№ 1272
гр. София, 09.12.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на девети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Снежана Душкова
Членове:Иван Стойчев
Карамфила Тодорова
като разгледа докладваното от Снежана Душкова Въззивно частно
наказателно дело № 20211000601283 по описа за 2021 година
Производството е образувано по реда на чл.440 НПК.
С определение на Софийски градски съд, Н.О., 24-ти състав от 16.11.2021 г.
постановено по н.ч.д. № 4119/21 г., осъденият Н. Л. К. е освободен условно предсрочно от
изтърпяване на останалата част от наказанието “лишаване от свобода”, наложено му с
определение от 27.08.2018г. на СГС, НО, 28-ми състав по НЧД 3341/2018г., с което е
трансферирано решение от 23.05.2017г. на Градския съд на Прага, Република Чехия, като му
е определен изпитателен срок в размер на неизтърпяната част, изчислима към датата на
евентуалното влизане на акта на съда в сила.
Срещу така постановеното определение са депозирани протест от Софийска градска
прокуратура и жалба от Началника на затвора – гр. ***, чрез процесуалния му представител-
инсп. М., с релевирани доводи за неправилност и незаконосъобразност. Посочено е, че макар
при осъдения да се наблюдава положителна промяна, то съдът не е отчел в достатъчна
степен депозираните отрицателни становища на работилите с осъдения инспектор по
социални дейности и възпитателна работа, главен инспектор на НС- ЗО „***“ и началника
на затвора- ***, които акцентират върху нуждата корекционната работа с осъденото лице да
продължи. И в жалбата, и в протеста се набляга на обстоятелството, че риска от рецидив е в
средния регистър, както и че при лишения от свобода все още се наблюдават проблемни
зони, свързани с извършеното правонарушение и начин на мислене. В този смисъл се
поддържа искане за отмяна на първоинстанционния съдебен акт.
Срещу жалбата и протеста е постъпило мотивирано възражение от осъденото лице, с
искане определението на първия съд да бъде потвърдено.
Апелативен съд- София, след като обсъди доводите в протеста и жалбата, и в
съответствие с чл. 345 от НПК провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт,
1
констатира следното:
Протеста и жалбата са основателни.
За да постанови своя съдебен акт, съдът е приел от една страна, че видно от
представените доказателствени източници, осъденият К. е дал достатъчно доказателства за
своето поправяне, независимо от изразеното отрицателно мнение съдържащо се в доклада
на ИСДВР и становището на инспектор Д., отдавайки преимуществена тежест на факта, че
осъденият не е наказван през време на изпълнение на наказанието, като същевременно е
награждаван многократно. Изложените доводи не се споделят от настоящия състав, като
съображенията за това са следните:
Безспорно е наличието на първата предпоставка по чл.70, ал.1 НК, необходима за
постановяване на условно предсрочно освобождаване, а именно – че към момента на
произнасянето от първоинстанционния съд /16.11.2021 г./ осъденият е изтърпял повече от
половината наказание, с остатък за изтърпяване още 2 години, 4 месеца и 4 дни.
Няма спор и за доброто поведение на осъдения при изпълнение на наказанието,
състоящо се в спазване на установения ред и дисциплина в затвора, липсата на рисково
поведение, дистанциране от конфликти и неприятности, добронамерено отношение към
служители и лишени от свобода, награждаване по чл.98, ал.1 от ЗИНЗС.
Същевременно, са налице източници на информация за поведението на К., които
разколебават направения от първоинстанционния съд извод. Тези източници на информация
са становищата и оценките на затворническата администрация, които имат най-прякото
наблюдение и най-непосредствения контакт с лицето, не само в рамките на едно съдебно
заседание, но за един значителен период от време, какъвто е изтърпяваната част на
наказанието. Без да оспорват доброто поведение на осъдения, което е документирано и
оценено от тях, тези служители обективно оценяват К. като лице, с което още трябва да се
работи в корекционен план. Съгласно данните представени от началника на Затвора ***,
ИСДВР и гл. инсп. НС ЗО „***“– при лишения от свобода целите на наказанието не са
изпълнени, рискът от вреди за обществото е в средните нива, препланирания план на
присъдата не е изпълнен, все още има проблемни зони, по които да се работи. Осъденият
само частично приема отговорността за извършеното правонарушение, като смята присъдата
за завишена, частично разпознава проблемите си и няма ясна мотивация за промяна на
криминалното си поведение. Отрицателното си становище за условното предсрочно
освобождаване на осъдения, ИСДВР обосновава с наличието на няколко дефицитни зони,
върху които трябва да се работи с предвидените в ЗИНЗС и правилника за прилагането му
механизми, каквито са: невъзможността да разпознава адекватно проблемите си, правилно
да ги разрешава и да осъзнава напълно последствията от криминалното си поведение,
липсата на финансова стабилност и разчитането на финансова подкрепа от страна на
близките, податлив на влияние от криминално проявени лица. Така, съобразно
препланирания план към присъдата, задачите, над които следва да продължи работата с
осъденото лице до края на престоя му в местата за лишаване от свобода са в насока към
мобилизиране и развитие на умения за самоконтрол и последователност, конструктивно
2
решаване на проблемите, обогатяване на поведенческия репертоар със социално приемливи
модели на поведение. В този смисъл, макар и формално да са изпълнени част от
предпоставките визирани в закона, а именно - за изтърпяване на съответното време от
наказанието, то по отношение на поправителния ефект корекционното и възпитателното
въздействие спрямо К. следва да продължи, доколкото не са постигнати в цялост целите и
задачите на индивидуалния план за изпълнение на наказанието, свързани с промяна на
поведението и мисленето на лишения от свобода. Не без значение е и обстоятелството, че
остатъка от изтърпяване на наказанието към настоящия момент е в значителен размер,
повече от две години.
Изложеното води въззивната инстанция до извод, че не е доказано по несъмнен начин
примерното поведение и честно отношение на осъдения К. към труда, поради което молбата
му за УПО от остатъка на наказанието е неоснователна, а определението на градския съд, с
което същата е уважена, се явява неправилно и следва да бъде отменено. От коментираните
доказателства не се установяват трайни, съзнателни и цялостни положителни промени в
съзнанието и поведението на осъдения. Настоящият съд споделя становището на прокурора
и началника на затвора, че е необходимо продължаване на поправителното въздействие
спрямо лишения от свобода за пълното постигане целите на наложеното наказание,
дефинирани в чл.36 от НК.
Мотивиран от посочените съображения и на основание чл.440, ал.2 от НПК,
Софийският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 16.11.2021г. по НЧД №4119/2021г. на СГС, НО, 24-ти
състав, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения Н. Л. К. за условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието „лишаване от свобода“,
наложено по НЧД №3341/2018г. на СГС.
Определението не подлежи на касационно обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3