Решение по дело №580/2022 на Административен съд - Варна

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№_________/________________,гр.Варна

 

 

В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

Административен съд – Варна, ІХ-ти тричленен състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и девети септември през две хиляди двадесета и втора година, в състав:

 

Председател: Борислав Милачков        

 Членове: 1. М.Иванова-Даскалова               

                   2. Станислава Стоева                     

 

Секретар: Пенка Михайлова  

Прокурор: Силвиян Иванов

като разгледа докладваното от административния съдия М. Иванова- Даскалова КНАХД №580 по описа за 2022г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК вр.чл.63в ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Варна срещу Решение № 17/08.01.2022г., постановено по НАХД № 3660/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е отменено НП № 03-013013/23.12.2020г. издадено от Директора на дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което на „Инвест дом П.“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева за нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ, на осноснование  чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. ал. 3, т. 1 от ЗАНН и дирекцията е . осъдена да заплати на дружеството сумата от 580лв - разноски за адвокатско възнаграждение.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, поради неправилно тълкуване на приложимия материален закон. Събрани били достатъчно доказателства за се приеме за възникнало и съществуващо трудово правоотношение към датата на проверката между работещият на обекта и дружеството. Претендира се отмяна на Решение № 17/08.01.2022г. по НАХД № 3660/2021 г. по описа на Районен съд – Варна и вместо него да бъде постановено ново решение, с което да  бъде потвърдено НП № 03-013013/23.12.2020г. като правилно и законосъобразно издадено. В съдебно заседание касаторът се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Излага доводите за това искане и моли за присъждане но юристконсулско възнаграждение.

Ответникът – „Инвест дом П.” ЕООД -гр.Варна чрез процесуалния си представител делопиза писмени бележки със съображения за неоснователност на жалбата. Моли да бъде отхвърлена и да бъде оставено в сила решението на РС като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направените разноски по делото съгласно доказателствата за тях.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Установените по делото факти и събраните доказателства не обосновавали извод за извършено нарушение, за което е издадено НП. Поради това счита Решението на РС за правилно и липсвали основания за неговата отмяна.

Съгласно чл.63 ал.1 от ЗАНН първоинстанционното решение подлежи на касационно оспорване на основанията, предвидени в чл.348 ал.1 от НПК. Съгласно чл.218 от АПК касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно. В жалбата се твърди наличие на основанията по чл.348 ал.1 т.1 от НПК за отмяна.

Решението на ВРС е валидно и допустимо.

Настоящият касационен състав обсъди посочените в жалбата основания, доводите и становищата на страните и доказателства по делото и след като извърши служебно проверка съгласно чл.218, ал.2 от АПК достигна до следните изводи:

Касационната жалба като подадена от надлежна страна, в срока по чл.211, ал. 1 от АПК и отговаряща на изискванията на чл.212 и 213 от АПК е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Районният съд установил от фактическа страна, че на 09.12.2020г., около 14.30часа служители при ДИТ-Варна – свид. С.Ии Марияна Димова извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в строителен обект - „жилищна сграда“, находящ се в УПИ XXI-217 /ПИ 10135.2560.217/ в кв.47 по план на 18-ти м.р., на ул. „Ф.К“ №9 в гр. Варна и установили, че в обекта полагат труд няколко човека. Единия от тах бил свид. С.А, който заедно със свид. А.А подлепял с клинкер фасадата на изградената сграда. А. попълнил декларация по чл.402, ал.1, т.З КТ, в която посочил, че извършва съответната дейност в полза на „Инвест дом П.“ЕООД от 09.12.2020г., въз основа на сключен граждански договор и отбелязал, че няма трудов договор с дружеството, че работи на строителния обект от 11.00 ч. до 15.00 ч. В т. 10 от декларацията всеки от двамата посочил, че работи срещу уговорка за заплащане по 100лв. на ден. На контролните органи било представено копие от сключения между „Инвест дом П.“ООД и свид. С.А граждански договор от 09.12.2020г. с предмет -подлепяне на партер от жилищна сграда в строеж на ул. „Ф.К“ №9 с уговорено възнаграждение в размер 100 лв. и срок за изпълнение до 19.12.2020г. Проверяващите разяснили на представляващ дружеството, че с работещите на обекта следва да имат сключени трудови договори и връчили призовка на основание чл.45, ал.1 АПК с указание да се представят трудовите досиета със същите до 14.12.2020г. в Дирекция „Инспекция по труда“ Варна. С оглед дадените задължителни указания от проверяващите на 10.12.2020г. между дружество и свид. С.А бил сключен трудов договор №004 от 10.12.2020г., с който последният бил назначен на длъжност „общ работник“ с уговорено основно месечно трудово възнаграждение в размер 610 лв.

След като въз основа на представения трудов договор и извършена справка в НАП за датата на регистрация на същия било установено, че към момента на извършване на проверката, по отношение на свид. А. не бил наличен писмен трудов договор с дружеството, свид. С.И съставила АУАН №03-013013 от 17.12.2020г. срещу „Инвест дом П.“ООД за нарушение на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 КТ - за това, че на 09.12.2020г. в гр.Варна в качеството на работодател допуснало до работа С.А да престара труд в полза на дружеството като изпълнява трудови функции по монтаж на клинкер, с работно място - строителен обект „жилищна сграда“, находящ се в УПИ XXI -217, ПИ 10135.2560.217, кв.17 по план на 18-ти м.р., в гр. Варна, ул. „Ф.К“ №9.

РС установил, че въз основа на акта е издадено НП, с което на основание чл. 414, ал.3 от КТ е ангажирана обективната отговорност на „Инвест дом П.“ООД, като му е наложена „имуществена санкция“  в размер на 5000 лв.

          Въззивният съд отменил НП, тъй като приел, че не е доказано наличието на 09.12.2020г. на трудово правоотношение между дружеството и С.А, тъй като констатациите на контролните органи и данните в декларацията попълнена от А. свидетелстват на изпълнение на дейност по граждански договор. РС отчел, че А. се е бил ангажирал да осъществява трудова дейност не във връзка с периодично повтаряща се престация на работна сила, с оглед обслужване дейността на предприятието на работодателя, а с оглед реализиране на определен трудов резултат, а именно -подлепяне с клинкер на фасадата на строящата се жилищна сграда на ул. Ф.К № 9 с площ от 9 кв.м. Посоченият резултат е следвало да се реализира в съответен времеви период – от 09.12.2020г. до 19.12.2020г., без да е съществувало задължение за престиране на труда в конкретно работно време. Поради това РС установил липсвата на съществени елементи на трудовото правоотношение, а именно фиксирано работно време, работно място и периодичност на уговореното възнаграждение. Изтъкнал, че доказателствата обосновават извода за договорена престация по гражданско правоотношение, т.к. отношенията между страните се изчерпвали с постигането на определения уговорен между тях резултат.

Настоящият състав изцяло споделя изводите на РС като правилни и законосъобразни, което обосновава заключението, че правилно с решението е постановена отмяна на конкретното НП.

С  отмененото от РС наказателно постановление е наложена имуществена санкция на дружеството за констатирано неизпълнение на задължението, което има работодателя по силата на чл.62, ал.1 от КТ.  Тази норма забранява на работодателя да допуска до работа работник или служител, без преди това да е сключил с него трудов договор. В случая няма спор, че А. е изпълнявал работа в полза на дружеството, но въз основа на сключен с него договор за изработка. Не може да бъде споделено становището, поддържано от касатора, че се установяват всички елементи на трудовото правоотношение, а именно – работно място, работно време и възнаграждение. Действително съгласно чл. 1, ал. 2 от КТ, отношенията при предоставяне на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. В тази връзка, следва да се отбележи, че дали едно лице осъществява трудова дейност, се определя от това дали обективно извършва действия, които са характерни за трудова дейност. Особеният характер на трудовия договор за разлика от "гражданския" договор за изработка, за поръчка е нееднократността на насрещната престация и необвързаност с постигане на конкретно овеществен резултат, тъй като при трудовия договор се престира работната сила при упражняване на конкретна трудова функция с уговорени работно време, работно място, характер на извършваната работа /трудова функция/, трудово възнаграждение. Тези елементи от трудовото правоотношение не са установени от административно-наказващия орган и при въззивната проверка на обжалваното НП. Поради това правилно е постановена от РС отмяната му като незаконосъобразно издадено.

При недоказаност на елементите на тредовото правоотношение, недоказан по безсъмнен начин е извода на издателя на НП, че дружеството е „работодател“ по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ по отношение на лицата, които по време на проверката са установени да полагат клинкер. Субект на отговорността по чл.414, ал.3 от КТ може да е само лице, което има качество на работодател по отношение на установени да престират труд лица. След като от доказателствата не може да се направи еднозначния и категоричен извод, че дружеството е било работодател на лицата, които са били на обекта на на 09.12.2020г., правилно РС постановил отмяна на НП, тъй като обвинението и наказанието не може да почиват на предположения. В съответствие с този изход на спора РС присъдил направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение на дружеството.

С оглед на това и тъй като съгласно чл.348 ал.2 от НПК, нарушение на закона е налице, когато той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен, касационният състав счита, че в случая като е постановил отмяна на НП, ВРС е приложил правилно закона. Касационната жалба се явява неоснователна и Решението на ВРС следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

При този изход на спора, своевременно направеното искане от представителя на ответника за присъждане на разноски следва да бъде уважено. На основание чл.143 ал.3 от АПК във вр. с чл.63д, ал.1 от ЗАНН Дирекция „ИТ“-гр.Варна следва да заплати на „Инвест дом П.“ ООД с ЕИК *** сумата от 580лв., която е заплатило на 15.09.2022г. за адвокатско възнаграждение съгласно приетата по делото фактура за изплатено в брой възнаграждение за ппроцесуално представителство по АНД №580/2022г. пред Адм. съд-Варна.

Водим от това и на основание чл.221 ал.2 от АПК, вр. чл.63д ал.1 от ЗАНН, Съдът

Р   Е   Ш   И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 17/08.01.2022г., постановено по НАХД № 3660/2021 г. по описа на Районен съд – Варна.

 

ОСЪЖДА  Дирекция “Инспекция по труда”- гр. Варна да заплати на „Инвест дом П.“ООД – гр.Варна с ЕИК *** сумата от 580/петстотин и осемдесет/лв. за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.

 

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

2.