Р
Е Ш Е Н И Е № 260047
гр. Хасково, 05.05.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Хасково, ГО, 7–ми
граждански състав, в публично съдебно заседание на шести април, две хиляди
двадесет и втора година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Христина Жисова
при
участието на секретаря Геновева Стойчева, като разгледа докладваното от съдия Жисова
гр. д. № 2706 по описа за 2020г. на Районен съд - Хасково, и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.109
от Закона за собствеността /ЗС/ от „Електроразпределение Юг" ЕАД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул.
"Хр.Г.Данов" № 37, представляван от Здравко Огнянов Братоев и Стойчо
Здравков Вълчев; против Б.К.К., ЕГН **********, с
адрес *** и със съдебен адрес ***, адвокат Т.В. ***.
Ищецът твърди, че е притежател на
лицензия № Л-140-07 от 13.08.2004г. за разпределение на електрическа енергия. В
това си качество бил собственик на енергийно съоръжение – кабелен колектор, в
който били изградени 14 броя кабелни извода 20 kV (45 броя силови кабели
включително оптични кабели), като трасето му преминавало от подстанция „Пловдивска“
по протежение на ул. „Пловдивска“ през частни поземлени имоти, част от които
попадали на територията на бивш завод „Мир“ в това число и през собствения на
ответницата имот с идентификатор 77195.707.142. От построяването и въвеждането
в експлоатация на кабелния колектор (1973г.) същият ведно с прилежащата му площ
били заведени в баланса на ответника.
Ищецът посочва, че кабелният колектор
представлява енергиен обект по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на Закона за
енергетиката /ЗЕ/ и на основание § 26 от ПЗР на ЗЕ в полза на енергийното
дружество са възникнали сервитутни права, свързани с експлоатацията и
ползването на това съоръжение. Уточнява, че сервитутното му право е възникнало
по силата на закона, тъй като била приложима разпоредбата на чл. 60, ал. 2, т.
1 от ЗЕЕ /отм./, поради което не се дължало обезщетение на собствениците на
земята, тоест ответницата била придобила и притежава процесния имот, ведно с
ограниченията при ползването му, предоставени от вече съществуващото енергийно
съоръжение и възникналите сервитутни права.
Ищецът сочи, че упражняването на вещните
и лицензионните му права е уредено от разпоредбите на чл. 64 и следващите от ЗЕ
(чл. 60 от Закона за енергетиката и енергийната ефективност /ЗЕЕ/ отм. вр. § 26
от ДР на ЗЕ) и се гарантират чрез ограниченията в режима на застрояване на
засегнатите имоти в определената сервитутна зона, въведени със ЗЕ и Наредба №
16 от 09.06.2004г. за сервитутите на енергийните обекти.
Съгласно чл. 64, ал. 3, т. 1, б.“б“ от
ЗЕ представителите на титуляра на сервитутното право
имат право да влизат и да преминават през засегнатите имоти и да извършват
дейности в тях, свързани с изграждането и/или експлоатацията на енергийните
обекти, включително право на преминаване на техника през засегнатите поземлени
имоти във връзка с изграждането и обслужването на въздушни и подземни проводи и
наземни съоръжения, а съгласно чл. 64, ал. 3, т. 2 от ЗЕ в засегнатите от
сервитути поземлени имоти не се допуска извършване на застрояване или засаждане
на трайни насаждения в сервитутната ивица.
При извършен обход и проверка на
техническото съоръжение ищецът констатирал, че сервитутните му права били
нарушени. В имота на ответницата били изградени съоръжения за обслужване на
находящия се в него павилион за закуски (преместваем обект), а именно: навес и
бетонна площадка, облепена с гранитогрес, както и подпорна стена в южната част
на имота. Посочените съоръжения попадали в сервитутната зона около кабелния
колектор и изцяло възпрепятствали достъпа до съоръжението – пред преместваемия
обект била изградена бетонова площадка до тротоара, изцяло закриваща кабелния
колектор.
Ето защо ищецът намира, че са нарушени
правата му по чл. 64, ал. 3, т. 1, б. „б“ и т. 2, б. „а“ от ЗЕ. Освен това
твърди, че извършеното застрояване създава и висока обществена опасност,
доколкото при евентуална авария подходът до енергийния обект е невъзможен.
С нотариална покана акт № 71, том 1,
рег. № 1183 от 19.06.2020г. на нотариус с рег. № 125 с район на действие
РС-Хасково, връчена на ответницата на 22.06.2020г., ищецът твърди, че я е
поканил в срок от 14 дни, считано от поканата, да премахне за своя сметка
изградените съоръжения – навес, бетонна площадка и подпорна стена, да осигури безпрепятствен
и неограничен достъп до съоръжението, както и да разчисти терена от отпадъци.
Ищецът уточнява, че до момента на предявяване на исковата молба ответницата не
е изпълнила тези действия.
С тези мотиви ищецът иска съдът да
постанови решение, с което да осъди ответницата да премахне за своя сметка
изградените съоръжения – навес, бетонна площадка и подпорна стена, в границите
на законната сервитутна зона около кабелен колектор на ищеца, да осигури безпрепятствен
и неограничен достъп до енергийния обект в поземлен имот с идентификатор
77195.707.142, както и да разчисти терена от отпадъци.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е
депозиран отговор на искова молба, с който предявеният иск се оспорва като
недопустим. Не се отрича твърдението, че ответницата е носител на правото на
собственост върху поземлен имот с идентификатор 77195.707.142, в който се
намира процесния кабелен колектор, както и че по силата на закона ищецът
притежава сервитутна зона. Ответницата изразява несъгласие с изложените в
исковата молба обстоятелства, че именно тя е изградила в имота навес, бетонна
площадка и подпорна стена. Това твърдение било невярно, тъй като към момента на
придобиване на правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор
77195.707.142 от ответницата в него вече били изградени навеса, бетонната
площадка и подпорната стена. Уточнява се, че това застрояване в имота
съществува от 2009г. и е извършено въз основа на разрешение № 458 от
21.04.2009г. на кмета на община Хасково, издадено на основание чл. 56, ал. 1 от ЗУТ в полза на „Кенд С“ ООД.
На следващо място ответницата посочва,
че на 01.10.2016г. е учредила безвъзмездно и безсрочно право на ползване върху
100 кв.м. от имота за поставяне на временно съоръжение – павилион за закуски в
полза на ЕТ „Льони – Б.К.“. След сключване на
договора в полза на едноличния търговец били издадени две разрешения за
поставяне на преместваеми обекти на основание чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, като към
момента било действало разрешение № 496 от 01.06.2018г. със срок до
31.05.2021г., включващо поставяне на алуминиев павилион за продажба на закуски,
остъклен дървен навес с маси за консумация, дървен навес с маси за консумация и
тоалетна. Ответницата подчертава фактът, че за издаването на разрешението на
25.05.2018г. главния архитект на община Хасково е одобрил инвестиционен проект
с възложител ЕТ „Льони – Б.К.“, съгласуван в част
електро с ищеца.
Предвид посоченото счита, че не е
пасивно легитимирана по предявения иск, тъй като не е изграждала, не е
собственик и не ползва процесните навес, бетонна площадка и подпорна стена, а
същите съществуват в имота й на законно основание и са собственост на ЕТ „Льони – Б.К.“. Ето защо моли производството по делото да
бъде прекратено и да й бъдат присъдени разноски.
В допълнение ответницата посочва, че
след получаване на 22.06.2020г. на цитираната от ищеца нотариална покана е
уведомила ЕТ „Льони – Б.К.“ за исканията на ищеца и
едноличният търговец доброволно ги е премахнал и е разчистил терена от
строителни отпадъци. Поради настъпилото доброволно изпълнение на исканите от
ищеца действия ответницата счита, че ищецът няма правен интерес от предявения
иск, поради което производството се явявало недопустимо на още едно основание и
следвало да бъде прекратено.
Оспорва се направеното искане за
присъждане на разноски от ищеца, като възражението се обосновава с настъпилото
доброволно изпълнение и обстоятелството, че енергийното съоръжения съществува
от 1973г., а обектите, чието премахване се иска от 2009г. и в периода от 2009г.
до 20.05.2016г. не са извършвани неоснователни действия, с които да се възпрепятствало
упражняването на притежаваното от ищеца сервитутно право.
В съдебно заседание ищецът „Електроразпределение
Юг" ЕАД чрез процесуалния си представител поддържа изцяло предявените
искове. Претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 ГПК.
Ответникът Б.К.К.,
чрез пълномощника си адв. Т.В. ***, в съдебно заседание поддържа
неоснователност на предявените искове като излага подробни съображения, вкл. и
в депозирани писмени бележки. Претендира разноски, за което представя списък по
чл. 80 ГПК.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на
закона, събраните по делото доказателства и становищата на страните, съобразно
чл.235 ал.2, вр. чл.12 ГПК, приема за установено от фактическа следното:
От представените от ищеца писмени
доказателства, както и от заключението на назначената по делото съдебно-икономическа
експертиза, което съдът кредитира като обективно, безпристрастно, а и
неоспорено от страните е видно, че ищецът е собственик на енергийно съоръжение
- кабелен колектор, което съществува в баланса му от 01.12.1973г. като актив с
инв. № ********* с наименование „КК ПС Хасково - бул. „Раковски - бул.
„Съединение", с балансова стойност към края на 2021 г. в размер на
23 467,87 лева.
Правоприемството между ищеца и „Електроснабдяване"
Хасково, включено в ДСО „Енергообединение", собственик на съоръжението към
датата на придобиване на актива 01.12.1973г., се установява от представените от
ищеца писмени доказателства, чрез последователните преобразувания на ДСО
„Енергообединение" след 1973г. - в Асоциация „Енергетика", „НЕК"
ЕАД, „Електроразпределение" ЕАД, „Електроразпределение Пловдив" АД -
Пловдив, „ЕВН България Електроразпределение" АД, „Електроразпределение
ЮГ" ЕАД - Пловдив.
Според Нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № 47, том 2, рег. № 1589, дело № 168/2016г. на нотариус И.
Боев с рег. № 125, вписан в Служба по вписванията гр. Хасково с акт № 84, том
Х, дело № 1435, дв. рег. № 3273/20.05.2016г., ответницата
е придобила ПИ 77195.707.142 с площ 397 кв.м от „Марчела
трейдинг" ООД по действащите КККР на гр. Хасково.
Видно от Разрешение за монтиране на
временни обекти, съгласно чл. 56 от ЗУТ № 458/21.04.2009г., издадено от Община
Хасково, в полза на „Кенд С“ ООД е разрешено
поставяне на алуминиев павилион за продажба на закуски, на дървен навес и на
буренца в северна част на имота, собственост на „Мир“АД Хасково.
От приобщения към доказателствения
материал по делото Договор за ползване на недвижим имот, сключен между ответницата
и ЕТ „Льони – Б.К.“ на 01.10.2016г., с нотариална
заверка на подписите с рег. № 4020 на нотариус И. Боев с рег. № 125 на НК на РБългария е видно, че Б.К. предоставя за и безсрочно
ползване 100 кв.м. от имота си с лице на ул.Пловдивска“, както и че ползвателят
може да постави временно съоръжение – павилион за закуски. Представени са и две разрешения за поставяне
на преместваеми обекти на основание чл. 56, ал. 1 от ЗУТ в полза на ЕТ „Льони – Б.К.“ - Разрешение за монтиране на временни обекти,
съгласно чл. 56 от ЗУТ № 1411/16.12.2016г., издадено от Община Хасково и
Разрешение за монтиране на временни обекти, съгласно чл. 56 от ЗУТ №
496/01.06.2018г., издадено от Община Хасково, като от последното се установява,
че важи до 31.05.2021г., и включва поставяне на алуминиев павилион за продажба
на закуски, остъклен дървен навес с маси за консумация, дървен навес с маси за
консумация и тоалетна в ПИ 77195.707.142.
Приложен от ответната страна е и Инвестиционен
проект с обект павилион за продажба на закуски и дървен навес с маси за
конструкция в ПИ 77195.707.142 по КК на гр. Хасково с възложител ЕТ „Льони – Б.К.“ от м. 03.2018г., ведно с обяснителна записка
и скица, от който е видно, че същият е съгласуван в част електро с представител
на ищеца. В p. II от обяснителната записка към проекта е посочено, че през
западната част на имота преминава проходим кабелен колектор с кабели средно и
ниско напрежение.
На 21.02.2018г. е подписан Предварителен
договор за присъединяване обект на клиент към електроразпределителната мрежа на
„Електроразпределение ЮГ“ ЕАД № 4331463 от
между ищеца и ответницата с предмет на договора определяне на
необходимите условия за присъединяване на обект „Павилион за бърза закуска“, с
местонахождение гр.Хасково, имот 707.142, ЕКАТТЕ; 77195, към
електроразпределителната мрежа на ЕР, КЕЦ Хасково, а в последствие на
05.07.2018 г. – и Договор за присъединяване обекти на клиенти към
електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД № 4331463 с
предмет на окончателния договор присъединяване на обект „Алуминиев павилион за
продажба на закуски" с местонахождение гр. Хасково, имот: 707.142, ул.
„Пловдивска", ЕКАТТЕ 77195, с 1бр. бъдещи потребители към
електроразпределителната мрежа на Ер Юг, КЕЦ Хасково. В него не са отбелязани възражения
относно процесния кабелен колектор и сервитутната
зона около него.
Според представената по делото
нотариална покана от 19.06.2020г. ищецът е информирал ответницата, че изградените
в ПИ 77195.707.142 павилион за закуски(преместваем обект) - навес и бетонна
площадка, както и подпорна стена в южната част на имота, нарушават материални
права и законни интереси на Ер Юг, тъй като засягат сервитутната зона около
колектора, който се оказвал недостъпен за Ер Юг при евентуална авария и не
можел да бъде обслужван. С поканата се предявява искане в 14 - дневен срок от
получаването й да се разчисти терена в границите на сервитутната зона и да се
осигури безпрепятствен и неограничен достъп до това съоръжение.
За изясняване на въпросите дали и каква
част от твърдените изградени съоръжения – навес, бетонна площадка и подпорна
стена попадат в границите на сервитута, респ. на сервитутната зона около
кабелния колектор, съдът назначи и изслуша единична и допълнителна комплексна съдебно-техническа
експертизи.
Вещото лице Г.И.Р. по първоначалната
експертиза посочва, че в западната част на процесния имот преминава кабелен
колектор, покрит със стоманено бетонни плочи с ширина 3.20. Същите са видими в
югозападния ъгъл на имота, а в
останалата част колекторът е засипан с пръст. В югозападния ъгъл има следи от
разрушена подпорна стена, която е била разположена напречно на трасето на
колектора и е започвала от югозападния ъгъл на бетонната площадка, върху която
е поставен търговския обект и се е спускала перпендикулярно на оградата откъм
улица „Пловдивска“. Сочи се още, че подпорната стена е била разрушена като в
момента на огледа пространството върху кабелния колектор е било засипано с
пръст, без наличие на монолитни елементи. На входа на имота, откъм улица „Пловдивска“
имало пътека с тротоарни плочки с ширина 1 м., водеща към входа на заведението
за хранене и пресичаща напречно трасето на колектора. Търговският обект бил
разположен върху стоманенобетонна плоча, на около 30
см. от кабелния колектор. Вещото лице отбелязва, че съобразно схемата с
разрешението за поставяне на обекта, е предвидено разполагане на част от него
(западния навес) върху кабелния колектор и в границите на сервитута
му. От същата тази схема се виждало и застъпване между част от съществуващата стоманено
бетонна плоча, намираща се видимо извън габарита на кабелния колектор, и сервитута на кабелния колектор. Това застъпване било в
рамките на допустимостта и стойността съгласно чл.18, ал.4 от Наредба №
РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на
кадастралната карта и кадастралните регистри.
От заключението на комплексната СТЕ,
която не противоречи на първоначалната такава, а по-скоро я допълва и уточнява,
се установява, че кабелният колектор е видим в ПИ 77195.707.142 само в
югозападния ъгъл на имота, а в останалата си част е засипан със земна маса. Необходимата
сервитутна зона около колектора вещите лица определят
на 2.5м
от едната страна и 1м от другата страна - към сгради, съгласно т.17 от Приложение
№ 1 към чл. 7 ал. 1 т. 1 от Наредба № 16/09.06.2004г. за сервитутите
на енергийните обекти като в нея не попадат навес върху бетонов фундамент и
бетонна площадка, но попада подпорна стена, изградена от Община Хасково по
източната граница на източния тротоар на ул.“Пловдивска“ по цялото протежение
на същата.
Вещите лица отбелязват, че енергийното
съоръжение – кабелен колектор е част от електроразпределителната мрежа в
гр.Хасково. Като енергиен обект представлява непроходим колектор, в който са
положени кабели за средно напрежение от електроразпределителната мрежа на гр.
Хасково и обслужва дейност по разпределение на електрическата енергия. Процесният електроенергиен обект бил „Линеен енергиен
обект" по силата на § 1. т. 316. от ДР на ЗЕ, който представлява
съвкупност от ел.проводи (ел.кабели), включително принадлежащите им трайно
прикрепени към земята конструктивни елементи и съоръжения, предназначени за
разпределение на електрическа енергия и принадлежи към вида „Електрически
съоръжения в непроходими колектори и канални системи", за който
минималните размери на сервитутните зони са
регламентирани в Приложение № 1 към чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 16 от
9.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти. След
полагане на кабелите са монтирани покривни капаци, подредени плътно един до
друг с размери - дължина 1.80м, ширина 0.90м и дебелина 0.10м. При аварийни
ремонти покривните капаци се повдигат, преместват, а след ремонта се поставят
обратно с подходящо повдигателно съоръжение. Констатацията на вещите лица е, че
е задължително върху процесния непроходим колектор трябва да има най - малко
земно покритие с дебелина 0,30 м. като в конкретния случай върху процесния
непроходим колектор, попадащ в поземлен имот с КИ 77195.707.142 по КККР на гр.
Хасково, има насипана земна маса с изключение на 4 м в южната част, която е
открита.
За целите на експертизата вещите лица са
изготвили и схема с местоположението на кабелния колектор и
във вертикална посока в процесния поземлен имот с КИ 77195.707.142 по КККР на
гр. Хасково като размерите били измерени на място при извършените огледи и
анализи. Според схемата тези размери са следните: 1,00 м - отстояние
на колектора от едната страна (източната му стена) до навеса върху бетонен
фундамент, изграден в КИ 77195.707.142; 1,95 м - отстояние
от другата страна (западната му стена) до подпорната стена, изградена по
западната имотна граница КИ 77195.707.142 от Община Хасково; 1,10 м-ширина на колектора;
5,00 м - ширина на сервитутната зона; 0,30 м - средна
дебелина на земното покритие на върху колектора в северния му край и 0,70 м -
средна дебелина на земното покритие върху колектора в южния му край.
При това положение, вещите лица са
достигнали до извод, че в процесния имот има безпрепятствен и неограничен
достъп до енергийния обект - кабелен колектор на „ЕР ЮГ" ЕАД като наличието
на земно покритие върху процесния колектор налага при необходимост за
отстраняването му да бъдат извършвани изкопни работи с подходяща земекопна
техника. Без отстраняване на земното покритие, вдигане и преместване на
предпазните бетонни капаци не може да се осъществи достъп до колектора по
цялата му дължина в процесния имот. В устния си доклад в съдебно заседание,
проведено на 06.04.2022 г. вещото лице Х. допълва, че най-удачно е едностранно
обслужване на колектора.
Вещите лица посочват, че в Община
Хасково не се съхраняват актове, протоколи, екзекутиви
или друга строителна документация за кабелния колектор. Според приложените
строителни книжа, годината на изграждане на обекта е 1973 г. Потребителите,
които се снабдяват с електрическа енергия чрез енергийното съоръжение, част от
който попада в ПИ 77195.707.142 са както следва: -общият брой потребители от
информацията за измервателните точки на клиентите от всички трансформаторни
постове (ТП) на 14-те извода колектора е 18181 потребители; - кабелен извод 20 kv захранващ Тролейбусен транспорт в гр. Хасково
(собственост на Община Хасково). Вещите лица са изготвили и комбинирана скица,
в която е нанесено цялото трасе на процесния подземен колектор. Общата дължина
на трасето е 387,40 метра; 51,40 метра (13 % ) от него е обрасло с трайни
насаждения от дървесна растителност, в които, според вещите лица, няма
възможност за достъп в случай на аварийна ситуация; 65,70 метра ( 17 % ) са
затревена площ с възможност за достъп след отстраняване на земното покритие в
случай на аварийна ситуация; 84,70 метра ( 22 % ) са застроени със строеж -
асфалтов или бетонов път (или площадки), в които отново заключението е, че няма
възможност за достъп в случай на аварийна ситуация; 185,60 метра ( 48 %) от
трасето е с открит колектор, с възможност за достъп в случай на аварийна
ситуация, тоест част от трасето с обща дължина 185,60 метра (48 %) е с открит
колектор, което според експертизата е нарушение на изискването за най - малко
земно покритие на непроходим инсталационен колектор - 0,30 м, съгласно чл. 6
ал.2 от Наредба № 8 от 28.07.1999 г. за правила и норми за разполагане на
технически проводи и съоръжения в населени места.
По искане и на двете страни, по делото
се събраха и гласни доказателства, чрез разпита на свидетеля Димитър Г.
Димитров, посочен от ищеца и Б.А.К., посочен от ответника.
Свидетелят Димитър Г. Димитров, служител
в „Електроразпределение Юг" ЕАД, посочва, че в сервитутната зона на кабелния
колектор в процесния имот попадали бетонна площадка с навес, както и ограда,
тъй като се налагало двустранно облужване на
колектора, тоест отстояние от по 2 метра от двете му
страни. Сочи още, че в процесния имот е била премахната бетонната площадка,
намираща се върху колектора. Технологичното обслужване при авария включително не
позволявало повдигане на горните капаците отгоре, а чрез странично захващане, с
т.нар. двустранно обслужване. Освен това не било допустимо върху самия колектор
да има насипна земна маса. Не било възможно едностранно обслужване от страната
на тротоара, а също така не съществувала възможност капаците на колектора да бъдат
вдигнати вертикално нагоре, тъй като от двете му страни имало стени.
Св. Б.А.К. сочи, че от 1999 г. извършва търговска дейност чрез ЕТ „Льони“
– Б.К.. В процесния имот от 2011 г. ползвал павилион под наем за приготвяне на
закуски, който функционирал от 2009 г. Още оттогава съществували и навес и
циментова площадка. Освен това ответницата – дъщеря на съпругата му, закупила
този имот през 2016 г. като свидетелят сключил договор с нея за безвъзмездно
ползване на 100 кв. м. Нищо не било променяно от 2011 г. до сега. В предната
част на имота имало стабилна метална ограда върху цимент с височина около 0,30
см. Според свидетеля К. този постамент, служел за подпора, за да не пропада
пътят поради денивелацията в посока ул.“Пловдивска“ към бившия завод „Мир“
гр.Хасково. Под павилиона от южната страна имало и подпорна стена, която го
държала, съществуваща към 2011 г. След като ответницата получила покана от
ищеца през юни месец 2020 г., едва тогава разбрали, че в имота има подземен
колектор. След получаване на поканата,
адресирана до ответницата, свид. Б.А.К. от източната страна на имота изградил колони и върху тях излял цимент, за
да може да прехвърли павилиона и навеса върху новата площадка. Премахнал старата
циментова площадка в края на 2020 г. като така освободил напълно колектора. В
процесния имот дължината на колектора била около 15 метра като на 3 метра
същите били видимо, а останалата част от имота била покрита с пръст около 30
см., със засадени цветя. От страната на ул.“Пловдивска“ свид.
К. премахнал желязната огради и поставил декоративна, която се захващала с
четири болта с височина 2 м. Посочва, че не е уведомявал ищеца, че е преместил
павилиона, но също така и че никой не е идвал на място.
Съдът кредитира изцяло заключението на двете съдебни експертизи, тъй
като са изготвени от експерти със знания, опит и умения в съответната област, в чиято
компетентност съдът няма причини да се съмнява, но не дава
вяра изцяло на показанията на разпитания свидетел
– Димитър Димитров относно съществените за настоящия спор моменти –
възможността кабелния колектор да се обслужва едностранно и относно
необходимостта от земна маса върху него, доколкото тези изводи противоречат на
заключението по назначената експертиза.
При така установената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск с правна квалификация чл. 109 ЗС е допустим, доколкото
твърденията на ищеца са, че ответникът
нарушава правата му по чл.64 ал.3 т.1 б.„б" и чл.64 ал.3 т.2 б.„а" от
ЗЕ, а именно да извършва дейности, свързани с експлоатацията на кабелния
колектор, включително право на преминаване на техника през имота, във връзка с
обслужването му, тъй като като извършеното от ответника е в противоречие със
забраната за застрояване в сервитутната ивица на кабелния колектор, определена
съгласно Наредба № 16/09.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти, тоест
нарушено е правото на собственост на ищеца върху енергийния обект и
възможността за безпрепятствено упражняване на това право.
Разгледан по същество искът е неоснователен по следните съображения:
Негаторният иск е вещен иск,
предоставен на собственика или носителя на ограниченото вещно право за защита
на притежаваните от него вещни права от неоснователни преки или косвени
въздействия върху имота му, с които се пречи, ограничава или смущава спокойното
ползване на имота по предназначението му. С този иск се дава вещно-правна
защита срещу посегателства, които без да отнемат владението, пречат на
собственика, да осъществява спокойно и в пълен обем правомощието си да ползва
собствения си имот.
