Р Е Ш Е Н И Е
№ 920/12.12.2019г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Пазарджик, ІV-ти състав, в открито заседание на дванадесети ноември, две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСКО
НАНЕВ
при секретаря Антоанета
Метанова, като разгледа докладваното от съдия Нанев административно дело № 102,
по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 156 и следващите от ДОПК.
Делото е образувано
по жалба на Д. Г. К.
от гр. Велинград, в качеството му на ЕТ
„К. Д. Г. – Д. К. “ със седалище и адрес
на управление гр. В., бул. „Г. Д.“ № .., подадена чрез адв. И.М., против
Ревизионен акт № Р-16001317008832-091-001/27.09.2018 г., съставен от Г. П. Й.
на длъжност началник сектор, възложил ревизията, и Ц. С. Д. на длъжност главен
инспектор по приходите – ръководител на ревизията, действащи при ТД на НАП гр.
Пловдив, в частта, с която същият ревизионен акт е потвърден с Решение №
416/14.12.2018 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ гр. Пловдив към ЦУ на НАП.
В жалбата се развиват подробни
съображения за незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Иска се
същият да бъде отменен в оспорената част, както и се претендират разноските по
производството при евентуален благоприятен изход на делото за жалбоподателя.
Ответникът – Директорът на Дирекция ОДОП гр.
Пловдив, заявява, чрез процесуалния си представител, юрк.
С., в съдебно заседание и в писмени бележки, становище за неоснователност
на жалбата. Претендира разноски по производството, вкл. и юрисконсултско
възнаграждение.
Решението, с което
ревизионният акт е потвърден частично, е съобщено на жалбоподателя по
електронен път на 09.01.2019 г., а жалбата е изпратена до Административен съд –
Пазарджик на 23.01.2019 г.
Жалбата против потвърдената
по административен ред част на ревизионния акт е допустима, като подадена в
законоустановения срок от заинтересовано лице.
Разгледана по
същество, същата е неоснователна.
Това е така, поради
следните съображения:
С оспорения
ревизионен акт е определено задължение за допълнително начислен ДДС на стойност
12 192,28 лева и прилежащи лихви в размер на 7204,99 лева, както и за
определените задължения за данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2012 г. в размер на 412,64 лева и лихви 226,76 лева. В тази си част
ревизионният акт е потвърден с Решение № 716/14.12.2018 г. на Директора на
Дирекция ОДОП гр. Пловдив при ЦУ на НАП. В останалата част ревизионният акт е
отменен като незаконосъобразен.
Съгласно разпоредбата
на чл. 156, ал. 1 от ДОПК, ревизионният акт в частта, която не е отменена с
решението по чл. 155, може да се обжалва чрез решаващия орган в 14-дневен срок
от получаване на решението. Делото се разглежда от административния съд, в
чийто съдебен район е постоянния адрес или седалището на жалбоподателя към
момента на извършването на първото действие по осъществяване на
данъчно-осигурителния контрол от органите по приходите.
Със Заповед №
Р-16001317008832-020-001/14.12.2017 г. е възложено извършване на ревизия на Д.
Г. К. като обхвата на ревизията по
видове задължения и по периоди е както следва: ДДС – 01.01.2012 г. – 31.12.2014
г.; универсален пенсионен фонд – за самоосигуряващи се – 01.01.2012 г. –
31.12.2014 г.; годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ – 01.01.2012 г. –
31.12.2014 г.; здравно осигуряване за самоосигуряващи се – 01.01.2012 г. –
31.12.2014 г.; ДОО за самоосигуряващи се – 01.01.2012 г. – 31.12.2014 г. и
данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ – 01.01.2012 г. –
31.12.2014 г.
В констативната част
на оспорения ревизионен акт органите по приходите са установили, че в хода на
ревизията от страна на Д. Г. К. с ЕТ „К.
Д.Г. – Д. К. “ са представени 15 броя
протоколи за бракуване на материални запаси, съставени през определени данъчни
периоди през 2012 г., 2013 г. и 2014 г. Съгласно същите, ревизираното лице е
извършило бракуване на материални запаси на обща стойност 60 961,52 лева,
като в тях е отразено само общото наименование на съответните стоки (козметика,
сладкарски изделия, млечни изделия, хлебни изделия, месни изделия, моторно
масло, цигари), без приложен към тях опис за точния вид и количество на
бракуваните стоки. Като причина за бракуването е отразено „изтекъл срок на
годност“, поради което на основание чл. 80, ал. 2, т. 5 от ЗДДС, лицето не е
начислило косвен данък, във връзка с извършеното от него бракуване на стоки. В
хода на ревизионното производство е извършен преглед на представените протоколи
от органите по приходите и същите са установили, че липсва продуктова
спецификация или приложен опис, в който да е отразен конкретният вид и
количество стока, за която се твърди, че се бракува поради изтекъл срок на
годност. Различните стоки не са индивидуализирани с идентификационен номер,
код, етикет или номер на опаковка. Посочено е в ревизионния акт, че едноличният
търговец няма регистриран в Областна дирекция по безопасност на храните гр.
Пазарджик обект за пакетиране и/или съхранение на хранителни стоки. От страна
на задълженото лице не са представени документи, че инспектори от тази дирекция
са извършвали проверки по отношение на протоколите за брак на стоки, т.е. не са
присъствали при бракуването на храните. Като причина за бракуването на
материалните запаси във всеки един от приложените по преписката 15 протокола е
посочено изтичане срока на годност. Ревизиращият екип е изискал по надлежния
ред от ревизираното лице представяне на доказателства, удостоверяващи
конкретния вид от съответния материален запас, който е бракуван, данни за
неговото закупуване и срок на годност за съхранение и консумация или друг
документ, имащ пряко или косвено отношение към бракуването, както и информация,
относно последващо извършените от К. разпоредителни действия с негодните стоки. До
приключване на ревизионното производство, жалбоподателят не е представил такива
доказателства.
Въз основа на тази
фактическа обстановка, органите по приходите са установили, че ревизираното
лице не доказва хипотезата на чл. 80, ал. 2, т. 5 от ЗДДС, даваща ограничения
за корекция на данъчен кредит в случаите, когато едно регистрирано по ЗДДС лице
извършва брак на стоки, поради изтичане на срока им на годност/трайност. При тези
факти и обстоятелства, ревизиращият екип е приел, че липсват доказателства,
доказващи приложимостта на чл. 80 от ЗДДС, визиращ ограниченията за корекции,
поради което лицето дължи, на основание чл. 79, ал. 3 от ЗДДС, косвен данък,
възлизащ на обща сума 12 192,28 лева за съответните данъчни периоди на
2012 г., 2013 г. и 2014 г., през които задълженото лице декларира, че е
извършило бракуване на въпросните стоки. С оглед на установеното е направена
констатация, че следва допълнително да бъде начислен ДДС на обща стойност
12 192,28 лева, ведно с начислените прилежащи лихви в общ размер на
7204,99 лева.
Ревизионният акт е
потвърден с решението на директора на Дирекция ОДОП гр. Пловдив в частта му,
относно определения данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ.
Установено е, че през 2012 г. по банковата сметка на жалбоподателя са внесени в
брой на 06.02.2012 г. от К. Ч. парични средства в размер на 4600 лева с
основание „захранване на сметка“. Същите са изтеглени в брой от ревизираното лице.
Освен това е констатирано, че на 15.05.2012 г. е получен превод от 916,97 лева.
В хода на ревизията е поискано обяснение, относно характера на получените по
банковата сметка парични средства. Представени са обяснения, в които е
посочено, че жалбоподателят не си спомня за какво са постъпили сумите. Органите
по приходите са счели, че посочените суми са с неустановен произход и са
приели, че същите представляват доходи от други източници по чл. 35, ал. 6 от ЗДДФЛ. От събраните в хода на извършената ревизия документи е установено, че Д.
К. е придобил доходи по смисъла на чл.
35, т. 6 от ЗДДФЛ за 2012 г. в размер на 5516,97 лева. Установено е също, че
през месец декември 2012 г. жалбоподателят е закупил мотоциклет за сумата от
1000 евро, или 1955,83 лева и същият е продаден с договор за продажба от
06.12.2012 г. за 2000 лева. Следователно, на основание чл. 33, ал. 2, т. 1 от ЗДДФЛ, лицето е придобило през 2012 г. доход от продажба на мотоциклет от 44,17
лева. За лицето са определени доходи общо в размер на 5561,14 лева, в т. ч.
доходи от други източници по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ в размер на 5516,97 лева и
доходи от продажба на мотоциклет 44,17 лева. За 2012 г. за Д. К. е определена годишна данъчна основа по чл. 17
от ЗДДС в размер на 412,64 лева и лихви 226,76 лева. Ревизиращият екип е приел,
че доходът на ревизираното лице е придобит вследствие на неизяснена дейност и
това обстоятелство е относимо за определяне на източника на дохода като такъв,
който попада в категорията на т. нар. други източници на доходи по чл. 35, т. 6
от ЗДДФЛ. В тази категория доходи попадат и тези, чийто източник не е установен
в хода на производството.
