Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 137/28.03.2022г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, касационен състав, в
публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и втора
година в състав:
Председател:
Огнян Евгениев
Членове: Соня Камарашка
Бисерка Бойчева
при секретаря Антоанета Лазарова и с участието на прокурор Галя Александрова при
Окръжна прокуратура - Монтана, като разгледа докладваното от съдия Соня
Камарашка касационно административно - наказателно дело № 112 по описа на съда за 2022г.,
за да се произнесе, взе предвид следното
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.
Предмет на касационното административно – наказателно
производство е Решение №174 от 31.12.2021 г. постановено по АНД № 20211630201144
по описа за 2021г. на Районен съд – Монтана, с което е отменено наказателно
постановление № 21-0996-002314/17.09.2021г.
издадено от Началник сектор „ПП“ при ОД на МВР гр.Монтана упълномощен със
Заповед №8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи. С наказателното постановление на М.М.М.
*** е наложено административно наказание глоба в размер на 3000.00лв. /три хиляди/
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца, на
основание чл.175а, ал.1,пр. трето от ЗДвП, за извършено административно
нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП.
Касационният жалбоподател ОД МВР - Монтана сектор „Пътна полиция“ редовно призовани не се явяват и не
се представляват. В жалбата навежда доводи за неправилност на решението на
първата инстанция поради нарушаване на процесуалните правила и противоречие с материалния
закон. Твърди, че при издаване на НП е налице пълно описание на нарушението
относно обстоятелствата при които е извършено, датата и мястото на неговото
извършване, както и и доказателствата които го потвърждават. Излага и доводи за
прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение пред въззивната
инстанция. Моли за отмяна на въззивното решение и потвърждаване на издаденото
НП.
Ответника по касационната жалба М.М.М. чрез надлежно упълномощения
да го представлява адвокат Йордан Василев от АК - Монтана в писмена защита по делото
твърди правилност и законосъобразност на постановеното въззивно решение с което
е отменено НП. Твърди, че присъденото му адвокатско възнаграждение е съобразено
с действащата Наредба. Излага доводи за правилно приложение на материалния
закон от страна на въззивния съд, като моли за потвърждаване в цялост на
постановеното решение.
Окръжна прокуратура – Монтана, с оглед задължителното
участие в настоящето производство, чрез представителя си в съдебно заседание, дава мотивирано
заключение, че жалбата е неоснователна, правилно е приложен материалния закон и
не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което
атакуваното решение следва да се потвърди като обосновано и мотивирано.
Касационната жалба е подадена в срока по
чл.211, ал.1 от АПК, от страна във въззивното производство, за която
обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, при което същата е допустима.
Разгледана по същество и в пределите на касационната
проверка по чл.218 от АПК във вр. чл.63в от ЗАНН жалбата се явява
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните намира следното:
Ответника по касационната жалба М.М.М. е наказан, за това, че на 31.07.2021г. около
01,10часа в гр.Монтана по бул.“Христо Ботев“ на кръстовището с пътна отсечка
към улица „Индустриална“ управлявал лек автомобил марка „БМВ 320И“ с рег.
№М3831ВТ, като използвал пътищата отворени за обществено ползване за други
цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари,
като отклонява автомобила от праволинейното му движение и го поднася, с което
създава опасност от ПТП. Това фактическо описания на нарушението е
квалифицирано както в АУАН, така и в НП като административно нарушение по
чл.104б, т.2 от ЗДвП.
Районният съд правилно възприема
фактическата обстановка по делото и на базата на верните фактически констатации
постановява правилно решение, като отменя оспореното пред него НП, предвид
констатираната му неправилност. Съображенията, мотивирали решението на районния
съд, се споделят от настоящия състав на съда, поради което повторното им
излагане не е необходимо. Още повече, че с нормата на чл. 221, ал. 2,
пр. 2 от АПК е предвидена възможност за препращане към мотивите на
първоинстанционния съд.
Според разпоредбата на чл.
104б, т. 2 от ЗДвП, заради чието нарушаване е ангажирана
отговорността на М. като водач на МПС е забранено да използва пътищата, отворени за
обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари.
А според разпоредбата на чл. 175а, ал. 1,
пр. 3 от ЗДвП, посочена като основание за издаване на процесното НП,
наказва се с лишаване от право да управлява МПС за срок 12 месеца и глоба 3000
лв. водач, който ползва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели,
освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
В случая, макар изпълненото от М. движение
по отклоняване на автомобила от праволинейното му движение и неговото поднасяне
да изважда управляваното от него МПС от контрол, то недоказано остава
обстоятелството, че именно това движение е изпълнено преднамерено, а не е
резултат от недобра техника изправност на автомобила, за която по делото са
събрани гласни доказателствени средства в лицето на разпитания собственик на
автомобила. Респективно, не е доказано, че деянието на М. е извършено умишлено,
както и че същото цели ползването на пътя по предназначение, различно от превоз
на хора и товари.
Следователно, не се явява доказано
наличието на съставомерно деяние от субективна страна, поради което процесното
НП е неправилно и като го отменя, районният съд постановява правилно решение. Посочените
в жалбата касационни основания не се потвърждават. Неоснователни са
възраженията на касатора за наличието на съществени процесуални нарушения и
неправилно приложение на материалния закон от страна на въззивния съд.
Неснователни са и доводите изложени в
касационната жалба за заявена прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение от ответника във въззивното производство при изпращане на
административната преписка и в касационната жалба за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение, настоящия касационен състав намира,
че според чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН към Дв. бр.21 от 2021г. действаща към настоящия момент, ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но
не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона
за адвокатурата (ЗАдв). Според чл. 36, ал. 2 от
ЗАдв, размерът на възнаграждението се определя в договор между
адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента. Този размер трябва да бъде
справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на
Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, каквато се явява
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (Наредба № 1/09.07.2004 г.). Според чл. 18,
ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г., ако административното наказание
е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено
обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.7, ал.2 върху
стойността на санкцията, съответно обезщетението. Според чл.7, ал.2, т.2 от
Наредба № 1/09.07.2004 г., за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела с материален интерес от 1000 до 5000
лв. минималното адвокатско възнаграждение за една инстанция е 300 лева + 7 % за горницата над 1000 лв. или 440,00лева, както
правилно е определено от въззивния съд и присъдено в хипотезата на чл.38, ал.1,
т.3, пр. второ от Закон за адвокатурата.
Поради изложеното касационата инстанция не
констатира наличието на поддържаните от касатора основания за отмяна на
проверяваното решение на Районен съд – Монтана, други такива не бяха установени
и при служебно дължимата проверка по чл.218, ал.2 от АПК, поради което
решението следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и в
съответствие с материалния закон.
По делото не е депозирано искане за
присъждане на разноски, поради което съдът не дължи произнасяне.
По изложените съображения на основание
чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на
Административен съд - Монтана,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №174 от
31.12.2021 г. постановено по АНД № 20211630201144 по описа за 2021г. на Районен
съд – Монтана, с което е отменено наказателно постановление № 21-0996-002314/17.09.2021г.
издадено от Началник сектор „ПП“ при ОД на МВР гр.Монтана упълномощен със
Заповед №8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: