочва, че посттравматичното стресово
разстройство е закъснял или протрахиран отговор на стресогенното събитие. В
повечето случаи се очаква възстановяване, като в малка част от тях преминава в
хронично, след няколко години. Подобен тежък инцидент се отразява тежко на
психологическото състояние на човек, но това не е необратимо. Между ищцата и
починалия й съпруг е имало устойчива емоцианална връзка.
Съдът
кредитира с доверие и ангажираните гласни доказателства на св.Г. Г. Н.
/свекърва на ищцата/ и Т. Б. Г. /сестра на ищцата/, които като нейни най-близки
са забелязали промяна след смъртта на съпруга й. Свекървата на ищцата изясни
пред съда, че Т. и Венци съжителстват осем години, а са сключили граждански брак
петъка преди В. да почине. Двамата никога не са имали конфликти и се разбирали
много добре. Навсякъде ходили заедно. Т. имала оперативна интервенция за смяна
на тазобедрена става, като В. ходил при нея на свиждане в гр.Плевен. След
смъртта на В. у Т. настъпила голяма промяна. По-рано тя излизала с колежки, но
сега когато я търсили тя отклонявала предложението им и не искала да излиза.
Тъй като Т. и свекърва й живеели заедно в с.Славяни, именно тази свидетелка
изясни пред съда, че снаха й след смъртта на съпруга си станала затворена,
често се затваряла в стаята си и плачела. Нощем не можела да спи и я чувала
често, че плаче. Финансово снаха й разчитала на В., защото той издържал цялото
семейство. Почти всяка вечер двете си говорят за В. и Т. си спомняла всичко за
него, къде са ходили, какво са правили. Т. и В. и сключили граждански брак,
защото искали да си купят апартамент в гр.Ловеч и да си осиновят дете, като
това било най-голямото желание на В..
Сестрата
на ищцата Т. Б. Г. уточни пред съда, че Т. била много разстроена и плачела след
смъртта на В.. В петъка се оженили и след два дни станал инцидента с него.
Описа, че отношенията между сестра й и нейния съпруг били добри, двамата
страшно много се разбирали, взаимоотношенията в семейството им били хармонични
и не е имало моменти да са били разделени през осемгодишния период, в който са
съжителствали съвместно. След инцидента забелязала промяна у Т. - станала
по-затворена и не била така общителна, както преди. Не искала да излиза и при
всяко едно споменаване на името на В. много се разстройвала. След смъртта на В.,
Т. не можела да спи, сънувала кошмари. В. е постоянно в мислите й и всяко едно
тяхно преживяване, сестра й не може да го преживее.
Показанията
на свидетелите на ответника А. С. Ф. и Г. М. Г. съдът съобразява дотолкова,
доколкото те са колеги и преки очевидци на случилото се на 12.02.2018 год. в
„Осъм”АД, като първият свидетел поясни, че след като въпросният филтър го
издърпали на мястото и трябвало да се разтовари, мотокара го взел и го вдигнал
от платформата. След като го дръпнал назад, филтъра се наклони в дясна посока на
свидетеля, като в този момент В. бил зад него. В момента, в който филтъра се наклонил
В. се мушнал под филтъра да го подпира, което по мнението на свидетеля е
невъзможно. В това време се чуло някой да вика „Бягай” и докато се чуло това
филтъра затиснал В.. След това дошъл началникът на цеха Г. М. Г. и с него
двамата измъкнали В. от под филтъра. Друг колега на име Я. се обадил на тел.112
за да повикат линейка, но линейката дошла с един час закъснение. През цялото
време докато дойде линейката В. бил контактен и в съзнание. Свидетелят А. С. Ф.,
който от 01.02.2016 год. работи на длъжността „шлосер” в ответното дружество
подчерта, че при тях най-важното е да се пазят сами, тъй като в предприятието
всички съоръжения са много тежки. Винаги спазват дистанция при работа. Били се
уговорили и такъв им е инстуктажа, ако нещо се случи да се дърпат настрана.
Това, което Венцислав изпълнил било за първи път. По време на инцидента В. бил
с предпазно облекло, но нямал каска. Всяка задача, която се поставя от
началника е с устен инструктаж от него.
От
показанията на св.Г. М. Г., който към м.февруари 2018 год. работил като
началник цел в „Осъм”АД и познава В. В. се установява, че трябвало да предвижат
самия филтър от цеха до мястото, където трябва да бъде поставен с една ламарина
и с мотокар, след което трябвало да се вземе филтъра от мотокара и да се махне
от самата ламарина. Точно когато се придвижвал мотокара с филтъра се случил
инцидента с В.. Поясни, че всички са се разбрали да седят настрани от самия
филтър и от неговия обсег. Когато се случило това лично той през цялото време
направлявал мотокариста и когато изместили филтъра извън обсега на ламарината,
точно в този момент той се наклонил и лично свидетелят бил от тази страна,
когато се накланял самия филтър. В този момент В. се появил от другата страна
да го задържи да не падне, да го стабилизира, но филтъра бил дълъг около
Това,
което видял е, че Венци е затиснат по дължина на тялото, но не си спомни коя от
двете страни - лява или дясна. Като отишъл при него разговаряли и в момента, в
който линейката дошла Венци бил адекватен. Знае, че работниците имат сключена
застраховка.
