№ 32
гр. Ловеч, 11.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
Членове:ПЛАМЕН ПЕНОВ
РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ
при участието на секретаря ГАЛИНА АВРАМОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно гражданско дело
№ 20214300500540 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 -273 ГПК.
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от „П.И.Х.”
ООД против решение № 260 105/03.09.2021 г., по гр.д. № 507/2019 г. на РС
Троян.
Във въззивната жалба е направено оплакване за неправилност на
решението, с поддържане на съображения за нарушения на материалния
закон, съществени нарушения на съдопроизводствнеите правила и
необоснованост. Според въззивника, съдът е възприел безкритично
заключението на съдебно-счетоводна експертиза, в което се съдържали
правни изводи, както и че съдът не е положил усилия за изясняване изводите
на експерта и преодоляване на противоречието им. Излага се оплакване за
това, че експертизата е изготвена, без да се провери счетоводството на
въззивника-ищец, както и срещу необоснования извод на съда, според който
поради липсата на договорни отношения между страните, фактурата не би
могла да се ползва за доказателство за дължимо плащане и приемо-
предавателен протокол. Във въззивната жалба е направено оплакване и срещу
безкритичното възприемане показанията на свидетелите, които са служители
на ответното дружество и без изясняване на причините, поради което единият
от тях е подписал протокола за данните на контролния електромер на
ответното дружество. От въззивника е направено оплакване за немотивирано
1
изключване от доказателствената съвкупност на ангажираните от ищеца две
фактури и липса на изводи относно тяхната доказателствена сила. Във
въззивната жалба е направено оплакване за липса на мотиви относно
уважената претенция по предявения насрещен иск и по направеното срещу
него възражения за погасяване по давност. Изведено е искане за допускане на
нова експертиза, която да даде обективно заключение, както и за отмяна на
атакуваното решение.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от ответника „П., р. и о.” ЕАД е постъпил
писмен отговор на въззивната жалба, в който се дава становище за
правилност на обжалваното решение. В отговора се поддържа, че направените
във въззивната жалба оплаквания са неоснователни и се прави искане за
оставяне без уважение на искането на въззивника за назначаване на нова
експертиза и за отмяна на атакуваното решение, както и за присъждане на
разноските за въззивното производство.
Въззивникът от „П.И.Х.” ООД не взема участие в съдебното заседание –
чрез явяване на представляващия дружеството по регистрация или чрез
процесуален представител по пълномощие.
Въззиваемият взема участие в съдебното заседание чрез пълномощника
юрисконсулт М. Т., който оспорва въззивната жалба по наведените в нея
опалвания, излага съображения правилност на обжалваното решение, моли за
неговото потвърждаване и за присъждане на разноските по делото. В
представени по делото писмени становища се поддържат и съображения за
неправилност на дадените от въззивния състав указания по отстраняване
нередовността на насрещната искова молба, а в писмените бележки за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер, определен според
правилата на Наредба 1/2004 г.
Ловешкият окръжен съд, след като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
приема следното:
Обжалваното решение е валидно.
Извършвайки проверка за неговата допустимост в обхвата по чл. 269
ГПК, съдът намира същото за недопустимо, като постановено по нередовни
сезиращи актове - искова молба от „П.И.Х.” ООД против „П., р. и о.” ЕАД
(вх. № 3210/04.06.2019 г.) и насрещна искова молба (материализирана в
писмения отговор на исковата молба с вх. № 261924/11.12.2020 г.). Решението
се обжалва от въззивника изцяло, защото искането във въззивната жалба е за
неговата отмяна, а наведените оплаквания са както срещу отхвърляне на
първоначално заявените претенции, така и срещу уважаване на насрещните
такива, предявени от въззиваемото дружество.
2
С определение № 796/10.12.2021 г. настоящият състав на ОС Ловеч
остави без движение исковата молба и даде конкретни указания на страните
за отстраняване нередовността на сезиращите актове – към „П.И.Х.” ООД, за
нередовността на исковата молба, а към „П., р. и о.” ЕАД, за нередовността на
насрещна искова молба (материализирана в писмения отговор. Оставянето им
без движение е изпълнение на процесуалното задължение по чл. 129, ал. 2
ГПК (ТР-1-2001, ОСГК, т. 4). То е приложимо както за първоначално
предявения иск, така и за насрещния.
Въпреки постъпването в определения от съда срок, подадената от
управителя на „П.И.Х.” ООД молба (вх. № 5440/31.12.2021 г. на ОС Ловеч) е
със съдържание, което не удовлетворява указанията на съда. В същата молба
представителят на ищеца е посочил единствено периода, за който е
издадената фактура, както и денят от който е настъпила забавата на ответника
(във връзка с определяне началния момент на обезщетението за забавено
изпълнение). По отношение останалите аспекти на указанията, от ищеца не се
излагат фактически твърдения. При липса на такива исковата молба
продължава да е нередовна, защото ищецът не посочва правно релевантни
факти, не очертава фактическото основание, от което извежда
претендираното срещу ответника притезание. Без тяхното посочване съдът не
е в състояние да даде правна квалификация на спора, нито да разпредели
доказателствена тежест между страните. В този смисъл исковата молба на
„П.И.Х.” ООД против „П., р. и о.” ЕАД е останала нередовна, поради
неизпълнение на указанията за отстраняване на констатираната нередовност.
Неизпълнени са останали и указанията на съда, дадени към „П., р. и о.”
ЕАД, въпреки подаденото от пълномощника уточнение от 29.12.2021 г. (вх.
№ 5415/29.12.2021 г.). То също не удовлетворява указанията на съда, защото
в една част от неговото съдържание се поддържа, че не е следвало съдът да
дава такива на страната, а в друга се излага становище, че дадените указания
са в противоречие с процесуалния закон. Дадените указания и по насрещната
претенция е в изпълнение на задължението на въззивната инстанция по чл.
129, ал. 2 ГПК (ТР-1-2001, ОСГК, т. 4), а с оглед обжалване на решението в
неговата цялост, с обездвижване на насрещната искова молба не се напуска
пределите на търсената от въззивника защита. Указанията към „П., р. и о.”
ЕАД се свеждат не до настояване да се посочи правната квалификация на
3
иска (както приема в направеното уточнение), а до изискване за посочване на
сделката (по наименование, вид или предмет) и за излагане на съображения
наличието на пороците (липса на съгласие, липса на основание, противоречие
със закона и заобикаляне на закона), доколкото поддържа, че даденото от
него е и по нищожна сделка. В съдебната практика се приема, че когато в
обстоятелствената част се сочи някакво основание или причина за даването (в
случая фактура № 48/31.07.20.2015 г.), то още в исковата молба ищецът
следва да изложи твърдения за факти и правни доводи за това защо смята, че
това основание или причина са нищожни или липсват (Решение № 60220 от
26.11.2021 г. на ВКС, по гр. д. № 548/2021 г., III г. о.; Решение № 30 от
14.03.2018 г. на ВКС, по гр. д. № 2230/2017 г., III г. о.). Указанията на съда не
са изпълнени и за втората заявена насрещна претенция, защото в уточнение
от 29.12.2021 г. (вх. № 5415/29.12.2021 г.) се развиват съображения за това,
как се определя размерът на законната лихва (което не се изисква от
страната), без да се посочва размерът на вземането за забавено изпълнение,
началото и края на периода, за който то се претендира, както и с какво се
свързва неговото начало (кога и как длъжникът е изпаднал в забава).
Твърдения в тази насока биха очертали основанието на претенцията за
заплащане на обезщетение за забавено изпълнение (на иска по чл. 86, ал. 1
ЗЗД), а липсата им е нередовност на насрещната искова молба и в тази ѝ част.
Тъй като нередовността на двата сезиращия акта (на искова молба вх. №
3210/04.06.2019 г. от „П.И.Х.” ООД против „П., р. и о.” ЕАД и на насрещна
искова молба, материализирана в писмения отговор с вх. №
261924/11.12.2020 г.) се свежда до основанието на предявените с тях искове и
същата не е отстранена, въпреки дадените от въззивния съд указания по чл.
129, ал. 2 ГПК, обжалваното решение се явява недопустимо, като постановено
при ненадлежно упражнено право на иск. Затова то подлежи на обезсилване
изцяло и прекратяване на производството както в частта, с която съдът се е
произнесъл по претенциите на „П.И.Х.” ООД против „П., р. и о.” ЕАД, така и
по насрещните претенции на „П., р. и о.” ЕАД против „П.И.Х.” ООД (чл. 270,
ал. 3, изр. 1 ГПК).
При този изход на делото на въззивника не следва да присъждат
разноски за въззивното производство, тъй като такива не са претендирани. От
пълномощника на въззиваемия се претендират разноски, поради такива
следва да му се присъдят с оглед прекратяване на производството по
4
претенцията на насрещната страна (чл. 78, ал. 4 ГПК), но не в искания размер.
Цитираната от процесуалния представител разпоредба на чл. 38, ал. 5 от
Закона за правната помощ касае възстановяването на разходите назначения
адвокат, вкл. командировъчни и дневни пари, поради което тя не е приложима
за юрисконсултите. Заради осъщественото процесуално представителство от
юрисконсулт и заявената претенция за възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК,
такова следва да се присъди в искания размер на 360 лв., ненадхвърлящ
максималния такъв за съответния вид дело, определен според чл. 25, ал. 1
от Наредбата за заплащането на правната помощ. Защитаваният материален
интерес от 6 164,64 лв. на насрещната страна, по който производството е
прекратено и заради който се дължи възнаграждение, не е над лимита от
10 000 лв., позволяващ увеличаване на юрисконсултското възнаграждение
(чл. 25, ал. 2 от Наредбата).
Водим от горното и на основание чл. 270, ал. 3, изр. 1 ГПК, съд ът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 260105/03.09.2021 г., по гр.д. № 507/2019 г. на
РС Троян и прекратява производството по претенциите на
ВРЪЩА като нередовни искова молба вх. № 3210/04.06.2019 г.,
подадена от „П.И.Х.” ООД против „П., р. и о.” ЕАД, и насрещна искова
молба, материализирана в писмен отговор с вх. № 261924/11.12.2020 г.,
подадена от „П., р. и о.” ЕАД против „П.И.Х.” ООД и ПРЕКРАТЯВА
производството по тях.
ОСЪЖДА „П.И.Х.” ООД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „****** да заплати на „П., р. и о.” ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. ******, сумата от
360 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8
ГПК.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд при наличие
на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, в едномесечен срок от връчването
му.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6