№ 805
гр. София, 27.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА
при участието на секретаря Н.Л.В.
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА Административно
наказателно дело № 20211110206974 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба М. П. М. срещу Наказателно постановление № 323479/2017г.,
издадено от заместник- кмет на Столична община, с което на жалбоподателя за нарушение
на чл.18 т.1 б.“а“, б.“б“ , б.“в“ и чл. 35 ал.1 вр. чл. 34 ал.3 от НРУПОГТТСО, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200.00 /двеста/ лв.
С подадената жалба се иска отмяна на наказателното постановление, като се твърди да
не е извършено соченото в него административно нарушение.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се
от адв. Панкова, която поддържа жалбата и доводите в нея. Иска от съда да отмени
наложеното административно наказание.
Въззиваемата страна, редовно призована се представлява от юрк. Владимирова. Тя иска от
съда да потвърди атакуваното наказателно постановление. Намира същото за правилно и
законосъобразно.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните и след като
обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
На 25.10.2017г. св. П. М. констатирала М.М. да пътува в трамвай №7 с инв. № 2322 без
редовенпревезон документ и отказал да закупи карта за еднократно пътуване. Свидетелката
М. съставила на М. АУАН и връчила същия.
1
Въз основа на съставения АУАН , при идентична словесна и правна квалификация на
твърдяното нарушение е издадено и процесното наказателно постановелние, с което на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200.00лв. за
нарушение на чл.18 т.1б.“а“, б. „б“ и б. „в“ и чл.35 ал.1 вр. чл.34 ал.3 от Наредбата.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приетите по
делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал на основание чл.
283 НПК, както и въз основа на гласните доказателства, събрани чрез разпита на
свидетелката П. М.. Съдът кредитира събраните в производството гласни доказтелстевни
средства и писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема
следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице,
депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт, подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, като съображенията на съда в тази насока
са следните:
Настоящият съдебен състав намира, че актът за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление не са издадени от компетентни органи и без
правно основание.
Глава пета, озаглавена „Контрол по спазване правилата за пътуване и отговорност при
нарушения“ на НРУПОГТТСО, според настоящия съдебен състав е издадена в противоречие
с чл.2 и чл.8 на ЗНА / в този смисъл виж р.от 20.07.2010, СРС, НО, 110 С-В по н.а.х.д. №
82/10г. р. от 20.03.2013г., СРС, НО, 112 С-В по н.а.х.д. № 14896/12г., досежно
аналогичната „глава седма“ в отм. наредба/. Съгласно чл.21 ал.2 от ЗМСМА общинският
съвет като орган на местното самоуправление може да издава подзаконови нормативни
актове за регулиране на посочените в чл.21 ал.1 от ЗМСМА обществени отношения. Те
обаче следва да са от местно значение и да не са от изключителната компетентност на други
органи - т.23. По смисъла на пар.1 т.1 от ЗАвП регулирането на обществените превози в
рамките на общината е от компетентността на общинските съвети. В чл.21 т.25 от ЗМСМА
е предвидено общинските съвети да могат да определят реда и условията за пътуване по
маршрути на обществения транспорт на територията на съответната община. Те не
притежават контролни правомощия във връзка с реда за осъществяване на обществения
превоз на пътници. В този смисъл посочените специални разпоредби на НРУПОГТТСО
всъщност противоречат на чл.101 ЗАвП. По този начин в процесната хипотеза е ангажирана
административнонаказаетлната отговорност на жалбоподателя за нарушение на разпоредби,
които не създават валидно задължение досежно тяхното спазване. В този смисъл
атакуваното наказателно постановление следва да се отмени.
Съдът счита, че не е нужно и да е онагледена изрична отмяна на цитираната Наредба, тъй
като чл.15 от ЗНА е изрично посочил, ако „ ...наредба противоречи на нормативен акт от по-
висока степен, правораздаващите органи прилагат по-високия по степен акт“. / в този
2
смисъл виж р.от 20.07.2010, СРС, НО, 110 С-В по н.а.х.д. № 82/10г. р. от 20.03.2013г., СРС,
НО, 112 С-В по н.а.х.д. № 14896/12г./.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 3 ЗАНН, Софийски районен съд:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 323479/14.11.17г., издадено от заместник-кмет на
Столична община, с което на жалбоподателя М. П. М. за нарушение на чл.18 т.1 б.“а“, б.“б“ ,
б.“в“ и чл. 35 ал.1 вр. чл. 34 ал.3 от НРУПОГТТСО е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 200.00 /двеста/ лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр. София в 14-дневен
срок от датата на получаване от страните на съобщението, че решението е изготвено, на
основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3