По иска с правно основание чл.200, ал.1
от КТ.
При
наличието на тази фактическа обстановка съдът приема, че по делото е безпорно установено
наличието на валидно възникнало и съществувало към 12.02.2018 год. трудово
правоотношение между В. Г.В. и „Осъм”АД-гр.Ловеч. Доказано е и че на същата
дата съпругът на ищцата В. Г. В. е претърпял трудова злополука, тъй като
инцидентът е станал при изпълнение на трудовите му задължения. Това
обстоятелство е изведено като безпорно с разпореждане №51041011/22.03.2018 год.
на НОИ, издадено на основание чл.60 от КСО, което разпореждане има двойствено
значение - от една страна то представлява индивидуален административен акт
относно наличието на трудова злополука, а от друга страна е официален
удостоверителен документ за установените в него факти и в частност - за
наличието на трудова злополука като положителен юридическо факт, който е
елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя
/Решение №410 от 29.06.2010 год. по гр.д.№599/2009 год. на ВКС/. Установено е
също, че в резултат на трудовата злополука, В. Г. В. е получил травми по тялото
и главата, които са несъвместими с живота и е починал, както и че ищцата е една
от наследниците по закон напочиналия като негова преживяла съпруга. Наличието
на така осъществилите се в правния мир положителни факти водят до пораждане
отговорността на работодателя да обезщети съпругата на загиналия при
злополуката работник.
Не
е спорно, че отговорността на работодателя е предмет между сключен между него и
починалия съпруг на ищцата договор за застраховка „Трудова злополука”, валиден
към датата на инцидента, по който пострадалият е застраховано лице, което
обосновава извода за ангажиране отговорността на застрахователя да репарира
причинените на ищцата неимуществени вреди от настъпилата при трудовата
злополука смърт на нейния наследодател.
Спорно
е дали злополуката е резултат от проява на невнимание, съответстващо на груба
небрежност при изпълнение на трудовите задължение от пострадалия, което да даде
възможност на съда да намали отговорността на ответника по чл.201, ал.2 от КТ.
За изясняване на този спорен въпрос, съдът съобрази следното :
Съгласно
чл.200, ал.1 от КТ за вреди от трудова злополука или професионална болест,
които са причинила временна неработоспособност, работодателят отговаря
имуществено независимо от това дали негов орган или друг негов работник или
служител има вина за настъпването им. Отговорността на работодателя е обективна
и безвиновна. Обезщетението може да се намали по изключение, само ако
пострадалият е допринесъл за увреждането си, като е допуснал груба небрежност
/чл.201, ал.2 от КТ/. Грубата небрежност не се отличава по форма /според субективното
отношение към увреждането/, а по степен, тъй като представлява неполагане на
грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност,
при подобни условия /Решение №252 от 30.09.2016 год. на ВКС по гр.д.№1364/2016
год., IV г.о., ГК/. В този смисъл съзнаваната небрежност /самонадеяността/ в
наказателното право и грубата небрежност в гражданското право са несъотносими
/Решение №135 от 08.05.2014 год. на ВКС по гр.д.№4075/2013 год., IV г.о., ГК/.
Вината на пострадалия не може да се предполага. Доказателствената тежест за
наличието на предпоставките по чл.201, ал.2 от КТ е на работодателя, за което
съдът съоразява и Решение №60/05.03.2014 год. на ВКС по гр.дело №5074/2013
год., IV г.о., ГК/, като при липса на доказателства за осъществени от
пострадалия действия в разрез с изискванията за безопасност на труда,
категоричен извод за допусната груба небрежност не може да се направи, както е
посочено в Решение №62/24.02.2015 год. на ВКС по гр.дело №2798/2014 год., IV
г.о., ГК/. Съответно, съпричиняване при трудова злополука има, когато
работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение
на технологичните правила и на правилата за безопасност. Преценката за
положената грижа е в зависимост от конкретните обстоятелства, при които е
настъпила злуполуката, от поведението на работника, съпоставено с
доказателствата как е следвало да процедира и в резултат на кои негови действия
е настъпила вредата, в който смисъл е и константната практика на ВКС - Решение
№62 от 24.02.2015 год. на ВКС по гр.дело №2798/2014 год., IV г.о.; Решение №291
от 11.07.2012 год. на ВКС по гр.дело №951/2011 год., IV г.о.; Решение
№252/30.09.2016 год. на ВКС по гр.дело №1364/2016 год., IV г.о., ГК.
При
анализа на механизма на увреждането, съдът намира, че е налице такова поведение
у постарадалия, което следва да се зачете за неспезване на правилата за
безопасност в степен, обосноваваща извода за допусната груба небрежност. Това е
така, тъй като се установи от наличния като доказателство по делото Протокол
№5103-10-2/26.02.2018 год. на НОИ, ТД-Ловеч, неоспорен в хода на процеса от
страните в производствопо чл.193, ал.1 от ГПК, че пострадалият е участвал в
преместване чрез транспортиране на аспирационен филтър от един цех в друг цех
на ответното дружество, за което се оказва, че филтърът е по-висок от отговора
на вратата и именно това е наложило извършването на разглобяване и демонтиране
на разположения най-отгоре на филтъра двигател с турбина. Налага се с поставяне
на дълги вилици мотокарът да повдигне филтъра на 10-
Установява
се, че в пряка причинна връзка с настъпилата злополука ищцата е претърпяла
неимуществени вреди от смъртта на своя съпруг, които неимуществени вреди следва
да бъдат определени от съда по справедливост на основание чл.52 от ЗЗД.
Справедливостта като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните
вреди включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите
блага са имали за своя притежател. Затова справедливостта не е абстрактно
понятие и тя се извежда от преценката на конкретни обстоятелства, които носят
обективни характеристики. Принципът за справедливост изисква в най-пълна степен
компенсиране на вредите, като е наложителна индивидуална преценка на моралните
вреди, причинени конкретно за ищеца, като се имат предвид множеството
обстоятелства и взаимовръзки, усатновени по делото, тъй като неимуществените
вреди представляват обезщетение за накърнени, неоценими в пари неимуществени
блага, признати и гарантирани от закона.
За
репарация на претърпените от ищцата неимуществени вреди, в резултат от загубата
на съпруга й, съдът на основание чл.52 от ЗЗД, намира, че глобалното
обезщетение в разглежданата хипотеза следва да се определи на 120 000 лева.
При определяне на обезщетението в такъв размер съдът съобрази обстоятелството,
че ищцата е живяла с В. В. осем години на съпружески начала, че са сключили
граждански брак и само няколко дни след сключването му той е починал в резултат
на трудова злополука. Всичко това неминуемо е предизвикало шок и несъизмерима
мъка у нея като току-що омъжена жена. С неочакваната и преждевременна смърт на
съпруга й безвъзратно са останали нереализирани плановете на семейството за
закупуване на жилище и осиновяване на дете, останали са неосъществени мечтите й,
което е довело до допълнително травмиране на ищцата, не само от загубата на
най-близкия и обичан човек до нея, но и от нереализиране на съвместните им бъдещи
намерения и планове. Съдът съобрази и факта, че починалия е бил млад човек, в работоспособна
възраст, без данни да страда от хронични или други заболявания, в разцвета на
силите си, както и че с ищцата са живели заедно и тя е разчитала на неговата
финансова помощ във всяко едно отношение, че са имали силна емоционална връзка
/заключението на в.л.Д. по съдебно-психиатричната експертиза и показанията на
св.Г. Н. и Т. Г./, все неща, обуславящи такъв размер на вредите. Следствие на
трудовата злополука ищцата е лишена от обичта на съпруга си, от неговите грижи
и внимание, от съвмеството им бъдеще и то в началото на техния брак. Със
загубата на съпруга й е разкъсана целостта на семейството, което неминуемо се е
отразило на ищцата.
При отчитане на
всички тези обстоятелства съдът приема, че е налице съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на починалия, което съгласно Решение
№157/24.06.2014 год. по гр.дело №6210/2013 год., III ГО, ВКС, следва да се
определи в дробно число или в процентно изражение, което настоящият съдебен
състав определя на 30% на колкото оценява съпречиняването от страната на
пострадалия, действал при груба небрежност, приемайки, че основна вина за
настъпване на злополуката носи работодателя, който макар и да е провеждал инструктажи,
не е упражнил засилен контрол и не е създал предпоставки за спазване нормите на
безопасни условия на труд, още повече при носещата рискове дейност, упражнявана
от пострадалия, като всички нарушени от него нормативни актове са изброени
изчерпателно в Протокол №5103-10-2/26.02.2018 год. на НОИ, ТД-Ловеч. Дължимото
от ответника обезщетение следва да се определи като абсолютна стойност в размер
на 84 000 лева, като от него следва да се приспадне платеното
застрахователно обезщетение в полза на ищцата в размер на 33 737,76 лева,
поради което искът с правно основание чл.200, ал.1 от КТ следва да се уважи за
сумата от 50 262,24 лева, а за разликата до пълния претендиран размер на
сумата от 100 000 лева исковата претенция като неоснователна и недоказана
се отхвърли.
По искането за присъждане на законна
лихва за забава, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Законна
лихва върху обезщетението за неимуществени вреди се дължи от датата на
увреждането - Решение №146/15.02.2010 год. по гр.дело №848/2009 год., III г.о. ГО
на ВКС; Определение №1122/11.10.2012 год. по гр.дело №661/2012 год., III г.о.
ГО на ВКС и др./ В случая видно от петитума на исковата молба, такова е
поискано от датата на подаване на исковата молба - 01.03.2019 год., поради
окето и с оглед диспозитивното начало в гражданския процес, искането следва да
бъде уважено.
По разноските.
Ищцовата
страна е направила разноски в размер общо на 7 740 лева, видно от списък
на разноските по чл.80 от ГПК.
От
своя страна в писмения отговор на исковата молба ответникът, чрез пълномощника
си е заявил искане за присъждане на разноски, но в пледоарията си по съществото
на казуса изрично е уточнил, че не претендира разноски за настоящото
производство. Искане за разноски не е направено и в представените писмени
бележки, поради което и съдът приема, че такива не следва да му се дължат.
Ответникът
е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в размер
на сумата 6 000 лева, вписано в списъка на разноски по чл.80 от ГПК, което
възражение съдът намира за своевременно направено и изцяло основателно с оглед
действителната и правна сложност на делото, поради което и на основание чл.7,
ал.2, т.5 от Наредба №1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения следва да бъде уважено за сумата 3 530 лева, предвид
заявения интерес от 100 000 лева, уважен частично от съда. В този смисъл
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата 5 270, а за
разликата до пълния претендиран размер на сумата 7 740 лева претенцията й
като неоснователна и недоказана се отхвърли.
Ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на РС-гр.Ловеч сумата
2 010,49 лева, представлаваща държавна такса върху уважения размер на
исковата претенция, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, както и сумата 500 лева,
представляващи определен депозит за вещи лица по съдебно-медицинската и
съдебно-психиатричната експертизи, платени от бюджетните суми на РС-гр.Ловеч.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ОСЪМ”АД, ЕИК :
*********, със седалище и адрес на управление : гр.Ловеч, кв.”Северна
индустриална зона”, представлявано от М. С. С. да заплати на Т.С.Й.,
ЕГН-**********,*** сумата 50 262,24 /петдесет хиляди двеста шестдесет и
два лева двадесет и четири стотинки/, представляваща разликата на претърпените
неимуществени вреди, на основание чл.200, ал.1 от КТ, в резултат на настъпила
смърт при „Трудова злополука” на името на починалия В. Г. В., ЕГН-********** и
изплатеното застрахователно обезщетение във връзка с нея по застрахователна
полица №360717050000031 на ЗАД”Булстрад Виена Иншурънс Груп” по застраховка
„Трудова злополука”, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на исковата молба - 01.03.2019 год. до окончателното
изплащане, като иска до пълния претендиран размер на сумата от 100 000
лева ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА „ОСЪМ”АД,
ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр.Ловеч, кв.”Северна
индустриална зона”, представлявано от М. С. С. да заплати на Т.С.Й.,
ЕГН-**********,*** сумата 5 270 /пет хиляди двеста и седемдесет/ лева,
представляваща съдъбно-деловодни разноски, дължими съгласно чл.78, ал.1 от ГПК
във връзка с чл.78, ал.5 от ГПК, а за разликата до пълния претендиран размер на
сумата 7 740 лева ОТХВЪРЛЯ
претенцията на ищцата против ответника като НЕОСНОВАТЕЛНА И НЕДОКАЗАНА.
ОСЪЖДА „ОСЪМ”АД, ЕИК :
*********, със седалище и адрес на управление : гр.Ловеч, кв.”Северна
индустриална зона”, представлявано от М. С. С. да заплати по сметка на РАЙОНЕН
СЪД-ГРАД ЛОВЕЧ сумата 2 010,49 /две хиляди и десет лева
четиридесет и девет стотинки/, представлаваща държавна такса върху уважения
размер на исковата претенция, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, както и 500 /петстотин/
лева, представляващи депозит за вещи лица по съдебно-медицинската и
съдебно-психиатричната експертизи, платени от бюджетните суми на РС-гр.Ловеч.
УКАЗВА на ответника „ОСЪМ”АД,
с горните данни, че присъдените суми може да заплати
по следната банкова сметка, ***, на основание чл.127, ал.4 от ГПК, а именно :
„ЦКБ”АД-клон Варна, IBAN : ***; BIC : ***,
с титуляр на сметката адвокат К.Д.Т., ЕГН-**********.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :