Номер 95218.09.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаI състав
На 14.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Красимир Т. Василев
Членове:Светла В. Пенева
Невин Р. Шакирова
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско
дело № 20203100501750 по описа за 2020 година
Производството по делото е въззивно и е образувано по подадена
въззивна жалба от ГД „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ към МВР -
СОФИЯ, чрез ю.к.Н. против Решение № 1651 от 30.03.2020 година,
постановено по гр.дело № 16 395/2019 година на ВРС, с което съдът е
уважи предявения иск и е осъдил въззивника да заплати в полза на В. О.
В. , ЕГН ********** сумата от сумата от 1399.87 лв. /хиляда триста
деветдесет и девет лева и 87 ст./, представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода
от 12.10.2016г. до 30.09.2019г., получен в резултат на преизчисление на
положения нощен труд в дневен с коефицент 1,143, ведно със законна
лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на сумата, и сумата от 158.63лв. /сто петдесет
и осем лева и 63ст./, предсталвяваща общ размер на обезщетението за
забава върху дължимите плащания, в размер на мораторната лихва,
считано за периода от датата на падежа на задължението за заплащане
на извънредния труд – първо число на месеца, следващ изтичането на
всеки един тримесечен период на отчитане, до датата на подаване на
исковата молба в съда – 11.10.2019г., на основание чл. 140 ал.1 във вр. с
чл. 143 ал. 1 от КТ във вр. с 187 ал. 6 от ЗМВР, сумата о т 400лв.
/четиристотин лева/, представляваща разноски по делото за адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, както и в полза на ВРС
сумата от 105.99лв. /сто и пет лева и 99 ст./, представляваща дължима
държавна такса за уважените искове и сумата от 200лв. /двеста лева/,
представляваща разноски за вещо лице, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
С жалбата си въззивника моли съдът да отмени атакуваното
решение, като неправилно и противоречащо на наличните по делото
1
доказателства.Излагат се доводи, според които съдът превратно е
тълкувал както закона, така и представените от тях писмени и гласни
доказателства.Излага се още, че приложения материален закон за
исковия период не намира своето приложение и в тази връзка съдът е
допуснал нарушение, обуславящо отмяна на атакувания съдебен акт.
В срока по чл.263 от ГПК против жалбата е бил депозиран отговор
от страна на въззиваемата В. В., чрез адв.Т., с които те настояват
решението да бъде потвърдено.
Страните не са направили доказателствени искания.
В открито съдебно заседание страните, въззивника не се явява,
редовно призован, но чрез писмено становище заявява, че поддържа
въззивната си жалба и моли тя да бъде уважена.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от
адв.Т., които оспорва жалбата и моли съдът да потвърди
решението, като правилно.Претендира и за разноски в размер на
360 лева с ДДС.
За да се произнесе по спора, след като съобрази предметните
предели на същия и застъпените от страните становища, ВОС,
намери за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, и съдът приема, че въззиваемата В.
О. В. изпълнява длъжността „Ст.полицай“ в ГПУ към РДГП
„Аерогара“.По делото са приети като писмени доказателства Заповед №
8121з-791 от 28.10.2014г., Заповед № 8121з-40 от 19.01.2015г.,
множество протоколи за отчитане на отработеното време между 22:00 ч.
и 6:00 ч., времето на разположение и положеният труд по време на
официални празници в ОДП-Варна за процесния период, платежни
бележки за начислени и изплатени часове за положен извънреден труд и
труд през официалните празници за претендирания период.
Първоинстанционният съд е описал подробно съдържанието на
протоколите, свързани с положения от въззиваемата В. извънреден
труд, нощен труд и труд по време на официални празници, и доколкото
няма спор по отношение на тяхното съдържание и същите са ползвани
от приетата по делото ССчЕ.
От приобщената по делото съдебно икономическа експертиза
2
става ясно, че за претендирания период от време е бил положен
извънреден труд в размер на 197 часа, или за сумата от 1 399.87 лева,
сумата от 158.63 лева мораторна лихва.
Основния спор между страните е правен и той обозначава
различни становища, касаещи приложението на наличното
законодателство и подзаконовите актове.Както правилно е посочил и
ВРС през посочения период от време са действали различни
нормативни актове - на 19.08.2014 година в „Държавен вестник", бр.
69, е обнародваната Наредба № 81213-407 от 11.08.2014 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно
време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители в МВР, в сила от 01.04.2015 г. издадена на
основание чл.179, ал.2.
След нея на 02.06.2015 година в „Държавен вестник", бр. 40, е
обнародвана нова Наредба № 8121 592 от 25.05.2015 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно
време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители в МВР (отменена с Решение № 8585 от
11.07.2016 г. на ВАС, по адм. д. № 5450/2016 година).
Следва 02.08.2016 година, когато в „Държавен вестник", бр. 60, е
обнародвана нова Наредба № 8121-776 от 29.07.2016 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно
време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители в МВР (Наредба №8121з-776 в сила от
02.08.2016г.). В чл.З, ал.З се регламентира, че за държавните
служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между
22 ч. и 6 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24 часов период.В нормата на чл.9 ал.2 от Наредбата за
структурата и организацията на работното време е прието следното, че
нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-
дневна работна седмица е до 7 часа. Това ограничение води до
изчисляване 8ч:7ч или с коефициент равен на 1.143. Ограничението в
Наредба № 81213-776 от 29.072016 г. е нощен труд не повече от 8 часа
нощен труд, което се различава от Наредбата за структурата и
организацията на работното време.Страните спорят дали положения
труд следва да бъде заплатен съгласно Заповед № 8121з-791 от
28.10.2014 година или съгласно заповед № 8121з-40 от 15.01.2015
година, по коя формула и по колко на час. На база на допусната и
неоспорена Съдебно икономическа експертиза става ясно, че
въззиваемата В. е отработила извънреден труд в размер на 238 часа
общо, като не са направени преизчисления по коефициента – 1.143.
3
Извънредния труд, получен при преизчисляването на положен нощен
труд в дневен с коефициент 1.143, не е заплащан в периода от
12.10.2016г. до 30.09.2019г. и възлиза на сумата от 1 399.87 лева,
както и сумата от 158.63 лева мораторна лихва.
Становището на съда е следното:
По делото не се спори, че страните са обвързани от служебно
правоотношение по ЗМВР, тъй като ищецът е държавен служител в ГД
„Гранична полиция“. Приложимият закон, уреждащ този вид
обществени отношения е ЗМВР, който е специален по отношение на
ЗДСл – арг. от чл. 142, ал. 2 ЗМВР.По делото няма спор, че предвид
характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е
полагал труд както през нощта (22.00 – 06.00 часа), така и по време на
официални празници, а отработеното работно време се е изчислявало
сумарно.Спорен по делото е алгоритъмът на изчисляването на
положените часове труд, респективно дължи ли се превръщане на
часовете, положен нощен труд в дневен, респ. дължи ли се заплащане на
извънреден труд за така преобразуваните часове труд.
Нормата на чл. 176 от ЗМВР посочва, че брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения.Сред
предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и
допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд – чл.178,
ал.1, т.3 от ЗМВР.Работното време на държавните служители се
изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-
часови смени - сумирано за тримесечен период – чл. 187, ал. 3 от ЗМВР.
От ал. 5 на същата разпоредба е видно, че работата извън редовното
работно време се компенсира с: 1. допълнителен платен годишен отпуск
за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за
работата в почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран
работен ден; 2. възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70
часа на отчетен период - за служителите, работещи на смени. Съгласно
разпоредбата на чл.187, ал. 9 от ЗМВР редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с Наредба на министъра на
вътрешните работи. За периода от – от 12.10.2016г. до 30.09.2019г. -
началното на процесния период, е действала Наредба № 8121з-
407/11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014г, отм.,
бр. 40 от 2.06.2015 г., в сила от 1.04.2015 г). От 01.04.2015г. до
29.07.2016г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., която е
била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. №
5450/2016 г., V-чл., обнародвано в ДВ бр. 59 от 29.07.2016 г. От
02.08.2016г. до настоящем действа Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016
4
г. (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г). Текстовете на
чл. 3, ал. 3 и в трите наредби са идентични, като гласят, че при работа
на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и
6.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа
за всеки 24-часов период.В нормата на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-
407/11.08.2014 г. (ДВ, бр.69 от 19.08.2014 г., отм. ДВ, бр.40 от 2.06.2015
г., в сила от 1.04.2015 г.). изрично е предвидено, че при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд
между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143. В
следващите две Наредби № 8121з-592/25.05.2015 г и № 8121з-
776/29.07.2016г, приложими към процесния период 08.11.2016г. до
08.11.2019г., липсва изрична регламентация за преизчисляване на
нощния труд в дневен. Доколкото в последните две Наредби е посочено,
че отново се касае за сумарно отчитане на работното време, но не е
посочен алгоритъм за преизчисляване, правилно първоинстанционният
съд е приел, че е налице празнота и следва да се приложи субсидиарно
чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата, която гласи, че при сумирано изчисляване на работното време,
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, тоест 1.143. Обратното разбиране би
поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР
спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито
правоотношения се регулират от КТ.Ето защо исковата претенция за
заплащане на извънреден труд за процесния период, получен след
преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява
доказана по основание. От събраните по делото доказателства се
установи, че ищецът, за периода от 12.10.2016 година до 30.09.2019
година, е положил 197 часа, или за сумата от 1 399.87 лева, сумата от
158.63 лева мораторна лихва с коефициент 1.143 за превръщането му в
дневен труд.
По възражението за прекомерност:
В съдебно заседание пред ВОС процесуалния представител на
въззивника е направил възражение за прекомерност по отношение
възнаграждението на процесуалния представител на
въззиваемата.Установява се от материалите по делото, че същото е в
размер на 360 (триста и шестдесет) лева (вж.л.23) с ДДС. За да се
произнесе по спора ВОС намери, че следва да изходи от нормата на чл.7
ал.2 т.2 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения,
която в конкретния случай предвижда, че при интерес над 1 000 лв. до
5 000 лева се дължи хонорар от 200 лв. + 6 % за горницата над 1 000
лева – или изчислено на тази база възнаграждението се определя като
сума в размер на 223.99 лева – за първия от исковете.Т.к. те обаче са два
– втория е свързан с произнасянето по мораторната лихва – там съдът
отчита нормата на чл.7 ал2 т.1 от Наредбата, или допълнително 100
5
лева, като общия размер става 323.99, а с ДДС в размер на 64.79 лева,
общия размер става 388.78 лева, т.е. той е под изискуемия минимум и
следователно не следва да се коригира.
Предвид горното, ВОС,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1651 от 30.03.2020 година,
постановено по гр.д. № 16 395/2019 година, по описа на ВРС,
осемнадесети състав.
ОСЪЖДА ГД „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ към МВР - СОФИЯ
да заплати в полза на В. О. В. , ЕГН ********** сумата от 360 /триста и
шестдесет / лева с ДДС, представляващи съдебно – деловодни разноски
– адвокатски хонорар пред ВОС.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6