Основното възражение
на жалбоподателя в хода на ревизията се състои в това, че постъпилите парични
приходи по банковата му сметка представляват върнати заемни средства. При
преглед на цялата преписка е установено, че към възражението срещу ревизионния
доклад е приложен договор за паричен заем от 15.01.2012 г. и договор за паричен
заем от 20.04.2012 г. По преписката не са налице документи, от които да е
видно, че описаните парични средства са били предадени на съответните
получатели. Не са налице доказателства за предоставянето на заема.
При така установената
фактическа обстановка съдът прави следните изводи:
Ревизионният акт е
издаден в писмена форма и съдържа нормативно изискуемите реквизити по чл. 120
от ДОПК. Посочени са името и длъжността на органите, които го издават, номерът
и датата на акта, данни за ревизираното лице, обхватът на ревизията и други
обстоятелства от значение за извършването им, мотиви за издаването на акта,
разпоредителна част, с която се определят правата, задълженията или
отговорностите и начинът и срокът за изпълнението им. Ревизионният доклад,
който се прилага към ревизионния акт и е неразделна част от него, съдържа
реквизитите, посочени в чл. 117, ал. 2, т. 1 – т. 10 от ДОПК.
Ревизиращият екип
правилно е приел, че протоколите за бракуване на материалните запаси не се
ползват в процеса с обвързваща материална доказателствена сила, каквато
поначало притежават официалните документи. Въпреки представените протоколи за
бракуване от жалбоподателя, в тях липсва информация за партидните номера на
описаните стоки, поради което не може да се прецени доколко наистина описаните
стоки са подлежали на бракуване на посоченото в протокола за брак основание
„изтекъл срок на годност“.
Заключението на
вещото лице по допуснатата съдебноикономическа експертиза е, че бракуваните
стоки са били с посочен срок на годност във фактурите, с които са закупени, не
променя становището, че липсва информация за изтекъл срок на годност, поради
обстоятелство, че не е налице идентичност между посочените във фактурите стоки
и протоколите за бракуване. В протоколите за бракуване не е налице
спецификация, нито пък са посочени или приложени допълнително етикети, от които
да е видно кога изтича срокът на годност (трайност). Съгласно чл. 10, ал. 1 от
Закона за храните, при етикетирането на храната се включват данни за
наименованието, под което храната се продава, списък на съставките на храната и
количеството на някои от тях, количествено съдържание на ГМО и уникалния му
код, срокът на трайност на храната и условията, при които трябва да се
съхранява. Подобно е изискването в отменената Наредба за изискванията за
етикетирането и предоставянето на храните. Член 6, ал. 1, т. 5 задължава при
етикетирането да се обявяват данни, написани на български език като минимален
срок на трайност или обозначението „използвай преди“, последвано от конкретна
дата, когато храни от микробиологична гледна точка подлежат на бърза развала.
От изложеното следва,
че не са представени доказателства, от които да е видно, че стоките, предмет на
протоколите за бракуване, са подлежали наистина за бракуване.Срокът на
годността на стоките не се установява от личния стандарт на търговеца или от
неговото субективно виждане, а той се установява от съответната спецификация и
етикет с поставен от производителя срок.
Съдът приема, с оглед
изложеното, че не са налице основанията по чл. 80 от ЗДДС за неприлагане на
корекцията по чл. 79 от ЗДДС, предвид факти и обстоятелства, установени по
делото, които не сочат по безспорен начин, че стоките са подлежали на
бракуване. Освен това, за да се приложи разпоредбата на чл. 80, ал. 2, т. 5 от ЗДДС, следва да се установи, че бракуването е извършено поради изтекъл срок на
годност, а в случая това не е доказано по безспорен начин. Затова и изводите на
приходните органи, че е следвало търговецът да коригира ползвания данъчен
кредит, не е опровергано от жалбоподателя.
Съдът приема, че със
заключението по съдебносчетоводната експертиза, допусната в хода на съдебното
производство, не се установява такава индивидуализация на стоките, която да
сочи срока за тяхната годност. Обстоятелството, установено от вещото лице, че
изготвените протоколи за бракуване на стоките, притежават изискуемото съгласно
Закона за счетоводството нормативно съдържание, както и че осчетоводяването на
бракуваните стоки, описани в протоколите с изтекъл срок на годност, е станало
на датата на съставяне на протоколите за инвентаризация, не доказва хипотезата
на чл. 80, ал. 2, т. 5 от ЗДДС, даваща ограничения за корекция на данъчен
кредит в случаите, когато едно регистрирано лице по ЗДДС извършва брак на
стоки, поради изтичане на срока им на годност. От приетата по делото преписка
по издаването на оспорения ревизионен акт се установява, че жалбоподателят не е
предоставил и не разполага с надлежно оформена документация, съдържаща подробна
информация за конкретен вид стока и нейното количество, които са предмет на
бракуване, поради настъпили конкретни обстоятелства, както и визиране на точно
определен нормативен акт, както изисква текста на т. 5 от ал. 2 на чл. 80 от ЗДДС.
В хода на
административното производство жалбоподателят е правил възражение, че в
конкретния случай е налице изтичане срока на годност на стоките, съгласно
фирмените стандарти. Не става ясно от това възражение и същото не е подкрепено
с доказателства, какъв фирмен стандарт е приложим в конкретния случай, след
като в протоколите за бракуване са отразени, макар и общо, „хранителни стоки и
козметика“, които по принцип се състоят от продукти, на чиято опаковка се
отбелязва срокът на годност на тези стоки.
Що се отнася до
определения данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ, съдът
намира, че констатацията на ревизиращия орган, че доходът е придобит вследствие
на неизяснена дейност и това обстоятелство е относимо за определяне на
източника на дохода като такъв, който попада в категорията на т. нар. „други
източници на доходи“ по чл. 10, ал. 1 от ЗДДФЛ, е правилна. Установено е, че
жалбоподателят е получил парични средства по банковата си сметка, но тези суми
не са декларирани като получени доходи от него, в резултат на което не е
начислен данък по ЗДДФЛ. Административният орган правилно се е мотивирал, че
твърденията за върнати заемни средства не се доказват от представените по
делото доказателства.
В
конкретния случай оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, при
спазване на законоустановената за това форма. Същият е мотивиран, като в него
са посочени както фактическите, така и правни основания за издаването му.
Издаден е при спазване на материалноправните разпоредби и
административнопроизводствените правила.
Предвид
изложеното жалбата, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.
Предвид
изхода на делото, основателно е искането на процесуалния представител на
ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради което
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати в полза на Дирекция ОДОП гр.
Пловдив при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 1401 лева,
съгласно чл. 161, ал. 1 от ДОПК.
Воден
от горното и на основание чл.172, ал.2, предл. последно от АПК, Административен
съд – Пазарджик, ІV-ти състав,
Р Е Ш И:
отхвърля жалбата на Д. Г. К. от гр.
Велинград, в качеството му на ЕТ „К. Д.
Г. – Д. К. “, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. В., бул.
„Г. Д.“ № .., подадена чрез адв. И.М., против Ревизионен акт №
Р-16001317008832-091-001/27.09.2018 г., съставен от Г. П. Й. на длъжност
началник сектор, възложил ревизията, и Ц. С. Д. на длъжност главен инспектор по
приходите – ръководител на ревизията, действащи при ТД на НАП гр. Пловдив, в
частта, с която същият ревизионен акт е потвърден с Решение № 416/14.12.2018 г.
на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.
Пловдив към ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА ЕТ „К. Д. Г. – Д. К. “, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Велинград, бул. „Г. Д.“ № .., да заплати в полза на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП,
юрисконсултско възнаграждение в размер на 1401 (хиляда четиристотин и един)
лева.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния
административен съд на Република България.
Съдия: /П/
Решение
от 19.6.2020г. по Административно дело 2811/2020 Върховен административен съд
РЕШЕНИЕ № 7802/ 19.06.2020 г.
на ВАС София, Осмо отд. по адм. д. № 2811/20 г. - ОСТАВЯ В СИЛА решение №
920/12.12.2019 г. постановено по адм. дело № 102/2019 г. по описа на
Административен съд – Пазарджик.
Решението е окончателно.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 11286 от 26.08.2020
г. - Осмо отд. - ДОПЪЛВА Решение № 7802/19.06.2020 г. на Върховен
административен съд, Осмо отделение, постановено по адм. д. № 2811 по описа за
2020 г. на този съд, в частта за разноските, като,
ОСЪЖДА ЕТ "Кръстев Д. Г. – Д. К., притежаващ ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Велинград, бул. "Г. Д.",
№ .., да заплати на Дирекция "ОДОП" -
Пловдив при ЦУ на НАП сумата в размер на 1401 лева, юрисконсултско
възнаграждение за касационното производство.
Определението е окончателно.