О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е №
гр. Русе,
18.08.2020г.
Русенският
районен съд ,…. II-ри граждански състав в
закрито заседание на 18-ти август през две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател:
Милен Петров
като
разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 3499 по описа за 2020 год., за да се произнесе,
съобрази следното:
Делото е образувано по молба на М.Г.Н. *** против Т.Г.Х. *** с искане за издаване на заповед за
защита по ЗЗДН. Молителката излага твърдения,
че ответника живял с дъщеря й на семейни начала за периода м.04.2019г.-м.02.2020г., като дъщеря й прекъснала връзката и
изгонила Х. от дома им. Твърди и че ответника извършил актове на домашно
насилие подробно описани в молбата спрямо нея през м.08.2020г.
Молбата за защита е постъпила в срока по чл.10 ЗЗДН.
Съгласно чл. 3 ЗЗДН защита по този закон може да търси всяко лице,
пострадало от домашно насилие, извършено от: 1. съпруг или бивш съпруг; 2. лице, с което се намира или е било във фактическо
съпружеско съжителство; 3. лице, от което има дете; 4. възходящ; 5. низходящ; 6.лице, с което се намира в родство по съребрена линия
до четвърта степен включително; 7. лице, с което се намира или е било в родство по
сватовство до трета степен включително; 8. настойник, попечител или приемен родител; 9. възходящ или
низходящ на лицето, с което се намира във фактическо съпружеско
съжителство;10.лице, с което родителят се намира или е бил във фактическо
съпружеско съжителство.
По допустимостта на молбата съдът приема следното:
В случая в молбата се твърди, че
домашното насилие е осъществено от лице, с което дъщерята на молителката е било
във фактическо съпружеско съжителство. Посочената хипотеза не е сред
изчерпателно изброените в закона. В т.9 се предвижда защита за лице, което е
възходящ или низходящ на лице, с което се намира във фактическо съпружеско
съжителство. При това положение съдът приема, че в ЗЗДН не е предвидена
възможност за защита от лице, с което дъщерята на молителката е била и към
настоящи момент не е във фактическо съпружеско съжителство. По изложените
съображения молбата е недопустима, а молителката при наличие на упражнено
насилие следва да търси правата си по друг ред.
Дължимата държавна такса е за сметка на ищеца - чл. 11, ал. 3 ЗЗДН, и
съдът я определя в размер от 25.00 лева.
Така
мотивиран и на осн. чл.130 ГПК, съдът
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ВРЪЩА
молбата на М.Г.Н. ***,
като ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМА и ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.дело № 3499/2020г.
по описа на Районен съд-Русе.
ОСЪЖДА М.Г.Н., ЕГН:********** *** да
заплати по сметка на Районен съд-Русе държавна такса в размер на 25.00
лева.
Определението
може да се обжалва с частна жалба в 1-седмичен срок от връчването му на молителката пред Русенски окръжен съд.
Районен съдия: