О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е № 193
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, ІІ
граждански състав, в закрито заседание на петнадесети юни две хиляди и двадесета в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА АРНАУДОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА
РУМЯНА ПАНАЙОТОВА
като
разгледа докладваното от съдия Румяна Панайотова в.ч.гр.д.235/2020 г., намира
за установено следното:
Производство по реда на чл.
274 ал.2 от ГПК.
Постъпила е въззивна частна
жалба вх. № 4519/21.05.2020 г. от ОД МВР – Х.,представляван от гл.юрисконсулт С.
против определение № 651 от 13.03.2020
г., постановено по в. г. д. № 123/2020 г. по описа на ОС – Х., с което е спряно
производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК – до
приключване на производството по тълкувателно дело № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС. По
съображенията ,изложени в частната жалба
жалбоподателят моли съда да постанови определение, с което да отмени
обжалваното такова и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Ответникът по частната жалба Д.Г. В. ,представляван от адв.Г.Г. счита, че частната
жалба е неоснователна и заявява искане същата да бъде оставена без уважение.
Пловдивски апелативен съд, след
преценка на събраните по делото доказателства,
намира за установено следното:
С определение № 651 от 13.03.2020
г., постановено по в. г. д. № 123/2020 г. по описа на ОС – Х. е спряно
производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК – до
приключване на производството по тълкувателно дело № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС.
За да постанови този съдебен
акт, съдът е приел, че предметът на тълкувателно дело № 1/2020 г. на ОСГК на
ВКС има преюдициален характер по отношение на предмета на настоящото дело ,поради
което е постановил и спиране на производството по същото.
Налице е преюдициалност тогава
,когато е повдигнат друг спор ,по който със сила на присъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или
факти ,релевантни за субективното право по спряното производство.А тълкувателното
дело не е такова доколкото с него ще бъда
дадено задължително тълкуване на закона, а не защита на конкретно субективно право ,поради което
същото не попада в хипотезиса на чл.229
ал.1 т.4 от ГПК.
На следващо място налице е ТР
№ 8/07.05.2014 г. по т. д. № 8/2013г. на ОСГТК на ВКС, което е задължително за
съдилищата, според което при образувано тълкувателно дело пред ВКС по
обуславящ правен въпрос, производството по
висящо дело може да се спира само от касационната инстанция на основание чл.292
от ГПК ,но не и във въззивната и първата инстанция.
С оглед на гореизложеното следва
да се приеме ,че не са налице основания за спиране на производството по делото
,поради което определението на въззивния съд ,с което това е направено и което
е предмет на обжалване се явява неправилно и като такова следва да бъде
отменено, а делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените
действия .Този краен резултат не се
променя от обстоятелството че решението на въззивния съд по конкретния спор не би подлежало на касационно обжалване доколкото
спиране на производството по конкретен висящ правен спор може да бъде
осъществено само на изрично предвидените
в закона основания ,каквито в случая липсват.
Мотивиран от горното, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 651 от 13.03.2020 г. постановено
по в. г. д. № 123/2020 г. по описа на ОС – Х., с което е спряно производството
по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК – до приключване на
производството по тълкувателно дело № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС.
ВРЪЩА делото на ОС – Х. за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: