Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    №  72

 

        гр. С., 24.01.2020  година.

 

В    И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

      С. РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ІІ-ри  граждански състав в публично съдебно заседание на четиринадесети януари през две хиляди и  двадесета година в състав: 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:  ПЕТЯ МАНОВА

 

при секретаря В.К., като разгледа докладваното от  р. съдия гр. дело № 5434/2019  г. на СлРС, за да се произнесе,  съобрази следното:

 

 Предмет на производството е предявен иск  с пр. осн. чл. 439 от ГПК с цена на иска 9 467,29 лева. 

В исковата молба се твърди, че с разпореждане от 28.10.2011 год., постановено по ЧГД № 6430/2011 год. по описа на СлРС, на основание чл.418 ал.2 от ГПК, вр. с чл.417 и сл. от ГПК е издаден изпълнителен лист и е разпоредено длъжникът ищецът Г.М.Г. да заплати солидарно със съдлъжниците Н.Т.Г.и П.Г.М., на кредитора „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/" ЕАД, следните суми:

            - Главница по договор за банков кредит от 29.11.2006 год., изменен и
допълнен с Договор за встъпване в дълг от 26.10.2009 год. в размер на 7 699.99
лева;

- Редовна лихва за периода 10.12.2009 год. до 20.10.2011 год. в размер
на 1 429.72 лева;

- Наказателна лихва за периода 10.02.2009 год. до 26.10.2011 год. в
размер на 290.09 лева;

- Изискуема лихва по чл.З ал.2 от Договор за встъпване в дълг от 26.10. 2009 год. за периода 10.10.2009 год. до 25.10.2009 год. в размер на 38.33 лева;

- Разноски в размер на 189.16 лева,

като главницата от 7 699.99 лв. се дължи заедно със законната лихва от 27.10.2011 год. до изплащане на вземането.

Към датата на издаване на изпълнителния лист - 12.04.2011 год. дължимите суми по него са общо в размер на 9 467.29 лв.

Сочи се, че въз основа на издадения изпълнителен лист на 03.11.2011 год. е образувано изп. дело № 20118350401119 по описа на ЧСИ П.Р., рег. № 835 на камарата на ЧСИ и район на действие - Окръжен съд С.с взискател - „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/" ЕАД и длъжници - Г.М.Г., Н.Т.Г.и П.Г.М.. След преустановяване на дейността на ЧСИ П.Р.на 20.02.2017 год. служебният архив е прехвърлен на основание на заповед на Министъра на правосъдието СД-04-14/20.02.2017 год. на ЧСИ Г.Г.К., рег. № 915, район на действие ОС Сливен. В тази връзка със същия изпълнителен лист е образувано ново изп. дело № 20179150402339 по описа на ЧСИ Г.Г.. По същото дело изпълнителни действия не са предприемани. С Постановление на ЧСИ Г.Г.от 17.12.2017 год., влязло в сила на 28.12.2017 год. изпълнителното дело е прекратено на основание чл.433 ал.1, т.8 от ГПК.

Сочи се, че видно от поставения печат върху приложения изпълнителен лист от съдебния изпълнител, последното изпълнително действие по прекратеното дело е извършено на 21.09.2012 год.

На 01.07.2019 год. по молба на „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/" ЕАД е образувано ново изп. дело със същия изпълнителен лист № 20199150401401 по описа на ЧСИ Г.Г.. В този период /21.09.2012 год. - 01.07.2019 год. / не са предприемани никакви изпълнителни действия.

Посочва се, че съгласно разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок, като се цитира съдебна практика в тази насока. Сочи се, че от последователността на изложените факти и съобразявайки дадените с т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 год. по тълк.дело № 2/2013 год. на ОСГТК на ВКС задължителни разяснения, досежно правните последици от прекратяване на изпълнителното производство в хипотезата на чл.433 ал. 1, т.8 от ГПК, може да бъде направен обоснования извод, че вземането на ответника, за което е бил издаден въпросния изпълнителен лист е погасено по давност.

От последното изпълнително действие, извършено на 21.09.2012 год. давността не е била прекъсвана, тя е продължила да тече, като същата е изтекла на 21.09.2017 год.

Посочва се, че без правно значение е също така и образуваното ново изпълнително дело № 20199150401401 по описа на ЧСИ Г.Г., рег. № 915 на камарата на ЧСИ и район на действие - Окръжен съд Сливен, тъй като същото е образувано за вземания /по процесния изпълнителен лист/, за които е изтекъл предвидения в закона давностен срок, а това означава, че извършените след давностния срок действия не могат да прекъснат погасителната давност, защото изтекъл срок не може да бъде прекъсван.

Ето защо се счита, че вземанията на „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/” ЕАД са недължими поради настъпилата съгласно разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД погасителна давност.

Предвид изложеното се моли съда да постанови решение, с което да признаете за установено по отношение на „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/” ЕАД, че вземането му в размер на 9 467.29 лв., по образуваното изпълнително дело № 20199150401401 по описа на ЧСИ Г.Г., рег. № 915 на камарата на ЧСИ и район на действие - Окръжен съд Сливен, на основание изпълнителен лист, издаден по ЧГД № 6430/2011 год. по описа на Районен съд - С.е недължимо като погасено по давност.

Претендират се разноските по делото.

В предоставения едномесечен срок е постъпил отговор от ответното дружество, чрез процесуален представител юриск. Тенева, в който счита, че предявеният иск е неоснователен, тъй като изложените в него твърдения са неправилни и необосновани. 

Посочва се, че на 29.11.2006 г. е сключен Договор за банков кредит между „Райфайзенбанк (България)” ЕАД и Г.М.Г. /кредитополучател/ и Н.Т.Г./солидарен длъжник/, по силата на който банката му е предоставила кредит в размер на 11 672.50 лева. Съгласно договор за встъпване в дълг от 26.10.2009 г. П.Г.М. встъпва в дълга на кредитополучателя и поема солидарно задължение да изплаща всички задължения на кредитополучателя по договора за кредит от 29.11.2006 г. при условията, в размера и сроковете, определени в договора за кредит и в договора за встъпване в дълг и въз основа на това между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение, по което кредитополучателят и солидарните длъжници е следвало да изпълняват поетите задължения, съгласно клаузите на договора за кредит.

Тъй като кредитополучателят и солидарните длъжници не са изпълнили задълженията си по договора, Райфайзенбанк (България)” ЕАД е предприело действия за удовлетворяване на притезанието си по принудителен ред, снабдила се е с изпълнителен лист от 28.10.2011 г. издаден въз основа на разпореждане от 28.10.2011 г. по ЧГД № 6430/2011 г. по описа на Районен съд - гр.Сливен, по силата на който Г.М.Г., Н.Т.Г.и П.Г.М. са осъдени солидарно да заплатят на Банката сумите, както следва: главница в размер на 7699.99 лева по Договор за банков кредит от 29.11.2006 г., изменен и допълнен с договор за встъпване в дълг от 26.10.2009 г.; изискуема редовна лихва в размер на 1429.72 лева, начислена за периода от 10.12.2009 г. до 20.10.2011 г. вкл., изискуема наказателна лихва в размер на 290.09 лева, начислена за периода от 10.02.2009 г. до 26.10.2011 г. вкл., изискуема лихва по чл.3, ал.2 от договор за встъпване в дълг от 26.10.2009 г. в размер на 38.33 лева, начислена за периода от 10.10.2009 г. до 25.10.2009 г. вкл., законна лихва за забава за периода от 27.10.2011 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 189.16 лева - платена държавна такса.

