Присъда по дело №1596/2020 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 19
Дата: 16 март 2021 г. (в сила от 30 юни 2021 г.)
Съдия: Десислава Чалъкова
Дело: 20204110201596
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 20 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 19
гр. Велико Търново , 16.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, X СЪСТАВ в публично заседание
на шестнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА
при участието на прокурора Тихомир Георгиев Шабов (РП-Велико Търново)
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА Наказателно дело
от общ характер № 20204110201596 по описа за 2020 година
на основание данните по делото и закона съдът
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия М. М. К., роден на 08.04.1986 г. в гр. Велико Търново, с
постоянен и настоящ адрес в гр. Велико Търново, ул. „Сливница” № 12 (понастоящем с
адрес за призоваване в с. Леденик, община Велико Търново, дом № 395-А), българин,
български гражданин, с основно образование, неженен, безработен, осъждан, ЕГН
**********, за виновен в това, че на 07.10.2020 г. в гр. Велико Търново, по ул. „България'”,
управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Ауди А4” с регистрационен
номер ВТ 7975 КС, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда - 2,37 на
хиляда, установено по надлежния ред - с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510” с
фабричен № АRBA01642, поради което и на основание чл. 343 б, ал. 1, вр. чл.36 и чл.54 от
НК го осъжда на една година и седем месеца лишаване от свобода и глоба в размер на
500 лева.
Признава подсъдимия М. М. К., със снета по-горе самоличност, за виновен в това,
че на 07.10.2020 г. в гр. Велико Търново, по ул. „България”, управлявал моторно превозно
средство - лек автомобил „Ауди А4” с рег. № ВТ 7975 КС без съответно свидетелство за
управление на моторно превозно средство, в едногодишен срок от наказването му по
административен ред за управление на моторно превозно средство без съответното
свидетелство за управление с влязло в сила на 04.06.2020 г. НП № 19-1275-
000600/14.02.2019 г. на Началник сектор „Пътна полиция” при ОД МВР Велико Търново,
1
поради което и на основание чл. 343в, ал. 2, вр. ал.1, вр. чл.36 и чл.54 от НК го осъжда на
една година и шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 600 лева.
На основание чл.23 от НК определя едно общо наказание измежду така наложените
му, а именно най-тежкото от тях в размер на една година и седем месеца лишаване от
свобода и глоба в размер на 600 лева, като наказанието лишаване от свобода да изтърпи
при първоначален общ режим на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС.
На основание чл.23, ал.3 от НК присъединява към така определеното общо наказание
лишаване от свобода и наказанието глоба.

Присъдата подлежи на обжалване или протест пред ВТОС в петнадесет дневен срок
от днес.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви по НОХД № 1596/2020 г. по описа на ВТРС

Великотърновската районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу М. М. К. от
гр. В. Търново за това, че на 07.10.2020 г. в гр. В. Търново, по бул. "България", управлявал
моторно превозно средство - лек автомобил марка „Ауди А 4" с регистрационен № ВТ 7975
КС, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно - 2.37 на хиляда,
установено по надлежния ред - с техническо средство "Алкотест Дрегер 7510" с фабричен №
ARB А 01642, квалифицирано като такова по чл. 343 б, ал. 1 от НК
и
за това, че по същото време и място - на 07.10.2020 г. в гр. В. Търново, по бул.
"България", управлявал моторно превозно средство - лек автомобил "Ауди А 4" с per. № ВТ
7975 КС без съответно свидетелство за управление на моторно превозно средство, в
едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на моторно
превозно средство без съответното свидетелство за управление с влязло в сила на 04.06.2020
г. НП № 19-1275-000600/14.02.2019 г. на Началник сектор "ПП " в ОД МВР-В. Търново -
квалифицирано като такова по чл. 343 в, ал. 2 от НК. В съдебно заседание прокурорът
поддържа повдигнатите обвинения. Намира ги за доказани и пледира наказания по вид и
размер - ефективно лишаване от свобода ориентирано над средния размер, за всяко едно от
тях. Също така пледира да му се наложи и кумулативно предвиденото наказание глоба над
средния размер предвиден в закона.
Подсъдимият К., след надлежно и щателно издирване на известните на съда адреси, в
страната, не беше установен, поради което и на основание чл. 269, ал. 3, т. 4, б. А от НПК
производството по отношение на същия протече в негово отсъствие /задочно/, но в
присъствието на упълномощения от него защитник адв. В.. Защитникът му пледира да бъдат
определени наказания при наличие на смекчаващи вината обстоятелства. твърди
подсъдимият да е бил изправен пред дилемата да помогне на своя баща, като го откара в
болнично заведение или да извърши престъпление.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият М. М. К. е с основно образование. Не е женен. Осъждан. Безработен.
Неправоспособен водач на МПС.
На 07.10.2020 г., след полунощ, около 01:50 ч. - 02:00 ч. в гр. В. Търново
подсъдимият управлявал собствения си л. а. „Ауди А4" с per. № ВТ 7975 КС, след
празненство с. Леденик. Движел се по бул. „България" в посока към центъра на града /към
ул. "Сливница", № 12/. В автомобила се возел и неговият баща - св. К.. Същият седял на
задната седалка. При приближаване до № 35 на бул. „България", водачът - подс. К. - се
блъснал в паркирания, отдясно по посока на неговото движение, л. а. „Опел Вектра",
собственост на св. К. З. Н. . В резултат на настъпилия удар, автомобилът „Опел Вектра"
отхвръкнал на бордюра и в същото време блъснал, намиращия се пред него контейнер за
смет. Подсъдимият не преустановил движението на автомобила, а продължил. На около 40-
50 метра, по-надолу от мястото на сблъсъка, автомобилът му спрял движението си. Св. Н. се
събудил от шума, настъпил от удара между автомобилите и от форсиране на автомобилен
двигател. Погледнал през прозореца на дома си и видял, че собствения му лек автомобил се
намира на тротоара. Незабавно излязъл навън, пред блока. Установил, че автомобилът му е
бил ударен в задната лява страна. Чувайки силен звук от форсиране на двигател, погледнал
надолу по улицата и възприел по средата на платното за движение лек автомобил „Ауди А
4". Насочил се в тази посока, като същевременно сигнализирал на ЕЕН 112 за настъпило
ПТП. Съобщил, че водачът на автомобила, участвал в ПТП-то, се опитвал да напусне
местопроизшествието. По същото време, покрай мястото на произшествието преминавал, с
1
таксиметровия си автомобил, св. Сюлейман Ердинов Мъстьнов, познат на св. Н.. Спрял и се
приближил до Н., за да му окаже помощ. В това време водачът на л.а. „Ауди А 4" направил
опит да потегли, но Н. се развикал да изгаси двигателя и да не прави опити да бяга. В
същото време оперативният дежурен по ОДЧ ОД МВР - В. Търново, предал по
радиостанция до останалите дежурни патрулни автомобили, сигнала. Сигналът бил възприет
от св. Л. и св. П. - мл. инспектори в група "ООР" при РУ гр. В. Търново. Същите се
намирали на бул. "България", на около 200-300 метра от мястото. Свидетелите възприели по
средата на лентата за движение, в посока към центъра на града, авариралия л.а. - на
подсъдимия К., с per. № ВТ 7975 КС, сив цвят. Автомобилът бил с видими деформации по
предната дясна страна. Възприемайки пристигащите служители на реда, водачът на
авариралия автомобил "Ауди А 4", слязъл през шофьорската врата и побягнал в посока към
НВУ "В. Левски". Св. Л. слязъл от служебния автомобил и последвал К.. Св. П. също ги
последвала. Настигнали водача след около 200 - 300 метра и го отвели обратно до
автомобила му. Повикани били и служители от сектор „ПП" в ОД МВР - В. Търново /инсп.
М Азгоров и мл. автоконтрольор Й.Д./. Св. Д. извършил справка с РСОД и установил
самоличността на водача, управлявал л.а. "Ауди А 4", а именно подс. К.. При извършената
справка се установило, че л.а. „Ауди А 4" с per. № ВТ 7975 КС е собственост на К..
Поискани му били документи за самоличност и такива на автомобила, както и свидетелство
за правоуправление. Предвид това, че К. не можел да пази равновесие и говорел несвързано,
била му извършена и проверка за употреба на алкохол. Техническото средство „Дрегер
Алкотест 7510" с фабричен номер ARBA 0162 отчело показание - 2.37 на хиляда алкохол в
кръвта чрез издишания от водача К. въздух. Пробата била с пореден № 1 157 /стр. 28 от ДП/.
Издадени му били талон за изследване с бл. № 085060/07.10.2020 г., четири броя АУАН,
съответно и изготвен бил и протокол за ПТП с материални щети с бл. № 1735366/07.10.2020
г. Поради това, че подс. К. имал охлузни рани по лицето, в резултат на ПТП, извикан бил и
екип на ЦСМП. Свидетелите Д., Л. и П. съпроводили подс. К. до МОБАЛ „Д-р Стефан
Черкезов" гр. В. Търново, поради негов отказ да бъде прегледан намясто. Подс. К., в
присъствието на дежурен лекар, отново отказал да бъде прегледан и заявил, че не желае да
дава кръв за химичен анализ, което било отразено в съответния протокол /приложен
поделото - стр. 22-стр. 23 от ДП/.
Видно от писмо на Сектор "ПП" ОД МВР - В. Търново № 1275р-6274/08.10.2020 г. /л.
16 от ДП/ и справка за нарушител/водач /л. 17-19 от ДП/ подсъдимият е неправоспособен
водач и не притежава свидетелство за управление на МПС. Справката сочи, че подсъдимият
е наказван за извършени административни нарушения по ЗДвП, включително е прекратявана
и регистрацията на ППС-та, собственост на същия.
Така изложената фактическа обстановка се доказва от събраните по делото гласни и
писмени доказателства, приобщени по предвидения за това ред в НПК.
Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Безспорно се установи, че от обективна страна подсъдимият М.К. е осъществил
престъпния състав на чл. 343 б, ал. 1 НК, а именно - на 07.10.2020 г. в гр. В. Търново,
управлявал МПС - л. а. "Ауди А 4" с рег. № ВТ 7975 КС, негова собственост, с концентрация
на алкохол в кръвта си над 1. 2 промила, а именно - 2. 37 промила, установено по надлежния
ред.
Престъплението е такова на формалното (просто) извършване - с факта на
осъществяване на изпълнителното деяние - управление на МПС с концентрация на алкохол
в кръвта над 1. 2 промила, установена по надлежния ред, е реализиран състава на чл. 343 б,
ал. 1 НК. Надлежният ред за установяване на концентрация на алкохол в кръвта на водачите
на МПС е установен в Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (действащ
нормативен акт към момента на извършване на деянието). Съобразно чл. 15, ал. 7 от
2
Наредбата - при отказ на водача да бъде изследван чрез даване на кръв - отказът му се
отразява от медицинския специалист по чл. 12, ал. 1 в амбулаторния журнал на лечебното
заведение и в протокола по чл. 14, ал. 2, като се удостоверява с подписа на изследваното
лице. Съответно, съобразно ал. 8 на същия текст - отказът на изследваното лице да подпише
изготвения протокол за медицинско изследване се удостоверява с подписа на един свидетел,
какъвто е и настоящият случай ( стр. 21-стр. 23 от ДП). С манифестирания отказ на подс. К.
да се изследва, той се е съгласил с показанието на техническото средство, отчело наличие на
алкохол в кръвта. В такъв случай употребата на алкохол се установява въз основа на
показанията на техническото средство. Техническо средство "Дрегер Алкотест 7510" с
фабричен номер ARBA 0162 при измерване концентрацията на алкохол в кръвта на водача
К., посредством издишания въздух, е отчело концентрация от 2.37 промила. Към момента на
извършване на проверката – 07.10.2020 г. техническо средство "Дрегер Алкотест 7510" с
фабричен номер 0162 е било метрологически годно, видно от Протокол за средствата за
измерване, преминали през последваща проверка (стр. 27 от ДП). Така установената
концентрация на алкохол в кръвта на подс. К. се явява годна основа, която да запълни от
обективна страна състава на престъплението по чл. 343 б, ал. 1 от НК. В тази посока са
събраните писмени доказателства - след издаване на талон за медицинско изследване №
085060/07.10.2020 г. подс. К. е посетил МОБАЛ "Д-р Ст. Черкезов", гр. В. Търново, за да
даде кръвна проба, придружен от св. Й.Д., св. Л. и св. И.П., където след вписване в
амбулаторния журнал, водачът е отказал да предостави кръв за изследване.
От субективна страна К. е действал умишлено като е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал
тяхното настъпване - управлявал МПС след употреба на алкохол, бил е наясно, че
концентрацията на алкохол в кръвта ще е такава, че ще осъществи състав на престъпление
Причините за извършване на това престъпление са незачитане на установения в
страната правов ред, ниска правна култура, липса на морално волеви задръжки.
Обществената опасност на деянието съдът прецени като завишена, с оглед
установената концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия.
