№ 510
гр. Пловдив, 28.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Николай К. Стоянов
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно частно
гражданско дело № 20235300500461 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.130 от
ГПК.
Делото е образувано по частна жалба Т. Т. М., ЕГН: ********** ,
чрез пълномощника му по делото адв. Е.И., против Определение № 1691
от 09.02.2023г., постановено по гр. д. №303/2023г. на Районен съд-
Пловдив, с което е прекратено производството по делото поради
недопустимост на предявения иск. В жалбата се излагат съображения за
неправилност на обжалваното определение, като се иска отмяната му и
връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на
обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на
страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана
страна, и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявен иск от Т. Т. М.,
ЕГН: ********** против „Микро Кредит“ АД, ЕИК *********, за
прогласяване нищожността на клаузата на чл.3 от договор за допълнителни
услуги към договор за кредит № 9022-00078298/04.11.2021г., която визира
заплащането на пакет от допълнителни услуги в размер на 2 940,84 лева като
противоречаща на добрите нрави, заобикаляща материалноправните
изисквания на чл. 19, ал.1 ЗПК и накърняваща договорното равноправие на
страните и нарушаваща предпоставките на чл. 11, т.9 и т.10 ЗПК относно
същественото съдържание на потребителските договори за кредит.
1
С обжалваното в настоящото производство определение
първоинстанционният съд е приел, че ищецът няма интерес от исканото
прогласяване на нищожност на договорна клауза. След като от ищеца е
извършено частично плащане по договора , то е налице друг, по – ефективен
и цялостен път на защита, чрез предявяване на иск по чл.55 ЗЗД, чрез който
адекватно и пълно да упражни правата си. По така изложените
съображения съдът е приел, че предявеният иск е недопустим, поради
което е прекратил производството по делото.
Така постановеното определение е неправилно.
Съгласно задължителните указания, дадени в т.2 на Тълкувателно
решение №8/2012г. на ОСГТК на ВКС налице е правен интерес от
предявяване на установителен иск, когато конкретното засягане на
правната сфера на ищеца изисква защита чрез установяване на правото със
сила на пресъдено нещо, като в съответствие с диспозитивното начало в
гражданския процес от волята на ищеца зависи да прецени от какъв вид
и в какъв обем защита на засегнатото си материално право има нужда при
възникналия правен спор. Не може да бъде споделен направения в
обжалваното определение извод, че постановяване на решение по делото не
може да разреши спора между страните и съответно за ищеца липсва
правен интерес от предявяване на иск за установяване на нищожността на
договорна клауза, а следва да предяви осъдителен иск за връщане на
недължимо заплатените суми. Действително за ищеца съществува
възможност да предяви иск с правно основание чл.55 от ЗЗД,
включително и като го съедини с иска за прогласяване на нищожността
на договорна клауза, но тази възможност не го лишава от правото да
иска разрешаване със сила на пресъдено нещо на въпроса за
действителността на договорната клауза. Действително ищецът е посочил,
че има частично плащане на задълженията по договора , но тъй като
паричното задължение за заплащане на пакета допълнителни услуги е
включено в погасителните вноски, то точния размер не може да бъде
определен, поради което първоинстанционният съд неправилно препраща
страната да реализира правата си чрез иск по чл.55 от ЗЗД. Освен това срокът
на процесния договор не е изтекъл, оспорената клаузата продължава да
обвързва страните, поради което ищецът има правен интерес от
прогласяване на нейната нищожност. Как ищецът впоследствие ще реализира
своето право на защита на накърнените права, е въпрос, който в настоящото
производство не стои и съдът не следва да отказва правна защита по един
надлежно предявени допустим иск. Цитираното от първоинстанционния съд
определение по в.ч.гр.д.№163/2020г. на ПОС е неотносимо, тъй като е
постановено при различна фактическа обстановка- изтекъл срок на договор за
кредит и липсата на спор между страните досежно размера на платените от
кредитополучателя суми.
По изложените съображения, атакуваното определение ще бъде
отменено и делото ще се върне на Районен съд - Пловдив за продължаване на
2
съдопроизводствените действия.
По изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 1691 от 09.02.2023г., постановено по гр. д.
№303/2023г. на Районен съд- Пловдив,17 гр. състав.
ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3