РЕШЕНИЕ
№ 1116
гр. Бургас, 16.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Гражданско дело
№ 20242120106152 по описа за 2024 година
Производството е образувано по повод исковата молба на „Дизайн
2023“ ЕООД, ЕИК ..........................., със седалище ........................., срещу
„Билдинг Груп“ ЕООД, ЕИК .........................., със седалище гр. Б., с която
претендира осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: 20 000
лева с вкл. ДДС, представляваща неплатен остатък от цената от 83 250 лева на
370 бр. интериорни врати, съгласно Фактура № 13/08.04.2024 год., издадена на
основание писмен договор за доставка от 20.02.2024 год. и устно съглашение
между страните, и 1127 лева – мораторна лихва за забавено плащане на
остатъчната главница от 20 000 лева за периода 11.04.-04.09.2024 год., ведно с
обезщетение в размер на законната лихва върху главницата от 20 000 лева,
начиная от подаване на исковата молба – 05.09.2024 год., до окончателното й
изплащане; 832,50 лева – договорна неустойка по чл. 25 от договора от
20.02.2024 год.; 960 лева – цена на 4 броя каси за интериорни врати, съгласно
Фактура № 17/03.07.2024 год., издадена въз основа на устно съглашение
между страните, и 23 лева – мораторна лихва върху главницата от 960 лева за
периода 03.07.-05.09.2024 год.
Исковете са уточнени с писмена молба от 24.09.2024 год.
Ищецът е изложил следните фактически правни твърдения: между
страните е бил сключен договор за доставка от 20.02.2024 год., по силата на
1
който ищецът се задължил да достави на ответника 346 бр. интериорни врати;
издадени са Фактура № 10/26.02.2024 год. – за 31 140 лева с вкл. ДДС,
Фактура № 11/25.03.2024 год. – за 10 000 лева с вкл. ДДС, и Фактура №
12/01.04.2024 год. – за 10 000 лева с вкл. ДДС, като трите суми са аванс по
договора и са платени; впоследствие ответникът допълнил поръчката с още 24
бр. интериорни врати, чиято стойност да се включи в крайната фактура за
окончателното плащане; на 05.04.2024 год. ищецът доставил в обекта на
ответника в КК „С.“ – хотел „Н.“, 370 бр. интериорни врати, модел 503, цвят
бял; ищецът доставил още 2 бр. врати, без да бъдат заплащани, необходими
при евентуален неправилен монтаж от работниците на ответника; стоките са
били прегледани, преброени и приети без забележки от управителя на
ответника и е съставен писмен приемо-предавателен протокол; след
доставката е издадена Фактура № 13/08.04.2024 год., на стойност от 32 110
лева с вкл. ДДС, която представлява окончателното плащане; няколко дни по-
късно управителят на ответника предявил претенция за скрит дефект по
отношение на 200 бр. от доставените врати, изразяващ се в непасване на
отворите на бравите; това се дължало на избраните от ответника брави с
магнитно заключване, но ищецът приел претенцията, с оглед на добрите
търговски взаимоотношения, и за своя сметка отстранил несъответствието; по
същото време ответникът поръчал на ищеца допълнително 4 бр. каси за врати,
които ищецът изработил и доставил в рамките на 5 работни дни; на 24.04.2024
год. е извършен банков превод в размер на 12 110 лева – частично плащане по
Фактура № 13/08.04.2024 год.; на 02.05.2024 год. до ответника била изпратена
покана чрез Телепоща, за заплащане на остатъка от 20 000 лева с вкл. ДДС;
впоследствие ответникът започнал да предявява претенции за скрити
недостатъци, водещи до непригодност за монтаж; ищецът поискал да бъде
извършена проверка от контролна организация или да му бъдат върнати
твърдените 70 дефектни бр. врати; ищецът не носи отговорност за сгрешени
размери, неправилен монтаж или монтиране в помещения, които са
непригодни за интериорни врати – бани и др.; впоследствие ищецът
установил, че всичките доставени врати са монтирани в мокри помещения;
ищецът е поел задължението само за доставка и не носи отговорност за
неправилна експлоатация и неправилен монтаж; ответникът е неизправна
страна и не заплаща сумите, дължими по фактурите, както и договорната
неустойка по чл. 25 от договора; главницата от 960 лева представлява цената
на поръчани впоследствие от ответника 4 броя каси за интериорни врати,
доставени от ищеца, за което е издадена Фактура № 17/03.07.2024 год. – тези 4
каси са извън договорните отношения по писмения договор от 20.02.2024 год.
Ищецът ангажира доказателства, моли за присъждане на направените
деловодни разноски, в т. ч. и тези за обезпечаване на исковете по ч. гр. д. №
5310/2024 год. на БсРС.
Правните основания на предявените обективно съединени осъдителни
искове са чл. 79, ал. 1, чл. 92, чл. 84, ал. 1 и чл. 86, ЗЗД във вр. с чл. 286 и чл.
2
318 и сл., ТЗ.
Ответникът е представил писмен отговор, с който е оспорил
основателността на исковете; навел е следните насрещни фактически и правни
твърдения: по силата на писмения договор и допълнителните устни уговорки
между страните ищецът се задължил да достави до 20.03.2024 год. 370 бр.
врати – от тях 250 бр. входни врати, със секретни брави, за монтаж на стаите в
хотел „Н.“ в КК „С.“, отговарящи на техническите спецификации и размери, и
120 бр. врати за баня, които да притежават и хидроизолационни качества;
хотелът е собственост и се управлява от „.........................“ ООД, ЕИК
......................., което дружество е възложител на ответника по отношение
доставката и монтажа на 370 бр. врати за хотела; ответникът не е приел
доставените по договора врати без забележки; обстойният преглед на такова
количество стока изисква време и не може да бъде извършен в момента на
доставката, поради което доставените на 05.04.2024 год. врати не са одобрени
от купувача; всички врати са доставени с параметри, водещи до негодност за
използването им по тяхното съществено предназначение – височината им
прави невъзможно монтирането на адреса, съгл. уговорените размери и
допълнителните изисквания към стоката – за секретни брави и
хидроизолационни характеристики; ответникът е уведомил ищеца за тези
недостатъци и липси; ищецът отказал да достави врати съгласно договорените
технически характеристики и показатели, но отстранил дефектите за
напасването на бравите на 200 врати; ответникът не е поръчал допълнително 4
броя каси за врати, такива не са доставени на ответника; монтажът на
доставените 370 врати за целевите точки е бил невъзможен, с оглед на
техническите характеристики и липсващите качествени показатели; отказът
на продавача да отстрани за своя сметка дефектите или да достави стоки,
съответстващи на уговорката между страните, е породило необходимостта
купувачът да предприеме действия за ползване на стоката, поради което
ответникът сключил договор за изработка с две физически лица, за
извършване на ремонтни дейности (рязане и напасване) по доставените 370
броя врати; възложената работа е извършена и приета от ответника, който на
24.06.2024 год. е платил на всеки от двамата изпълнители сума в размер от
2035 лева, или общо 4070 лева; за този ремонт било необходимо закупуването
от ответника на специални инструменти и технически приспособления, съгл.
представените фактури; направените разноски са преки вреди, понесени от
ответника, и са в пряка причинно-следствена връзка с доставката на 370 броя
врати по договора между страните – със скрити дефекти и несъответстващи
технически показатели по спецификацията на уговореното; ответникът
претендира подмяна на 70 бр. врати със съответстващи на заданието – по
размери на височина и с хидроизолационни характеристики, без външни
повреди (олющвания, некачествено боядисване и разлепване на фолио бои, а 9
от вратите са напълно небоядисани); тези спорни 70 броя врати за баня следва
да бъдат подменени с нови или продажната цена по тях да бъде прихваната
3
срещу заявената искова претенция; следва да бъдат прихванати и всички
понесени от ответника вреди във връзка с некачествените стоки; доставката на
вратите по договора е следвало да се извърши в срок до 30 дни, считано от
подписването му, т. е. до 20.03.2024 год.; приемо-предавателният протокол е
от 05.04.2024 г., поради което купувачът има право на неустойка за забава в
размер на 1 % от стойността по договора, съгласно чл. 24 от него – за сумата
от 832,50 лева; насрещната страна е неизправна страна по облигационното
правоотношение и няма право на неустойка; ответникът е изправна страна по
договора, заплатил е дължимите авансови суми и е уведомил продавача
веднага след установяване на скритите дефекти по всички 370 броя доставени
врати (250 входни и 120 за бани); въведените в исковата молба обстоятелства
са индиция за съществуването на твърдените от ответника дефекти по
доставените стоки, а и продавачът е бил наясно с тези дефекти още през м.
април 2024 год., непосредствено след извършената доставка; ищецът не е
доставил надлежни стоки съобразно клаузите на договора и постигнатите
между страните уговорки, като по-същественото несъответствие се отнася за
70 бр. от вратите за баня.
С писмения си отговор ответникът е предявил и възражение за
прихващане със следните свои насрещни парични вземания срещу ищеца:
832,50 лева – договорна неустойка по чл. 24 от договора, за забавата на ищеца
за периода 20.03.-05.04.2024 год.; 5388,40 лева – понесените от купувача по
договора преки имуществени вреди по чл. 195, ал. 2 вр. чл. 82, вр. чл. 195, ал.
1 предл. трето, ЗЗД, които са в непосредствена причинно-следствена връзка с
неизпълнението на продавача, съставляващи сбор от платените 4070 лева –
възнаграждение за извършена работа по 2 бр. граждански договори от
18.04.2024 год., и 1318,40 лева – цена на инструменти и технически
приспособления, нужни за изпълнение на възложеното; с писмо от 28.05.2024
год. ответникът е поискал некачествените 70 бр. врати за баня да бъдат
върнати и заменени с нови, които да съответстват на уговореното в договора;
вредите са възникнали на различни дати, но са относими към едно и също
правоотношение, предвид което за крайна дата на възражението за
прихващане може да бъде посочена 24.06.2024 год., когато са заплатени и
сумите по двата цитирани по-горе граждански договора; общият размер на
обезщетението по чл. 195, ал. 1, предл. трето, ЗЗД възлиза на 5388,40 лева; 70-
те броя врати за баня, доставени с дефекти по договора, са били напаснати, за
да могат да бъдат монтирани в хотелските стаи на хотела, но това е временна
мярка, която е послужила като ad hoc решение до края на туристическия сезон
за 2024 год.
Възражението за прихващане е уточнено с писмени молби от 20.11., 06-
и и 20.12.2024 год.
Ответникът ангажира доказателства, моли за присъждане на
деловодните разноски.
Ответникът е признал сключването на процесния писмен договор,
4
извършените по него авансови плащания и получаването на 370 бр.
интериорни врати, предадени му от ищеца.
Съдът, след запознаване със становищата на страните и данните по
делото, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за
установено:
Ищецът твърди, че страните са били обвързани със сключен в писмена
форма на 20.02.2024 год. договор за покупко-продажба и доставка на 346 бр.
интериорни врати, на единична стойност 225 лева с ДДС. Според ищеца,
впоследствие страните, в устна форма, постигнали и съгласие за доставка на
още 24 бр. интериорни врати от същия вид, чиято цена да бъде включена в
една обща фактура по двата договора. Ищецът твърди, че, в качеството си на
изпълнител, е доставил и предал на ответника, в качеството му на възложител,
на уговорената стока – общо 370 бр. интериорни врати, на обща стойност
83 250 лева. Ищецът признава, че е получил част от дължимата цена, но и към
настоящия момент ответникът не е погасил остатъка от 20 000 лева от
главницата по Фактура № 13/08.04.2024 год., съставена на стойност от 32 110
лева с ДДС, след приспадане на получените авансови плащания.
По делото е представен приемо-предавателен протокол, от чието
съдържание се установява, че ищецът е предал на ответника 370 бр.
интериорни врати, модел 503, бели на цвят; приемането на стоката е
извършено без забележки от ответника.
Според ищеца, страните са договорили в устна форма и покупко-
продажбата и доставката на 4 бр. каси за врати, на обща стойност 960 лева с
ДДС, които вещи ищецът изработил и доставил на ответника, а за престацията
си съставил Фактура № 17/03.07.2024 год.
Ответникът е оспорил исковете с подробно изложени твърдения за
доставени 370 бр. врати, неотговарящи на спецификацията за размери и за
хидро-изолационни свойства на 120 от вратите, предназначени за монтаж в
бани. В подкрепа на твърденията си ответникът е ангажирал показания на
свидетеля Й.Б., който твърди, че през периода 12.04.-06.05.2024 год. е
извършил монтажа на около 300 интериорни врати в хотел „Н.“; не повече от
30 % от тях били с увредено финишно покритие, поради залепване на
защитния найлон върху неизсъхналата боя; касите на вратите били с
подходяща височина, но всяко от крилата следвало да бъде скъсено чрез
5
рязане.
При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира
главния иск за заплащане на остатъка от цената на доставените 370 бр.
интериорни врати за основателен. В тежест на ищеца е провеждане на главно
и пълно доказване на релевантните за спора факти – валидно сключен договор
за покупко-продажба и доставка на интериорни врати, с определен предмет и
основание, надлежно престиране от продавача-изправна страна по
съглашението, предаване на стоката, отговаряща на уговореното качество и
количество, настъпила изискуемост на паричното задължение на контрахента-
купувач и размер на дължимата цена (чл. 154, ал. 1, ГПК във вр. с чл. 286 и чл.
302, ТЗ). Такова доказване по делото е проведено. От представените писмен
договор и фактури, неоспорени от ответника, както и от признанието на
същата страна, се установява възникването на валидно търговско
правоотношение по договор за покупко-продажба на 370 бр. интериорни
врати. За 346 бр. врати съглашението е писмено, а за другите 24 врати
договорът е неформален, сключен в устна форма. Получаването на стоката по
уговорения вид и количество на 05.04.2024 год. е удостоверено с представения
по делото двустранен писмен приемо-предавателен протокол, за което
обстоятелство (получаването на стоката) е направено и безусловно признание
от ответника. В съставения протокол не са отразени забележки на купувача по
отношение количеството и качеството на предадената му стока. С получаване
на вратите за възложителя-ответник е започнал да тече 3-дневният срок за
извършване на остатъчното плащане на цената, съгл. уговорката по чл. 3, ал. 1,
предл. трето от писмения договор между страните, поради което е налице
изискуемост на процесното вземане от 20 000 лева.
Спор по делото съществува относно качеството на част от предадените
врати, които, по твърдения на ответника, не отговаряли на уговорените размер
и характеристика. В писмения си отговор по делото ответникът е въвел
няколко възражения за недостатъци – за по-голяма височина на вратите от
уговорената, което несъответствие е направило монтажа невъзможен; липса на
хидро-изолационни характеристики на 70-те врати за баня; външни повреди –
олющване, некачествено боядисване и пълна липса на боя за 9 врати. Съдът
намира тези възражения за недоказани. Според показанията на разпитания
свидетел, всички крила на вратите следвало да бъдат скъсени чрез рязане,
6
което било направено при монтажа им. Ответникът не е провел и главно и
пълно доказване на факта, че височината на вратите е била точно уговорена
между страните по договора (194 см. за вратите за баня и 197 см. за другите
врати – според твърденията в писмения отговор). Доказателства в тази насока
не са ангажирани; в договора от 20.02.2024 год. също не се съдържат
конкретни размери на крилата, за да се приеме, че изпълнителят е неизправна
страна по съглашението и не се е съобразил с възложеното. По делото не е
проведено и доказване на обстоятелството, че скъсяването на крилата по
височина се е отразило на външния вид или на функционирането на вратите,
поради което не може да се установи и договорно неизпълнение от страна на
ищеца.
Възражението на ответника за липса на хидроизолационно покритие на
вратите за баня също е недоказано. По делото липсват доказателства, че
страните са уговорили каква част от 370-те врати са предвидени за монтаж в
баните в хотела, няма и данни, че възложителят е поискал тази част от вратите
да имат защитно покритие срещу влага. Пригодността на доставените врати,
предназначени и монтирани в баните в хотела, не е опровергана и с
показанията на разпитания свидетел.
Съдът не споделя твърдението на ответника, че необходимостта от
намаляване височината на крилата е последица от недостатък на договорената
стока. Според разпитания свидетел, след намаляване височината на крилата на
вратите, монтажът им е бил надлежно извършен, т. е. съществувала е
техническа възможност за използване на доставените врати по
предназначението им. Делото не съдържа доказателства, че обичайната
търговска практика изключва възможността за намаляване височината на
крилата чрез отрязването им отдолу. Ноторно известно е обстоятелство за
съществуваща практика, при която отрязването на крилото се извършва
непосредствено преди монтаж, с оглед съобразяване с конкретната височината
на подовата настилка по цялото протежение на траекторията на отваряне на
вратата.
По делото липсват и доказателства за увреждане на боята на част от
вратите и за доставени небоядисани 9 врати. Показанията на разпитания
свидетел, че около 30 % от подлежащите на монтаж врати били с увредено
финишно покритие, не могат да обосноват извод за основателност на
7
възражението. Личните впечатления на свидетеля датират от периода на
монтаж на вратите – 12.04.-06.05.2024 год. Както бе посочено по-горе в
решението, стоката е доставена и предадена на възложителя 7 дена по-рано –
на 05.04.2024 год., но по делото няма доказателства, че към датата на
доставката им част от вратите са имали твърдените видими недостатъци по
крайното покритие. Отговорността за правилно съхранение на вратите до
монтажа им се носи от възложителя, който е упражнявал фактическа власт
върху стоката, и той следва да установи, че вратите са му били предадена с
твърдените дефекти. Съдът намира за основателно твърдението на ответника,
че високият брой на предадената стока – 370 броя, не е позволила детайлния й
преглед, но това се отнася за преглеждане на всяка една от вратите в момента
на предаването им. Според свидетеля, обаче, не по-малко от 30 % от
монтираните от него около 300 врати, т. е. поне 90 от тях, са имали описаните
видими недостатъци по крайното им покритие. Съдът приема, че ответникът е
бил в състояние, при полагане грижата на добрия стопанин, да установи
наличието на недостатъци на поне част от тези около 90 врати и да
обективира рекламационно възражение пред контрахента си – по чл. 15 и 16
от договора, но такова изявление не е направено в 10-дневния срок от открИ.е
на недостатъците през периода на монтаж на вратите.
По отношение небоядисаните 9 врати е налице пълна липса на
доказателства – разпитаният свидетел също не е разкрива наличието на
небоядисани врати, поради което твърдението на ответника е неоснователно.
Други доказателства по делото за доставени по договора некачествени
вещи не са ангажирани, поради което съдът намира твърдението на ответника
за недоказано и тази страна не може да се ползва от правата по чл. 195, ал. 1,
ЗЗД – съгл. писменото й искане в молбата от 06.12.2024 год.
Според чл. 3, ал. 1, предл. трето от договора между страните,
окончателното плащане на цената следва да се извърши в срок до 3 работни
дни от доставката на стоката. Страните изрично са посочили, че издаването на
фактура следва по време плащането на цената. С оглед предаването на стоката
на 05.04.2024 год., задължението на ответника да плати остатъка от 20 000
лева е станало изискуемо на 11.04. с. г. и от същия момент длъжникът е
изпаднал в забава – чл. 84, ал. 1, ЗЗД и чл. 303а, ал. 1, ТЗ.
В разглеждания казус ищецът претендира кумулативно договорната
8
неустойка за забавено плащане на цената по договора, така и обезщетението
по чл. 86, ЗЗД за същото неизпълнение на парично задължение. Кумулативната
претенция за двете идентични по съдържание вземания е недопустимо, поради
което в полза на ищеца следва да бъде присъдено само обезщетението по чл.
86, ЗЗД, което възлиза на по-висока по размер сума – 1120,32 лева, изчислена
служебно от съда, на основание чл. 162, ГПК. До посочения размер
акцесорният иск е доказан по основание и размер.
Претенцията за присъждане на договорна мораторна неустойка по чл.
25 от договора – за 832,50 лева, следва да бъде отхвърлена като
неоснователна, тъй като с това кумулативно предявено вземане не се търси
обезщетение за по-високи по размер вреди (вж. Решение № 68/09.07.2012 год.
по търг. д. № 450/2011 год. на I ТО на ВКС, Решение № 507/16.05.1996 год. по
гр. д. № 2380/1994 год. на ВКС).
По отношение иска за заплащане цената на допълнително поръчаните 4
бр. каси за врата ответникът е оспорил сключването на договор за тези вещи,
както и получаването им. В тежест на ищеца е провеждане на главно и пълно
доказване факта на сключен между страните в устна форма договор за
покупко-продажба на 4 каси за врата, цената им и предаването на стоката на
купувача. Съдът счита, че не е проведено такова доказване, тъй като
единственото доказателство е съставената от ищеца Фактура № 17/03.07.2024
год. Делото не съдържа данни, че тази фактура е осчетоводена при ответника,
нито че му е надлежно връчена – тя не носи и подпис на служител на
получателя, за да се приеме, че стоката е доставена и за купувача е възникнало
задължението за плащане на цената. Издадената от ищеца фактура не е
основание за плащане – нито нейното съдържание, нито другите
доказателства по делото удостоверяват факта на доставката на 4-те каси, която
доставка би представлявала основанието за плащане на цената (1064-2003-I
ГО на ВКС; 46-2009-II ТО на ВКС). Предвид изложеното, съдът намира, че не
е доказан фактът на сключен между страните двустранен възмезден и каузален
договор, въз основа на който е издадената посочената фактура, поради което
главният иск за заплащане на главницата от 960 лева е неоснователен и следва
да бъде отхвърлен, ведно с обусловеното акцесорно вземане за обезщетение за
забава от 23 лева.
Частичното уважаване на исковете представлява сбъдване на
9
условието, под което е предявено възражението за прихващане на ответника, и
съдът дължи произнасяне по него. Съдът намира възражението за доказано по
основание по отношение активното вземане на ответника по чл. 24 от
договора – за дължимата му от ищеца-изпълнител договорна мораторна
неустойка. Това вземане се поражда в полза на възложителя при забава на
ищеца-изпълнител да достави уговорената стока, то е определено като
процент върху стойността на забавената доставка – 0.1 % на ден за всеки ден
забава, но не повече от 1 % от стойността на договора. В разглеждания казус
забавата на изпълнителя да достави вратите по договора – 346 бр., а не 370,
според чл. 1, ал. 1, е продължила 14 дена (за периода 22.03.-04.04.2024 год.), за
който срок вземането по чл. 24 от договора възлиза на 1089,90 лева.
Въведената от контрахентите горна граница на дължимата неустойка е по-
ниска по размер – 778,50 лева (1 % от 77 850 лева), до която сума съдът
приема, че е доказано ликвидно и изискуемо активно вземане на ответника.
Съдът извършва прихващане между тази сума и вземането на ищеца за
обезщетение за забава – 1120,32 лева, поради което акцесорният иск по чл. 86,
ЗЗД следва да бъде уважен за сумата от 341,82 лева, а отхвърлен за горницата
до претендираното обезщетение за забава от 1127 лева (като погасен с
прихващане за 778,50 лева и като неоснователен за другата част от горницата).
По отношение второто вземане, предмет на възражението за
прихващане, съдът счита, че делото не съдържа доказателства за възникване
на активно изискуемо парично вземане на ответника (Тълкувателно решение
№ 2/2020 от 18.03.2022 год. по тълк. д. № 2/2020 год. на ОСГТК на ВКС). В
тази част твърденията на ответника са свързани с направени разноски за
възнаграждение за труд и за материали, свързани с правилния монтаж на
вратите по договора, поради изработване на крилата с неточен размер. Както
бе посочено по-горе в настоящото решение, съдът приема, че ищецът е
изправна страна по процесното съглашение, поради което е престирал
надлежно. Заплатените от ответника суми за възнаграждение на две
физически лица за напасване на вратите по размер и за материали за работата
им, нямат връзка с недостатъци на доставените 370 бр. интериорни врати,
поради което не могат да бъдат квалифицирани като разходи, находящи се в
пряка причинно-следствена връзка с договорно неизпълнение.
Предвид частичното уважаване на исковете, в полза на всяка от
страните следва да бъдат присъдени направените деловодни разноски в
10
съответен размер – 4734,70 лева за ищеца и 374,10 лева за ответника (чл. 78,
ал. 1 и 3 във вр. с чл. 80 и чл. 81, ГПК).
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Билдинг Груп“ ЕООД, ЕИК .........................., със седалище и
адрес на управление .............................., да заплати на „Дизайн 2023“ ЕООД,
ЕИК ..........................., със седалище и адрес на управление .........................,
сума в размер от 20 000 (двадесет хиляди) лева с вкл. ДДС – неплатен остатък
от главницата по Фактура № 13/08.04.2024 год., представляваща остатък от
цената на 370 интериорни врати, на обща стойност от 83 250 лева с вкл. ДДС,
съгласно писмен договор за доставка от 20.02.2024 год. и устно съглашение
между страните, ведно с обезщетение в размер на законната лихва върху
главницата от 20 000 лева, начиная от подаване на исковата молба – 05.09.2024
год., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Билдинг Груп“ ЕООД, ЕИК .........................., със седалище и
адрес на управление .............................., да заплати на „Дизайн 2023“ ЕООД,
ЕИК ..........................., със седалище и адрес на управление .........................,
сума в размер от 341,82 (триста четиридесет и един запетая осемдесет и две)
лева, представляваща мораторна лихва върху главницата от 20 000 лева за
периода 11.04.-04.09.2024 год., И ОТХВЪРЛЯ иска за горницата му до 1127
лева, поради погасяване на част от горницата със съдебно прихващане с
насрещното вземане на ответника „Билдинг Груп“ ЕООД срещу ищеца
„Дизайн 2023“ ЕООД за сумата от 778,50 лева, представляваща неустойка по
чл. 24 от писмен договора за доставка от 20.02.2024 год., и поради
неоснователност на другата част от горницата – над 1120,32 лева до 1127 лева.
ОТХВЪРЛЯ иска на „Дизайн 2023“ ЕООД, ЕИК ..........................., със
седалище и адрес на управление ........................., за осъждане на „Билдинг
Груп“ ЕООД, ЕИК .........................., със седалище и адрес на управление
.............................., да му заплати сума в размер от 832,50 (осемстотин тридесет
и два запетая петдесет) лева, представляваща договорна мораторна неустойка
по чл. 25 от писмен договор за доставка от 20.02.2024 год.
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Дизайн 2023“ ЕООД, ЕИК ...........................,
със седалище и адрес на управление ........................., за осъждане на „Билдинг
Груп“ ЕООД, ЕИК .........................., със седалище и адрес на управление
.............................., да му заплати следните суми: 960 (деветстотин и
шестдесет) лева – цена на 4 броя каси за интериорни врати, съгласно Фактура
№ 17/03.07.2024 год., издадена на основание неформален договор между
страните, и 23 (двадесет и три) лева – мораторна лихва за забавеното й
11
плащане за периода 03.07.-05.09.2024 год.
ОСЪЖДА „Билдинг Груп“ ЕООД, ЕИК .........................., със седалище и
адрес на управление .............................., на основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да
заплати на „Дизайн 2023“ ЕООД, ЕИК ..........................., със седалище и адрес
на управление ........................., деловодни разноски в размер от 4734,70 лева.
ОБЯВЯВА, на основание чл. 236, ал. 1, т. 7, ГПК, че присъдените суми
могат да бъдат платени по следната банкова сметка на ищеца – IBAN:
..................................
ОСЪЖДА „Дизайн 2023“ ЕООД, ЕИК ..........................., със седалище и
адрес на управление ........................., на основание чл. 78, ал. 3, ГПК, да
заплати на „Билдинг Груп“ ЕООД, ЕИК .........................., със седалище и адрес
на управление .............................., деловодни разноски в размер от 374,10 лева.
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред
БсОС в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
12