№ 866
гр. София, 17.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20241110143742 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава двадесет и пeта от ГПК .
Предявен е осъдителен иск от З. К. , гражданин на Г.. , род. на
**********г. в гр. К, персонален номер .......... срещу „П..“ ООД, с правно
основание чл. 3, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 1, б. „о“ от МКАК, вр. чл. 128, т. 2 КТ за
сумата от 12 566 щатски долара , представляваща неплатено трудово
възнаграждение за периода от 01.05.2024 г. до 28.06.2024 г. , заедно със
законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на
вземането.
Ищецът твърди, че сключил с ответника „П..“ ООД, чрез корабния агент
„Т...“ ЕООД моряшки трудов договор, по силата на който между страните
възникнало трудово правоотношение за длъжността „ 2 ENG “, като част от
екипажа на моторен кораб „G........“ ИМО № ....., плаващ под флага на П с
пристанище на регистрация М, при уговорено месечно трудово
възнаграждение 6500 щ.д., времетраене 60+/-30дни от 17.04.24г. до 28.06.24г.
Твърди, че фактическото изпълнение на трудовия договор започнало със
записването на кораба на 17.04.24 г. и продължило до напускането му на
28.06.24 г., през който период ищецът реално престирал работна сила,
съгласно уговореното. Твърди, че от края на м. март 2024г. трудови
възнаграждения на екипажа на кораба не били изплащани. На основание чл.
364а КТК с определение на Окръжен съд –В бил допуснат арест на кораба,
което по арг. от чл. 7, ал. 1 предл. първо от Международната конвенция за
арест на кораби обуславяло компетентност на българския съд за разрешаване
на спора по същество. Ищецът поддържа, че към процесното правоотношение
1
намирала приложение Морската трудова конвенция, 2006г. на
Международната организация на труда, по която и Република България и
Република П били държави членки. Съгласно цитирания международен акт
вскяка държава-членка, която ратифицира конвенцията, се задължавала да
прилага изцяло нейните разпоредби по начин, гарантиращ правото на достоен
труд на всички работници. Поддържа, че съгласно Националния кодекс на П
плащанията на възнагражденията по трудовото правоотношение следвало да
се извършват на интервали не по - дълги от един месец или при прекратяване
на трудовото правоотношение. Въпреки отправените покани до ответника и
сигнали до ИА „М А“ – гр. В, плащане на дължимите се трудови
възнаграждения на екипажа, в т.ч. и на ищеца, не постъпило.
При така изложените фактически твърдения ищецът отправя исканията
си към съда за осъждане на ответника да му заплати сумата от 12 566 щатски
долара - дължимо трудово възнаграждение за посочения период. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответното дружество.
В проведеното по делото открито съдебно заседание исковата
претенция се поддържа от процесуалния представител на ищеца.
За ответника се явява процесуален представител, който признава
неизгодния за работодателя факт, че ищецът за процесния период реално се е
намирал на кораба, като част от екипажа му , и е престирал труд на
работодателя. Оспорва единствено размера на възнаграждението, като счита ,
че му се дължи в по-нисък от претендирания размер.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
събраните по делото доказателства приема следното от фактическа и правна
страна:
По иска с правно основание чл. 3, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 1, б. „о“ от МКАК,
вр. чл. 128, т. 2 КТ в тежест на ищеца е да установи, че е работил по трудово
правоотношение с ответника и че е полагал труд за периода, за който
претендира да му се заплати трудово възнаграждение, размера на дължимата
се сума и настъпването на изискуемостта на вземането съгласно приложимото
материално право. При установяване на посочените по-горе обстоятелства в
тежест на ответника е да обори презумпцията по чл. 8 КТ за добросъвестност
при изпълнение на трудовите права и задължения от страна на ищеца, или да
установи плащането на дължимото се трудово възнаграждение в случай, че
твърди такова.
Ответникът не оспорва, че между страните е било налице твърдяното
трудово правоотношение с източник морски трудов договор от 17.04.2024г. /
находящ се на л. 35 от делото, с превод на български език- на л.189-190/ , което
обстоятелство съдът приема за установено и от съвкупния анализ на
останалите приети и неоспорени писмени доказателства по делото. Видно от
текста на договора същият е сключен между ищеца З. К. и „П...“ ООД за
длъжността „2 ENG “ за период от 60 +/-30 дни при уговорено общо месечно
възнаграждение от 6 500 долара , с място на работа плавателен съд „Г...“,
2
плаващ под флага на П с пристанище на регистрация М.
От приетото временно удостоверение за регистрация се установява, че
корабът „Г...“ ИМО № ....., плаващ под флага на П, е собственост на Български
морски квалификационен център и е бил нает по договор за беърбоут чартър
от „П...“ ООД.
Съгласно дефиницията на чл. 199а. КТК договорът за беърбоут чартър е
договор за наемане на кораб за определен срок, по силата на който наемателят
получава пълни права на владение и контрол върху кораба, включително
правото да назначава капитан и екипаж на кораба за целия период на наемане.
На основание чл. 199ж КТК при сключен договор за беърбоут чартър всички
разходи, свързани с експлоатацията на кораба, включително възнаграждението
на екипажа, са за сметка на наемателя на кораба. Извод в горния смисъл следва
и от чл. 1 ал. 1 б. “ b ” от МКАК, поради което съдът приема, че именно
ответникът в настоящето производство е пасивно материално легитимиран да
отговаря за заплащане на трудовите възнаграждения на членовете на екипажа
на кораба, в т.ч. ищецът.
Ответникът не оспорва факта относно положен от страна на ищеца труд
в полза на работодателя по процесното трудово правоотношение , като
единствено са релевирани възражения досежно дължимия размер на трудово
възнаграждение при твърдение, че е полаган труд в по-малък размер .
С оглед на разпределената от съда доказателствена тежест между
страните и въпреки предоставена за това възможност, ответникът не успя да
докаже правоизключващите си възражения , доколкото не ангажира относими
доказателства в предоставения му за това срок от съда .
С прекратяване на договора между страните съгласно приложимия
стандарт по Морската трудова конвенция / обстоетелство, което не се оспорва
от страните/ , съдът намира, че изискуемостта на вземането за
възнаграждение на работника/ служителя е настъпила.
Доколкото не се твърди и не се доказа ответникът да е платил трудовото
възнаграждение на ищеца, искът по чл. 128, т.2 КТ следва да се уважи в
цялост, като се присъди и допълнително поисканата с молба , докладвана в
съдебно заседание, законна лихва от подаването на исковата молба до
окончателното плащане.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК вр. с чл. 77 ГПК в полза на бюджета на
съдебната власт- в тежест на ответника следва да се присъди дължимата се
държавна такса , изчислена върху размера на уважената спрямо ответника
искова претенция - в размер на в размер на 955,02 лв.
Ищецът има право на разноски съгласно чл. 78, ал.1 ГПК за защитата по
настоящото производство от адвокат , каквито са претендирани. Доколкото
обаче по настоящото производство не са представени доказателства за
заплащане на разноски за осъщественото процесуално представителство от
адвокат , такива не следва да бъдат присъждани.
3
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ
гражданско отделение, 69 -ти състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 3, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 1, б. „о“ от МКАК, вр.
с чл. 128, т. 2 КТ „П...“ ООД, ЕИК ........., седалище и адрес на управление
гр. адрес да заплати на З. К. , гражданин на Г.. , род. на **********г. в гр. К,
персонален номер .........., адрес гр. Т, ул. Б... Jgenti 76/7 , сумата от 12 566
щатски долара , представляваща незаплатено трудово възнаграждение за
периода 01.05.2024г.- 28.06.2024г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 17.07.2024г., до окончателното изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, „П...“ ООД, ЕИК .........,
седалище и адрес на управление гр. адрес да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Софийския районен съд сумата от 955.02 лева,
представляваща дължима държавна такса върху размера на уважения иск.
ДОПУСКА, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително
изпълнение на решението в частта за присъденото трудово възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните .
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4