РЕШЕНИЕ
№ 346
гр. Велико Търново, 23.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Георги Драгoстинов
Членове:Любка Милкова
Илина Гачева
при участието на секретаря Красимира Г. И.а
като разгледа докладваното от Георги Драгoстинов Въззивно гражданско
дело № 20214100500935 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 21.02.2020 година, постановено по гр. дело № 3099 по описа на
В. районен съд за 2019 година, спрямо "Е. П. П."-АД, гр. В., е прието за установено, че Г.
Й. И. не дължи сумата от 9 713,04 лв., стойност на електроенергия за периода 13.02.2018
година – 12.02.2019 година. В полза на ищеца са присъдени разноски.
Решението е обжалвано от "Е. П. П."-АД, гр. В. с оплаквания за неправилна
преценка на доказателствата и противоречие с материалния закон. Претендира отмяна и
постановяване на ново решение, отхвърлящо иска с присъждане на разноски.
Ответникът по жалбата – Г. Й. И. - излага доводи за безпорочност на
атакуваното решение. Претендира разноски.
Съдът, като разгледа жалбата и обсъди доводите на страните по реда на чл.
271 от ГПК, приема:
Предявен е иск с правно основание чл. 98а от Закона за енергетиката във
връзка с чл. 48 от ПИКЕЕ (ДВ. бр.98 от 12 ноември 2013год., изм. ДВ. бр.15 от 14 февруари 2017г, отм.).
Ищцовата страна - Г. Й. И. - излага в исковата си молба, че с ответника са в
договорни отношения по доставка на електричество за имот в гр. В. Т., ул. „И. в.“ №..., ап. 4.
Ответникът неправилно начислил сумата 9 713,04 лв. стойност на електроенергия за периода
13.02.2018 година – 12.02.2019 година. По реда на настоящото производство претендира да
1
се приеме за установено, че не дължи начислението с присъждане на разноски.
Ответната страна - "Е. П. П."-АД, гр.В. - оспорва иска с възражения сумата да
е стойност на реално доставена и консумирана от ищеца електроенергия. Проверка на
електромера установила, че в месечните сметки не е включена натрупана в невидим на
дисплея на отчитащото устройство регистър електроенергия. Съобразно Общите условия на
дружеството-доставчик, електромерът бил изпратен на Българския институт по метрология.
Тестването на устройството потвърдило начисленията. Това било основанието за корекция
на сметката на ищцата за исковия период. Претендира разноски.
Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема за установено:
Не се спори, че ответникът доставя електричество в имота на ищеца на
посочения в исковата молба адрес. Няма спор и по това, че до фактуриране на процесната
сума, месечните начисления за исковия период са заплатени, че електромерът, отчитащ
доставяното от ответното дружество електричество в имота на ищеца, е демонтиран и
изпратен за метрологична проверка.
Изложената фактическа обстановка налага извод за основателност на
предявения иск. Твърдението на ответника да е доставил електричество вповече от
помесечно заплатеното за времето 13.02.2018 – 12.02.2019 година. е недоказано.
Доводите на ответника са неоснователни.
Правилата на чл. 183 от Закона за задълженията и договорите относно
заплащането на цена по доставка са дерогирани от чл. 83, ал. 1, т. 6 и 98а на Закона за
енергетиката, предвиждащи специален ред за изчисляване, коригиране и заплащане на
неотчетени количества електроенергия. Касае се за съотношение на специален към общ
закон, заради което правилата на Закона за задълженията и договорите не намират
приложение. Вън от това, за да претендира цена, продавачът трябва да е изправна по
правоотношението страна. В казуса това означава да е доставил електричество, а точно този
факт е спорен и по делото не е подкрепен с доказателства.
Не намират приложение и Общите условия на дружеството-доставчик, защото
за уреждане на случаи като процесния законът препраща не към тях, а към подзаконов акт,
издаден от специализирана администрация с нарочна за това компетентност - Държавната
комисия за енергийно и водно регулиране, съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за
енергетиката.
Констативният протокол от 12.02.2019 година, на който ответникът се
позовава като доказателство за начислението, е непротивопоставим на ищеца и е съставен
по процедура на ПИКЕЕ, отменена към момента на проверката. Сам по себе си не
установява доставка на енергия. Като частен свидетелстващ документ, няма доказателствена
стойност за удостоверените факти – аргумент за противното от чл. 179 от ГПК.
Същото важи и за протокола на Българския институт по метрология от
29.08.2019 година. Документът е частен, а не официален, както твърди ответната страна,
2
защото законът не му придава нарочна удостоверителна сила. Текст в такъв смисъл Законът
за измерванията, регламентиращ процедурата по съставяне и съдържанието на протокола за
метрологична проверка, не съдържа. От чл. 58, ал. 4 от Закона за измерванията е видно, че
се касае за експертно заключение. Експертизите, дори когато са изслушани и приети като
доказателство в исковия процес, нямат обвързваща съда доказателствена сила, макар да са
изготвени и изслушани при всички гаранции за законност, равенство на страните и
противопоставимост, които съдебното производство дава – чл. 202 от ГПК. По аргумент за
по-силното основание такава сила не би могъл да има и протоколът по чл. 58, ал. 4 от
Закона за измерванията.
При събраните доказателства твърдението на ответника да е доставил
електричество е голословно. То почива единствено на заключението на Метрологичния
институт, че е установено начисление в показанията на електромера в невидим на дисплея
регистър – заключение, чийто смисъл и влияние върху отчитането на количеството
доставена енергия не само не е доказано, но не е дори обяснено чрез твърдения на страната.
Изслушаната по делото експертиза изрично постулира невъзможността да се
открие причината за начисленията. След като тезата на ответника се гради единствено на
метрологичната проверка в Българския институт по метрология изводът, че на ищеца е
доставена енергия, която не е заплатил, би бил произволен.
Голословността на твърдението за доставка прави излишна интерпретацията
на въпроса за стойността на твърдяното да е доставено електричество. В делото той има
място, доколкото доставката е доказана.
В тежест на въззивника следва да бъде възложено заплащането на разноските
на ответника по жалбата за второинстанционните и касационното производство, като сума
доказани в размер на 2 340 лв., адвокатско възнаграждение - чл. 78, ал. 1 от ГПК.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
Потвърждава, по реда на чл. 271 от ГПК, решението от 21.02.2020 година, постановено по
гр. дело № 3099 по описа на В. районен съд за 2019 година.
Осъжда "Е. П. П."-АД, гр. В., ЕИК: .........., да заплати на Г. Й. И., ЕГН: **********, от гр.
В. Т., ул. „Ф. Т.“ № ....“а“ , сумата от 2 340 (две хиляди триста и четиридесетлева) лв.,
разноски за второинстанционните и за касационното производство, на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК.
3
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в месечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4