№ 1010
гр. София, 23.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ
при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ Административно
наказателно дело № 20211110212762 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. П. Т., ЕГН ********** чрез нейния
упълномощен процесуален представител – адв. ИВ. Г. от САК срещу
електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система Серия К № 3986648,
издаден от СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т.
3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП, обн. в ДВ бр. 20 от 05.03.1999 г.,
в сила от 01.09.1999 г./ й е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 100,00 /сто/ лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 ЗДвП.
В жалбата са инвокирани оплаквания за допуснати съществени
процесуални нарушения в предходната фаза на
административнонаказателното производство, довели до ограничаване
правото на защита на въззивника, както и за некоректно приложение на
материалния закон. Отправена е молба за цялостна отмяна на атакувания
санкционен акт като неправилен и незаконосъобразен.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призована, не се
явява и не се представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител,
1
който да изрази становище по фактите и приложимия по делото закон.
Депозирани са писмени бележки от юрк. Цветомир Виденов, упълномощен
процесуален представител на СДВР. Претендират за разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея
твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5
НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи
нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона
суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява
НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 24.01.2020 г. в 10:47 ч. на главен път Е80 до бензиностанция
„Петрол“, с посока на движение от с. Равно поле към гр. София, при
ограничение 80 км/ч за извън населено място, въведено с пътен знак В 26,
лек автомобил марка „Мицубиши“, модел „Аутлендър“ с рег. № СА №№№№
ХН се движи със скорост от 105 км/ч, установена след отчитане на
допустимата грешка в полеви условия 3 км/ч. Направена е справка за
собственост на заснетото МПС, видно от която собственик е търговско
дружество „Ей Пи Ей Иновейшънс“ ООД, ЕИК *********, представлявано от
Александър Г. Аврамов - управител. Нарушението е установено с техническо
средство ARH CAM S1 със сериен № 11743с7 за контрол на скоростта с
вградено разпознаване на регистрационните номера от разстояние. Отчетено е
превишение от 25 км/ч на разрешената скорост за движение в процесния
пътен участък.
На 11.08.2020 г. управителят на дружеството-собственик декларирал
писмено пред органите на ОПП СДВР по реда на чл. 189, ал. 5 ЗДвП, че на
посочените време и място ползвател на превозното средство е
жалбоподателят М.Т..
2
За констатираното нарушение бил издаден оспореният електронен
фиш Серия К № 3986648 за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система, с който на въззивника Т. е
наложено административно наказание „глоба“ в размер 100,00 /сто/ лева за
извършено нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 ЗДвП.
По делото липсват фактически данни за датата и начина на връчване
на електронния фиш на привлеченото към отговорност лице, поради което
съдът приема, че жалбата е депозирана в законоустановения срок.
Установява се от изисканата справка от ОПП СДВР, с приложено
извлечение от регистъра, че мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение ARH CAM S1 е вписана в регистъра
на одобрените за използване типове средства за измерване под № 5126 на
07.09.2017 г. със срок на валидност до 07.09.2027 г. Видно от приобщения по
делото протокол от БИМ периодичността на проверките на техническото
средство е една година, като последващата такава е извършена в периода
30.09.2019 г. – 01.10.2019 г. и е обективирана в протокол от 01.10.2019
г.
Изяснява се от постъпилата по делото справка от АПИ, ведно с
приложена схема за организация на движението, че в процесния пътен
участък е бил монтиран пътен знак B 26, който въвежда ограничение на
скоростта от 80 км/ч за извън населено място.
При извършеното на етапа на съдебното следствие предявяване на
веществени доказателства – 5 бр. фотоснимки, изготвени при констатиране на
твърдяното нарушение, е видно, че е заснет лек автомобил с рег. № СА
№№№№ ХН.
Възприетата фактическа обстановка се установява от приобщените
на етапа на съдебното следствие писмени доказателства и доказателствени
средства: заповед № 8121з-931/30.08.16г. на министъра на вътрешните работи
- образец на електронен фиш, часови график, протокол за използване на
автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта, снимков
материал към нарушението, справка за собственост на процесния автомобил,
3
справка от Български институт по метрология, протоколи от първоначална и
последваща проверка на техническото средство и удостоверение за одобрен
тип средство за измерване, справка от АПИ, ведно с приложение, които
следва да бъдат кредитирани без резерви като единни, последователни и
кореспондиращи по между си.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи електронни фишове е за
законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в
електронния фиш /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.
Електронният фиш, според легалното определение закрепено в
разпоредбата на § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП, представлява електронно изявление,
записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от АТСС. Съгласно чл. 189, ал. 4, изр. 2
ЗДвП електронният фиш следва да съдържа данни за: териториалната
структура на министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката,
начините за доброволното й заплащане. Горното съдържание е
интерпретирано и съответно закрепено в утвърдения от министъра на
вътрешните работи със Заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. образец на
електронен фиш в съответствие с изискването на чл. 189, ал. 4, изр. последно
ЗДвП. При издаването на оспорения електронен фиш е спазена установената
4
форма и същият съдържа всички изискуеми реквизити, като в тази връзка
следва да се подчертае, че електронният фиш се приравнява едновременно
към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие,
съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП, не и по форма, съдържание, реквизити и
процедура по издаване т.е. изискванията за форма, съдържание, реквизити и
ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в
ЗАНН, са неприложими по отношение на него /в този смисъл вж.
Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на
ОСК на ВАС, докладчик-съдия Лозан Панов, което не е изгубило сила в
обсъдената част/.
В разпоредбата на чл. 189, ал. 4, изр. 1 ЗДвП са посочени изрично
условията, които следва да са налице, за да се издаде електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител, а именно нарушението да е
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система,
както и за него да не е предвидено наказание лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки. По
делото е установено по безспорен и несъмнен начин, че процесното
нарушение е констатирано с мобилна АТТС, която е била технически
изправно, както и че същото е наказуемо единствено с „глоба“. Съгласно чл.
165, ал. 3 ЗДвП условията и редът за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение се
определят с наредба на министъра на вътрешните работи. В изпълнение на
предоставената му пряка законова делегация министърът на вътрешните
работи е приел Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата /обн. в ДВ бр. 36 от 19.05.2015 г./, в
която детайлно са уредени условията и редът за използване на АТСС за
контрол на правилата за движение по пътищата. Тези императивни
изисквания са били спазени стриктно от представителите на ОПП-СДВР. В
тази връзка не е било необходимо правоохранителните органи да оповестят
предварително мястото на контрол на интернет страницата на МВР или чрез
средствата за масово осведомяване, доколкото с ДВ бр. 54 от 05.07.2017 г., в
сила от 09.07.2017 г. това задължение е отпаднало, поради отмяната на
разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 8 ЗДвП. От посочения темпорален момент е
отпаднало и изискването за обозначаване на контролирания пътен участък с
5
допълнителен пътен знак Е 24, поради изменението на чл. 165, ал. 2, т. 7
ЗДвП, която разпоредба понастоящем предвижда, че органите на МВР имат
право да извършват контрол по спазване на правилата за движението по
пътищата с автомобили, оборудвани със средства за аудиозапис и
видеозаснемане, като контролът се осъществява само в обхвата на средствата
за видеозаснемане. С това всъщност е преодоляна и забраната по чл. 32, ал. 2
от Конституцията на Република България за следене, фотографиране,
филмиране, записване или подлагане на други подобни действия на
гражданите без тяхно знание или въпреки тяхното изрично несъгласие, освен
в предвидените от закона случаи, доколкото ЗДвП регламентира изключение
в очертаната насока, което ограничение на личния им живот е
пропорционално на необходимостта от опазването на живота и здравето на
останалите участници в движението. Ето защо, следва да се приеме, че
Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на
ОСК на ВАС, докладчик-съдия Лозан Панов, е изгубило сила в обсъдената
част и не следва да се прилага, поради различната нормативна уредба към
момента на неговото постановяване.
В Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. е предвидено, че
стационарните и мобилните АТСС заснемат статични изображения във вид на
снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, с данни за
установените нарушения на правилата за движение /чл. 2, ал. 1/. При
осъществяване на контрол с мобилни АТСС служителят позиционира
служебен автомобил или мотоциклет или временно разполага АТСС на
участък от пътя и насочва уреда в контролираната посока /чл. 9, ал. 1/.
Служителят включва автоматизираното техническо средство или система и
извършва необходимите първоначални настройки за започване на
автоматизирания контрол и поставя начало на работния процес /чл. 9, ал. 2/.
По време на измерване на скоростта от мобилно АТСС служителят може да
осъществява наблюдение за функционирането на уреда или да осъществява
регулиране и подпомагане на движението, както и контрол за спазване
правилата за движение /чл. 9, ал. 3/. След изтичане на времето за контрол
служителят изключва автоматизираното техническо средство или система,
като информацията със запаметените от уреда данни се съхранява в локална
компютърна конфигурация или локален сървър за издаване на
административни документи във връзка с установените нарушения, което се
6
отразява в протокола по чл. 10. /чл. 9, ал. 4/. За всяко използване на мобилно
АТСС за контрол се попълва протокол съгласно приложение /чл. 10, ал. 1/.
При работа с временно разположени на участък от пътя автоматизирани
технически средства и системи за контрол на скоростта протоколът се
попълва за всяко място за контрол и се съпровожда със снимка на
разположението на уреда /чл. 10, ал. 3/. В случаите на осъществяване на
контрол с мобилно АТСС във време на движение нарушителите се спират на
място и се предприемат действия за реализиране на
административнонаказателната отговорност за извършеното нарушение. За
нарушения, установени с мобилни АТСС във време на движение, електронни
фишове не се издават. /чл. 11, ал. 3/. От анализа на относимата нормативна
уредба се налага изводът, че са налице три хипотези на установяването и
заснемане на нарушения: 1.) от статични АТТС; 2.) от мобилни АТСС,
временно разположени на участък от пътя или позиционирани в служебен
автомобил или мотоциклет; 3.) от мобилни АТТС, прикрепени към превозно
средство в режима на движение. В първите две хипотези по смисъла на чл.
189, ал. 4 ЗДвП във вр. чл. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., за
установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата, се
издават електронни фишове. Характерно за статичните и мобилни АТСС
/временно разположени на участък от пътя или позиционирани в служебно
МПС/ е, че осъществяваният от тях контрол винаги е автоматизиран, без
значение дали се извършва в присъствие или отсъствие на контролен орган.
Или казано в резюме - контролният орган не участва в процеса на
установяване на нарушението, чрез преки действия и субективни възприятия,
по тази причина неговото присъствие или отсъствие е ирелевантно за факта
на установяване и заснемане на нарушението. Всички изброени изисквания
при експлоатацията на техническото средство са били спазени акуратно от
служителите на ОПП СДВР, противно на възраженията в жалбата, поради
което не могат да бъдат споделени оплакванията за опорочаване на
процедурата по констатиране на твърдяното нарушение. В тази връзка,
служителите на ОПП СДВР са изготвили протокол при използването на
процесната АТСС, както и снимки на разположението на уреда и на
поставения знак В26, въвеждащ ограничение на скоростта от 80 км/ч.
Точното местоположение на мобилната система се установява от
генерираните GPS координати и снимковия материал, като същото съвпада
7
изцяло с отразения в електронния фиш пътен участък, който е
индивидуализиран словесно с изискуемата се от закона конкретика.
Несъстоятелна е и претенцията, че в електронния фиш не е упоменато
изрично дали използваната АТСС е мобилна или стационарна, доколкото
законодателят не е предвидил подобен задължителен реквизит в атакувания
санкционен акт. Що се отнася до липсата на информация в електронния фиш
за срока и реда на оспорването му, повече от очевидно този пропуск не е
рефлектирал неблагоприятно върху правото на защита на въззивника, която
се е възползвала от възможността да инициира съдебен контрол за
законосъобразност.
Съгласно съдържанието на специалната разпоредба на чл.188, ал.1
ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено МПС, отговаря за
извършеното с него нарушение, а в случай, че собственикът не посочи на кого
е предоставил МПС, се наказва с наказанието, предвидено за извършеното
нарушение. В настоящия казус се установява, в корелация с
доказателствената съвкупност по делото, в частност справка от централна
база КАТ, че към датата на извършване на констатираното нарушение
собственик на превозното средство е търговско дружество „Ей Пи Ей
Иновейшънс“ ООД, чийто управител се е възползвал от правото си по чл. 188,
ал. 1, изр. 2 ЗДвП и е декларирал по реда на чл. 189, ал. 5 ЗДвП, че именно
жалбоподателят М.Т. е ползвател на моторното превозно средство, поради
което този съдебен състав намира, че правилно въззивникът е привлечена към
административнонаказателна отговорност.
Нарушението е безспорно установено от разпечатаните показания
на техническото средство и приложения снимков материал, в т.ч. на
разположението на уреда, тъй като изготвените с технически средства или
системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес /арг. от чл. 189, ал. 15 ЗДвП/. От
приложената справка за регистрация, е възможно да се установят данните за
собственика на управляваното МПС, а от попълнената декларация по чл. 189,
ал. 5 ЗДвП се изяснява и самоличността на неговия ползвател. Няма
съмнение, че скоростта, с която се е движил автомобилът към момента на
заснемането му е била 105 км/ч при ограничение в конкретния пътен участък
8
от 80 км/ч за извън населено място, въведено с пътен знак В 26, с което е
реализиран състав на нарушение по чл. 182, ал. 2, т. 3 ЗДвП, тъй като е налице
превишаване с 25 км/ч. Скоростта е фиксирана със система за видеоконтрол,
която е одобрена в съответствие с изискванията на Закона за измерванията, от
председателя на Българския институт по метрология, вписана е в регистъра за
одобрените типове средства за измерване, а нарушението е констатирано с
техническо средство, преминало през надлежна първоначална и последваща
периодична проверка, поради което абстрактните възражения за евентуална
неизправност на АТСС не намират доказателствена опора. Що се отнася до
толеранса от „3 км/ч”, с който е преизчислена скоростта на движение на
засеченото от техническото средство МПС, същият е определен на база
режима за работа, регламентиран за процесното техническо средство,
обективиран в протокола за проверка: „Ако резултатите от измерването са
основания за наказание за нарушение на разпоредената максимална скорост,
се вземат предвид допустимите грешки на уредите за измерване на
скоростта в обхвата от +/-3 км/ч за измерени скорости до 100 km/h.”.
Доколкото по-горе бяха изброени законоустановените реквизити на
електронния фиш и между тях липсва такъв за посочване на правилата за
изчисляване на толеранс при определяне на наказуемата скорост, то
непосочването му не представлява нарушение, като от изготвения снимков
материал е видно, че регистрираната скорост е 108 км/ч и впоследствие е
редуцирана на 105 км/ч. В тази връзка за пълнота следва да се отбележи, че
мястото на контрол не е следвало да се обозначава и с табела Т 2, имайки
предвид, че в случая заснемането не е осъществено по време на движение.
От субективна страна деянието е извършено виновно при форма на
вината – несъзнавана непредпазливост, доколкото липсват доказателства
жалбоподателят, в качеството си на ползвател, да е управлявала автомобила.
Същата не е предвиждала неправомерната деятелност на неустановения
водач, но е била нормативно задължена да стори това, като не са
съществували пречки от обективно или субективно естество, които да
препятстват протичането на изискуемата съзнателна дейност.
В разпоредбата на чл. 182, ал. 2, т. 3 ЗДвП е предвидено, че при
констатирано превишаване на максимално допустимата скорост за движение
в извън населено място от 21 км/ч до 30 км/ч, вкл. се налага административно
наказание „глоба“ в абсолютно определен размер на 100,00 /сто/ лева.
9
Фиксирана в този вид и размер, санкцията съответства на принципа за
законоустановеност, на високата обществена опасност на извършеното
нарушение и създалата се непосредствената опасност за останалите
участници в движението. Доколкото същата е абсолютно определена, то не
съществува правна възможност за нейното редуциране /арг. от чл. 27, ал. 5
ЗАНН/.
