Решение по дело №808/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на И.Г.П., ЕГН **********, понастоящем в Затвора С.З., чрез адв.М. против решение № 171 от 17.02.2023г. по адм. дело №912/2022 г. на Административен съд – Б., с което е отхвърлена исковата претенция на жалбоподателя срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр. София, за сумата в размер на 375 лв. за претърпени неимуществени вреди през периода 30.01.2022 г. – 20.05.2022 г., които му били причинени от затворническата администрация, чрез ограничаване възможността да получава писма и пощенски пратки.

В касационната жалба са изложени възражения за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост – касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Твърди се, че първоинстанционният съд не е извършил правилна преценка на събраните по делото доказателства, което е довело до формулирането на необоснован и неправилен извод за спазване на нормите на чл.86, ал.1, т.3 и ал.4 от ЗИНЗС, чл.75, ал.1 и 2 от ППЗИНЗС, не е направена разлика между пратки с храни и други разрешени вещи и пратки с кореспонденция, книги, вестници, списания, документи по съдебни дела и др.подобни. Акцентира в различната правна уредба при задържаните под стража лица и лишените от свобода съгласно чл.75, ал.1 и чл.278, ал.1 от ППЗИНЗС, както и че от мотивите на съдебното решение не става ясно защо се приема, че връщането на малък пакет е законосъобразно, не е обсъдено неполучаването на писмото от адв. Кескинов. В заключение се посочва, че направеният от съда извод за неоснователност и недоказаност на иска, поради това, че няма доказани незаконосъобразни действия на затворническата администрация или ако има такива не са с интензитет на въздействие, съответстващ на чл.3 от ЗИНЗС е неправилен, в противоречие със събраните по делото доказателства и закона и го квалифицира като пряко нарушение на чл.29 от КРБ, чл.3 от ЕКПЧ, чл.3, чл.86, ал.1, т.3, чл.87, чл.256, ал.1, т.1,4 от ЗИНЗС, следователно до вреди. Иска се отмяна на съдебното решение, включително и в частта за разноските и постановяване на ново, с което претенцията на ищеца на основание чл.284 и сл. от ЗИНЗС да бъде удовлетворена изцяло.

Депозирана е касационна жалба и лично от ищеца И.Г.П. против решение № 171 от 17.02.2023г. по адм. дело №912/2022 г. на Административен съд – Б., поради необоснованост и явно противоречие с представените по делото доказателства – касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Излага съображения за незаконосъобразност на връщане на изпратените му пратки, като посочва, че същите не са колетни пратки, а „малък пакет“, което е допустимо от закона. Твърди, че пратките са съдържали вестник „Телеграф“, като не е съгласен с тезата на затворническата администрация, че са съдържали химикали. Квалифицира действията на служителите на ГД „ИН“, като нарушение на чл.34 от КРБ, чл.87, чл.86, чл.256 от ЗИНЗС, чл.3, ал.1 от ЗИНЗС. Иска отмяна на съдебното решение, както и ГД „ИН“ да бъде осъдена да му заплати претендираната сума от 375лв.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно уведомен, се явява лично и се представлява от адв.М.. Касационният жалбоподател поддържа жалбата и счита първоинстанционното решение за незаконосъобразно- сочи касационно основание по чл.209, т.3 от АПК.

Процесуалният представител на касационния жалбоподател също поддържа жалбата, счита решението на Административен съд - Б. за неправилно, необосновано, постановено в противоречие със закона. Според него са налице противоправни действия на затворническата администрация засягащи правата на ищеца И.П.. Не е направена разлика между колетни пратки, съдържащи храни и други разрешени вещи от задържаните лица и пратки с кореспонденция, книги, документация по съдебни дела и други подобни. Позовава се на отговор на ГДИН с рег. № 2783/09.03.2022 г. по жалба на ищеца с вх. № 196/21.02.2022 г. и становище на ГДИН № 329/09.05.2021 г. относно жалба с рег. № 1414/28.04.2022 г. Според него нарушаването на правото на кореспонденция се установява от факта, че затворническата администрация не е предала на ищеца писмо от негов адвокат. Не е съгласен с извода на съда, че ответникът няма вина за изгубването на част кореспонденцията, която по показанията на разпитания свидетел Д. са около 10-15 върнати писма, а според ищеца П. около 30. В заключение иска да се отмени изцяло решение № 171/17.02.2023 г. по административно дело № 912/2022 г. и да се постанови ново, с което претенцията на И.П. да бъде изцяло уважена.

Ответникът по касационната жалба ГД „ИН“, чрез юк М.Г. представя писмен отговор, в който оспорва жалбата и иска първоинстанционното решение да бъде оставено в сила.

Представителят на прокуратурата изразява становище за неоснователност на обжалването.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Б.кият административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна, за която решението в обжалваната част е неблагоприятно и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Първоинстанционното производство пред Административен съд – Б. се е развило по реда на чл.203 и сл. АПК, във вр. с чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, по искова молба на И.Г.П., против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” – София, с която бил предявен иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, уточнен с допълнителна молба, в размер на 375лв., за периода от 30.01.2022 г. – 20.05.2022 г., причинени от затворническата администрация, чрез ограничаване възможността да получава писма и пощенски пратки. С решението си съдът е отхвърлил исковата претенция изцяло и е осъдил И.Г.П., да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.София, съдебноделоводни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

За да постанови решението съдът е приел, че през периода от 30.01.2022 г. – 20.05.2022 г., ищецът е пребивавал в Затвора – Б.. Установил е в хода на съдебното производство, че през посочения период са върнати пощенски пратки, но тези действия на затворническата администрация са мотивирани с предпоставките на посочените правни норми от ЗИНЗС и ППЗИНС и не обосновават извод за наличие на нарушение по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС спрямо ищеца П.. Позовал се е на показанията на свидетеля Ивана Джендова, от които се установява, че връщането на пратките е поради техните параметри и наличието на данни за вещи, които не са разрешени за получаване чрез кореспонденция, а могат да бъдат получени единствено при свиждане или да бъдат закупени на територията на затвора, „малките пакети“ са окачествени като колетни пратки, каквито са разрешени само за чуждите граждани. Преценката дали пощенската пратка е малък пакет се извършвало от служителите на „Български пощи“ ЕАД и се удостоверява с положения от тях печат и не зависи от затворническата администрация. Проверката (без съдържанието на текста) има за цел единствено да предотврати нарушения на сигурността и внасянето на неразрешени предмети, а администрацията е била длъжна да откаже получаването на каквато и да е кореспондентска пратка, съдържаща нещо различно от съобщение на хартиен носител. Приел е, че служителят е действал в съответствие с възложените му задължения и закона. По отношение на твърдението, че част от писмата са загубени е приел, че твърдението е недоказано, включително и поради обстоятелството че не е ясно по чия вина е станало това, още повече при отказ от получаване на пратките от страна на затворническата администрация, същите остават в „Български пощи“ ЕАД, които нямали задължение да върнат на подателя пратките, ако са изпратени без известие за доставяне.

По отношение на нарушението на правото на ищеца да чете вестници, регламентирано в чл.87 от ЗИНЗС, също е приел, че е недоказано, поради липса на доказателства, че именно във върнатите пратки са се съдържали вестници.

По отношение на гарантираната в Конституцията на Република България свобода и тайна на кореспонденцията и на другите съобщения, които са обявени за неприкосновени (чл.34, ал.1), първоинстанционният съд е приел, че законодателството допуска изключения, които се допускат с разрешение на съдебната власт, когато това се налага за разкриване или предотвратяване на тежки престъпления (чл.34, ал.2). При тази правна уредба е направен извод, че контролът върху контактите на лишените от свобода с външния свят в каквато и форма да се прилага е необходим и осъществените в тази насока намеси, не могат да се приемат, че автоматично нарушават разпоредбите на ЗИНЗС и ЕКПЧ.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Обжалваното решение не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. В хода на съдебното следствие пред първата инстанция са събрани гласни и писмени доказателства, които заедно с възраженията на жалбоподателя, съдът е разгледал и обсъдил всестранно и обективно, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК /в сила от 01.01.2019 г./, настоящият състав препраща към тези мотиви, без да е необходимо тяхното преповтаряне.

Касационната инстанция намира, че при постановяване на решението не са били допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон, обосноваващи неправилност и съответно касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Първоинстанционният съд обективно е установил фактическите обстоятелства, които се споделят от настоящия състав. При правилна преценка на събраните в хода на съдебното производство доказателства, съдът е достигнал до правилен и обоснован извод, изведен от установената по делото фактическа обстановка, че в случая са останали недоказани твърденията на ищеца за незаконосъобразно бездействие от страна на служители на ответника ГД "Изпълнение на наказанията" по отношение на твърдените в исковата молба нарушения. До този извод съдът е достигнал анализирайки както представените от ответника писмени доказателства, така и представените такива от ищеца, вкл. и ангажираните от него гласни доказателства, като гласните доказателства са обсъдени както поотделно, така и съвкупно с писмените такива.

За да бъде приет за основателен иска за вреди с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от закона и настъпила, в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС оборима презумпция. Т.е., отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение /чл. 3, ал. 1/, както и при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода" или "задържането под стража", изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност (чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС). В този смисъл настоящата съдебна инстанция намира, че по отношение на ищеца не се доказа действие/бездействие на затворническата администрация-ограничаващо на правото на кореспонденция и да получава вестници, което по своя интензитет да се квалифицира като нечовешко, унизително отношение по смисъла на чл. 3, ал. 1 и ал.2 от ЗИНЗС и чл. 3 от ЕКЗПЧОС, в резултат на което да са настъпили неимуществени вреди, както правилно е приел и първоинстанционният съд. От събраните по делото доказателства не се установява наличието на незаконосъобразно действие/бездействие на затворническата администрация, с което да е нарушено правото на неограничено получаване на кореспонденция на ищеца. Неполучените от затворническата администрация пратки представляват „малък пакет“, което е определено от страна на пощенския оператор. Правилно и законосъобразно е прието от съда, че не е било нарушено правото на касатора на кореспонденция и в частност да получава колети по пощата. По делото се установява, че организацията за получаване на писма и колети в Затвора Б. е в съответствие със законовата регламентация на ЗИНЗС и ППЗИНЗС, според която лишените от свобода имат право да получават колетни пратки (храни и предмети) само по време на свиждане, като индивидуална награда или за определени официални или религиозни празници. Изключение са получатели чужди граждани и то ако пратката да е изпратена от подател, намиращ се извън пределите на Република България, арг. чл. 82, ал. 4 ППЗИНЗС. Това изключение не се отнася за настоящия касационен жалбоподател. Не се установява по делото съдържанието на пакетите, за да се направи разграничение между колетните пратки, които включват храни и предмети и кореспонденцията. От друга страна следва да се посочи, че поради липса на легална дефиниция на понятието кореспонденция, както в националното, така и в международното право, то се възприема в широк смисъл и обхваща всяка форма на комуникация, която има за цел и резултат предаване на знания, чувства емоции и настроения между две или повече страни, които могат да бъдат както физически лица, така и други субекти на правото с призната от закона правосубектност. Следователно, според настоящия съдебен състав обмена на пакети с бели листи, вестници и др. вещи от този род не представляват кореспонденция, а следва да се квалифицират като предмети, а предвид обема за тях се отнася правилото на чл. 82, ал. 4 ППЗИНЗС. Независимо от горното отново да се отбележи, че не всяко действие/бездействие на затворническата администрация, което не съответства на правилата е нарушение на чл.3 от ЗИНЗС. Предвид изложената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, изцяло възприета и от настоящата инстанция, съдът приема, че за процесния период – 31.01.2022г. – 22.05.2022 г., И.П., докато е изтърпявал наказание лишаване от свобода в Затвора Б., не е бил поставен в неблагоприятни условия, които по своя характер и интензитет да могат да се квалифицират като нарушение по чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС, поради което исковата му претенция се явява неоснователна и правилно е била отхвърлена.

Съдът не е допуснал нарушение и при възлагане на разноските по делото.

При отсъствието на сочените отменителни основания решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че решението е правилно и обосновано, не са налице касационни основания по чл.209, т.3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК, Административен съд – Б. XXVІ-ти касационен състав,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 171 от 17.02.2023г. по адм. дело №912/2022 г. на Административен съд – Б..

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

	Председател:
	Членове: