РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№2135
гр.Пловдив, 24.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Пловдив,
петнадесети състав, в публично заседание на пети ноември през две хиляди и двадесета
година в състав:
Административен съдия: Любомира
Несторова
При секретаря М.Г.
Като разгледа
докладваното АД № 1836 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 215 от
Закона за устройство на територията.
Образувано е по жалба на К.Т.М., с ЕГН **********,
с адрес: ***, против Заповед № РД-09-764 от 01.07.2020г. на Кмета на община
„Марица“, с която на основание чл. 195, ал.6 от ЗУТ във вр. с чл. 59, ал.1 от АПК е наредено премахването на сграда с идентификатор ****по кадастралната
карта на с. Костиево, община „Марица", област Пловдив, одобрена със
заповед № РД-18-84/06.12.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с
предназначение: „Селскостопанска сграда" брой етажи: 1, със застроена площ
от 52 кв.м., попадаща в ПИ с идентификатор № ****по кадастралната карта на с.
Костиево, одобрена със заповед № РД-18-84/06.12.2007г. на Изпълнителния
директор на АГКК, собственост на К.Т.М..
В
жалбата се навеждат оплаквания в насока, доказваща незаконосъобразност на
атакуваната заповед. Твърди се, че комисията, назначена от кмета на общината е
извършила оглед на сградата в
отсъствието на жалбоподателката. Заповедта е немотивирана като съдържа само
бланкетни констатации.
Претендира се отмяната на оспорената
заповед. Разноски не се претендират.
Ответникът – Кметът на Община „Марица“, чрез
процесуалния си представител, намира жалбата за неоснователна, а атакуваният
административен акт за правилен и законосъобразен.
Претендира се потвърждаването на атакувания
административен акт и юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата
страна: Г.Т.М. не изразява становище по жалбата.
Пловдивският административен съд, в
настоящия състав, намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в
законоустановения срок и от имаща право и интерес от обжалването страна.
За да
се произнесе по същество, прие за установено от фактическа страна следното:
Административното производство по
издаването на процесната заповед е в изпълнение на Разпореждане на прокурор при
РП-Пловдив, с което е разпоредено
комисия при община „Марица“, определена от кмета на общината да извърши
проверка на строежите на територията на общината, които поради естественото си
износване или други обстоятелства, са станали опасни за здравето и живота на
гражданите, негодни са използване, застрашени са от самосрутване, създават
условия за възникване на пожар или са вредни в санитарно-хигиенно отношение и
не могат да се поправят или заздравят по смисъла на чл. 195, ал.6 от ЗУТ.
В изпълнение на Разпореждането е изготвен
Доклад от извършена проверка на строежите на територията на община „Марица“ /л.
44 по делото/.
В изпълнение на Заповед №
РД-09-1122 от 26.09.2016г. на кмета на община „Марица“ комисията по чл. 196 от ЗУТ е извършила проверка на място на селскостопанска сграда с идентификатор ****със
застроена площ 52.00кв.м, попадаща в ПИ № ****по КК на с. Костиево, община
„Марица“.
Установено е, че сградата е с
нарушена конструктивна система-напукани и обрушени носещи стени, срутени
тавани, пропаднала покривна конструкция. Същата е застрашена от самосрутване,
негодна за ползване, вредна в санитарно-хигиенни отношения, опасна за живота и
здравето на хората, не подлежи на ремонт и реконструкция. Към момента на проверката
сградата не е обезопасена, не е ограничен достъпа до нея и се създават
предпоставки за възникване на произшествия. Сградата не отговаря на действащите
в момента нормативни изисквания и не е сеизмично осигурена.
Комисията по чл. 196 от ЗУТ предлага на кмета
на общината да издаде заповед за събаряне на сградата. Приложен е снимков
материал.
Протоколът е подписан от
членовете на комисията.
Изпратено е уведомително писмо до К.Т.М. /л.
29 по делото/. Дадена е възможност в 7-дневен срок от съобщаването да се
запознае същата с констатациите на комисията и да изрази становище.
Уведомителното писмо е получено на 17.12.2019г. В указания срок не е изразено
становище по констатациите, обективирани в Протокол от 26.11.2019г.
Последвало
е издаването на атакувания административен акт.
В хода на съдебното производство Съдът е
назначил СТЕ, която е заличена поради изричното искане на жалбоподателката,
направено в молба с вх. № 17600 от 02.11.2020г. /л. 23 по
делото/.
Съобразно
изискванията на чл. 168, ал.1
от АПК, във връзка с чл. 228 от ЗУТ, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност,
Съдът извърши пълна проверка на обжалвания административен акт относно
валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните
разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът и
намира следното: Оспорената Заповед № РД-09-764 от 01.07.2020г. на Кмета на
община „Марица“като индивидуален административен акт е издадена от материално
компетентен орган, съобразно правомощията дадени на кмета с чл. 195, ал.
6 от ЗУТ. Заповедта представлява волеизявление на орган на местното
самоуправление в изпълнение на законово определено правомощие, което подлежи на
оспорване от заинтересуваните лица по чл. 215 от ЗУТ. Заповедта е мотивирана, като административният орган е приел,
че процесната сграда е опасна, негодна за ползване, вредна от
санитарно-хигиенно отношение, застрашена от самосрутване, с невъзвратими
дефекти и повреди по носещата конструкция и покривната конструкция, които не могат
да се заздравят и укрепят. Възприети са констатациите по протокол от 26.11.2019г.
на комисия, назначена със Заповед № РД-09-1122 от 26.09.2016г. на Кмета на
Община Марица.
При издаването на заповедта са спазени
изискванията на чл. 59, ал.1
и 2 от АПК,
спазена е формата, като е оформена в писмен документ, съдържащ правните и
фактически основания за нейното издаване.
Извършената от съда проверка не установи да са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при
издаването на заповедта, представляващо отменително основание по чл. 146, т.3
от АПК.
Спазени са процесуалните разпоредби по
издаването на административния акт, като в хода на административното
производство не са ограничени или нарушени процесуални права на някоя от
страните.
В текста на чл. 196, ал.1
и ал.2 от ЗУТ
подробно е регламентирана процедурата, която следва да бъде проведена при
констатиране на строеж, попадащ в хипотезата на чл. 195, ал.5
и ал.6 от ЗУТ.
Освидетелстването на обекта и обследването на състоянието му, както и
необходимите ремонтни и възстановителни дейности, които следва да се извършат,
се установяват от съответна комисия, назначена от кмета на общината, която може
да действа служебно или по искане на заинтересувана страна. Комисията отразява
констатациите си в протокол и изготвя решение за състоянието на обекта, което
се одобрява от компетентния административен орган. Задължение на комисията,
установяваща състоянието на строежа, съобразно чл. 196, ал.3
от ЗУТ, е да изслуша заинтересуваните лица. Изслушването е
предпоставка за редовността на фактическите установявания, включително на
огледа, без която те нямат доказателствена сила и не могат да бъдат ценени. В конкретния случай, видно от представените
по делото обратни разписки оспорващата страна като собственик е уведомена
своевременно за проверката от страна на комисията. Като правни последици това
води и до спазване изискванията на чл. 196, ал.4
от ЗУТ, изискващ заповедтта по ал.3 от същия текст да се съобщи на
заинтересованите лица. След като в административното, и в съдебното
производство жалбоподателката е имала възможност да реализира в пълен обем
защитата на своите законни права и интереси, в производството по издаване на
заповедта не е допуснато съществено процесуално нарушение, което да доведе до
отмяна на процесната заповед без разглеждането й по същество.
Съдът намира, че при издаване на атакуваната
заповед правилно е приложен материалният закон: в разпоредбата на чл. 195, ал.1
от ЗУТ е закрепено най-общо задължението на "собствениците на
строежи" да ги поддържат в добро техническо състояние /отговарящо на
съществените изисквания по чл. 169, ал.1
- 3 от ЗУТ/,
да не извършват и да не допускат извършването на промени в тях, които водят или
могат да доведат до влошаване на проектните нива на съответствие с изискванията
за целия строеж или за отделни негови характеристики, както и при аварии или
други обстоятелства, застрашаващи строежа с увреждане или разрушаване, да
предприемат незабавни действия за тяхното предотвратяване или за отстраняване
на причинените увреждания и възстановяване на обекта и да уведомят общината.
С разпоредбата на чл. 195, ал.5
от ЗУТ законодателят урежда правомощието на кмета на общината, да
задължи собствениците на такива обекти да ги премахнат, преобразуват или
ремонтират неподходящи по местонахождение, разположение, вид и материали
огради, гаражи, второстепенни, селскостопански и временни постройки, септични
ями, канализационни съоръжения, насаждения, както и да извършат необходимите
работи в интерес на сигурността, безопасността на движението, здравеопазването,
хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите. А съгласно чл. 195, ал.
6 от ЗУТ строежи, които поради естествено износване или други
обстоятелства са станали опасни за здравето и живота на гражданите, негодни са
за използуване, застрашени са от самосрутване, създават условия за възникване
на пожар или са вредни в санитарно-хигиенно отношение и не могат да се поправят
или заздравят, се премахват. Освидетелстването на такива строежи се извършва от
съответна комисия, назначена от кмета на общината, която може да действува
служебно или по искане на заинтересувана страна, като изготвя протокол за
състоянието им и предлага на кмета на общината строежът да се поправи, заздрави
или да бъде премахнат - чл. 196, ал.
1 и ал. 2 ЗУТ.
Следователно премахването на строеж е уредено като крайна мярка в чл. 195, ал.
6 от ЗУТ и може да се допусне само ако не е налице техническа
възможност за поправяне и заздравяване на строежа.
Доказателствата
по делото обосновават извода, че оспорената заповед се явява постановена в
изпълнение на материалноправните
предпоставки, предвидени в чл. 195, ал.
6 от ЗУТ. Конкретните фактическите основания за премахване на
процесната сграда, визирани от административния орган, се основават на
обективираните в протоколите констатации на назначената комисия за това, че
същата е негодна за използване, застрашена от самосрутване и е опасна за
здравето и живота на гражданите, като не подлежи на поправяне и реконструкция, не
отговаря на нормативните изисквания и не е сеизмично осигурена. Тези
констатации не са оспорени и опровергани в съдебната фаза на контрол по
отношение възможността за заздравяване, ремонтиране и реконструиране на процесната
сграда.
Оспореният
административен акт, издаден на визираното фактическо и правно основание, се
явява законосъобразен като постановен в изпълнение на материалния закон по
аргумент от чл. 146, т. 4
от АПК, а жалбата е необоснована и недоказана.
С оглед
изхода на делото, искането на ответника за присъждане на разноски следва да
бъде уважено, като на основание чл.143, ал.4 от АПК, в тежест на жалбоподателя
следва да бъде възложено заплащането на възнаграждение за осъществената от
юрисконсулт правна защита на административния орган, определено в размер на
100лв. /сто лева/, съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК /нова ред. ДВ бр. 8/24.01.2017
г./ във връзка с чл. 37, ал. 1 Закон за правната помощ ЗПП/.
Воден
от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Пловдивският административен
съд, ХV състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.Т.М., с ЕГН **********,
с адрес: ***, против Заповед № РД-09-764 от 01.07.2020г. на Кмета на община
„Марица“.
ОСЪЖДА К.Т.М., с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати в полза на Община „Марица“ сумата
в размер на 100лв. /сто лева/.
Решението може да бъде обжалвано с касационна
жалба пред Върховния административен съд на Република България в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: