№ 139
гр. София, 06.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
при участието на секретаря **
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20231110120511 по описа за 2023 година
** ООД е предявило срещу „**“ ЕООД и В. Б. В. осъдителен иск с правно основание
чл. 92 ЗЗД за солидарно осъждане на ответниците да му заплатят сумата от 10 000 лева,
представляваща дължима неустойка съгласно чл. 14 от Договор за заем за послужване на
движими вещи с рег. № 10 000/29.11.2018 г., ведно със законната лихва от 20.04.2023 г. до
окончателното изплащане, а в условията на евентуалност осъдителен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за солидарно осъждане на ответниците да му заплатят
сумата от 10 000 лева, платена на отпаднало основание поради прекратяване на договора,
ведно със законната лихва от 20.04.2023 г. до окончателното изплащане.
Ищцовото дружество твърди, че по силата на сключен с ответника Договор за заем за
послужване на движими вещи с нотариална заверка на подписите с рег. № 10 000/29.11.2018
г. му предоставило за ползване движими вещи, свързани с продажбата на кафе, със срок на
договора 30 месеца, срещу задължението на ответника до изтичането на този срок да изкупи
от ищеца минимално количество кафе, уговорено в чл. 4, т. 9 от договора, като при
неизпълнение на това задължение договорът продължавал действието си до изкупуването
му съгласно чл. 3. Сочи, че е възложил на ответното дружество срещу еднократно парично
възнаграждение в размер на 10 000 лева, платимо авансово по банков път, да рекламира
стоки от ценовите листа по Приложение № 2, вкл. с материали и чрез брандиране на обекта
по схема (чл. 13). Излага, че било уговорено, че в случай на едностранно предсрочно
прекратяване на договора по причина, за която отговаря ползвателя, последният ще дължи в
7-дневен срок неустойка в размер на авансово платената сума от 10 000 лева. Ищецът
излага, че след сключване на договора в изпълнение на поетите задължения е предал
уговорените движими вещи, а на 22.01.2019 г. изцяло и авансово е заплатил на ответното
дружество рекламното възнаграждение, срещу което ответникът му издал фактура №
1
1/18.03.2019 г. В исковата молба се твърди, че със сключването на договора, по силата на
който ищецът е предоставил за ползване движими вещи, свързани с продажбата на кафе,
ответникът е увеличил стойността на търговската си дейност, като е продавал кафе на
крайния потребител в заведението си без да прави каквито и да е инвестиции в техника, а
единствено е поемал нейния сервиз при необходимост. Уточнява, че от своя страна
ответното дружество е следвало да закупува кафе, което да рекламира, като го предлага на
крайните потребители, което задължение по договора в настоящия случай не било
изпълнено и същият е изпаднал в забава. Незакупуването на кафе от ищцовото дружество
представлявало неизпълнение, което ищецът твърди, че е довело до едностранното
прекратяване на договора, с оглед на което и в изпълнение на уговореното в чл. 14 от
последния претендира процесната неустойка. Евентуално, претендира същата сума на
отпаднало основание - прекратен договор. Претенцията си към В. Б. В. обуславя с
обстоятелството, че ответникът се е задължил да отговаря солидарно за задълженията на
ответното дружество по процесния договор.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника В.
Б. В., който оспорва предявените в условията на евентуалност осъдителни искове. Посочва,
че не се установява от твърденията на ищцовото дружество от коя дата последното счита, че
е налице неизпълнение на задължението за закупуване на кафе, което обстоятелство би
имало значение за размера на неустойката с оглед преценката за нейната прекомерност.
Посочва, че едва с връчването на исковата молба е узнал за правоприемството на ** ЕООД
от “**” ЕООД като уточнява, че не е давал съгласие да отговаря солидарно за задълженията
на последното. Оспорва, че е получавал процесната сума от ищцовото дружество. Възразява
на основание чл. 147, ал. 1 ЗЗД, че в 6-месечният срок от преустановяване на изпълнението
по договора ищцовото дружество не е предявило иск срещу него. Оспорва, че е налице
неизпълнение по договора, което да обуславя заплащане на процесната сума на сочените от
ищцовото дружество основания. Твърди, че от представените от ищеца доказателства не се
установява същият да е извършвал доставки на кафе, доколкото липсват приемо-
предавателни протоколи, стокови разписки, касови бонове и фактури. Твърди, че след
направена от него справка се установява, че ищцовото дружество е извършвало доставки
през 2021 г. и 2022 г., което обуславя изпълнение на договора повече от уговорените 30
месеца, поради което и не е налице основание за неговото прекратяване. Релевира
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на процесното вземане.
“**” ЕООД не депозира отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
От представените по делото писмени доказателства се установява, че на 29.11.2018 г.
между ** ООД и „*** ЕООД - ползвател и В. Б. В. – солидарен длъжник е подписан договор,
по силата на който ** ООД предоставя безвъзмездно на ползвателя за временно ползване
движими вещи срещу задължението на ползвателя да закупува ежемесечно определено
минимално количество стоки. В чл. 14 от договора е предвидено, че в случай на предсрочно
2
прекратяване на договора по причина, за която отговаря ползвателя, той дължи връщане на
полученото възнаграждение като неустойка за неизпълнение на задължението за реклама.
С приемо-предавателен протокол от 29.11.2018 г. се предават договорените движими
вещи, а с Приложение № 2 от 29.11.2018 г. – материалите за реклама.
С платежно нареждане от 22.01.2019 г. на „*** ЕООД е преведен сумата от 10000 лева
с основание „договор“, за което е издадена фактура от 18.03.2019 г. за реклама по договор.
По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което oт
материалите по делото и допълнително предоставената счетоводна информация от
ищцовото дружество - копия на фактури, издавани към ответното дружество и счетоводни
справки на сметка Клиенти, e констатирало, че за периода 29.11.2018 г. - 20.04.2023 г. ищецът
е издал и осчетоводил доставки на стоки /кафе и други продукти/ към „*** ЕООД на обща
стойност 6 981,72 лв. с ДДС. За всяка доставка е издавана фактура, която е заплащана в брой
на датата на нейното издаване. За периода 29.11.2018 г. - 20.04.2023 г. се констатират
извършени доставки на продукти за 32 непоредни месеца с прекъсване между тях.
Обобщения брой на фактурираните стоки е както следва: кафе Spetema pod - 14151 бр., кафе
Spetema зърна 1 кг. - 12 бр., други кафе придружаващи стоки - 57 бр.
По предявения иск с правно основание чл. 92 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е
да установи наличието на уговорка за неустойка в Договор за заем за послужване на
движими вещи с нотариална заверка на подписите с рег. № 10 000/29.11.2018 г. в
претендирания размер и настъпването на предпоставките за нейната изискуемост. При
установяване на горните факти в тежест на ответниците е да установят, че са погасили
задължението.
Както бе посочено в тежест на ищеца е да установи наличие на предпоставките,
необходими за да се дължи уговорената в договора неустойка. Основната от тях, както е
договорено между страните, е предсрочното прекратяване на процесния договор. В чл. 8, т.
3-5 от договора са изброени начините за предсрочно прекратяване на договора от страна на
ищеца. По делото обаче не бяха представени доказателства договорът да е бил предсрочно
прекратен, поради което и съдът намира, че не се е реализирана една от основаните
предпоставки, необходими за уважаване на предявения иск.
Поради изложеното предявеният иск с правно основание чл. 92 ЗЗД следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Поради отхвърляне на главния иск следва да бъде разгледан предявеният в условията
на евентуалност иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
По този иск в доказателствена тежест на ищеца е да установи, че между него и
ответниците е възникнало действително облигационно правоотношение по Договор за заем
за послужване на движими вещи с нотариална заверка на подписите с рег. № 10
000/29.11.2018 г.; че е изпълнил точно задължението си за извършване на авансово плащане
и предоставяне за ползване на движими вещи, свързани с продажбата на кафе; че
правомерно е упражнил правото си едностранно да прекрати договора съобразно
3
предвидените в него условия; че действително е уведомил ответника за едностранното
прекратяване. Ответникът следва да докаже, че е изпълнил задълженията си по договора или
че са налице обстоятелства, поради които не дължи изпълнение.
Съгласно задължителната, константна и трайно установена съдебна практика,
обективирана в ППВС № 1/1979 г. на отпаднало основание може да се претендира връщане
на платената сума въз основа на договор, развален поради неизпълнение. За да се претендира
връщане на даденото при отпадане на основанието по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД - поради
разваляне на договора при неизпълнение, е необходимо ищецът да е установил при условие
на пълно главно доказване, надлежно упражнено право на разваляне на договора. Правното
действие на волеизявлението за разваляне на договора може да настъпи само в случаите,
когато са били налице законовите предпоставки на правото на изправната страна по чл. 87
ЗЗД.
Ищецът твърди предсрочно прекратяване на сключения на 29.11.2018 г. договор, като
негова тежест бе да установи това обстоятелство. Доказателства за такова изявление не е
представено по делото нито писмено, нито са ангажирани други доказателства за
доказването на това обстоятелство. Поради това съдът намира, че не са налице
предпоставките, необходими за уважаване и на предявения в условията на евентуалност иск,
поставени в доказателствена тежест на ищеца, поради което същият се явява недоказан и
следва да бъде отхвърлен.
Съдът намира, че при това положение е безпредметно да коментира релевираните от
ответника В. Б. В. възражения, вкл. възражението за погасяване по давност на
претендираното вземане.
При този изход на спора право на разноски имат ответниците. Претендира се
адвокатско възнаграждение от процесуалния представител на ответника В. Б. В. при
условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, което съдът определя в размер на 1300 лева в съответствие
с чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ и цената на предявения иск.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ** ООД, ЕИК ***, срещу „**“ ЕООД, ЕИК *** и В. Б. В.,
ЕГН **********, иск с правно основание чл. 92 ЗЗД за солидарно осъждане на ответниците
да му заплатят сумата от 10 000 лева, представляваща дължима неустойка съгласно чл. 14 от
Договор за заем за послужване на движими вещи с рег. № 10 000/29.11.2018 г., ведно със
законната лихва от 20.04.2023 г. до окончателното изплащане и в условията на евентуалност
иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за солидарно осъждане на ответниците да
му заплатят сумата от 10 000 лева, платена на отпаднало основание поради прекратяване на
договора, ведно със законната лихва от 20.04.2023 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ** ООД, ЕИК ***, да заплати на адв. **, личен № **********, на
4
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА сумата от 1300 лева – адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5