Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1083
10.08.2020 година гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, ХХІІІ състав, на тринадесети юли две
хиляди и двадесета година, в публично заседание в следния състав:
Председател:
Галя Русева
при
секретаря И. Г., като разгледа докладваното от съдията Русева административно
дело № 1058 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.118, ал.1 КСО вр.чл.145 и сл. АПК и е образувано по жалба на Х.Т.Г. ***
против Решение № Д 1040-02-8/13.05.2020 г. на Директора на ТП на НОИ Бургас, с
което е потвърдено Разпореждане № РВ-3-02-00671562/31.10.2019 г. на
ръководителя на контрола по разходите на ДОО на ТП на НОИ Бургас, с което на
осн.чл.114, ал.1 и 3 КСО и във връзка с нарушение на чл.46, ал.3 КСО е
разпоредено възстановяване от Х.Т.Г. на недобросъвестно поученото за периода от
11.07.2019 г. до 23.09.2019 г. парично обезщетение за временна
неработоспособност поради общо заболяване в размер на 914,01 лв., от които
871,34 лв. главница и 42,67 лв. дължима лихва от датата на неправомерно
полученото обезщетение до датата на разпореждането.
В жалбата се сочи несъгласие с решението и се иска неговата отмяна
поради противоречието му с материалния закон и несъответствието му с
действителното фактическо положение, както и поради нарушение на
административнопроизводствените правила. Сочи се, че жалбоподателката не е
запозната с констатациите в констативен протокол № КП-5-21-00719036/12.12.2020
г. за извършена проверка от контролен орган на ТП на НОИ София, тъй като не й е
връчен и не е могла да направи възражения. Сочи се също, че както обжалваното
решение, така и потвърденото с него разпореждане са немотивирани. Иска се
отмяна на акта, респ. решаване на въпроса по същество, чрез намаляване размера
на дължимото обезщетение, което същата следва да възстанови като неправомерно
получено.
В с.з. жалбоподателката се явява лично и
поддържа жалбата, моли за уважаването й, не сочи доказателства. Излага
съображения, че вечерта на 11.07.2019 г. е била приета по спешност в болница, а
същият ден преди това е била на работа до 13,30 ч. при втория си работодател. Твърди,
че втори болничен лист от 11.07.2019 г. не й е бил издаден, тъй като този ден е
била на работа при втория си работодател. Счита, че евентуално не следва да
възстановява цялата сума, тъй като останалите болнични листове, по които са
изплатени обезщетенията, са за други рискове и по това време вече жалбоподателката
е била с прекратено трудово правоотношение с втория си работодател.
Ответникът по жалбата - Директор
на ТП на НОИ Бургас, представя административната преписка. В с.з. изпраща представител,
който изразява становище за неоснователност на жалбата. Не сочи други
доказателства.
Административен
съд – Бургас, като взе предвид постъпилата жалба, становището на ответника по
нея, представената административна преписка и като съобрази приложимите
нормативни разпоредби, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата е подадена в преклузивния срок за обжалване /решението на
директора на ТП на НОИ Бургас е връчено на жалбоподателката на 20.05.2020 г. –
л.10, а жалбата срещу акта е депозирана по пощата с дата на пощенското клеймо
03.06.2020 г. – л.6/, срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно разпоредбата на
чл. 118 КСО и от лице с правен интерес, което е адресат на акта.
От приложеното
копие на лична амбулаторна карта на жалбоподателката е видно, че на същата е
бил издаден на 15.07.2019 г. болничен лист № Е20197398049 за 12 дни, от които 5
дни стационарно и 7 дни – домашно амбулаторно лечение, за периода от 11.07.2019
г. до 22.07.2019 г., поради настъпило общо заболяване – МКБ № 10, диагноза
„остър пиелонефрит”. На 25.07.2019 г. на жалбоподателката е бил издаден втори
болничен лист № Е20197710058 /л.14/ - отново първичен, за периода от 19.07.2019
г. до 24.08.2019 г., за болнично и домашно-амбулаторно лечение на настъпило
общо заболяване с диагноза „камъни на жлъчния мехур с остър холецистит”. Същият
е бил продължен с болничен лист № Е20198279214 /л.15/, издаден на 26.08.2019 г.
за домашно-амбулаторно лечение в периода от 25.08.2019 г. до 23.09.2019 г. за
настъпило общо заболяване „камъни на жлъчния мехур с остър холецистит”. Т.е. за
процесния период от 11.07.2019 г. до 23.09.2019 г., жалбоподателката има
издадени общо 3 бр. болнични листове, като първите два са първични и последният
– от 26.08.2019 г., е продължение на втория болничен лист.