Обществената опасност на К., съдът прецени също като завишена, след обсъждане на
смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства. Смекчаващи отговорността
обстоятелства не бяха отчетени. Съдът намира възраженията на защитата на подсъдимия за
наличие на смекчаващи вината обстоятелства, за неоснователни и оборени от останалите
събрани по делото доказателства. Показанията на св. К. /баща/ са изолирани от останалите
събрани по делото доказателства. Съдът кредитира показанията на свидетелите Й.Д., К.Н. и
Н.Л., макар и косвени, отнасящи до факта, че подс. К. е бил употребил алкохол, преди да
седне зад волана на управлявания от него автомобил. Показанията на изброените свидетели
са ясни, категорични, недвусмислени, последователни и непротиворечиви - "… Тогава
видях, че в автомобила седи отзад, вдясно на отворена врата по - възрастен мъж, също като
водача от ромски произход. Той също беше толкова пиян, че буквално не знаеше къде се
намира… Роднини сме, след което каза - аз съм негов баща.", свидетелства Л.. В тази посока
са и показанията на Й.Д. - "...Бащата, който седеше .. също беше употребил алкохол, но беше
по-адекватен от сина си. Водачът каза, че е пил на центъра на с. Леденик, дори посочи име
на кръчмата, но не го помня…" и на св. К.Н. - "… Разпитваха водача накъде отива и той
каза, че отива към Самоводене да се прибира и бил на рожден ден в Леденик…. Казаха, че се
прибират към Самоводене…". В този смисъл напълно опровергани се явяват показанията на
св. К. - баща, относно фактът, че му е прилошало и синът му го е карал към болницата в гр.
В. Търново. Поради това съдът не прие тезата на защитата, за наличие на смекчаващи
вината обстоятелства. Възприе, че не е стояла пред подсъдимия дилема - да помогне на баща
си или да извърши престъпление. Нещо повече, поведението на подс. К., само два дни след
предявяване на материалите по ДП - напуска пределите на страната, само потвърждават,
3
тезата на прокурора за противоправното му поведение. На следващо място - като
отегчаващи такива бяха отчетени миналите осъждания, наложените наказания по ЗДвП,
лошите характеристични данни. Не следва да се отминава и без критичност процесуалното
поведение на подс. К.. Само няколко дни след предявяване на материалите по ДП /на
13.10.2020 г./, на 15.10.2020 г. същият е напуснал пределите на РБългария и до
постановяване на настоящия съдебен акт, липсват данни да се е завръщал на територията на
страната.
С оглед причините за извършване на деянието, обществената му опасност и тази на
подсъдимият, при превес на отегчаващи отговорността обстоятелства, настоящата
инстанция прие, че следва да определи наказанието, което да е ориентирано малко над
средния, предвиден в закона размер и по вид лишаване от свобода, поради което К. беше
осъден на една година и седем месеца лишаване от свобода, както и на наказание глоба в
средния размер, предвиден в разпоредбата на чл. 343 б, ал. 1 от НК, а именно 500 лева.
От изложената фактическа обстановка безспорно се установи и доказа, че
подсъдимият К. по същото време и на същото място е осъществил от обективна и
субективна страна състава и на престъплението по чл. 343 в, ал. 2 от НК, дотолкова,
доколкото е управлявал МПС, собствения си л.а. "Ауди А 4", с регистрационен № ВТ 7975
КС, в едногодишен срок от наказването му административен ред за управление на МПС без
съответно свидетелство за управление.
Това престъпление също е формално /на просто извършване/ и за неговата
съставомерност и довършеност е необходимо и достатъчно единствено управлението на
МПС без съответно свидетелство за управление в едногодишен срок от наказването на дееца
за същото деяние по административен ред, без да е необходимо да са настъпили други
обществено опасни последици.
Деянието на К. по чл. 343 в, ал. 2 от НК, извършено от него на същата дата и място -
07.10.2020 г. в гр. В. Търново, е осъществено след като е на лице влязло в сила НП, с което е
бил наказан по административен ред за управление на МПС без съответното свидетелство за
управление. Описаното е извършил в едногодишен срок от налагане на наказанието по
административен ред с НП, установено от приложеното по делото НП № 19-1275-
000600/14.02.2019 г. на Началник сектор "ПП" при ОД МВР В. Търново. Същото е издадено
за това, че на 04.01.2019 г. К. е управлявал л.а., собственост на Михаил Алексиев Михайлов,
без да е правоспособен водач, с което виновно е нарушил чл. 150 от ЗДв.П, поради това за
тази му простъпка и на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП му е наложено
административно наказание - глоба в размер на 100 лева. НП е влязло в сила на 04.06.2020 г.
Управлението на МПС без съответното свидетелство в едногодишния срок от
наказването на дееца по административен ред е съзнателна, волева дейност, като по делото
безспорно се установи и то по несъмнен начин, че К. е осъществил престъплението по чл.
343 в, ал. 2 от НК и от субективна страна при форма на вина пряк умисъл, по смисъла на чл.
11, ал. 2, пр. 1 от НК, обективиран в конкретни, целенасочени, последователни действия -
съзнавал е общественоопасния характер на деянието - управление на МПС без да е
правоспособен водач/без съответното свидетелство в едногодишния срок от наказването му
по административен ред за същото деяние, предвиждал е общественоопасните последици, а
именно поставянето в опасност живота, здравето и имуществото на останалите участници в
движението и е целял настъпването на престъпния резултат, като съзнаването на тези
обстоятелства не са го мотивирали да не го извърши. Въпреки това е предприел
управлението на моторното превозно средство.
При определяне на наказанието по вид и размер за това деяние съдът се съобрази с
разпоредбите на чл. 54 и чл. 36 от НК. Причините за извършване и на това престъпление са
незачитане на установения в страната правов ред, ниска правна култура, липса на морално
волеви задръжки.
4
Обществената опасност на деянието съдът прецени като завишена, а обществената
опасност на самия подсъдим също, след обсъждане на смекчаващите и отегчаващи
отговорността обстоятелства. Смекчаващи отговорността обстоятелства не бяха отчетени и
то причини изложени по-горе и за другото престъпление, а като отегчаващи бяха отчетени
миналите осъждания, наложените наказания по ЗДвП, лоши характеристични данни и
процесуалното поведение на подс. К. - също описано по-горе.
Предвид причините за извършване на деянието, обществената му опасност и тази на
подсъдимият, при превес на отегчаващи отговорността обстоятелства настоящата инстанция
прие, че следва да определи наказанието ориентирано около средния, предвиден в закона за
това престъпление, по вид и размер - лишаване от свобода, поради което К. беше осъден на
една година и шест месеца лишаване от свобода, както и кумулативно предвиденото на
наказание - глоба в средния размер, предвиден в нормата на чл. 343 в, ал. 2 от НК, а именно
- 600 лева.
Предвид обстоятелството, че К. с деянието си, при условията на идеална съвкупност,
е осъществил от обективна и субективна страна съставите на чл. 343 б, ал. 1 от НК и чл. 343
в, ал. 2 от НК, настоящият състав определи едно общо, измежду наложените му с
настоящата присъда, съобразно разпоредбата на чл. 23, ал. 1 и ал. 3 от НК, а именно най -
тежкото от тях - една година и седем месеца лишаване от свобода и 600 лева глоба, като
присъедини така определеното общо най-тежко наказание - глоба в размер на 600 лева към
наказанието лишаване от свобода.
На основание чл. 41, ал. 6 НК, вр. чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС, наказанието лишаване от
свобода в размер на една година и седем месеца, бе постановено да се изтърпи при
първоначален "общ" режим. От ефективното изтърпяване на последното наложено
наказание, в размер на 2 години и 8 месеца лишаване от свобода, постановено с Присъда по
НОХД № 911/11 г. на ВТРС до момента на постановяване на присъдата са изтекли повече от
пет години.
Съдът счете, че с така определеното наказание, биха се реализирали целите, визирани
в разпоредбата на чл. 36 от НК - да се въздейства предупредително и възпиращо спрямо
дееца, да се приучи към спазване на законите и добрите нрави, да му се отнеме
възможността да извършва престъпления, както и да се въздейства предупредително и
спрямо останалите членове на обществото. Следва да се отбележи, че явно налаганите и
търпяни до този момент наказания лишаване от свобода, не са оказали нужното
превъзпитателно въздействие на подсъдимия, нито са му отнели възможността да извършва
престъпления. Според настоящата инстанция определяне на наказание в по-нисък размер –
различен от една година и седем месеца лишаване от свобода, би се явил акт на неоправдано
снизхождение спрямо подсъдимия. Освен личната превенция на наказанието, която следва
да се постигне спрямо същия, е необходимо реализиране и на генералната превенция, като
се отчита факта, че настоящото деяние се явява поредното от множеството извършени от К..
Решаващ фактор при определяне на наказанието е тежестта на извършеното престъпление, т.
е. справедливостта. Затова и наказанието има преди всичко общо превантивен ефект. С
извършване на деяния по чл. 343 б и чл. 343 в от НК, К. се манифестира като реална заплаха
за сигурността на гражданите, лишен е от воля за самоконтрол и резистентен към
санкциониращите механизми. В този смисъл наказание в по-нисък размер, не може да се
възприеме като справедливо и съответно на обществената опасност на деянието и дееца.
Поради обстоятелството, че К. никога не е придобивал право да управлява МПС -
изначално не е имал такова право, то и няма как да бъде лишен от право да управлява МПС.
По изложените съображения съдът постанови настоящата си присъда.

Районен съдия:
5
Съобщи за изтекли лични данни