С ТР № 4/2015 г. от 06.11.2017 г. на
ОСГК ВКС РБ бе прието, че двете задължителни условия за уважаването на иск по
чл. 109 ЗС са неоснователност на действията на ответника по негаторния
иск и създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на
собственост в неговия пълен обем. Ако действията на ответника са основателни,
няма да е налице хипотезата на чл. 109 ЗС. Същото ще бъде, ако действията са
неоснователни, но не създават пречки на собственика. Следователно
предпоставките за уважаване на негаторния иск са
ищецът да е собственик или носител на ограничено вещно право върху вещта,
спрямо която е насочено неоснователно въздействие на ответника, както и това
въздействие /действие или бездействие/ на ответника създава за ищеца пречки за
използването на имота му по-големи от обикновените. Функцията на иска е да
отрече във всички тези и други аналогични случаи неправомерността и да
предотврати неоснователните действия, поведение и състояние, както и премахване
на последиците от тях. Затова, ако източникът на неоснователното въздействие е
строеж, извършен в собствения имот от собственик или от трето лице,
заинтересованият може да иска и премахването на строежа, за да бъде прекратено
неоснователно създаденото състояние. Прекратяването на това състояние чрез
премахването на строежа, който смущава и/или ограничава правото на собственост
е предпоставено обаче от недопустимост и нетърпимост на същия изобщо или в
състоянието, в което е извършен. Така неоснователно действие по смисъла на
чл.109 от ЗС е налице, както, когато строежът е незаконен - в смисъл, че не е
изпълнен в съответствие с одобрения архитектурен проект и даденото строително
разрешение, така и когато, въпреки че строежът е съобразен с тях, те
противоречат на строителните правила и норми.
В настоящия
случай, липсва спор, че ищецът е собственик на енергийното съоръжение - кабелен
колектор, което съществува в баланса му от 1973г., а ответницата - на ПИ
77195.707.142, според сключения договор за покупко-продажба на недвижим имот,
извършен с нотариален акт № 47, том 2, рег. № 1589, дело № 168/2016г. на
нотариус И. Боев с рег. № 125, като част от енергийното съоръжение – подземен
кабелен колектор е ситуирано в този имот. При това положение, с оглед факта, че
подземният кабелен колектор е бил изграден през 70-те години, когато това е било
допустимо и не е съществувал съгласувателен режим, то
е налице сервитут в полза на енергийното предприятие да държи в чужд имот
енергиен обект, изграден преди м. юли 1999 г. /преди влизане в сила на Закона
за енергетиката и енергийната ефективност/. Така по силата на чл. 60, ал. 2, т.
1 ЗЕЕЕ (отм.); за електроразпределителното дружество е възникнало сервитутно
право, запазило действието си и при Закона за енергетиката, съобразно § 26, ал.
1 ПЗР ЗЕ, поради което собственикът на имота /ответникът/, следва да търпи
произтичащите от това сервитутно право ограничения – по отношение на
застрояването, засаждане на трайни насаждения и редица други.
Според настоящия
съдебен състав обаче, не са налице останалите кумулативно изискващи се
предпоставки за уважаване на исковата претенция, а именно неоснователно
въздействие върху собствената на ищеца вещ от страна на ответника, нарушаващо
правото му в пълен обем, респ. това въздействие /действие или бездействие/ на
ответника да създава за ищеца пречки за използването на имуществото си,
по-големи от обикновените, тъй като несъмнено се установи, че не ответника, а
трето лице е изградило навеса и бетонната площадка, а именно „Кенд С“ ООД,
съобразно Разрешение за монтиране на временни обекти, съгласно чл. 56 от ЗУТ №
458/21.04.2009г., издадено от Община Хасково за поставяне на алуминиев павилион
за продажба на закуски, на дървен навес и на буренца
в северна част на имота. Освен това от представения по делото договор за
ползване на недвижим имот, сключен между ответницата и ЕТ „Льони
– Б.К.“ на 01.10.2016г., несъмнено се установи, че Б.К. е предоставила за безвъзмездно
и безсрочно ползване 100 кв.м. от имота си с лице на ул.Пловдивска“ за
поставяне на временно съоръжение – павилион за закуски като според двете
разрешения за поставяне на преместваеми обекти на
основание чл. 56, ал. 1 от ЗУТ в полза на ЕТ „Льони –
Б.К.“ - Разрешение за монтиране на временни обекти, съгласно чл. 56 от ЗУТ №
1411/16.12.2016г., издадено от Община Хасково и Разрешение за монтиране на
временни обекти, съгласно чл. 56 от ЗУТ № 496/01.06.2018г., издадено от Община
Хасково, валидно до 31.05.2021г., на ЕТ „Льони – Б.К.“
е разрешено поставяне на алуминиев павилион за продажба на закуски, остъклен
дървен навес с маси за консумация, дървен навес с маси за консумация и тоалетна
в ПИ 77195.707.142. Одобрен е бил и инвестиционен проект за обект павилион за
продажба на закуски и дървен навес с маси за конструкция в ПИ 77195.707.142 по
КК на гр. Хасково с възложител ЕТ „Льони – Б.К.“ от
м. 03.2018г., от който е видно, че същият е съгласуван в част електро с
представител на ищеца. В p. II от обяснителната записка към проекта е посочено,
че през западната част на имота преминава проходим кабелен колектор с кабели
средно и ниско напрежение. От изложеното следват две неща, на първо място, че строежът
не е незаконен и е изпълнен в съответствие с одобрения архитектурен проект,
вкл. не противоречи на строителните правила и норми, и второ – че ответницата
не не е изграждала, не е собственик и не ползва процесните
навес и бетонна площадка, а същите съществуват в имота й на законно основание и
са собственост на ЕТ „Льони – Б.К.“.
На следващо
място, искът е неоснователен, тъй като от заключението на назначената комплексна
съдебно-техническа експертиза бе установено, че и подпорната стена, изградена
по западната имотна граница на процесния ПИ 77195.707.142, също не е построена
от собственика на имота (ответника Б.К.)*** като част от инфраструктурата на
ул.“Пловдивска“ гр.Хасково.
Освен това, от
заключението на назначената съдебно-техническа експертиза бе установено още, че
е възможно при аварийни ремонти покривните капаци на непроходимия кабелен
колектор, в който са положени кабели за средно напрежение от електро
разпределителната мрежа да се повдигат, преместват, а след ремонта да се
поставят обратно с подходящо повдигателно съоръжение. Необходимата сервитутна
зона около колектора е определена на 2,5 м. от едната страна и 1 м. от другата страна - към сгради,
съгласно т.17 от Приложение № 1 към чл. 7 ал. 1 т. 1 от Наредба №
16/09.06.2004г. за сервитутите на енергийните обекти. При извършения оглед на
имота вещите лица са установили, че в границите на сервитута
не попадат навеса върху бетонов фундамент и бетонната площадка, а единствено
подпорна стена, изградена от Община Хасково по източната граница на източния
тротоар на ул.“Пловдивска“ по цялото протежение на същата. По отношение на
последния спорен въпрос – наличието на земни маси върху зоната на
електрическото съоръжение, вещите лица са констатирали, че върху колектора има земна
маса с 0,30 м средна дебелина на земното
покритие на върху колектора в северния му край и с 0,70 м - средна дебелина на
земното покритие върху колектора в южния му край. Вещите лица посочват, че
съгласно чл. 6 ал. 2 от Наредба № 8/28.07.1999г. за правила и норми за
разполагане на технически проводи и съоръжения в населени места, се предвижда
земно покритие върху колектора най - малко от 0.30м, т.е. в конкретния случай наличието
на земна маса върху колектора не противоречи на изискването на цитираната
наредба.
По изложените съображения,
твърденията в исковата молба се явяват неоснователни и недоказани, респ. предявеният
иск за премахване на изградените съоръжения – навес, бетонна площадка и
подпорна стена, в границите на законната сервитутна зона около кабелен колектор
на „Електроразпределение Юг" ЕАД, за осигуряване на безпрепятстван
и неограничен достъп до енергийния обект в поземлен имот с идентификатор
77195.707.142, както и за разчистване на терена от отпадъци, следва да бъде
отхвърлен като такъв.
С оглед изхода
на делото и предвид факта, че ответникът претендира разноски, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, на същия следва да се присъдят такива, а именно сумата от 600
лева за заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран,
съдът
РЕШИ
ОТХВЪРЛЯ предявения на основание чл.109 от
Закона за собствеността /ЗС/, от „Електроразпределение Юг" ЕАД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул.
"Хр.Г.Данов" № 37, представляван от Здравко Огнянов Братоев и Стойчо
Здравков Вълчев против Б.К.К., ЕГН **********, с
адрес ***, съдебен адрес ***, адвокат Т.В. ***, иск да бъде осъден ответникът да
премахне за своя сметка изградените съоръжения – навес, бетонна площадка и
подпорна стена, в границите на законната сервитутна зона около кабелен колектор
на „Електроразпределение Юг" ЕАД, да осигури безпрепятстван
и неограничен достъп до енергийния обект в поземлен имот с идентификатор
77195.707.142, както и да разчисти терена от отпадъци, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „Електроразпределение Юг" ЕАД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул.
"Хр.Г.Данов" № 37, представляван от Здравко Огнянов Братоев и Стойчо
Здравков Вълчев, да заплати на Б.К.К., ЕГН **********,
с адрес ***, съдебен адрес ***, адвокат Т.В. ***, сумата в размер на 600 лева,
представляваща направените по делото разноски.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: