Присъда по дело №4395/2018 на Софийски градски съд

МОТИВИ по В.Н.Ч.Х.Д. № 4395/2018 г. по описа на СГС, НО, XІV въззивен с-в

 

Производството е по реда на глава XXI НПК

 

Въззивното производство е образувано по жалба на защитата на подсъдимия М. Н.К. срещу Присъда от 04.06.2018г., постановена по НЧХД № 22414/2016г. по описа на СРС, НО, 121 с-в, с която подсъдимия К. е признат за виновен в това, че на 17.08.2016г., в гр.София, чрез печатно произведение (вестник "Шоу"), приписал престъпление на В.Х.В., чрез изразите: "Ненавистта, която д-р В. изпитваше към садистично претрепания в ранното утро на 4 март 1999 г. хасковски ветеран и морж Н.К., ме кара да мисля, че и той има пряка намеса в това зловещо убийство“ и „И като се има предвид преклонната възраст на нарочения за трепане старец, колко му е това да го е сторил сръчният и опитен в тези неща В....“ - престъпление по чл. 148, ал.2, вр. ал.1, т.2, вр. чл. 147, ал.1 от НК, поради което и на основание чл. 78а ал.1 НК, го освобождава от наказателна отговорност като му налага административно наказание глоба в размер на 1 000 /хиляда/ лева, платима по сметка на СРС. Със същата присъда подс.к. е осъден да заплати на основание чл. 189 ал.3 НПК на В.Х.В. сумата от общо 532 лв., представляващи направени разноски по делото.

Във въззивната жалба на подсъдимия и допълнението към нея се поддържа, че присъдата е издадена в нарушение на закона. Посочено е, че правните изводи на първия съд са неправилни, тъй като чрез инкриминираните изрази е изразена оценка по отношение личността на тъжителя и възможното му участие в извършването на конкретно престъпление. В тази връзка е акцентирано върху фразите, които се съдържат в инкриминираните изрази, а именно„ме кара да мисля“ и „колко му е това да го е сторил сръчният и опитен в тези неща В.“. Цитирана е и съдебна практика на ВКС, според която клеветата винаги представлява конкретно твърдение, а не оценъчно съждение. Моли се присъдата да бъде отменена и да бъде издадена нова, с която подсъдимият К. бъде оправдан. Алтернативно е отправено искане за отмяна на присъдата и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на СРС, поради неяснота във волята на съда и липса на мотиви.

В срока по чл. 322 НПК срещу въззивната жалба не е представено възражение.

В разпоредително заседание въззивният съд по реда на чл.327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели и експерти пред въззивната инстанция, както и ангажирането на нови писмени или веществени доказателства.

В заседанието пред въззивния съд защитата на подсъдимия – адвокат Р.Д., поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Повереникът на частния тъжител – адвокат Г., пледира осъдителната присъда на първата съдебна инстанция да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна. Счита, че престъплението клевета е доказано по несъмен начин.

Частният тъжител В. се придържа към казаното от повереника.

Подсъдимият К., редовно призован не се явява и не изразява лично становище пред въззивния съд.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за отмяната й и връщането на делото в предходна процесуална фаза.

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства и способи на тяхното събиране, обсъдени подробно в мотивната част на присъдата. Районният съд е положил необходимите усилия за изясняване на обективната истина по делото, като е направил своите доказателствени изводи въз основа на всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. При самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд не намери основания за промяна във фактическата обстановка по делото, която е следната:

Подсъдимият М.Н.К., роден на ***г***, български гражданин, разведен, пенсионер, неосъждан, с ЕГН **********.

Ползва се с добро име в гр.Хасково, има доста контакти и познания, както за исторически, така и за политически факти, свързани за града.

Със свидетелката Т.Н.М., /известна като Н./, секретар на Дружеството на журналистите в Хасково и кореспондент на електронна агенция «БЛИЦ» и на вестниците „Над 55„ и „Шоу”, ги свързва дългогодишно познанство.

Н. често публикува различни интервюта и статии, предоставени й от подсъдимия, който по думите й е неизчерпаем източник на информация, която му е била предоставяна от Държавния архив, на който бил директор дълги години.

Хората от поколението на подсъдимия и Н. били наясно, че същият е загубил своя баща Н.К. след жестоко, неразкрито и до този момент убийство в парк “Ямача” в Хасково на дата 04.03.1999 г.

К.-баща бил отявлен комунист, като след събитията на 10 ноември 1989 г. разказвал на всички, че разполага с доказателства /разписки/ за раздадени милиони на определени високопоставени служители, приближени до управлението на А.Л..

Поради тази причина, когато за убийството му /обвинение по чл.199, ал.2, т.2, пр.1, вр. чл.198, ал.1 НК/, стряскащо с особената си жестокост - нанесени множество удари бил обвинен 25-годишния Ш.С.Я., който макар и рецидивист, бил изтърпявал присъди, единствено за извършване кражби, всички били скептично настроени, че е намерен истинския убиец.

Своите съмнения имал и самият подсъдим, който макар да бил наясно, че присъдата на Окръжен съд-Хасково е отменена в частта, с която съдът е признал Ш. за виновен в извършено престъпление по чл.199, ал.2, т.2, пр.1, вр. чл.198, ал.1 НК, и че делото е върнато на Окръжна прокуратура-Хасково и до момента то е спряно /л.66 от ВНОХД №326/2001 г. по описа на Апелативен съд-Пловдив/.

В тази връзка е разпитан свидетелят Т.Б.И., който към онзи момент е бил оперативен работник в Криминална полиция и е изискано в цялост ДП №76/1999 г по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура - Хасково, спряно, поради неразкриване на извършителя.

Частният тъжител В.Х.В., /известен и катоД./, дълги години живял в гр.Хасково.

В. е ст. н. с., доктор на юридическите науки и бивш заместник началник на Второ управление на ДС.

Познава се със свидетелката Т.Н.М., която като журналист е публикувала негови интервюта във в-к «Над 55» /л.123 от делото/. Същите той е давал в желанието си да изчисти името на своя баща - полк. В.Д., бивш шеф на милицията в Свиленград, сочен за извършител на убийството на шестима гимназисти от Любимец преди повече от 60 години.

От началото на 2013 г. започнала „размяна на статии” между подсъдимия и ЧТ, чрез многобройни публикации във вестници „Над 55” и *********от делото/, свързани с техни остри спорове по теми като: комунистически режим, партизани, Държавна сигурност, политически възгледи на техните бащи и т.н.

От 2006 г. до октомври 2016 г. свидетелката Н.Д.К., /бивша съпруга на подсъдимия, арг. справка, л.62 от делото/, но живееща на семейни начала с него/ и самият К. започнали да намират в пощенската кутия на адреса си в гр.Хасково листове със заплахи и обиди към К., подписани с имена: „ст.н.с. В.В.” и подсъдимият свързал имената с тези на частния тъжител. Сам частният тъжител признава, че именно той е автор на тези писма в правото си на отговор във връзка с публикацията на подсъдимия.

В началото на август 2016 г. той посетил свидетелката Н., както обикновено, за да й занесе интересни материали за публикуване.

В редакцията, на адрес гр.Хасково, ул.”*********, подс.К. й предоставил флаш-памет, както обичайно правел, като изрично заявил, че желае този материал да излезе като интервю.

Св.Т.Н.М. разпечатала съдържанието и след като го прочела, вече била наясно, че именно подобни статии увеличават тиража на вестника, а и обикновено така ставало с материалите с автор подсъдимия.

Подобен материал под заглавие: „КазусътД.-син” /л.146 от делото/ със същите участници, но през 2013 и 2014 г. бил предизвикал интерес у читателите /л.146 и л.150 от делото/.

Тя добавила заглавие на статията: “Гневни старци се ръфат вече 20 години”, анонс към същата, представляващ текстът в началното каре под заглавието, както и въпросите, за да отговаря на изискването на подсъдимия за „интервю”.

В останалата част, материалът предоставен й от подсъдимия бил изцяло в автентичния си вид, без нейна или редакторска намеса.

Свидетел М. не предоставила на подсъдимия публикацията във вида, в който тя ще изглежда, но това бил обичайния им начин на съвместна работа, а и той не изразил подобно желание.

Преди отпечатването, св.М. потърсила частния тъжител с оглед гарантиране правото му на отговор, като основен принцип при осъществяване дейността на вестника.

Частният тъжител В. изразил мнението си, /отпечатано след статията/, а снимките в статията св.М. имала в архива на вестника от предходни публикации на двамата мъже.

След излизането на публикацията, подсъдимият потърсил М., като й благодарил за добрата работа. На предложеното заплащане за материала, той й отказал, както обикновено.

Статията тип интервю „въпрос-отговор” излязла на стр.38 във вестник „Шоу” в брой 17-23.VIII.2016 г„ още на дата 7 август.

Разбира се, частният тъжител, поради упражнено от него право на отговор знаел дни по-рано за нейното съдържание. Бил ядосан и притеснен. Споделил със свидетелите Б.Р.П., В. П.М.и Т.Б.И., показал им вестника и заявил, че подсъдимият петни името му, ще потърси правата си и няма да остави нещата така.

На 21.12.2016 г. ЧТ подал частна тъжба в СРС вх.№97512 и било образувано настоящото производство.

Така изложената фактическа обстановка се установява въз основа на следната доказателствена съвкупност: показанията на свидетелите Б.Р.П., В. П.М., Т.Б.И., Т.Н.М., Н.Д.К., обяснения на подсъдимия /частично/, проведената очна ставка между подсъдимия и свидетелката Н., както и от писмените доказателства:           справка по Наредба №14/2009г., публикация на стр.38 във вестник „Шоу” в брой 17-23.VIII.2016 г., писмо изх. №52/21.11.2017 г. на Окръжна прокуратура Хасково, статия от ЧТ в бр..2-8.05.2016 г. на вестник „Над 55”, статия от 2014 г. във вестник „Над 55”, статия от 2013 г. в-к „Над 55”, заповед за прекратяване на трудово правоотношение, справка за съдимост.

Настоящият съдебен състав споделя доказателствените изводи, до които е достигнал районният съд, като намира че контролираната инстанция е събрала необходимите доказателства и доказателствени средства за изясняване на обективната истина по делото и в това отношение не е допуснала процесуални нарушения, с които да е ограничила правата на страните да сочат доказателства. Атакуваната присъда, е постановена след задълбочен анализ на събраните по делото доказателства поотделно и в своята съвкупност, като районният съд е изложил ясни и мотивирани съображения кои доказателствени източници кредитира и защо, с които съображения настоящият съдебен състав изцяло се съгласява.

Правилно районният съд е преценил, че доказателствата и доказателствените средства според настоящия съдебен състав не са противоречиви, нито взаимоизключащи се.

Въззивният съд споделя извода на първоинстанционния,  че посочените по-горе писмени доказателства са изцяло безпротиворечиви, относно обстоятелствата от предмет на доказване, като липсват противоречия, които да е необходимо да се обсъждат и да се посочва, защо се възприемат едни или други от съда.

Настоящият съдебен състав също счита, че не следва да се кредитират обясненията на подсъдимия в частите, които противоречат на писмените и гласните доказателства, а именно: начинът на предоставянето на материала, публикуван от журналиста Н., каква е действителната причина подсъдимият да я потърси в редакцията през м.август 2016 г., дали има представа кой е точно частния тъжител и дали за него той е напълно непознат, както твърди.

Правилен е извода на районният съд, че от представените на съда броеве на вестник „Над 55” от 2013 г. и 2014 г. е видно, че между страните по делото съществува вражда от дълго време, свързана с миналото на техните бащи. Макар спорът да е бил воден задочно, чрез публикации в различни медии, подсъдимият е имал представа кой точно е частния тъжител, тъй като от самите статии е видно, че всеки от тях разполага с лична информация за другия и държи да я сподели с обществеността поне в гр.Хасково.

Тези обстоятелства се потвърждават и от показанията на Н., която категорично потвърждава, че и друг път е публикувала материали на подсъдимия, както и такива, предоставени й от ЧТ.

Ето защо правилно контролираният съд приел, че в частите, в които са налице противоречия между обясненията на подсъдимия и кредитираните от съда писмени и гласни доказателства, обясненията на К. се явяват негова защитна версия и няма да ги взема предвид.

От показанията на свидетелите Б.Р.П., В. П.М.и Т.Б.И., се установява какво е било състоянието на подсъдимия, след като се е запознал със статията.

От показанията на свидетелката Т.Н.М. се установява начина на предаване на материала от страна на подсъдимия, какво точно е добавила тя в публикацията, спецификата на работа в редакцията на вестник „Шоу”, както и познанството на Н. със страните по делото и на какво се дължи то.

При така установеното от фактическа страна въззивният съд счита, че от правна страна не се установи, че подсъдимият М.К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му престъпление по чл. 148, ал.2, вр. ал.1, т.2, вр. чл. 147, ал.1 от НК, така както то е описано в частната тъжба.

Настоящият съдебен състав за разлика от районният съд счита, че твърдяните в частната тъжба факти и обстоятелства, включително и деянието на на подс.К. са безспорно доказани, но неговото деяние е несъставомерно. Същото не осъществява от обективна страна състава на престъплението „клевета“.

За съставомерността на деянието е необходимо не само разгласените факти и обстоятелства да са позорящи от гледна точка на морала, но и да не отговарят на действителността, т.е. да са неистински, а по отношение на приписваното престъпление, че не е извършено от пострадалия, което се съзнава от клеветящия или най-малко се допуска неистинността им, вкл. авторството. Тя ще е налице и без да е необходимо разгласеното обстоятелство да е доведено до знанието на повече лица, и когато е било вече известно като мълва, слух, съмнение или изнесено преди това в медиите, щом като то се поднася наново в публичното пространство, за да се засили неговата позорна "истинност". Следва да се изключат обаче общи съждения, мнения, умозаключения, предположения, общи епитети, без те да се поставят в отношение с конкретни факти и деяния на дадено лице, което да се счете за засегнато от тях.

Напълно основателни са възраженията на защитата направени във въззивната жалба, че не може да се инкриминират на клевета оценъчни съждения, които се извеждат чрез предположения, интерпретации (тълкувания) и други форми на субективна психическа дейност. А именно такива оценъчни съждения представляват думите, които са инкриминирани в частната тъжба, заради които подсъдимият е бил обвинен в престъплението „клевета“ - "Ненавистта, която д-р В. изпитваше към садистично претрепания в ранното утро на 4 март 1999 г. хасковски ветеран и морж Н.К., ме кара да мисля, че и той има пряка намеса в това зловещо убийство“ и „И като се има предвид преклонната възраст на нарочения за трепане старец, колко му е това да го е сторил сръчният и опитен в тези неща В....“

Правилно е отбелязано от защитата, че правния извод за това, че в инкриминираната статия подсъдимият е направил оценъчни съждения или умозаключения логично се извежда от думите „ме кара да мисля“, за първото изречение и „колко му е това да го е сторил, за второто изречение. Безспорно е, че в двете изречения подсъдимият е изразил лично мнение и предположение, а не е направил позорни, укорими, недостойни от гледна точка на общоприетите морални разбирания и предизвикващи еднозначна отрицателна оценка на обществото твърдения с конкретно съдържание, които носят информация за точно определено обстоятелство или явление. Съставът на клеветата е свързан с разгласяване на факти, конкретни обстоятелства, определени прояви на засегнатия, а не до вменяване на абстрактни отрицателни качества. В случая не се разгласяват факти, а се правят оценъчни съждения за събития от миналото.

Правилно защитата се е позовала на константната съдебна практика по този въпрос - РЕШЕНИЕ № 347 ОТ 26.11.2015 г. по н. д. № 1049/2015 г., Н. К., ІІІ Н. О. на ВКС и РЕШЕНИЕ № 85 ОТ 10.02.2014 г. по н. д. № 2383/2013 Г., Н. К., І Н. О. на ВКС. В този смисъл е и практиката на Европейския съд по правата на човека, който също прави разлика между фактически твърдения и морални оценки. В решението по делото „Лигенс срещу Австрия” (Lingens v. Austria) от 1986г. съдът подчертава, че „трябва внимателно да бъде направена разлика между фактите и мненията, които съдържат оценка. Съществуването на фактите може да бъде доказано, докато верността на мненията, съдържащи оценка, не подлежи на доказване.

Предвид изложеното съдът намира, че осъщественото от подсъдимият Кариванов деяние е несъставомерно и поради това на осн.чл.304 от НПК той беше признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 148, ал.2, вр.ал.1, т.2, вр. чл. 147, ал.1 от НК.

Предвид крайния изход на делото частния тъжител В. следва да бъде осъден на основание чл. 190, ал. 1 от НПК да заплати на подсъдимия Караивановв, сумата от общо 500 лв., представляваща направените от подсъдимия разноски по делото за възнаграждение на защитник.

По изложените съображения при проверка правилността на постановения първоинстанционен съдебен акт въззивната инстанция достигна до извод, че същият е незаконосъобразен, неправилен и необоснован, поради което следва да бъде отменен в цялост, като вместо това се постанови оправдателна присъда. 

Така мотивиран и на оснчл.336, ал.1, т.3, вр.чл.334, т.2 от НПК съдът постанови присъдата си.                   

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ:1.                                    2.