и за да се произнесе, взе предвид следното: Постъпила е молба с вх. № 2006/24.04.2013 г. от Мариян Стефанов Панайотов гр. Пловдив, чрез пълномощника му адв. Ив. Бояджиев, със съдебен адрес за призоваване и връчване на книжа гр. Кърджали, бул. „България” № 47, комплекс „Орфей”, офис № 2, адв. кантора „ДУКОВ & ПАРТНЬОРИ” по гр. д. № 131/2013 г. по описа на Окръжен съд- Кърджали на основание чл. 389 и сл. от ГПК. Искането е да се допусне обезпечение на предявен иск против ответника „Хидрострой- Арда” ЕООД гр. Кърджали, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Кърджали, бул. „Хр. Ботев”- Строителен полигон- бетонов център на „Хидрострой”, представлявано от управителя Красимир Крастинов Димов, чрез налагане на възбрана върху собствени на ответника недвижими имоти, подробно описани в молбата. Молителят- ищец по делото счита , че без допуснато обезпечаване на иска, ще бъде съществено затруднен да осъществи правата си по съдебното решение. Твърди, че многократно канил ответника да изпълни задължението си, но същият отказвал да стори това. Освен това съществувало задължение на ответника в размер над 400000 лв. към „Юробанк И Еф Джи България” АД гр. София по договор за кредит, в обезпечение на който, били ипотекирани недвижимите имоти, върху които молителят иска допускане на обезпечение. Счита, че молбата му е подкрепена с убедителни писмени доказателства. Излага съображения, че се касаело до дължима сума, чийто размери били значителни и съществувала реална опасност да не може да я получи. Съдът като прецени направеното искане и приложените доказателства, намира молбата за обезпечение на иска, предявен по гр. д. № 131/2013 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд, за неоснователна.Съображенията на съда са следните: Съгласно разпоредбата на чл. 389 от ГПК във всяко положение на делото до приключване на съдебното дирене във въззивното производство, ищецът може да иска от съда, пред който делото е висящо, да допусне обезпечение на иска. В разпоредбата на чл. 391 от ГПК са посочени предпоставките за допускане на обезпечението, а именно- когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението, и ако искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства, или бъде представена гаранция в определения от съда размер, съгласно чл. 180 и 181 от Закона за задълженията и договорите. Или, при произнасяне по искането за допускане на обезпечение, съдът задължително следва да прецени налице ли е допустимост и вероятна основателност на иска; налице ли е обезпечителна нужда- без исканото обезпечение за ищеца да е невъзможно или да се затрудни осъществяване правата по бъдещото решение, което евентуално ще бъде в негова полза; адекватност на исканата обезпечителна мярка, в т. ч. съответна ли е на вида на търсената с иска защита на правата на ищеца, както и необходимостта от представяне на гаранция, респ. размерът й. Тази преценка винаги е конкретна- на база твърденията в молбата и представените към нея доказателства. Липсата на която и да е от посочените предпоставки, обуславя неоснователност на молбата за обезпечаване на иска. В случая, искането за допускане на обезпечение на иска изхожда от легитимирано лице и е подкрепено с писмени доказателства. Въз основа на изложените в молбата обстоятелства и приложените към нея и към исковата молба писмени доказателства, съдът приема, че искът е вероятно основателен. Безспорно, че целта на обезпечителното производство, е да се обезпечи упражняването на правата на ищеца по едно благоприятно за него решение по иска. В случая съдът приема, че за молителя не е доказано наличието на обезпечителна нужда- че без исканото обезпечение за него ще е невъзможно или ще се затрудни осъществяване правата по бъдещото решение, което евентуално ще бъде в негова полза. В тази връзка, съдът отчете, че ответниците в отговора на исковата молба, са оспорили твърденията на ищеца, при което обезпечителната нужда не може да се предполага, а молителят следва да я докаже. Това не е сторено, тъй като твърденията на молителя за наличието на други задължения на ответниците по иска, не обосновават извод за обезпечителна нужда, още повече, че уведомлението на „Юробанк И Еф Джи България” АД гр. София до ЧСИ Р. Сираков за задължения на „Хидрострой- Арда” ЕООД- Кърджали, датира от м. август на 2012 г., а молбата на ЧСИ Р. Сираков до съдията по вписвания при РС- Кърджали за вписване на възбрана върху недвижими имоти, собственост на „Хидрострой- Арда” ЕООД гр. Кърджали, е от преди повече от две години и не са налице актуални данни относно тези обстоятелства към настоящия момент. С оглед изложеното и недоказаното наличие на процесуалните предпоставки, визирани в нормата на чл. 391 ГПК, съдът намира, че обезпечение на иска не следва да бъде допуснато и следва да се остави без уважение молбата за допускане на обезпечение. Водим от изложеното, съдът О П Р Е Д Е Л И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Мариян Стефанов Панайотов гр. Пловдив, чрез пълномощника му адв. Ив. Бояджиев, със съдебен адрес за призоваване и връчване на книжа гр. Кърджали, бул. „България” № 47, комплекс „Орфей”, офис № 2, адв. кантора „ДУКОВ & ПАРТНЬОРИ” по гр. д. № 131/2013 г. по описа на Окръжен съд- Кърджали, за допускане на обезпечение на предявения иск по гр. д. № 131/2013 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд с правно основание чл. 534 ал. 1 от ТЗ и цена 30000 лв. чрез налагане на възбрана върху собствени на ответника недвижими имоти. Определението може да се обжалва с частна жалба пред Пловдивския апелативен съд в едноседмичен срок, който за молителя тече от връчването му, а за ответника- от деня, в който му е връчено съобщение за наложена обезпечителна мярка от съдебния изпълнител, от службата по вписванията или от съда в случаите по чл. 397 ал. 1 т. 3. Председател:
|