Присъда по дело №494/2008 на Районен съд - Пазарджик

            МОТИВИ : Обвинението против подс. Г.И.К. от гр. Пазарджик е за престъпление по чл. 129 ал. 1 от НК, за това че на 08.03.2007 г., около 06:00 ч., в гр. Пазарджик, причинил средна телесна повреда на В.И.И. от същия град, изразяваща се в травматично разкъсване на тъпанчевата ципа на лявото ухо, довело до трайно отслабване на слуха на това ухо.

            В съдебно заседание прокурорът не поддържа така повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 129 от НК, като изразява становище, че, с оглед заключението на втората съдебно – медицинска експертиза, се касае за престъпление по чл.130 ал.1 от НК – причиняване на лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл. 129 от НК.

            Подсъдимият се признава за виновен по така предявеното му обвинение и дава обяснения по същото като не оспорва, че нанесъл удар на пострадалия в областта на лявото ухо, но твърди, че това станало, защото пострадалият се бил надвесил над него и го пита какъв е той /подсъдимият/, за да му прави забележка да не вдига шум. Подсъдимият твърди, че не се е чувствал нападнат или застрашен от поведението на пострадалия.

            Против подсъдимия е предявени граждански искове съответно в размер на 7000 /седем хиляди/ лева, обезщетение за неимуществени вреди вследствие на нанесената телесна повреда, както и в размер на законовата лихва върху тази сума, като обезщетение за забавено парично плащане с присъждане на разноските по делото.

            Пострадалият свидетел В.И. е конституиран като граждански ищец и частен обвинител.

            В хода на съдебното следствие, в съдебно заседание на 20.01.2009г., частният обвинител прави искане по реда на чл. 287 ал.5 от НПК, съдът да се произнесе с присъда и ако приеме, че се касае за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия.

            Съдът прецени събраните по делото доказателства и прие за установено от фактическа страна следното :

            Вечерта на 07.03.2007 г. свидетелят В.И. заедно със свидетелите Д.С., И.Ф. и И.Б., се намирали в таверна „Б”, собственост на свидетеля Б. Свидетелят И. бил там по покана на Б., с оглед уговаряне участието на И. в предстоящото тържество на следващата вечер по повод 08.03.2008 г.

            В заведението, на съседна маса бил и подсъдимия К. с негов приятел. К. и пострадалия свидетел не се познавали и в течение на вечерта между тях не е имало никакъв контакт.

            След полунощ, когато почти всички клиенти на заведението си били тръгнали, свидетелят Б. поканил подсъдимия и неговия приятел да се присъединят към компанията на масата на Б.. Двамата се преместили на тази маса, като подс. К. бил седнал в ъгъла на масата по диагонал спрямо свидетеля В. И.

            През следващите часова компанията продължавала да се весели, като отново подсъдимият и пострадалия дори не са разговаряли по между си. Само свидетеля С., който също не познавал подсъдимия за малко седнал до последния и си разменили няколко реплики, след което Ст. се върнал на мястото си.

            Около 06:00 сутринта, вече на 08.03.2007 г., свидетелят В. И. се бил изправил с намерение да си тръгне. В този момент подсъдимият станал и, пресягайки се през масата нанесъл силен удар с отворена длан на дясната си ръка в областта на лявото ухо на свидетеля И. Последният изпитал остра болка. Подсъдимият не се опитвал да удари втори път пострадалия и напуснал заведението, за което бил помолен и от свидетеля Б.. Последният /Б/ в момента на удара не се намирал на масата, но дошъл непосредствено след това като чул шума предизвикан от инцидента.

            Вечерта на 08.03.2007 г. свидетелят В. И. участвал в музикалната програма в таверна „Белмекен”.

            Поради болките, които изпитвал в областта на ухото, пострадалият се обърнал към Центъра за спешна медицинска помощ при МБАЛ – Пазарджик. от там бил насочен за лечение при специалист.

            Видно от епикриза от 18.04.2007 г., издадена от проф.д-р К. К., д.м.н., Началник на Първо УНГ отделение към МБАЛ „Ц. Й.” ЕАД, пострадалият В. И. И. бил приет на 14.03.2007 г., опериран на 15.03.2007 г. и изписан на 17.03.2007 г. В епикризата са направени следните отбелязвания : „следоперативен резултат: дефектът се покри изцяло. Поставен тампон.; Следоперативен период: протече спокойно и без усложнения; Изход от заболяването : изписва се клинично здрав.”

            По делото са изслушани и приети от съда заключенията на две тройни съдебно – медицински експертизи.

            Според заключението на първата експертиза в състав : д-р А. Ф., д-р И.М. и д-р Д. М. е налице трайно отслабване слуха на лявото ухо по смисъла на чл. 129 от НК, т.е. касае се за средна телесна повреда. Според изрично записаното в допълнителното писмено заключение /лист 10 и 11 от досъдебното производство/ „не може да се каже с точност колко време след операцията е настъпило възстановяване на слуха, тъй като след операцията не е извършено аудиометрично изследване, но това няма значение при определяне характера на телесната повреда …Слухът може да се възстанови и десет дни след операцията, но това е без значение за определяне на телесната повреда”.

            В този смисъл са и изявленията на д-р Ф. в съд.заседание на 13.03.2008 г. по настоящето дело, който поддържа, че : „Ако ципата е зараснала и слухът е възстановен след 5 дни, пак ще има средна телесна повреда”. Пак в същото съдебно заседание другият експерт, д-р М., заявява : „Възстановяването на слуха може да настъпи след различен период от време, което е индивидуално за всеки организъм и случаи. Този период може да бъде седмица, две, тридесет дни или повече. За конкретния случай не мога да кажа, тъй като не разполагам с инструментална аудиометрия”.

            Според заключението на повторната съдебно – медицинска експеритза, изготвена от д-р С. С. – гл.ас. в Катедрата по Съдебна медицина на Медицински университет гр. Пловдив, д-р Х. П. и д-р Д. П., двамата ординатори в Клиниката по носно, ушни и гърлени болести на УМБАЛ „Св.Г.”***, най – вероятно травматичното разкъсване на лявата тъпанчева мембрана на В. И. е довело до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, по смисъла на чл. 130 ал. 1 от НК. Аргументите на експертите за това становище са, че от наличната по делото документация е безспорно установено травматичното разкъсване на лявата тъпанчева мембрана, което е лекувано чрез мирингопластика и, след  3- дневен престой в болницата, И. бил изписан клинично здрав. В историята на заболяването и у пострадалия не били установени налични медицински  документи за извършено апаратно изследване на слуха /тонална аудиометрия/ преди операцията, след операцията и по време на евентуалното провежданите контролни прегледи. Към момента на изразобтване на експертизата слухът на лявото ухо на И. било с нормални параметри. Оздравителните процеси били протекли без усложнения. По време на лечението И. бил подложен на умерени по сила и сравнително краткотрайни по продължителност болки и страдания. В документацията не били отразени остатъчни болестни явления, такива не били констатирани и при извършения преглед преди изготвяне на експертизата. На базата на наличните документи и резултатите от извършения нов преглед, експертите не намират основание да приемат, че е било налице трайно /повече от 30 дни/ отслабване на слуха, поради липсата на каквито и да било медицински документи, сочещи такова отслабване.

            Съдът възприе заключението на повторната тройна съдебно – медицинска експертиза. Основание за това е липсата на категорични медицински данни по делото, които да обосноват извода, че слухът на пострадалия е бил намален за период, по – дълъг от тридесет дни. Напротив според отразеното в епикризата, спомената по – горе, налице са данни, че пострадалият е бил изписан клинично здрав, след проведеното оперативно лечение. На практика и в заключението на първата тройна съдебно – медицинска експертиза се твърди именно това, че не може категорично да се определи колко време след травмата е бил възстановен слуха на пострадалия И.

            Категорично не може да бъде споделено становището на първата тройна експертиза, че, независимо след колко време е възстановен слуха на пострадалия, следвало да се приеме, че е налице средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 от НК. Това становище просто противоречи на закона. Изрично чл. 129 от НК казва, че има средна телесна повреда, когато е причинено „трайно отслабване на слуха”. При това положение е противно както на правната, така и на медицинска логика да се приеме, че продължителността на отслабването на слуха е без значение за съставомерността на деянието по чл.129 от НК.

            С оглед изрично казаното в закона, че за да се приеме наличието на средна телесна повреда, трябва да е налице трайно отслабване на слуха, както и предвид установеното в съдебно – медицинската и правна практика, че за трайно се приема период над 30 дни, съдът намира че единствения възможен извод в случая е, че не е налице категорично и безспорно установено наличието на такова трайно затрудняване слуха с лявото ухо на пострадалия свидетел В.И.

Горната фактическа обстановка съдът възприе частично въз основа обясненията на подсъдимия, от показанията на свидетелите В.И., И. Ф., И. Б., Д. С., З. К. и Ст. И., заключението на повторната съдебно – медицинска експертиза и писмените доказателства.

Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия Г.К., че последния ударил свидетеля В.И., защото И. се бил надвесил над подсъдимия и го питал в качеството си на какъв той /подсъдимият/ му правил забележки, че е шумен. Тези твърдения на подсъдимия К. останаха изолирани от целия събран доказателствен материал по делото. Никой от присъстващите свидетели не установява това обстоятелство. Освен изложеното, това твърдение на подсъдимия е и житейски неправдоподобно. Безспорно се установи по делото, че подсъдимият и пострадалият са седяли по диагонал на срещуположни ъгли на маса с размери  около два на три метра. При това положение, разстоянието между двамата е твърде голямо, за да може пострадалия да се изправи, и без да напуска мястото си, през масата, да се надвеси над подсъдимия и да му говори.

На практика описаното обстоятелство е без значение, както за съставомерността на деянието, така и за правната му квалификация и има отношение единствено към мотива за извършване на процесното деяние, което от своя страна може да се прецени само с оглед индивидуализация на наказанието. Самият подсъдим твърди, че не е възприел поведението на пострадалия нито като пряко нападение, нито дори като застрашаващо. Подсъдимият твърди само, че се подразнил от това, че свидетеля И. бил шумен, повече отколкото подсъдимият смятал за нормално.

            При така установената фактическа обстановка подс. Г.К. е осъществил състава на престъплението по чл. 130 ал. 1 от НК, като на 08.03.2007 г., около 06:00ч., в гр. Пазарджик, причинил на В. И. от същия град, лека телесна повреда, състояща се в разстройство на здравето, извън случаите по чл. 128 и чл. 129 от НК. Подсъдимият е имал представи за всички обективни елементи на състава и е допускал настъпването на общественоопасните последици на деянието си - действал е с евентуален умисъл.

            По делото не се установи по безспорен и категоричен начин, че, в следствие причинената травма на пострадалия, се е стигнало до трайно намаляване слуха на пострадалия, за период повече от 30 дни. Подборните си аргументи за това съдът изложи по – горе, при съпоставяне заключенията на двете тройни съдебно – медицински експертизи. При тези данни съдът прие, че с деянието си подсъдимият К. не е осъществил състава на престъплението по чл. 129 ал. 1 от НК и го оправда по така повдигнатото му обвинение.

            Съдът се произнесе по съставомерността на деянието на подсъдимия по чл. 130 ал. 1 от НК, което се преследва по тъжба на пострадалия, доколкото частния обвинител направи изрично такова искане в съответствие с изискването на чл. 287 ал. 5 от НПК.

            При тези данни е налице хипотезата на чл.78А ал.1 от НК и подсъдимият следва да бъде освободен от наказателна отговорност като му се наложи административно наказание глоба. Извършителят не е осъждан за престъпление от общ характер, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел четвърти на глава осма от НК и за престъплението се предвижда наказание по – леко от лишаване от свобода до две години.

            При определяне размера на глобата, което следва да се наложи на подсъдимия, съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК относно целите на наказанието и на чл.54 и следващите от НК за неговата индивидуализация.

            Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът прецени чистото съдебно минало на подсъдимия, добрите му характеристични данни, направените на практика самопризнания. Отегчаващо обстоятелство - липсата на какъвто и да било повод за извършване на деянието, който да се базира на поведението на пострадалия – последният с нищо не е провокирал подсъдимия.

            При тези данни и като даде значителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, съдът счете, че за постигане целите на наказанието подсъдимият следва да бъде осъден на глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева.

            От деянието на подс. К., свидетелят В.И. е претърпял неимуществени вреди - болки и страдания, за които подсъдимият дължи обезщетение, ведно с обезщетение за забавено парично плащане в размер на законовата лихва, считано от деня на увреждането, доколкото извършителят е известен от този момент, до окончателното изплащане - чл.45 във връзка с чл.86 ал.1 и чл.84 ал.3 от ЗЗД. При определяне размера на паричното обезщетение за неимуществените вреди, при спазване изискванията на чл.52 от ЗЗД, като взе предвид възрастта на пострадалия, естеството на причинената лека телесна повреда – разкъсване на тъпанчевата мембрана, умерените по сила и сравнително краткотрайни болки и страдания на пострадалия, а от също неудобствата, които И. е изпитвал по време на оздравителния период, съдът определи обезщетение от 3000 /три хиляди/ лв.

За разликата до 7000 /седем хилади/ лв. съдът отхвърли предявения иск като неоснователен.

Преценявайки интензивността на болките непосредствено след нанасяне на травмата, съдът взе предвид обстоятелството, че още вечерта на 08.03.2009г. /травмата е нанесена около 06.00 часа на същата дата/, пострадалият свидетел е бил в състояние да участва в музикалната програма на увеселително заведение. Това говори, че болките не са били от естество и със сила, достатъчни да попречат на една такава публична изява на пострадалия, независимо, че впоследствие същият е ползвал продължителен отпуск по болест.

            Предвид осъдителната присъда и на основание чл.189 ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия бяха присъдени направените по делото разноски от гражданския ищец в размер на 150 лв., както и подсъдимият беше осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, разноските по делото за експертиза в размер на 570 лева, както и държавна такса, съобразно уважената част от иска, в размер на 120 лева.

            По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :