№ 18731
гр. София, 17.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско
дело № 20221110164681 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба на А. К. А. против ****, с което е предявен
отрицателен установителен иск за признаване на установено спрямо ответника, че ищецът
не му дължи суми по издаден изпълнителен лист, поради погасяването на вземанията по
давност.
В исковата молба се твърди, че срещу А. К. А. е издаден изпълнителен лист по гр.
д. № 26/2016 г. по описа на РС Видин в полза на ответника въз основа на решение влязло в
сила на 29.10.2015 г. Вземанията въз основа на изпълнителния лист били погасени по
давност към 29.10.2020 г. Моли да се признае за установено, че не дължи на ответника
сумите по изпълнителния лист, а именно 1875 лв. – главница, представляваща изплатено
застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва от 11.07.2014 г. до изплащане на
вземането /която към 24.03.2021 г. е 1 275.66 лв./, както и сумата от 1056.25 лв. – разноски за
двете инстанции. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника.
Ответникът оспорва иска. Твърди, че първо е образувано изп. д. № 411/2016 г., а след това
изп. д. № 258/2021 г. Счита, че са извършени действия прекъсващи давността и
погасителната давност не е изтекла. Моли искът да се отхвърли. Претендира разноски.
С решение № 4921/29.03.2023 г., постановено по настоящото гр.д. № 64681/2022 г.
по описа на СРС, 88 с-в е прекратено производството по делото, в частта по предявения от
А. К. А. иск за признаване на установено, че не дължи на ****, вземане за разноски по
1
издаден изпълнителен лист от 27.01.2016 г. по гр. д. № 26/2015 г. по описа на РС Видин над
825.20 лв. до пълния размер от 1056.25 лв., въз основа на който изпълнителен лист е
образувано към настоящия момент изп. д. № 20218980400258 на ЧСИ С. Н. с рег. № 898 и
район на действие Видински окръжен съд, а предявените от А. К. А. искове с правно
основание чл. 439 ГПК във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване на установено спрямо
****, че ищеца не дължи на ответника следните суми: 1875 лв.. – главница, представляваща
изплатено застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва от 11.07.2014 г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 825.20 лв. – разноски за двете инстанции, за
които суми е издаден изпълнителен лист от 27.01.2016 г. по гр. д. № 26/2015 г. по описа на
РС Видин, въз основа на който изпълнителен лист е образувано към настоящия момент изп.
д. № 20218980400258 на ЧСИ С. Н. с рег. № 898 и район на действие Видински окръжен съд
са отхвърлени. Присъдени са разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза на
ответника ****.
Срещу постановеното решение в частта, с която същото има характер на
определение и е прекратено производството по делото, е подадена частна жалба от А. К. А..
Постановено е определение № 5961/18.04.2024 г. по ч.гр.д. № 8304/2023 г. по описа на СГС,
ГО, IV-г с-в, с което отменено решение № 4921/29.03.2023 г., постановено по настоящото
гр.д. № 64681/2022 г. по описа на СРС, 88 с-в в частта, имаща характер на определение, с
която е прекратено производството по делото по предявения от А. К. А. иск за признаване на
установено, че не дължи на **** вземане за разноски по издаден изпълнителен лист от
27.01.2016 г. по гр.д. № 26/2015 г. по описа на РС-Видин над 825, 20 лв. до пълния предявен
размер от 1 056, 25 лв., въз основа на който е образувано изп.д. № 20218980400258 на ЧСИ
С. Н. с район на действие ОС-Видин и делото е върнато на Софийски районен съд за
произнасяне по същество на спора в отменената част.
С определение от 03.07.2024 г., постановено по гр.д. № 64681/2022 г. по описа на
СРС, 88 с-в делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
В открито съдебно заседание, проведено на 17.09.2024 г., ищецът А. К. А. не се е
явил и не е изпратил процесуален представител. Ответникът **** е представлявано от
юрисконсулт, който поддържа, е че искът, включително и по частта за сумата за разликата
над 825, 20 лв. до 1 056, 25 лв. е неоснователен, тъй като погасителната давност по
отношение на процесното вземане е била прекъсната законосъобразно в изпълнителното
производство. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд въз основа на съвкупна преценка на събраните в хода на
производството доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
С определение от 14.01.2023 г. е обявено за безспорно и ненуждаещо се от
доказване между страните, че в полза на **** срещу ищеца е издаден изпълнителен лист за
следните суми: 1875 лв.. – главница, представляваща изплатено застрахователно
обезщетение, ведно със законната лихва от 11.07.2014 г. до изплащане на вземането, както и
сумата от 1056.25 лв. – разноски за двете инстанции.
2
Не се спори, че процесният изпълнителен лист срещу А. К. А. е издаден въз основа
на решение по гр. д. № 26/2015 г. по описа на РС Видин, поради което и погасителната
давност за процесните вземания е 5 години.
Видно от представеното копие от изпълнително дело № 20167870400411 по описа
на ЧСИ Михаил Делибозов, същото е образувано на 12.12.2016 г. за принудително събиране
на сумите, за които е издаден процесният изпълнителен лист, като ответникът е подал молба
до съдебния изпълнител за образуване на производство по принудителното изпълнение, като
с молбата е поискано налагането на запор върху всички банкови сметки на длъжника.
Съгласно ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС давността се прекъсва от предприемането на кое
да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. В мотивите към т.
10 примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността
– налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане и т.н., както и действията, с които давността не се прекъсва –
образуването на изпълнителното дело, когато в молбата не е посочен изпълнителен способ,
изпращане на призовка за доброволно изпълнение, извършване на справки, изискване на
удостоверение за данъчна оценка, проучване на имущественото състояние на длъжника и др.
Ако искането от кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие не е
предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, която не
зависи от волята на кредитора, давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било
нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа на
изпълнителното производство. Давност не тече, ако кредиторът е поискал извършване на
изпълнителни действия, но съдебният изпълнител бездейства и не предприема изпълнение
по различни причини, независещи от волята на кредитора. Към молбата с вх. № от 1212.2016
г. е приложен платежен документ за внесена такса – л. 17 от делото.
Непредприемането на изпълнителни действия по изпълнително дело №
20167870400411 не зависи от волята на кредитора, който надлежно е поискал прилагането на
изпълнителен способ с молбата за образуване на изп. д. Следователно съдът намира, че с
искането за налагане на запор в молбата за образуване на изпълнителното дело от 12.12.2016
г. погасителната давност е прекъсната и е започнала да тече нова петгодишна погасителна
давност за процесните вземания.
Липсват изпълнителните действия годни да прекъснат давността в периода
12.12.2016 г. – 12.12.2018 г. Съгласно т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано
или е предприето последното валидно изпълнително действие. Когато взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години,
изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Когато по
изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила,
съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи
3
подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Новото искане
на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е
образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да
приложи искания изпълнителен способ. В чл. 116, б. „в“ ЗЗД е изрично установено
правилото, че давността се прекъсва с предприемането действия за принудително
изпълнение. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва
давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната
разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение. Перемпцията е без правно значение за прекъсването на
давността.
Доколкото погасителната давност е прекъсната, то от 12.12.2016 г. е започнала да
тече нова петгодишната давност, която изтича на 12.12.2021 г. Видно от приложеното копие
от изп. д. № 20218980400258 на ЧСИ С. Н. са налице множество изпълнителни действия
прекъсващи давността преди датата 12.12.2021 г., както следва: - молба за образуване на изп.
д. с вх. № 3247 от 04.03.2021 г., която изрично възлагане по чл. 18 ЗЧСИ - възлагането за
изпълнение по смисъла на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ е действие водещо до прекъсване на давността
– виж ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение №
451/29.03.2016 г., по гр. дело № 2306/2015 г. на IV г. о. на ВКС и решение № 28.02.2016 г., гр.
д. № 4899/2014 г. на IV г. о. на ВКС. - налагането на запор на сметките на длъжника в
няколко банки.
Взискателят е бил активен в хода на изпълнителните производства, като
направените искания за изпълнителни способи, респ. за възлагане по чл. 18 ЗЧСИ прекъсват
давността, независимо от това дали перемпцията е настъпила и дали е образувано ново
изпълнително дело или не. Погасителната давност е прекъсната веднъж на дата 12.12.2016 г.,
а след това и през месец март 2021 г. по изп. д. № 20218980400258 на ЧСИ С. Н. с искането
за образуването му, поради което процесните вземания, включително и вземането за съдебни
разноски по издаден изпълнителен лист от 27.01.2016 г. по гр.д. № 26/2015 г. по описа на
РС-Видин над 825, 20 лв. до пълния предявен размер от 1 056, 25 лв., въз основа на който е
образувано изп.д. № 20218980400258 на ЧСИ С. Н. с район на действие ОС-Видин, не са
погасени по давност.
Ето защо искът по чл. 439, ал. 1 ГПК, включително и по отношение на вземането
за разноски по издаден изпълнителен лист от 27.01.2016 г. по гр.д. № 26/2015 г. по описа на
РС-Видин над 825, 20 лв. до пълния предявен размер от 1 056, 25 лв., въз основа на който е
образувано изп.д. № 20218980400258 на ЧСИ С. Н. с район на действие ОС-Видин, е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По отговорността за разноски: съдът намира, че с оглед характера на
настоящото производството и предвид обстоятелството, че същото е проведено след
отменено прекратително определение на първоинстанционния съд по отношение на
допустимостта на процеса, не се дължат допълнителни разноски в полза на ответника –
правоимаща страна, още повече че такива вече са били присъдени.
4
Така мотивиран, СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. К. А., ЕГН **********, с адрес **** иск с правно
основание чл. 439 ГПК във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване на установено спрямо
****, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ****, че ищеца не дължи на ответника
вземане за разноски по издаден изпълнителен лист от 27.01.2016 г. по гр. д. № 26/2015 г. по
описа на РС Видин над 825.20 лв. до пълния размер от 1056.25 лв., въз основа на който
изпълнителен лист е образувано към настоящия момент изп. д. № 20218980400258 на ЧСИ
С. Н. с рег. № 898 и район на действие Видински окръжен съд.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5