От представената по делото справка от персоналния
регистър на НОИ за осигурителните периоди 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. по
партида на жалбоподателката /л.26-л.28/ и от трудов договор № 461/10.05.2019 г.
/л.19-л.20/ е видно, че към дата 11.07.2019 г., когато е бил издаден първият
болничен лист, същата е била в трудово правоотношение както с УМБАЛ Бургас,
така и с „Тренквалдер” ЕООД, като при работодателя УМБАЛ Бургас
жалбоподателката има отразени 14 работни дни в болнични, и 0 работни дни – при
„Тренквалдер” ЕООД. Съответно, за процесния период м.07.2019 г. – м.09.2019 г.,
видно от справката за изплатени обезщетения на л.29-л.30, същата е получила
обезщетение за временна неработоспособност само по правоотношението си с УМБАЛ
Бургас, но не е получила такова по правоотношението си с „Тренквалдер” ЕООД. Правоотношението
й с последния е било прекратено със Заповед № 655/12.07.2019 г., считано от
12.07.2019 г., на осн.чл.325, ал.1, т.4 КТ – поради завършване на определената
работа /л.22/.
От приложения по делото констативен протокол №
КП-5-21-00719036/12.02.2020 г. /л.31 – гръб/ се установява, че във връзка с
писмо от 16.01.2020 г. е била извършена проверка относно коректността на
подадените данни с декларация Обр.1 за Х.Т.Г. за периода 01.07.2019 г. – 31.07.2019
г., от която се установило, че съгласно присъствената форма за м.юли 2019 г.,
приложена към трудовото досие на Г. в „Тренквалдер” ЕООД, същата е отработила
по 6 часа на дати 03.07, 04.07, 05.07, 10.07 и 11.07.2019 г., т.е. общо 30
часа. От представения от осигурителя „Тренквалдер” ЕООД фиш за начислено и
изплатено трудово възнаграждение за м.07.2019 г. било видно, че за отработените
30 часа същата е получила възнаграждение
в размер на 135,32 лв. чрез плащане по банков път на 08.08.2019 г. Посочено е
също в констативния протокол, че при извършена проверка в регистъра на
осигурените лица се е установило, че за Г. за гореописания период са подадени
коректни данни Обр.1 на осн.чл.5, ал.4 КСО, съгласно данните от представения
фиш за работна заплата. Работодателят „Тренквалдер” ЕООД е декларирал, че за м.07.2019 г. от Г. няма
постъпило заявление за ползване на платен/неплатен отпуск, както и на документи
по реда на Наредбата за паричните обезщетени и помощи от ДОО.
Констативният протокол е изпратен на директора на ТП
на НОИ Бургас на 17.02.2019 г., като препис от същия не е връчен на Г.. На
26.02.2020 г. ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ Бургас
издава Разпореждане № РВ-3-02-00727283/26.02.2020 г., с което по повод на
проверката и констатациите от протокола разпорежда жалбоподателката Г. да
възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение поради общо
заболяване за периода от 11.07.2019 г. до 23.09.2019 г. в размер на 914,01 лв.,
от които 871,34 лв. главница и 421,67 лв. лихва, дължима от датата на
неправомерно полученото обезщетение до датата на разпореждането. Като мотиви са
изложени фактически и правни основания за издаването на акта, а именно – че
съгласно разпоредбата на чл.31, ал.4 от Наредбата за паричните обезщетения и
помощи от държавното обществено осигуряване /НПОПДОО/, паричните обезщетения на
лицата, които към началото на временната неработоспособност са осигурени по
различни договори или основания, се изплащат поотделно по всеки от договорите
или за всяко основание, а видно от извършената проверка, документирана с
констативния протокол от 12.12.2019 г., към началото на временната си
неработоспособност – 11.07.2019 г., Г. е била осигурена по трудово
правоотношение при двама осигурители – УМБАЛ Бургас и „Тренквалдер” ЕООД,
поради което и за периода от 11.07.2019 г. до 23.09.2019 г. лицето има право
само на пропорционалната част от изплатеното парично обезщетение за временна
неработоспособност по издадените болнични листове за осигурителя УМБАЛ Бургас.
Прието е, че в нарушение на чл.46, ал.3 КСО, на Г. са били изплатени 871,34
лв., представляващи парично обезщетение поради общо заболяване.
Г. е депозирала в срок жалба против разпореждането
пред Директора на ТП на НОИ Бургас, който го е потвърдил с оспореното в
настоящото производство Решение № Д1040-02-8/13.05.2020 г. В мотивите е
посочено, че за процесния период от 11.07.2019 г. до 23.09.2019 г. на Г. е
изплатено обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване в
пълен размер само по правоотношението с УМБАЛ Бургас, а не и по
правоотношението с „Тренквалдер” ЕООД, т.е. пропорционално, както изисква
чл.31, ал.4 НПОПДОО и поради това – в по-висок от дължимия размер. Посочено е
също, че в нарушение на чл. 9, ал.2 от Наредбата за медицинската експертиза, от
Г. не е бил представен пред втория работодател „Тренквалдер” ЕООД болничния
лист от 11.07.2019 г., поради което и по това правоотношение не е било
изплатено обезщетение за временна неработоспособност и по този начин Г. е
получила недобросъвестно парично обезщетение в по-висок размер, което следва да
възстанови съгласно чл.114, ал.1 КСО, заедно с лихвата по чл.113 КСО.
Обжалваното
решение е издадено от компетентен орган съгласно разпоредбата на чл.117, ал.3 КСО и в предвидената от закона писмена форма. Не се установяват съществени
процесуални нарушения при постановяването му – въпреки че констативният
протокол не е бил връчен на жалбоподателката за становище, не е нарушено
правото й на защита, доколкото възраженията си същата упражнява и в настоящото
производство.
Не се
установява и твърдяната липса на мотиви в обжалваното решение и потвърденото с
него разпореждане – от актовете става в достатъчна степен ясно какво нарушение
се вменява на жалбоподателката, въз основа на кои факти и какво е
разпореждането на органите.
Обжалваното
решение е постановено в нарушение на материалния закон, по следните
съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл.40, ал.1 КСО, осигурените лица за общо заболяване и
майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето
на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат
най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск, като
изискването за 6 месеца осигурителен стаж не се отнася за лицата, ненавършили
18-годишна възраст. Според чл.54к КСО, отпускането и изчисляването на паричните
обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване, бременност и
раждане и за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и помощите от ДОО се
извършват въз основа на данните по чл.5, ал.4, т.1 и чл.33, ал.5, т.12, както и
на данните, декларирани в подадените документи за изплащане на обезщетенията и
помощите от ДОО при условия и по ред, определени с акт на МС.
Съгласно чл. 46, ал.3 КСО, парично обезщетение за
временна неработоспособност не се изплаща на лица, упражняващи трудова дейност,
която е основание за осигуряване за общо заболяване през периодите, за които са
издадени актове от здравните органи.
Според разпоредбата на чл.8, ал.1 от Наредбата за
медицинската експертиза /НМЕ/, на осигурените лица, които работят при повече от
един работодател/осигурител, се издава повече от един екземпляр на болничния
лист за представяне пред всеки от тях. В графа „бележки” на болничния лист се
изписва броят на работодателите или осигурителите, за които е издаден. Според
чл.9, ал.2 НМЕ, осигуреният е длъжен да представи болничния лист или да уведоми
работодателя/осигурителя до 2 работни дни от издаването му. Според чл.31, ал.4
НПОПДОО, паричните обезщетения на лица, които към деня на настъпване на съответния
риск са осигурени за общо заболяване
по повече от едно правоотношение/основание за осигуряване, се изплащат
поотделно по всяко от правоотношенията или за всяко от основанията.
Съгласно чл.114, ал.1 КСО, недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се
възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл.113 КСО.
Последната разпоредба предвижда начисляване на лихва върху недобросъвестно
получените суми от датата на плащането им на лицето, в размер на законната
лихва.
Предвид
събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че е налице
хипотезата на чл. 114, ал.1 КСО, а именно – недобросъвестно получени суми от
страна на жалбоподателката, които подлежат на възстановяване. На първо място
следва да се има предвид, че обезщетението, което е било заплатено на Г. за
временна неработоспособност поради общо заболяване, е във връзка с настъпването
на няколко отделни осигурителни риска и събития – първото е от 11.07.2019 г. и
във връзка с него е бил издаден първият болничен лист от 15.07.2019 г., а
второто е от 19.07.2019 г. и във връзка с него са били издадени вторият и
третият болнични листове. Към датата на настъпване на второто осигурително
събитие, а именно – 19.07.2019 г., Г. вече е била с прекратено правоотношение с
втория си работодател „Тренквалдер” ЕООД, поради което и относно полученото от
нея обезщетение във връзка с това второ осигурително събитие по болнични
листове с №№ Е20197710058 и Е20198279214, а именно – за периода от 19.07.2019
г. до 23.09.2019 г., разпоредбите на чл. 8, ал.1 НМЕ и на чл.31, ал.4 НПОПДОО
са изобщо неприложими, тъй като изобщо не е съществувало задължение за лицето
за снабдяване с 2 екземпляра от болничните листове съгласно чл.8, ал.1 НМЕ и
съответно – не са били налице две осигурителни правоотношения, по които да се
изисква пропорционално изплащане на дължимото обезщетение на осн.чл.31, ал.4
НПОПДОО. Ето защо, за периода от 19.07.2019 г. до 23.09.2019 г. не е налице
соченото нарушение на чл.31, ал.4 НПОПДОО.
За периода от 11.07.2019 г. до 19.07.2019 г., също не
е налице соченото нарушение на чл.31, ал.4 НПОПДОО. За периода от 12.07.2019 г.
до 19.07.2019 г. липсва изобщо втори работодател, за да може да се обсъжда
задължение и възможност за пропорционално изплащане за този период на
обезщетението за временна неработоспособност по две осигурителни правоотношения. Що се отнася до полученото за
дата 11.07.2019 г. обезщетение за временна неработоспособност, същото правилно
е било изплатено само по правоотношението с УМБАЛ Бургас, тъй като от данните
по делото става ясно, че неработоспособността е настъпила само по
правоотношението с този работодател. Безспорно се установява от извършената от
контролните органи проверка, резултатите от която са отразени в констативния
протокол, че по-рано на същата дата – 11.07.2019 г., лицето е отработило уговорените
с „Тренквалдер” ЕООД 6 часа дневно, за което е получило и трудово
възнаграждение, на което безспорно има право. След като е получило трудово
възнаграждение от „Тренквалдер” ЕООД за 11.07.2019 г., лицето няма право на
обезщетение за временна неработоспособност по правоотношението с този работодател,
и правилно същото й е било изплатено само по правоотношението с УМБАЛ Бургас.
В обжалвания акт не е посочено и от същия не става
ясно защо органът счита, че полученото от Г. обезщетение е в по-висок размер,
при положение, че от представената по преписката справка за изплатени
обезщетения не става ясно осигурителният доход, върху който е изчислено
обезщетението, да е включвал, освен дохода на лицето по правоотношението с
УМБАЛ Бургас, и дохода му по правоотношението с „Тренквалдер” ЕООД. В тази част
актът е постановен при липса на мотиви.
Не е налице и
посоченото в потвърденото разпореждане нарушение на чл.46, ал.3 КСО, която
разпоредба предвижда да не се изплаща парично обезщетение за временна
неработоспособност на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за
осигуряване за общо заболяване през периодите, за които са издадени актове от
здравните органи. Идеята на закона е да не се кумулират плащания по трудовото и
осигурителното правоотношение, тъй като е несъвместимо едновременното
получаване на трудово възнаграждение и на обезщетение за временна
неработоспособност, доколкото последната изключва изобщо работоспособността. В
случая не се установява по някое от правоотношенията с двамата работодатели, по
които е била осигурена за общо заболяване, конкретно за дата 11.07.2019 г.
жалбоподателката да е получила едновременно по едно и също правоотношение както
трудово възнаграждение, така и обезщетение за временна неработоспособност,
напротив – установява се, че по правоотношението с УМБАЛ Бургас същата е
получила единствено обезщетение за временна неработоспособност за дата
11.07.2019 г., а при другия работодател „Тренквалдер” ЕООД – само трудово
възнаграждение, тъй като неработоспособността й е настъпила след изпълнение на
трудовата й функция при този работодател и безспорно лицето има право да получи
за свършената работа трудовото си възнаграждение, а не обезщетение за временна
неработоспособност.
Ето защо, жалбата се явява основателна и атакуваното
решение следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Страните не са претендирали присъждане на разноски,
поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Мотивиран от горното, на основание чл. 172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № Д 1040-02-8/13.05.2020 г. на Директора на ТП
на НОИ Бургас, с което е потвърдено Разпореждане № РВ-3-02-00671562/31.10.2019
г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО на ТП на НОИ Бургас, с което
на осн.чл.114, ал.1 и 3 КСО и във връзка с нарушение на чл.46, ал.3 КСО е
разпоредено възстановяване от Х.Т.Г. на
недобросъвестно поученото за периода от 11.07.2019 г. до 23.09.2019 г. парично
обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване в размер на
914,01 лв., от които 871,34 лв. главница и 42,67 лв. дължима лихва от датата на
неправомерно полученото обезщетение до датата на разпореждането.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: