Решение по дело №2735/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно – процесуалния кодекс, във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба от „Леон Карс“ ЕООД-гр. В.П., чрез адв. Ж., против решение № 1493 от 20.10.2023 г. на ВРС, постановено по АНД № 20233110201097/2023 г., по описа на ВРС, с което е потвърдено изцяло Наказателно постановление № BG2022/2000-232/HП на Директора на Териториална дирекция Митница Варна в Агенция „Митници“, с което на „Леон Карс“ ЕООД-гр. В.П., ЕИК *********, на основание чл. 234, ал.2, т.1, вр. ал.1, т.1 от ЗМ, е наложена “имуществена санкция” в размер на 15681,17 лв.

С решението са присъдени разноски в полза на Териториална дирекция Митница Варна в Агенция „Митници“, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

В касационната жалба се поддържа, че оспореният акт е неправилен и незаконосъобразен, постановен при допуснати нарушения на материалния закон. Отправя се искане за неговата отмяна и постановяване на ново по съществото на спора, с което да се отмени процесното НП с присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание касатора, редовно призован не се представлява и не изразява становище по касационната жалба и по съществото на спора.

Ответникът, чрез юрисконсулт Г. оспорва касационната жалба. По съществото на спора счита, че решението на Районен съд Варна, с което е потвърдено НП издадено от Директора на ТД Митница Варна е постановено при правилно приложение на материалния закон, поради което моли да бъде оставено в сила. Позовава се на решение по КНАХД № 274/2024г.на Административен съд Варна, както и на решение по адм. дело № 7315/2023г. на ВАС и решение по адм.д. № 7608/2023г. от 4.04.2024г. на І отделение на ВАС. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ТД Митница Варна. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендирано адвокатско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което решението на ВРС като правилно и законосъобразно моли да бъде оставено в сила.

Настоящият състав на съда, като извърши проверка на атакуваното решение, във връзка със заявените в жалбата касационни основания, констатира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока за обжалване по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол пред настоящия съд съдебен акт.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред ВРС е образувано по жалба на „Леон Карс“ ЕООД-гр. В.П., ЕИК *********, представлявано от М. С., подадена чрез адв. Ж., против Наказателно постановление № BG2022/2000-232/HП на Директора на Териториална дирекция Митница Варна в Агенция „Митници“, с което на дружеството, на основание чл. 234, ал.2, т.1, вр. ал.1, т.1 от ЗМ, е наложена “имуществена санкция” в размер на 15681,17 лв.

От фактическа страна ВРС приел за установено, че дружеството е с предмет на дейност: търговия с МПС и резервни части за тях и др. През периода 14.11.2019г.-13.11.2022г. същото декларирало за режим „допускане за свободно обращение“ множество употребявани автомобили, изпратени от Конфедерация Швейцария. Така на 29.04.2021 г. на МП Пристанище Варна, от „ШАР 2000“ ЕООД –упълномощен пряк представител на санкционираното дружество, била подадена митническа декларация за поставяне под режим „Допускане за свободно обращение и крайно потребление“ на стока № 2 по транзитна декларация № Т121СН00000266676810, а именно-употребяван лек автомобил марка „Мерцедес-Бенц“, модел „GLC“, тип 220D. Митническата декларация била регистрирана в митническата информационна система под MRN 21BG002005056246R0 от 29.04.2021г. Било декларирано представянето на съответни документи: №380 - Търговска фактура от 20.04.2021г. и 1999 - Регистрационен талон. В декларацията били декларирани следните елементи: 1. Код по ТАРИК **********; 2. Държава на преференциален произход-ЕД 5/15: EU; 3. Цена на стоката-ЕД 4/14: 3000 CHF; 4. Митническа стойност 5801,30 лв. 5. Преференции-ЕД 4/17: 300 Въз основа на декларираните данни били определени съответните публични държавни вземания, събирани от митническите органи, като за стоката не било заплатено мито, а само ДДС в размер на 1160,26 лева. Със Заповед за възлагане № ЗТД-2000-658/32-389799/14.11.2022 г., издадена от директора на ТД Митница Варна, било възложено извършването на проверка на дейността на дружеството, с оглед съответствието й с изискванията на митническото законодателство във връзка с поставянето на стоки под митнически режим. Проверката била извършена от инспектори в Териториална дирекция Митница Варна, отдел „Последващ контрол“, като обхванала дейността на дружеството за периода от 14.11.2019г. до 13.11.2022г. включително. В хода на проверката, тъй като дружеството не представило допълнителни документи в подкрепа на декларираната митническа стойност, възникнали съмнения относно нейната обективност. Предвид на това били предприети действия за проверка на приложените от дружеството търговски документи по линия на международното сътрудничество, за процесния автомобил и за други превозни средства. Била отправена молба за съдействие до митническите органи на Конфедерация Швейцария и бил получен отговор peг. № 32-197213/ 15.06.2022г., в който било отразено, че приложените към искането за проверка договори за продажба на автомобили не са издадени и подписани от посочения в тях продавач, същите са с невярна информация, включително и по отношение на продажните цени и следователно става дума за фалшифицирани документи. Посочено било, че плащането при продажбата на превозните средства е извършено в брой. Отговорът бил придружен със заверени копия на 31 бр. фактури, получени от продавача. Въз основа получения отговор от швейцарската митническа администрация и предвид приложената към него Търговска фактура от 20.04.2021г. било установено, че процесният автомобил е продаден и фактуриран на 20.04.2021 г. от E.C.Export Center SA на „Леон карс“ ЕООД, но за сумата от 29 500 CHF. Фактурата също така не съдържала декларация за произход за предоставяне на тарифни преференции. С оглед тези данни било счетено, че митническата стойност на стоката следва да бъде определена на основание чл. 70, пap. 1, от Регламент (ЕС) № 952/2013г., като се вземе предвид действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза. За действителна цена на стоката била приета сумата от 29 500 CHF, а за митническа стойност-сумата от 52629,45 лв. Съобразно тази стойност били определени и дължимите мито -5262,95 лв. и ДДС – 11578,48 лв. След приспадане на вече заплатените такива, проверяващите изчислили, че дължимите незаплатени държавни вземания за стоката възлизат на общо 15681,17 лева, от които мито в размер на 5262,95 лв. и ДДС – 10418,22 лв. Във връзка с тези констатации проверяващите приели, че дружеството е осъществило състава на митническа измама по смисъла на чл.234, ал.1, т.1 от ЗМ, тъй като е избегнало заплащането на част от дължими мита и други публични държавни вземания в общ размер на 15681,17 лева. Поради това на 13.08.2022г. бил съставен АУАН на „Леон карс“ ЕООД за това, че с действията си е осъществило състава на митническо нарушение по чл.234, ал.1, т.1 от Закона за митниците. Актът бил съставен в отсъствието на представител на дружеството; впоследствие бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива не били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт на 06.02.2023г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на „Леон карс“ ЕООД, гр. Велики Преслав, била наложена имуществена санкция в размер на 15681,17 лв., възлизаща на 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания, за нарушение по чл.234, ал.1, т.1 от Закона за митниците. Доколкото общият размер на избегнатите мита и други публични държавни вземания не надхвърлял 35% от общата митническа стойност на автомобила, наказващият орган приел, че не следва да намира приложение нормата на чл.234, ал.4 от ЗМ. Фактическата обстановка съдът приел за установена въз основа събраните по делото доказателства: от разпита на свидетелката Д., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на свидетелката съдът кредитирал като последователни, безпротиворечиви и логични.

По делото са приложени писмени доказателства - Търговска фактура от 20.04.2021г., регистрационен талон, митническа декларация, докладни записки, отговор на Швейцарската митническа администрация, Фактура от 20.04.2021г., Становище за определяне на митническа стойност и др., които съдът е приел, че кореспондират на свидетелските показания и позволяват изложената фактическа обстановка, аналогична на възприетата в наказателното постановление, да бъде счетена за установена по несъмнен начин. По делото е приобщена и съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се установява, че в счетоводството на дружеството е осчетоводено заплащане на цена за процесния автомобил от 3000 CHF, извършено по банков път. Вещото лице не е констатирало различие между заплатената цена, стойността на фактурата и стойността, обявена в митническата декларация. От служебно изисканата справка от Окръжна прокуратура-Варна се установило, че във връзка с дейността на дружеството, включително и разглеждания случай, е образувано досъдебно производство за престъпление по чл.255, ал.1, т.2, вр. чл.26, ал.1 от НК, извършено за периода 02.10.2020г.- 28.05.2021г. при деклариране пред Митница Варна за задължения по осъществен внос на стоки на територията на Република България.

За да потвърди процесното НП, ВРС е приел от правна страна, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени административно производствените правила. Описанието на нарушението съответства на правната квалификация, правилно е приложен материалния закон, санкционните разпоредби, като е изложил мотиви за всяко едно от възраженията в жалбата.

Извършвайки проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, настоящия състав на Административен съд – Варна намира, че релевираните в касационната жалба отменителни основания не са налице.

В изпълнение на задълженията си и на принципа за служебното начало въззивният съд е събрал всички доказателства, релевантни за решаване на правния спор.

Съответни на закона са изводите на ВРС на първо място досежно липсата на допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и издаване на НП, които на това основание да водят до отмяна. От приобщените по делото доказателства е видно, че АУАН и НП съдържат всички реквизити по чл.42 от ЗАНН и чл.57 от ЗАНН - датата и мястото на извършване, пълно описание на нарушението, както и на обстоятелствата при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават и с посочване на законовите разпоредби, които са нарушени. Правилни са изводите на ВРС, че съставомерните факти, свързани с извършване на административното нарушение от санкционираното дружество, са правилно описани в АУАН и НП. Правилен е извода на ВРС, че е осъществено от обективна страна нарушение на разпоредбата на чл. 234 ал.1 т.1 от ЗМ според която „който избегне или направи опит да избегне пълно или частично заплащане или обезпечаване на митата или на другите публични държавни вземания, събирани от митническите органи, се наказва за митническа измама“.

Правилно издателя на НП е заключил, че е осъществен съставът на описаното в него нарушение. По силата на чл.56, §1 от Регламент /ЕС/ № 952/2013г. дължимите вносни и износни мита се основават на Общата митническа тарифа. Въз основа на чл.70 §1 от Митническия кодекс, административнонаказващия орган е установил действителната митническа стойност на внасяната стока, тъй като е налице официален документ, получен по линия на международно сътрудничество, издаден от компетентните органи на Конфедерация Швейцария въз основа на Допълнителния протокол към Споразумението за свободна търговия между Конфедерация Швейцария и Европейската общност от 22.07.1972г. Поради това основателно е заключил, че предоставената от швейцарската митническа администрация информация притежава обвързваща административнонаказващия орган, а и съда доказателствена сила.

Действително според чл.69—71 от Регламент (ЕС) №952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 09.10.2013г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза, митническата стойност се основава на действително платената или подлежащата на плащане цена на стоката. Тя евентуално може да бъде коригирана по реда на чл.32 и чл.33 от Споразумението между Европейската икономическа общност и Конфедерация Швейцария, по аргумент от чл.70 от Регламент (ЕС) 952/2013. Конкретната информация е предоставена от швейцарската митническа администрация след отправена от българските митнически власти молба за административна взаимопомощ въз основа на допълнителен протокол към споразумението за свободна търговия между Швейцария и Европейската общност от 22.07.1972г. за административна взаимопомощ в областта на митниците от 09.06.1997г. Въз основа на запитване от българските митнически органи е предприета проверката от швейцарските митнически власти, резултатите от която са обективирани в писмото с рег. № 32-197213/15.06.2022г. на Централно митническо управление. Писмото представлява документ, който е изискан по линия на международното сътрудничество, осъществено въз основа на Споразумението и Допълнителния протокол и изхожда от компетентните власти на изпращащата го държава. Поради това информацията, която се съдържа в отговора на швейцарската митническа администрация е кредитирана от административно наказващия орган при формиране на извода за цената на процесния автомобил при износа. В него изрично е уточнено, че приложените към искането на българската митническа администрация договори за продажба на автомобилите не са издадени и подписани от посочения в тях продавач, че същите са с невярна информация, поради което са фалшифицирани.

Законосъобразно за правилното установяване на фактите, митническите органи преди съставяне на АУАН са отправили покана до вносителя за даване на писмени обяснения и предоставяне на допълнителни писмени доказателства за обосноваване на декларираната митническа стойност на внасяната стока, като липсват данни дружеството да се е възползвало от тази възможност. Проверката е възможна само при изпълнение от на задължението по чл.84г, ал.1, т.1 от ЗМ да предостави търговска, счетоводна и друга документация, което в случая не е изпълнено. Съобразно тези обстоятелства на липса на представени от „Леон Карс“ ЕООД доказателства, правилно актосъставителя и издателя на НП са отчели превес на доказателствената стойност на събраните от митническите органи писмени доказателства установяващи действително платена цена. При така установените във въззивното производство факти, при извършената по реда на чл.220 АПК проверка, касационният съд намира, че ВРС е приложил правилно материалния закон, както по отношение на правната квалификация на деянието, така и по отношение на размера на наложената за него имуществена санкция, а възраженията в обратната насока са неоснователни. Касационният състав намира, че в АУАН и НП с нарушението е достатъчно конкретизирано и съответства на съдържанието в подадената декларация, както и на посочената като нарушена разпоредба от Закона за митниците, чиято санкционна част правилно е приложена при индивидуализиране на размера на санкцията. В производството по съставяне на АУАН и издаване на НП привлеченото към отговорност лице е узнало за какво му се налага наказанието и е могло да упражни правото си на защита чрез излагане на своите твърдения за пълнотата и точността на данните за изпращача на стоката които е вписал в декларацията и да ангажира доказателства за тях. Този извод не може да бъде опроверган от заключението по приетата съдебно-счетоводна експертиза, тъй като изводите в него за заплатената цена при придобиване на конкретното МПС се основават на фактурата, която е представило дружеството към митническата декларация и договор, за които по линия на международното сътрудничество е получен официален отговор, че не са документите съставени за покупко-продажбата на автомобила.

Съгласно чл. 220 от АПК, касационният съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение и по наведените в касационната жалба доводи. Районният съд е положил нужните усилия за изясняване на обективната истина по делото, като е събрал всички необходими доказателства, обсъдил ги е в тяхната съвкупност и е изложил мотиви, които кореспондират на установената по делото фактическа обстановка. Районният съд не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила при анализа и оценката на доказателствата. Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд– Варна намира, че доводите в касационната жалба са неоснователни и отменителни основания не са налице.

Изложеното налага извода, че решението на Районен съд - Варна е валидно, допустимо и правилно и като такова, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора на ответника по касация се дължи своевременно претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева. Настоящият състав на съда приема, че производство не е с фактическа или правна сложност, поради което следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.

Водим от горното и на основание 63в ЗАНН, чл. 221, ал.2 предложение първо от АПК, Трети тричленен състав на Административен съд-Варна,

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1493 от 20.10.2023 г. на ВРС, постановено по АНД № 20233110201097 по описа на ВРС за 2023г.

 

ОСЪЖДА „Леон Карс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. В.П., [улица], представлявано от М. С., да заплати в полза на Агенция „Митници“ сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението е окончателно.