№ 8551
гр. София, 26.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20221110103920 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правна
квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за
установено между страните, че ответникът СП. Г. П. дължи на ищеца „фирма” АД сумата
2396,66 лева, представляваща неизплатена сума за потребена вода за периода от 17.04.2012
г. до 13.03.2021 г. за имот, находящ се на адрес: (град), (адрес), клиентски № (номер), ведно
със законна лихва от 16.06.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на
677,05 лева за периода от 18.05.2012 г. до 13.03.2021 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 34610 /2021 г. на Софийски
районен съд, 36 състав.
Ищецът „фирма” АД твърди, че между страните е налице трайно установени
фактически отношения, свързани с предоставянето на ВиК услуги по силата на чл. 8 от
Наредба №4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителни и канализационни системи, предоставянето на ВиК услуги
ставало при публично известни общи условия на „фирма” АД. Поддържа, че ответникът е
потребител на ВиК услуги и че за процесния период е доставил на ответника ВиК услуги в
посочения обект, които не са заплатени. Посочва, че за този имот е открит клиентски номер
като за процесния период на база отчетени показания редовно е издаване ежемесечна
фактура за потребените и начислени ВиК услуги в имота. Претендира и обезщетение за
забава върху главницата за периода. Претендира присъждане на разноски в заповедното и в
исковото производства.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът СП. Г. П. е депозирал отговор на исковата молба,
с който изцяло оспорва исковете, като неоснователни и недоказани. Твърди, че за процесния
период не е имала договор с ищцовото дружество и не притежава качеството потребител на
ВиК услуги и не е бил титуляр на партида за процесния имот. Сочи, е имотът, за които се
претендират процесните суми е необитаем. Моли да бъдат отхвърлени предявените искове и
претендира разноски.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
1
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното от фактическа и правна страна:
От приложеното по делото ч.гр.д. № 34610/2021 по описа на СРС, 36 състав, се
установява, че същото е образувано по депозирано на 17.06.2021 г. заявление по чл.410 ГПК
от „фирма“ АД срещу СП. Г. П.. Съдът уважава в цялост заявлението и с разпореждане от
22.06.2021 г. издава заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу
длъжника за сумата 2396,66 лева, представляваща неизплатена сума за потребена вода за
периода от 17.04.2012 г. до 13.03.2021 г. за имот, находящ се на адрес: (град), (адрес),
клиентски № (номер), ведно със законна лихва от 16.06.2021 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 677,05 лева за периода от 18.05.2012 г. до 13.03.2021 г.и
разноски по делото, а именно: 54,27 лв. държавна такса и 50 лв. възнаграждение на
юрисконсулт.
Заповедта е редовно връчена на длъжника и в срока по чл.414, ал.2 ГПК е депозирано
възражение срещу дължимостта на сумите по издадената заповед. Във възражението се
оспорва дължимостта на вземането и присъденото юрисконсултско възнаграждение.
С разпореждане от 11.01.2022 г. съдът е указал на заявителя, че може в месечен срок от
уведомяването да предяви иск за установяване на вземанията си като представи
доказателства за това. В указания срок са предявени искове от „фирма“ АД. Предявените
искове са допустими като предявени в преклузивния срок по чл.415, ал.4 ГПК от страна,
притежаваща правен интерес от установяване на вземания по срочно оспорена заповед по
чл.410 ГПК.
По предявените реда на чл.422 ГПК положителни установителни искове с правно
основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, вр. чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ и чл. 86,ал. 1 ЗЗД за
установяване съществуването на задължение за заплащане на претендираната главница,
представляваща стойността на услуги по доставка на питейна вода, отвеждане и
пречистване на отпадъчни води и начислена лихва, в тежест на ищеца е да установи
наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на ВиК
услуги - за доставка на питейна вода, за отвеждането на отпадъчни води, за пречистване на
отпадъчни води, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на
собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът да ги получи и да заплати
уговорената продажна цена, така и продавачът да е доставил ВиК услуги - за доставка на
питейна вода, за отвеждането на отпадъчни води, за пречистване на отпадъчни води в
твърдяното количество на купувача.
Съгласно § 1, ал.1, т.2, б. "а" от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги /ЗРВКУ/ (обн. дв. бр.18 от 25.02.2005г.), В и К услуги по чл.1, ал.1
са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за
които се предоставят В и К услуги. Аналогична е разпоредбата и на чл.3, ал.1 от Наредба №
4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, която посочва, че потребители на В и К
услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се
отвеждат отпадъчни води; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на
строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна
собственост; и собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или
право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един
поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.
Събраните по делото писмени доказателства (справка № 188613/17.02.2021 г. за
вписвания, отбелязвания и заличавания в Служба по вписвания- гр. (град), информационен
лист, протокол от ОС и списък на присъствалите собственици) позволяват да се направи
извод, че ответницата е собственик на процесния имот и че за процесния период че между
2
страните е налице облигационно правоотношение по предоставяне на ВиК услуги на имот с
адрес: (град), (адрес), клиентски № (номер). Следователно, спорът се концентрира около
стойността на твърдените от ищеца ВиК услуги - за доставка на питейна вода, за
отвеждането на отпадъчни води, за пречистване на отпадъчни води в твърдяното
количество, съответно има ли суми погасени по давност.
За доказване реалната доставка и остойностяването на ВиК услуги по делото са приети
и неоспорени заключения по допусната комплексна съдебно-техническа и счетоводна
експертиза, които съдът кредитира като обективни и компетентно изготвени.
От заключението в съдебно-техническата част се установява, че ищецът е доставял
ВиК услуги до имот в (град), (адрес), клиентски № (номер), с количество за периода от
17.04.2012 г. до 13.03.2021 г. 1064,40 куб.м, остойностена на 2 337,23 лева, която стойност е
в съответствие с предоставените количества по утвърдените от КЕВР цени. Стойността е
определена в съответствие с отчетените по водомери, изчислени и изравнени при следващ
реален отчет количества Вик услуги.
От съдебно-счетоводната част на заключението се установява, че за периода от
17.04.2012 г. до 13.03.2021 г. неплатените задължения възлизали на 2396,66 лв. главница,
като изчислената законна лихва за тази част от задълженията възлиза на 677,05 лв. за
периода от 25.03.2016 г. до 24.10.2018 г.
С оглед горното, съдът приема за доказано, че за периода 17.04.2012 г. до 13.03.2021 г.
и при съобразяване на посочето в СТЕ, неплатените задължения възлизат на 2337,23 лв.
главница за ВиК услуги, като изчислената законна лихва за тази част от задълженията
възлиза на възлиза на 663,03 лв. за периода от 25.03.2016 г. до 24.10.2018 г. С оглед на което
предявените искове следва да бъдат уважени до посочените размери, а за разликата над
уважените да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Ответницата е упражнила своевременно правата си по чл. 120 ЗЗД като е заявила
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните от ищеца с
исковата молба вземания, което е частично основателно. Съгласно разясненията, дадени с
ТР № 3/2011 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични
плащания” по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ
факт, чието падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите
на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да
са равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл вземанията на ищцовото дружество
съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла
на чл. 111, б. „в” ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече
от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, каквито са
процесните за главници, давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в
полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/. Задълженията на
ответника за заплащане на стойността на доставената питейна вода са възникнали като
срочни – според Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на ВиК
оператор „фирма” АД потребителите са длъжни да заплащат за ползваните от тях ВиК
услуги в 30-дневен срок след датата на фактуритане. Следователно за всяка една от
претендираните от ищцовото дружество главници, касаещи процесния период,
тригодишният давностен срок тече от момента, в който изтича срокът за тяхното заплащане.
В настоящия случай давността е прекъсната с подаването на заявление за издаване на
заповед за изпълнение на 17.06.2021 г., от която дата се счита предявен установителният иск
– аргумент от чл. 422, ал.1 ГПК и чл. 116, б. „б“ ЗЗД. Следователно, погасени се явяват
всички вземания за главница, станали изискуеми преди 17.06.2021 г., защото вземанията за
ВиК услуги представляват периодични такива и се погасяват с тригодишна давност по
чл.111, б. „в“ ЗЗД – с оглед тълкуването дадено в ТР 3/18.05.2012г. по т.д.т. № 3/2011г. на
3
ОСГТК на ВКС.
Следователно искът за главница е частично основателен в размер на 1057,08 лева за
периода 13.06.2018 г. до 11.02.2021 г., съответно искът за обезщетение за забава е частично
основателен в размер на 149,63 лева за периода от 14.07.2018г. до 13.03.2021г.
По разноските:
При този изход от спора право на разноски имат двете страни. Ищецът е претендирал
разноски в исковото производство в размер на 84,39 лв. за д.т., както и за разноски за
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100лв., както и разноски
за депозит за допуснатата КСТСчЕ в размер на 450 лв. По ч.гр.д. № 34610/2021г. на ищеца
са присъдени разноски в размер на 61,47 лв. за д.т. и 50лв. за юрисконсултско
възнаграждение. С оглед частичната основателност на иска, следва да се присъдят разноски
в размер на 248,90 лева в исковото, както и разноски в размер на 43,76 лева за заповедното
производство.Ответникът е претендирал разноски и е представил доказателства за сторени
такива пред исковия съд в размер на 200 лева, съгласно предствен догово за правна защита и
съдействие, видно от съдържанието на който е заплаен в брой адвокатски хонорар в размер
на 200 лева. В заповедното производство не са предстени доказаталтва за сторени от
ответната страна разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. С оглед отхвърлената
част от искоите претенции в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени разноски
за заплатено адвокатско възнграждение в размер на 121, 48 лева.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „фирма“ АД, ЕИК: (номер), със
седалище и адрес на управление: (град), (адрес), положителни установителни искове реда на
чл.422 ГПК с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, вр. чл. 200 ЗЗД, вр. чл.198о, ал.1 ЗВ и
чл.86,ал.1 ЗЗД против СП. Г. П., ЕГН **********, с адрес (град), (адрес), че последната
дължи сумата 1057,08 лева, представляваща неизплатена сума за потребена вода за периода
от 13.06.2018 г. до 11.02.2021 г. за имот, находящ се на адрес: (град), (адрес), клиентски №
(номер), ведно със законна лихва от 16.06.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна
лихва в размер на 149,63 лева за периода от 14.07.2018г. до 13.03.2021г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 34610
/2021 г. на Софийски районен съд, 36 състав като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за
разликата над уважения размер от 1057,08 лв. до пълния претендиран размер от 2396,66 лв.
за периода от 17.04.2012 г. до 12.06.2018г., както и иска за лихва за забава за разликата над
уважената част от 149,63 лв. до пълния претендиран размер от 677,05 и за периода от
18.05.2012г. до 13.07.2018 г. като неоснователни и погасени по давност.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК СП. Г. П., ЕГН **********, с адрес
(град), (адрес), да заплати на „фирма“ АД, ЕИК: (номер), със седалище и адрес на
управление: (град), (адрес), разноски в настоящото производство в размер на 248,90 лева,
както и разноски по ч.гр.д. № 34610/2021 г. в размер на както и разноски в размер на 43,76
лева за заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК „фирма“ АД, ЕИК: (номер), със седалище и
адрес на управление: (град), (адрес) да заплати на СП. Г. П., ЕГН **********, с адрес
(град), (адрес), разноски в настоящото производство в размер на 121, 48 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването.
Препис от решението да се връчи на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5