Този съдебен състав не споделя възраженията в жалбата за
некоректно субсумиране на нарушението под разпоредбата на чл. 21, ал. 2 във
вр. с ал. 1 ЗДвП. В конкретния случай стойността на скоростта, която не
трябва да се превишава е била въведена с пътен знак В 26, поради което
правилно е приложен чл. 21, ал. 2 ЗДвП, а привръзката към ал. 1 е
наложителна, доколкото именно в нейната диспозиция е описан субектът на
вмененото правно задължение – водач на пътно превозно средство.
В заключение, макар и да липсва искане в очертана насока, съдът
намира, че процесното нарушение не следва да се третира като маловажно по
смисъла на чл. 28 ЗАНН. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от
12.12.2007 г. по т. д. № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС, докладчик-съдия Блага
Иванова преценката на административнонаказващия орган за
„маловажност” на случая по чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и
подлежи на съдебен контрол. Приложеното поле на визирания нормативен
регламент винаги е фактическо и се предопределя от спецификите на всеки
отделен случай. Установените в практиката критерии за неговото дефиниране
са свързани с естеството на засегнатите обществени отношения, липсата или
незначителността на настъпилите общественоопасни последици и
обстоятелствата, при които нарушението е намерило проявление в
обективната действителност – време, място, обстановка, механизъм и т.н.
Съгласно разпоредбата на чл. 93, т. 9 НК “маловажен случай” е този, при
който извършеното престъпление /административно нарушение, б.м./ с
оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност /вредност, б.м./ в сравнение с обикновените случаи на
престъпление /административно нарушение, б.м./ от съответния вид”. В
случая не би могло да се говори за липса или незначителност на вредните
последици, тъй като посоченото нарушение е формално, на просто
10
извършване и за довършването му не е необходимо настъпването на някакъв
допълнителен съставомерен резултат. Не е налице и третата алтернатива от
визираната дефинитивна норма, а именно “други смекчаващи обстоятелства”,
които да редуцират степента на обществена вредност на деянието
съпоставима с нарушенията от същия вид, отчитайки потенциалната опасност
за увреждане на трети лица с превозно средство, поради лекомислено
превишаване на разрешената скорост за движение.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни
доводи, така протеклата фаза на административнонаказателното производство
по установяване на административно нарушение и по налагане на
административно наказание не е опорочена, поради допуснати съществени
процесуални нарушения, а отговорността на жалбоподателя е ангажирана
правилно.
Ето защо, този съдебен състав намира, че така издаденият
електронен фиш е законосъобразен и като такъв същият следва да бъде
потвърден изцяло.
Съгласно чл. 63д, ал. 1 ЗАНН съдът следва да се произнесе
служебно по извършените от страните разноски. Предвид изхода на делото,
съобразявайки представените писмени бележки от юрк. Цветомир Виденов, с
което е оказана защита на наказващия орган, както и незначителната
фактическа и правна сложност на делото, съдът намира, че на основание чл.
63д, ал. 3 ЗАНН, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на СДВР
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 80,00 лв. /арг. от чл.
37 от Закона за адвокатурата във вр. с чл. 27е от Наредбата за изплащането на
правната помощ/. В тази връзка е необходимо да се отбележи, че за
присъждане на възнаграждението законодателят е поставил изискване
юридическите лица или еднолични търговци да са били защитавани от
юрисконсулт, независимо дали същият е взел пряко участие в проведените
съдебни заседания или се е възползвал от възможността единствено да
представи писмена защита.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 9 във вр. с ал. 2, т. 5 ЗАНН,
Софийски районен съд, НО, 106 състав
11
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство Серия К №
3986648, издаден от СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл.
182, ал. 2, т. 3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП, обн. в ДВ бр. 20 от
05.03.1999 г., в сила от 01.09.1999 г./ на жалбоподателя М. П. Т., ЕГН
********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
100,00 /сто/ лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 ЗДвП, като
законосъобразен.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 3 във вр. с ал. 1 ЗАНН,
жалбоподателя М. П. Т., ЕГН ********** да заплати на Столична дирекция
на вътрешните работи юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00
/осемдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - София град, на основанията предвидени в НПК,
и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12