След получаване на изпълнителния лист по ЧГД № 6430/2011 г. на РС Сливен, е било образувано ИД 1119/11 г. по описа на ЧСИ П.Р., в последствие прехвърлено при ЧСИ Г.Г., рег. № 915 на КЧСИ под номер 2339/17 г., което е прекратено на основание чл.433, ал. 1, т.8 от ГПК. Към настоящия момент Банката е образувала против длъжниците ново изпълнително дело № 1401/2019 г. по описа на ЧСИ Г.Г., рег. № 915 на КЧСИ.

Счита се, че предявеният иск срещу „Райфайзенбанк (България)” ЕАД, е неоснователен, като се считат за неправилни изводите на ищеца, че са налице последиците на погасителната давност по отношение на процесното вземане. Цитира се съдебна практика и се излагат аргументи в тази насока. Предвид изложеното се сочи, че вземането към Г.М.Г. не е погасено по давност и предявеният от него иск е неоснователен. Към настоящия момент се сочи, че има действащо изпълнително дело № 1401/2019 г. образувано на 01.07.2019 г.

Предвид изложеното се моли съда да постанови съдебно решение, с което да отхвърли като неоснователен предявения от Г.М.Г. иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във връзка с чл.439, ал.1 от ГПК против „Райфайзенбанк (България)” ЕАД.

  В с.з. ищецът се представлява от процесуален представител, който поддържа исковата молба и моли съда да постанови съдебно решение, по силата на което да признае за установено, че вземането на ответното дружество е недължимо като погасено по давност.

Ответното дружество редовно призовано, не изпраща представител в с.з. Депозирана е молба от процесуален представител, с която заявява, че поддържа отговора на исковата молба и моли съда да отхвърли като неоснователен предявения иск.

     След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:

С разпореждане от 28.10.2011 год., постановено по ЧГД № 6430/2011 год. по описа на СлРС, на основание чл.418 ал.2 от ГПК, вр. с чл.417 и сл. от ГПК е издаден изпълнителен лист и е разпоредено длъжникът Г.М.Г. да заплати солидарно със съдлъжниците Н.Т.Г.и П.Г.М., на кредитора „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/" ЕАД, сумите както следва:

            - Главница по договор за банков кредит от 29.11.2006 год., изменен и
допълнен с Договор за встъпване в дълг от 26.10.2009 год. в размер на 7 699.99
лева;

- Редовна лихва за периода 10.12.2009 год. до 20.10.2011 год. в размер
на 1 429.72 лева;

- Наказателна лихва за периода 10.02.2009 год. до 26.10.2011 год. в
размер на 290.09 лева;

- Изискуема лихва по чл.З ал.2 от Договор за встъпване в дълг от 26.10. 2009 год. за периода 10.10.2009 год. до 25.10.2009 год. в размер на 38.33 лева;

- Разноски в размер на 189.16 лева,

като главницата от 7 699.99 лв. се дължи заедно със законната лихва от 27.10.2011 год. до изплащане на вземането.

Въз основа на издадения изпълнителен лист на 03.11.2011 год. е образувано изп. дело № 20118350401119 по описа на ЧСИ П.Р., рег. № 835 на камарата на ЧСИ и район на действие - Окръжен съд С.с взискател - „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/" ЕАД и длъжници - Г.М.Г., Н.Т.Г.и П.Г.М.. След преустановяване на дейността на ЧСИ П.Р.на 20.02.2017 год. служебният архив е прехвърлен на основание на заповед на Министъра на правосъдието СД-04-14/20.02.2017 год. на ЧСИ Г.Г.Костова, рег. № 915, район на действие ОС Сливен. В тази връзка със същия изпълнителен лист е образувано ново изп. дело № 20179150402339 по описа на ЧСИ Г.Г.. С Постановление на ЧСИ Г.Г.от 17.12.2017 год., влязло в сила на 28.12.2017 год. изпълнителното дело е прекратено на основание чл.433 ал.1, т.8 от ГПК.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Установи се, че с разпореждане от 28.10.2011 год., постановено по ЧГД № 6430/2011 год. по описа на СлРС, на основание чл.418 ал.2 от ГПК, вр. с чл.417 и сл. от ГПК е издаден изпълнителен лист и е разпоредено длъжникът Г.М.Г. да заплати солидарно със съдлъжниците Н.Т.Г.и П.Г.М., на кредитора „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/" ЕАД, сумите както следва: Главница по договор за банков кредит от 29.11.2006 год., изменен и
допълнен с Договор за встъпване в дълг от 26.10.2009 год. в размер на 7 699.99
лева; редовна лихва за периода 10.12.2009 год. до 20.10.2011 год. в размер
на 1 429.72 лева; наказателна лихва за периода 10.02.2009 год. до 26.10.2011 год. в
размер на 290.09 лева; изискуема лихва по чл.З ал.2 от Договор за встъпване в дълг от 26.10. 2009 год. за периода 10.10.2009 год. до 25.10.2009 год. в размер на 38.33 лева; разноски в размер на 189.16 лева, като главницата от 7 699.99 лв. се дължи заедно със законната лихва от 27.10.2011 год. до изплащане на вземането.

Въз основа на издадения изпълнителен лист на 03.11.2011 год. е образувано изп. дело № 20118350401119 по описа на ЧСИ П.Р., рег. № 835 на камарата на ЧСИ и район на действие - Окръжен съд С.с взискател - „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/" ЕАД и длъжници - Г.М.Г., Н.Т.Г.и П.Г.М.. След преустановяване на дейността на ЧСИ П.Р.на 20.02.2017 год. служебният архив е прехвърлен на основание на заповед на Министъра на правосъдието СД-04-14/20.02.2017 год. на ЧСИ Г.Г.Костова, рег. № 915, район на действие ОС Сливен. В тази връзка със същия изпълнителен лист е образувано ново изп. дело № 20179150402339 по описа на ЧСИ Г.Г.. С Постановление на ЧСИ Г.Г.от 17.12.2017 год., влязло в сила на 28.12.2017 год. изпълнителното дело е прекратено на основание чл.433 ал.1, т.8 от ГПК.

            Съгласно чл. 110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. За вземането за главница по договора за банков кредит законодателят не е предвидил друг специален давностен срок и същото се погасява по давност с изтичането на общия петгодишен срок  /в този смисъл са Решение 261/ 2011 г. по гр. д. 795/ 2010 г., ВКС, IV ГО, Решение 28/ 2012 г. по гр. д. 523/ 2011 г., ВКС, III ГО, и Решение 103/ 2013 г. по гр. д. 1200/ 2011 г. на ВКС, II ТО).

            С Постановление № 3/ 1980 г. на Пленума на ВС по отношение на прекъсването и спирането на погасителната давност при образуван изпълнителен процес е прието, че след образуването на изпълнителното производство давностният срок спира да тече. С т. 10 от ТР № 2/ 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е направено ново тълкуване по този въпрос, като е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено на осн. чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК  , новата погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие, независимо от датата на прекратяването, като  това Постановление е обявено за изгубило сила.

             Тъй като ТР № 2/ 2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е последващ тълкувателен акт спрямо Постановление № 3/ 1980 г. на Пленума на ВС следва да се приеме, че възприето в него тълкуване е приложимо спрямо материалните правоотношения от момента на обявяването му. В този смисъл са Определение № 735/ 2019 г. по гр. д. № 3982 / 2019 г. на ВКС, III ГО, Решение № 170/ 2018 г. по гр. д. № 2382/ 2017 г. на ВКС, IV ГО и Решение № 51/ 2019 г. по гр. д. № 2917/ 2018 г. на ВКС, IV ГО, в които е изложено разбирането, че последващи тълкувателни решения нямат подобно на първоначалните обратно действие и започват да се прилагат от момента, в който са постановени и обявени по съответния ред. В този случай решението, с което се постановява тълкувателният акт се състои от две части. С първата от тях се дава новото тълкуване на правната норма, а с втората се обявява за загубил сила предшестващ тълкувателен акт. Втората част поражда действие от момента на постановяването на новото тълкувателно решение, поради което и от този момент предшестващият тълкувателен акт престава да се прилага. Затова установеното с новото тълкувателно решение тълкуване на правната норма ще може да бъде прилагано от съответните органи, за които то е задължително, по случаите които са от тяхната компетентност, когато въпросът е отнесен за разрешаване до тях, след приемането на новото тълкувателно решение или по такива, които са били заварени към този момент. В тези случаи, ако преди постановяване на новото тълкувателно решение са се осъществили факти, които са от значение за съществуващото между страните правоотношение, които са породили правните си последици, то тези последици трябва да бъдат преценявани с оглед на съответното постановление на Пленума на Върховния съд или тълкувателно решение, което е било действащо към момента на настъпването на последиците. Поради тези съображения в цитираната практика на ВКС е прието, че извършената с т. 10 от Тълкувателно решение № 2/ 2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС отмяна на Постановление № 3/ 1980 г. на Пленума на ВС поражда действие от датата на обявяването на тълкувателното решение, като даденото разрешение с т. 10 се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди това.

            С оглед на горното се налага извод, че при извършването на преценка дали вземането по предявен отрицателен установителен иск по реда на чл. 349 от ГПК е погасено по давност в хипотезата, когато за принудителното му събиране е образуван изпълнителен процес, следва да бъде съобразен моментът на обявяването на Тълкувателно решение № 2/ 2015 г.– 26.06.2015 г.

            В процесния случай след издаването на изпълнителния лист на 28.10.2011 г. ответникът е поискал образуване на изпълнително дело с молба от 03.11.2011 г. и въз основа на нея е образувано изпълнително дело № 1119/2011 г.  по описа на ЧСИ П.Р.против Г.М.Г., Н.Т.Г.и П.Г.М. като солидарни длъжници.  Доколкото това е станало преди обявяването на Тълкувателно решение № 2/ 2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, се налага извод, че следва да бъде съобразено тълкуването, дадено с Постановление № 3/ 1980 г. на Пленума на ВС, според което образуването на изпълнителното производство прекъсва давността и по време на изпълнителния процес давност не тече.

            След образуването на изпълнителното дело, на 28.11.2011 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на Г.М.Г.. Последната сума по наложения запор е постъпила   на 21.09.2012 г., видно от положения печат на изпълнителния лист. След тази дата до образуване на ново изп. дело на 01.07.2019 г.  не са поискани извършване на изпълнителни действия от страна на взискателя .

            Прекратяването на изпълнителното дело в хипотезата на на чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК  настъпва по силата на закона и не е предпоставено от издаване на постановление за прекратяване. Поради това постановлението на съдебния изпълнител за прекратяването му, в случай че е постановено такова, има декларативно, а не конститутивно действие и не е условие за прекратяване на изпълнението (в този смисъл са Решение № 223/ 2011 г. по т. д. № 124/ 2010 г., на ВКС, ІІ ТО, Решение № 31/ 2010 г. по т. д. № 400/ 2009 г., на ВКС, ІІ ТО, Решение № 76/ 2011 г. по т. д. № 634/ 2010 Г., на ВКС, І ТО). Следователно с оглед на приетото в Постановление № 3/ 1980 г. на Пленума на ВС следва да се приеме, че след прекратяването на изпълнителния процес 21.09.2014 г. е започнал да тече нов петгодишен давностен срок.

            Следва да бъде подчертано също, че в горната хипотеза, процесното принудително изпълнение е перемирано 21.09.2014 г., т. е. преди постановяване на ТР по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и разрешенията на последното не биха могли да намерят приложение към едно вече приключило изпълнително производство.

          С оглед гореизложеното, съдът стигна до извода, че от образуване на първото изпълнително производство с взискател  "Райфайзенбанк /България/ ЕАД и длъжници  Г.М.Г., Н.Т.Г.и П.Г.М. на 03.11.2011 г. пред ЧСИ П.Р.до 26.06.2015 г. намира приложение ППВС№ 3/18.11.1980г и погасителна давност не тече, независимо дали са извършвани или не изпълнителни действия. С образуване на изпълнително дело № 1119/2011г давността на вземането на "Райфайзенбанк /България/ ЕАД е прекъсната като по силата на даденото с ППВС№ 3/18.11.1980 г. тълкуване давността е спряла да тече по време на изпълнителното производство съгласно чл. 115, ал.1, б. ж от ЗЗД. Считано от 21.09.2012 г. за период повече от две години взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия, то с оглед наличието на хипотезата на чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК, изпълнителното производство е прекратено ex lege на 21.09.2014 г., независимо, че постановлението за прекратяване на изпълнителното производство е от 17.12.2017, тъй като както се посочи по-горе същото има само декларативно действие.

            В ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 14 е прието,  че давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, като такива действия са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.

            В конкретния случай по новообразуваното изпълнително дело на 01.07.2019 г. е наложен запор на 25.07.2019 г. върху пенсията на ищеца. На 21.08.2019 г. е наложена възбрана  върху 1/2 ид. част от  имот с идентификатор 67338.519.35.1.2, като ищецът е уведомен за наложената възбрана на 30.08.2019 г. На 19.09.2019 г. е наложена възбрана  върху 1/8 ид. части от два земеделски имота, собственост на Г.М.Г..  С тези изпълннителни действия  е прекъсната давността , поради което за периода от 21.09.2014 г. до първото изпълнително действие 25.07.2019 г. не е изтекла петгодишна давност за погасяване на вземането на ответника

 

 

           

 

            Предвид изложеното предявеният  иск с пр. осн. чл. 439 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответното дружество, че ищецът не дължи сумите  по издадения изп. лист от  28.10.2011 г. като погасени по давност е неоснователен и следва да се отхвърли. 

            На осн. чл. 78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сторените разноски в производството в размер на  300 лева юриск. възнаграждение.

            Мотивиран от гореизложеното съдът

 

                                                                    Р Е Ш И:

 

            ОТХВЪРЛЯ предявеният от Г.М.Г. с ЕГН ********** *** за признаване за установено по отношение на „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1407, район „Лозенец”, Експо 2000, бул. „Никола Вапцаров” № 55, че не дължи поради погасяването им по давност  сумата от 9 467.29 лв., от които главница по договор за банков кредит от 29.11.2006 год., изменен и допълнен с Договор за встъпване в дълг от 26.10.2009 год. в размер на 7 699.99 лева /седем хиляди шестстотин деветдесет и девет лева и деветдесет и девет стотинки/; редовна лихва за периода 10.12.2009 год. до 20.10.2011 год. в размер на 1 429.72 лева /хиляда четиристотин двадесет и девет лева и седемдесет и две стотинки/; наказателна лихва за периода 10.02.2009 год. до 26.10.2011 год. в размер на 290.09 лева /двеста  и деветдесет лева и девет стотинки/; изискуема лихва по чл.З ал.2 отДоговор за встъпване в дълг от 26.10.2009 год. за периода 10.10.2009 год. до
25.10.2009 год. в размер на 38.33 лева /тридесет и осем лева и тридесет и три
стотинки/ и разноски в размер на 189.16 лева /сто осемдесет и девет лева
и шестнадесет стотинки/ по образуваното изпълнително дело №
20199150401401 по описа на ЧСИ Г.Г., рег. № 915        на камарата на ЧСИ и район на действие - Окръжен съд Сливен, на основание изпълнителен лист, издаден по ч.гр.дело № 6430/2011 год. по описа на Районен съд – С.КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА Г.М.Г. с ЕГН ********** *** да заплати на „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1407, район „Лозенец”, Експо 2000, бул. „Никола Вапцаров” № 55, разноски в  размер на 300 лева.

   Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: