Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. В., 19.07.2023 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на тринадесети юни две хиляди двадесет и трета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното
от съдията
гр.д. № 18489 по описа на ВРС за 2017 год. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е за делба във втора фаза по
извършване на делбата на допуснатия до делба недвижим имот, представляващ жилище /обозначено с № 4 на скицата на в.л. на стр.212 от делото/, находящо
се в жилищна сграда с идентификатор ****** по КК и КР
на гр. В., с администртивен адрес: гр. В., ул. „л.к. № **, състоящо се от външно
стълбище, антре, стая, кухня, построена в поземлен имот с
идентификатор ******по КК и КР на гр. В., с номер по предходен план 1567, находящ се в гр. В., ул. „л.к. № **, целия с площ от 237 кв.м., а
по документ за собственост 220 кв.м., при граници на имота: имоти ******,
******, ******, ******, при квоти: 1/3
ид.ч. за Х.П.Т., ЕГН ********** и 2/3 ид.ч. за Д.П.Н., ЕГН **********, както и
на 1/3 ид. части от поземлен имот с
идентификатор ******по КК и КР на гр. В., с номер по предходен план 1567, находящ се в гр. В., ул. „л.к. № **, целия с площ от 237 кв.м., а
по документ за собственост 220 кв.м., при граници на имота: имоти ******,
******, ******, ******, при квоти:
1/3 ид.ч. за Х.П.Т., ЕГН ********** и 2/3 ид.ч. за Д.П.Н., ЕГН **********.
Приети за съвместно разглеждане са и претенции по
сметките на основание чл.346 от ГПК, както следва:
1) Претенция, заявена от Х.П.Т. срещу Д.П.Н. срещу по чл.31, ал.2 от ЗС за
заплащане на сумата от 3447 лева
/след допуснато изменение в размера/, представляваща обезщетение за лишаване от
ползването на нейната 1/3 ид.ч. от процесния имот за периода от 15.11.2017г. до
15.11.2022г.
В първото съдебно заседание във втората фаза на
делбата Д.П. е оспорила претенцията по сметки при твърдения, че Х.Н. има достъп
до имота, както и при притивопоставяне на конкретната покана и отправяне на
възражение за завишен размер на претенцията.
2) Претенция, заявена от Д.П.Н. срещу Х.П.Т. по чл.61, ал.2 във вр. с чл.60 от ЗЗД за заплащане на сумата от 3328,67
лева /след допуснато изменение в размера/, представляваща припадащата й се
1/3 ид.ч. от извършените от Д.П.Н. подобрения, подробно описани в исковата
молба, през м. май, юни и юли 2013г., ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на иска до окончателното плащане.
3) Претенция, заявена от Д.П.Н. срещу Х.П.Т. по чл.30, ал.3 от ЗС за заплащане
на сумата от 3175,33 лева /след
допуснато изменение в размера/, представляваща, припадащата й се 1/3 ид.ч. от
извършените от Д.П.Н. необходими разноски, подробно описани в исковата молба,
през 2014г. и през 2021г., ведно със законната лихви, считано от датата на
подаване на иска до окончателното плащане.
В първото съдебно заседание Х.Т. е оспорила
претенциите на Д.Н., като е направила възражение за погасяване по давност,
както и че такива подобрения не са извършени, а също така и за липса на
обедняване от страна на Д.Н..
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По настоящото дело е допусната делба на поземлен имот,
представляващ жилище /обозначено с № 4 на скицата на в.л. на стр.212 от делото/, находящо
се в жилищна сграда с идентификатор ****** по КК и КР
на гр. В., с администртивен адрес: гр. В., ул. „л.к. № **, състоящо се от външно
стълбище, антре, стая, кухня, построена в поземлен имот с
идентификатор ******по КК и КР на гр. В., с номер по предходен план 1567, находящ се в гр. В., ул. „л.к. № **, целия с площ от 237 кв.м., а
по документ за собственост 220 кв.м., при граници на имота: имоти ******,
******, ******, ******, при квоти:
1/3 ид.ч. за Х.П.Т., ЕГН ********** и 2/3 ид.ч. за Д.П.Н., ЕГН **********,
както и на 1/3 ид. части от поземлен
имот с идентификатор ******по КК и КР на гр. В., с номер по предходен
план 1567, находящ се в гр. В., ул. „л.к. № **, целия с площ от 237 кв.м., а
по документ за собственост 220 кв.м., при граници на имота: имоти ******,
******, ******, ******, при квоти:
1/3 ид.ч. за Х.П.Т., ЕГН ********** и 2/3 ид.ч. за Д.П.Н., ЕГН **********.
Представена от Х.Т. е покана за доброволно изпълнение
от 17.11.2009г. (л.357 от делото), изпратена от нея до Д.Н., в която се сочи,
че страните са съсобственици по силата на нот. акт № 152 по нот.д.
№ 4818/1984г. на Нотариус при ВРС на дворно място с площ 220 кв.м., находящо се в
гр. В., ул. „Лайош Кошут“ № 16,
ведно с построеното в дворното място жилище. В поканата се сочи още, че Д.Н. ползва еднолично и
живее в имота, като лишава Х.Т. от достъп по него и от ползване на нейната 1/3
ид.ч., без да й заплаща обезщетение за
ползването. Отправена е покана в седмодневен срок Д.Н. да осигури на Х.Т.
достъп до имота, както и да бъде рапределено правото на ползване съобразно
квотите, които страните притежават. Посочено е, че при неизпълнение Х.Т. ще
предяви претенции по съдебен ред. Към поканата е приложана обратна разписка,
разписана като получена на 18.11.2009г. от а. П..
Представени по делото от Д.Н. са писмени доказателства
/л.362-385 от делото/ във връзка със заявените от нея претенции по сметки, а
именно конструктивна експертиза с предписание за изпълнение на неотложен ремонт
от м. юни 2021 г. на покривната конструкция на процесната сграда и покритието й
с оглед спиране проникването на атмосферни води; договор за извършване на СМР
от 20.06.2013г., сключен между Д.Н. и Сотир Божидаров Радев за изграждане на
баня, цялостна смяна на ел. инсталация, ВиК, обръщане на прозорци, гипскартон,
шпакловка, боя, подова замаска, теракота, ламинат, всичко на стойност 6200
лева; фактура от 13.05.2013г., издадена от „Пеликан инвест“ ООД с получател Д.Н.
за 4 броя прозорци – стъкл. PVC и алуминиева врата на
стойност 2304 лева с ДДС, придружена с каов бон за плащане на сумата от 2304
лева; договор за извършване на СМР от 07.09.2014г., сключен между Д.Н. и Александър
И. Чолаков за изчистване на калта от дворчето и измиване на пътеките от плочки,
отремонтиране източния скат на покрива /подмяна на греди, пренареждане на
цигли/, подмяна на счупени цигли, подмазване на капаци, извършване на вътрешен
ремонт на къщата /къртене на подгизналата мазилка на външните стени, поставяне
фибран, шпакловка и боядисване на всички стаи на стойност 6550 лева; договор за
извършване на СМР от 20.10.2014г., сключен между Д.Н. и Сотир Божидаров Радев
за ремонт и препокриване на покрив , подмазвания, шпакловки, боя, улуци
изработка и монтаж, саниране, водопровод, чистене на мазата, замаска подова,
ламинат, всичко на стойност 6800 лева; договор за извършване на СМР от
03.11.2021г., сключен между Д.Н. и С. И. Илиев за извършване предписанията по
констативната експертиза за изпълнение на неотложен ремонт на старата къща,
направа на нова покривна конструкция – 60 кв.м. с битулин и керемиди при
стойност на труд и материали – 7500 лева; протокол за установяване завършването
и заплащане на изпълнени услуги към 04.11.2021г., съгласно който на посочената
дата след проверка на място е установено, че е изпълнена и подлежи на заплащане
услуга по превоз на строителни отпадъци с контейнер 7 куб.м. на стойност 170
лева.
Съгласно писмо от Дирекция „Управление на сигурността
и контрол на обществения ред“ при Община В. (л.492 от делото) в архива на
Община В. във връзка с наводнението в кв. А. от 19.06.2014г. не съществуват
данни за описани щети на имота с административен адрес: гр. В., ул. „л.к. № **и не са
подавани молби за помощ към общинската администрация от г-жа Х.Т. или от
упълномощено към тази дата лице – Васил Димитров Димов.
По делото са ангажирани гласни доказателствени
средства чрез разпит на двама свидетели на страната на ищеца – Д.П. и И. Х. и
двама свидетели на страната на ответника – З. В. и Н. Д..
Св. П. сочи, че откакто са започнали делата не е
виждал Х. в имота, но не знае дали тя има ключ, дали й е осигурен достъп и дали
е идвала на гости. Не бил чувал тя да иска да идва в къщата/ По отношение на
ремонтните дейности в старта и новата къща заявява, че през 2013г. след смъртта
на леля Г. (майката на страните) Д. и Н. са правили ремонт с техни средства,
както и след наводнението в кв. А. през 2014г., тъй като мазето било пълно с
вода. Викали майстори за ламинати, мазилки, шпакловки и в старта и в новата
част на сградата. Самият свидетел участвал в ремонта през 2013г., но в новата
пристройка. През 2021г. правили отново ремонт на покрива на старата къща поради
изгнила покривна конструкция, която трябвало да са подмени изцяло покривната
конструкция. След ремонта целият покрив на старата постройка бил покрит с
битумни керемиди, била подменена и дървената конструкция. Покривът на новата
пристройка, тъй като била строена по-късно, не бил компрометиран.
Св. Х., който е живял на семейни начала с дъщерята на Д.,
сочи, че от Х., с която поддържал връзка, знаел, че няма достъп до имота и няма
ключ, с който да влезе.Тя му била казала, че водят дела и не й дават ключ.
Според свидетеля по-рано я допускали в имота, но за сега – не знаел. Св. Х.
живеел в квартала и често минавал покрай процесния имот, но вътре бил влизал
последно около 2000-та година. Сочи, че не е забелязвал да са извършвани
ремонти, както и че нямал впечатления имотът да е бил засегнат от наводнението.
Съгласно показанията на св. В. преди да започнат
делата отношенията между двете сестри били добри, но Х. *** и нито идвала, нито
дори се обаждала на майка по телефона. Сочи, че Д. никога не е препятствала Х. да посещава имота. След
като започнало делото свидетелката сочи, че веднъж е виждала Х. и приятеля
веднъж на масата в двора на имота. Свидетелката обяснява, че в къщата са
правени много ремонти, за които помагала големият син на Д., а Х. н есе
интересувал, включително и при наводнението. Свидетелката дори дала на Д. 1000
лева на заем във връзка с ремонтите, като споделя и че е присъствала, когато Д.
е заплатила 7500 лева на майстори за покрива. Според св. В. ремонти са правени
и двете къщи, както преди наводнението, така и след това, тъй като къщата е
била много наводнена.
Св. Д. заявява, че ходи почти всеки ден в процесния
имот, като последно е виждала Х. един път и на смъртта на майката на страните.
Сочи, че след смъртта на леля Г. Х. и дъщеря й били идвали два пъти в къщата и
че я е виждала веднъж на гости с мъжа й веднъж навън на масата. По отношение на
ремонтите сочи, че са правени от Д. и мъжа й. След смъртта на леля Г. направили
основен ремонт – кухня, ламинати, гипс картон, стени, прозорци. Послед след
наводнението пак правили ремонт, а по-късно сменяли и покрива. Ремонти били
правени и в двете къщи, но по отделно.
Съгласно заключението на съдебно-техническата
експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно и
компетентно изготвено се установява, че процесният имот е реално неподеляем
съобразно броя на съделителите и котите им в съсобствеността, а пазарната му стойност
е в размер на 48300 лева, в т.ч. земя 18230 лева. Средният пазарен наем на
допуснатите до делба имоти за периода от 15.11.2017г. до 15.11.2022г. е в
размер на 10341 лева.
Съгласно заключението на допълнителната
съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните, твърдението от Д.Н.
подобрения в имота са извършени. Стойността на ремонтните СМР, изпълнени през
2013г. е 9986 лева, на аварийните СМР, изпълнение през 2014г. е 3250 лева и на
ремонтните СМР, извършени през 2021г. е 6276 лева. Увеличената стойност на
имота след извършените от 2013г. СМР е 6170 лева.
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
По извършването на делбата
Съсобствеността във втора фаза на делбеното
производство се прекратява по един от посочените способи: посредством теглене
на жребие – чл. 352 от ГПК, чрез разпределение на имотите по реда на чл.353 ГПК, чрез възлагане по реда на чл. 349 ГПК, или чрез изнасяне на имота на
публична продан – чл. 348 ГПК.
Основен критерий за избора на способ е дали броя на реалните дялове съответства на
броя на съделителите и
доколко стойността на
реалните дялове съответства на стойността на дяловете на съделителите.
За това съществено значение има обстоятелството
дали е налице възможност за
обособяване на реални
дялове за всички съделители
съобразно квотата им от допуснатите до
делба имоти, както и
становището на съделителите
досежно начина на
нейното извършване.
Предвид заключението на СТЕ
досежно поделяемостта на недвижимия имот, предмет на делбата, съдът приема, че
процесният недвижим имот е реално неподеляем, съобразно изискванията на
действащите нормативи. Основният
способ за ликвидиране на съсобствеността в делбеното производство, когато се
касае до неподеляем имот, който не може да бъде поставен в един от дяловете, е
изнасянето му на публична продан.
С оглед
на изложеното, съдът намира, че делбата на процесния имот следва да бъде реално
извършена чрез изнасянето му на публична продан.
Установи се от заключението на
съдебно-техническата експертза, че пазарната стойност на процесния имот е в
размер на 48300 лева, в т.ч. земя 18230 лева.
По претенцията по сметки, заявена от Х.Т. срещу Д.Н.
Претенцията е с правно основание
чл.31, ал.2 от ЗС.
Гореосочената разпоредба предвижда, че когато общата вещ се ползва лично
само от някой от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за
ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване. Предпоставка за
възникване на задължението за обезщетяване е съсобственото
имущество да се ползва лично от ответника и писмена покана за заплащане на
обезщетение за ползата, от която е лишен другия съсобственик. По своя характер
тази покана е едностранно волеизявление, отправено до съсобственика, което той
трябва да получи, и от което да се вижда, че за в бъдеще лишеният от ползване
желае да му се заплаща обезщетение. Доказателствената тежест за доказване на
посочените обстоятелства е върху ищеца по този иск.
Единствените доказателства, които ищцата е ангажирала
в подкрепа на твърденията си, че е лишена от ползване на нейните идеални части
от процесния имот са показанията на свидетелите П. и Х.. Първият сочи, че не е
виждал Х. в имота, но не знае дали същата има достъп до него, а вторият сочи,
че от Х. е чувал, че тя няма достъп до имота и ключ за него, а самият той не
знае дали е била допускана до имота. И двамата не дават показания за
обстоятелства, които са възприели лично, а св. Х. – само за косвени такива чрез
преразказ на нещо, което е чул, при това от ищцата. В този смисъл и при
съпоставка с показанията на св. В. и Д., които също не са конкретни, но сочат,
че са виждали Х. макар и веднъж в имота след смъртта на майка й, съдът намира
за недоказано обстоятелството, че Х.Т. е била лишена от ползване на нейната
идеална част от имота за процесния период. Безспорно е, че същата е посещавала
имота само инцидентно, но няма данни тя да е била целенасочено лишена от
ползването му, като й е бил ограничаван достъпа до имота. Следва да се отчетат
и показанията на св. Динкова и П., разпитани на страната на Х.Т. в първата фаза
на делбата, които сочат че Х.Т. след смъртта на майка си е посещавала имота.
През 2019г. св. Динкова сочи, че през последните няколко години, когато Х. ***
са се виждали и всеки път свидетелката я е вземала от процесния и имот. Св. П.
от своя страна сочи, че Х. често посещавала Д. и той включително ходел при тях,
когато имал командировка, като през 2017г. бил ходил най-малко 5-6 пъти.
Отделно от горното, съдът намира, че не е доказано Х.Т.
да е изпратила на Д.Н. преди процесния период покана за заплащане на обезщетение
за лишаване от ползването на нейната ид.ч. от имота, която да е достигнала до
адресата. Приетата по делото покана /л.357/ не съставлява такава за заплащане
на обезщетение, а за осигуряване на достъп и доброволно разпределение на
правото на ползване.
По гореизложените съображения съдът намира, че
претенцията на Х.Т. се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По претенцията по сметки,
заявени от Д.Н. срещу Х.Т.
Претенцията по чл.61, ал.2 във
вр. с чл.60 от ЗЗД
Квалификацията на иска
за заплащане на подобрения, изразяващи се в извършване на СМР през 2013г. е по чл.61,
ал.2 във вр. с чл.60 от ЗЗД с оглед наведените от ищеца по този иск твърдения
за извършени подобрения в съсобствения имот без съгласието на другия
съсобственик, но и при липса на изрично противопоставяне – в този смисъл
Решение № 339 от
10.10.2011г. по гр.д. № 1072/2010г. по описа на
ВКС, I г.о.
В тежест на ищеца по
тази претенция е да докаже, че е извършил въпросните подобрения в твърдения от
него период при липса на противопоставяне от страна на другия съсобственик,
размера на разходите, които е направил за извършване на подобренията и
увеличената стойност на имота вследствие на извършените подобрения.
В настоящия случай съдът
намира за установено от показанията на свидетелите, писмените доказателства,
както и от заключението на СТЕ, че твърдените от Д.Н. подобрения в имота
действително са извършени от нея през 2013г. Както двамата свидетели на
страната на Д.Н., така и св. П. разпитан на страната на Х.Т., сочат, че след
смъртта на майката на страните Д. и нейния съпруг Н. са направили основен
ремонт на старата къща, в включително подмяна на прозорци, врата, ламинати,
мазилка, шпакловка и боядисване на стени. Показанията са в съответствие и с
представения договор за извършване на СМР от 2013г. и представена фактура за
закупуване на 4 броя прозорци и алуминиева врата. Вещото лице е посочило в СТЕ,
че твърдените подобрения са извършени, като е остойностило същите.
Въпреки горното,
претенцията се явява неоснователна с оглед направеното от Х.Т. възражение за
изтекла погасителна давност. Съгласно константната практика на ВКС, когато
подобренията в чужд имот са извършени от държател на имота (а не владелец),
давността за вземането му тече от момента на извършването им – в този смисъл
Решение № 114 от 29.05.2019г. по гр.д. № 3715/2018г. на ВКС, IV г.о.,
Определение № 349 от 27.06.2018г. по гр.д. № 5093/2017г. по описа на ВКС, I г.о. и др. Доколкото
безспорно в настоящия случай ищцата по този иск е действала като държател за
идеалните части на ответницата, то петгодишната давност по чл.110 от ЗЗД е
изтекла по отношение на вземането за извършените през 2013г. подобрения, предвид
че искът е предявен на 15.11.2022г.
С оглед погасяване на
вземането по давност претенцията следва да бъде отхвърлена.
Претенцията по чл.30,
ал.3 от ЗС
Квалификацията на иска
за заплащане на подобрения, изразяващи се в извършване на СМР през 2014г. и 2021г.
по чл.30, ал.3 от ЗС е с оглед наведените от ищцата по този иск твърдения за
наличието на съсобственост между страните и извършен неотложен ремонт, поради наводнението
в кв. Аспархово през 2014г. и поради нарушения в покривната конструкция през
2021г. Извършеният неотложен ремонт представлява необходими разноски за
запазването на вещта, в които безспорно по силата на чл.30, ал.3 от ЗС всички
съсобственици на вещта следва да участват съобразно своята идеална част.
И по този иск се установи
от показанията на свидетелите, писмените доказателства и заключението на СТЕ,
че твърдените от Д.Н. ремонтни дейности са извършени от нея през 2014г. след
наводнението в кв. А. и през 2021г., когато е ремонтиран покрива на старата
къща. Както свидетелите на страната на ищцата по този иск, така и св. П.
категорично сочат, че старата къща е пострадала значително при наводнението от
2014г. /както и новата/, и това е наложило ремонт, който е предприет от Д.Н. и
нейния съпруг, без участието на Х.Т.. Свидетелите сочат още, че през 2021г. е
направен и ремонт на покрива поради изгнила покривна конструкция, като св. В.
лично е присъствала при предаване от страна на Д.Н. на майсторите, ангажирани с
ремонта на покрива, на сумата от 7500 лева /идентична с посочената в договора
за извършване на СМР от 2021г./. Показанията на св. Х. са напълно изолирани от
останалите, както и са неубедителни, тъй като същият сочи, че не е влизал в
къщата от 2000-та година, а само я е виждал отвън, когато минава по улицата,
поради което не следва да бъдат кредитирани. Изцяло в подкрепа на изложеното от
свидетелите са писмените доказателства, представляващи договори за извършване
на СМР от 2014г. и 2021г., както и конструктивната експертиза с предписание за
изпълнение на неотложен ремонт от м. юни 2021 г. на покривната конструкция на
процесната сграда. Вещото лице също е дало заключение, че твърдените от Д.Н.
СМР в имота от 2014г. и от 2021г. са извършени и е остойностило същите.
Съобразно заключението на СТЕ общата стойност на разходите за извършените СМР
за 2014г. е 3250 лева, а за 2021г. – 6276 лева.
И по този иск от
ответната страна е направено възражение за погасяване на вземането по давност,
което се явява основателно по отношение на претенцията за заплащане на
стойността на разходите за извършени СМР през 2014г., доколкото искът е
предявен през 2022г. и в тази част следва да бъде отхвърлен
По отношение на
разходите за извършени през 2021г. СМР искът се явява основателен за сумата от
2092 лева, която съставлява припадащата се 1/3 ид. на ответницата Х.Т. от
извършените необходими разноски в общ размер от 6276 лева.
С оглед горното
претенцията следва да бъде уважена за сумата от 2092 лева, представляваща
стойността на необходимите разноски, направени за процесния имот през 2021г., и
да бъде отхвърлена за разликата до предявения размер от 3175,33 лева и за
необходимите разноски, направени за процесния имот през 2014г.
По разноските
Съобразно квотите на
съсобствеността и стойността на допуснатия до делба недвижим имот, определена
по заключението на СТЕ, страните следва да заплатят държавна такса в размер по
4% върху стойността на притежавания от всяка от тях дял, на основание чл. 355
от ГПК, вр. с чл.8 от Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК,
а именно 644 лева за Х.Т. и 1288 лева Д.Н..
По претенциите по сметки и
съобразно правилото на чл.355 от ГПК вр. 78 от ГПК Х.Т. следва да заплати
държавна такса в размер на 137,88 лева по отхвърлената претенция по сметки,
заявена от нея, и 83,68 лева съобразно уважената част от исковете на Д.Т., или
общо 221,56 лева а Д.Т. следва да заплати 176,48 лева съобразно с отхвърлената
част от исковете й за подобрения.
Страните са претендирали
разноски, за които са представили списъци по чл.80 от ГПК. Следва да се има
предвид, че в производството във втора фаза на делбата страните взаимно не си
дължат разноски, освен по присъединените искове, които се определят по правилата
на чл.78 от ГПК.
Разноски на Х.Т.Х.Т. е представила
списък с разноски по чл.80 от ГПК, като претендира за осъждане на насрещната
страна за плащането им. Доколкото е заплатено едно общо възнаграждение за
делбата във втора фаза и претенциите по сметки в размер на 3600 лева, съдът
намира, че следва да приеме, че 1/3 е за защита във връзка с извършването на
делбата, 1/3 е за собствената й
претенция по сметки и 1/3 е за защита по претенциите по сметки на Д.Н., т.е. по
1200 лева. От ответника е направено възражение за прекомерност на заплатеното
от Х.Т. адвокатско възнаграждение. По отношение на иска за делба и иска по
сметки на Х.Т. възражението няма да се обсъжда, доколкото на същата не се
следват разноски. По отношение на защитата по претенциите по сметки на Д.Н.,
съдът намира възражението за прекомерност на платеното адвокатско
възнаграждение от 1200 лева за неоснователно с оглед размера на заявените
претенции, фактическата и правна сложност на разглеждането им и множеството
проведени открити съдебни заседания, част от които наложили се само във връзка
с посочените претенции. Съобразно с изхода на спора по претенциите по сметки на
Д.Н., същата дължи на Х.Т. част от адвокатското възнаграждение в размер на 814,02
лева. По останалите разноски, посочени в списъка, съдът намира следното:
депозитът за вещо лице в размер на 150 лева е направен по претенцията по сметки
на Х.Т., която е отхвърлена, депозитът за свидетел не следва да се разпределя
по реда на чл.78 от ГПК, а подлежи на връщане, тъй като свидетелят не е пожелал
изплащане на възнаграждение, а заплатената така от 10 лева за съдебни
удостоверения следва да бъде присъдена на Х.Т., тъй като удостоверенията са
издадени във връзка с отхвърлената претенция на Д.Н. за СМР, извършени през
2014г. Предвид всичко изложено се налага извода, че Д.Н. следва да бъде осъдена
да заплати на Х.Т. разноски в размер на 824,02 лева, на основание чл.78, ал.3
от ГПК.
Разноски на Д.Н.Д.Н. е представила
списък с разноски по чл.80 от ГПК, като претендира за осъждане на насрещната
страна за плащането им. Доколкото е заплатено едно общо възнаграждение за
делбата във втора фаза и претенциите по сметки в размер на 1800 лева, съдът
намира, че следва да приеме, че 1/3 е за защита във връзка с извършването на
делбата, 1/3 е за собствената й
претенция по сметки и 1/3 е за защита по претенциите по сметки на Д.Н., т.е. по
600 лева. От посоченото адвокатско възнаграждение Х.Т. следва да заплати пълния
размер от 600 лева по отхвърлената й претенция по сметки и 192,80 лева
съобразно с уважения размер на претенциите по сметки на Д.Н.. Останалите направени
от Д.Н. разноски не са конкретизирани в списъка по чл.80 от ГПК, а са поискани
общо всички направени по делото разноски. Д.Н. е направила разноски за СТЕ
относно поделяемост и пазарна цена на имота в размер на 200 лева, които не
следва да бъдат разпределяни между страните, с оглед обстоятелството, че са
направени във връзка с делбата на имота. Д.Н. е направила и разноски за депозит
за вщо лице по допълнителната СТЕ, допусната като доказателство по заведените
от нея претенции по сметки, в размер на 350 лева, от които съобразно с
уважената част от претенциите дължими в нейна полза са 112,47 лева. Предвид
всичко изложено се налага извода, че Х.Т. следва да бъде осъдена да заплати на Д.Н.
разноски в размер на 905,27 лева, на основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОСТАНОВЯВА ДА БЪДАТ ИЗНЕСЕНИ НА
ПУБЛИЧНА ПРОДАН следните недвижими имоти: жилище /обозначено с № 4 на скицата на в.л. на стр.212 от делото/, находящо се в жилищна сграда с идентификатор ******
по КК и КР на гр. В., с администртивен адрес: гр. В.,
ул. „л.к. № **, състоящо се от външно стълбище, антре, стая,
кухня, построена в поземлен имот с идентификатор ******по КК и КР на гр. В., с
номер по предходен план 1567, находящ се
в гр. В., ул. „л.к. № **, целия с площ
от 237 кв.м., а по документ за собственост 220 кв.м., при граници на
имота: имоти ******, ******, ******, ******, както и 1/3 ид. части от поземлен имот
с идентификатор ******по КК и КР
на гр. В., с номер по предходен план
1567, находящ се в гр. В., ул. „л.к.
№ **, целия с площ от 237 кв.м., а по документ за собственост 220 кв.м.,
при граници на имота: имоти ******, ******, ******, ******, при
начална цена, определена от съдебния изпълнител, но не по-малка от 48300 лева,
като получената при продажбата сума се разпредели между съделителите съобразно
техните квоти, а именно 1/3 ид.ч. за Х.П.Т., ЕГН ********** и 2/3 ид.ч.
за Д.П.Н., ЕГН **********, на основание чл.
348 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Х.П.Т., ЕГН **********, с
адрес: *** срещу Д.П.Н., ЕГН **********,
с адрес: *** иск по сметки за заплащане
на сумата от 3447 лева, представляваща обезщетение за лишаване от
ползването на нейната 1/3 ид.ч. от следните недвижими имоти: жилище
/обозначено с № 4 на скицата на в.л. на стр.212 от делото/, находящо се в
жилищна сграда с идентификатор ****** по КК и КР на
гр. В., с администртивен адрес: гр. В.,
ул. „л.к. № **, състоящо се от външно стълбище, антре, стая, кухня,
построена в поземлен имот с
идентификатор ******по КК и КР на гр. В., с номер по предходен план 1567, находящ се в гр. В., ул. „л.к. № **, целия с площ от 237 кв.м., а
по документ за собственост 220 кв.м., при граници на имота: имоти ******, ******,
******, ******, както и 1/3 ид. части от поземлен имот с идентификатор ******по КК и КР на гр. В., с
номер по предходен план 1567, находящ се
в гр. В., ул. „л.к. № **, целия с площ
от 237 кв.м., а по документ за собственост 220 кв.м., при граници на имота:
имоти ******, ******, ******, ******, за периода от 15.11.2017г. до
15.11.2022г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на иска
– 15.11.2022г., на основание чл.31, ал.2 от ЗС.
ОСЪЖДА Х.П.Т., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати
на Д.П.Н., ЕГН **********, с адрес: ***
сумата от 2090 лева, представляваща припадащата й се 1/3 ид.ч. от
извършените от Д.П.Н. през 2021г. необходими разноски в недвижим имот, представляващ
жилище /обозначено с № 4 на скицата
на в.л. на стр.212 от делото/,
находящо
се в жилищна сграда с идентификатор ****** по КК и КР
на гр. В., с администртивен адрес: гр. В.,
ул. „л.к. № **, състоящо се от външно стълбище, антре, стая, кухня,
построена в поземлен имот с
идентификатор ******по КК и КР на гр. В., с номер по предходен план 1567, находящ се в гр. В., ул. „л.к. № **, целия с площ от 237 кв.м., а
по документ за собственост 220 кв.м., при граници на имота: имоти ******, ******,
******, ******, а именно: демонтаж на стар покрив – керемиди и дървена
конструкция, включително доставяне на контейнер за строителни отпадъци и
изхвърляне на строителните отпадъци в контейнера, направа на нова дървена
конструкция, обшивка с OSB плоскости, полагане на мембрана, полагане
на битумни керемиди, поставяне на челна и монтаж на улуци от демонтирания
покрив, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на иска –
15.11.2022г. до окончателното плащане, на основание чл.30, ал.3 от ЗС, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 2090 лева до предявения размер от 3175,33
лева и за извършените през 2014г. необходими разноски в същия имот.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.П.Н., ЕГН **********, с адрес: *** срещу Х.П.Т., ЕГН **********, с
адрес: *** иск за заплащане на сумата
от 3328,67 лева, представляваща припадащата й се 1/3 ид.ч. от
извършените от Д.П.Н. подобрения през м. май, юни и юли 2013г. в недвижим имот,
представляващ жилище /обозначено с № 4 на скицата на в.л. на стр.212 от делото/, находящо се в жилищна сграда с идентификатор ******
по КК и КР на гр. В., с администртивен адрес: гр. В., ул. „л.к. № **, състоящо се от външно
стълбище, антре, стая, кухня, построена в поземлен имот с идентификатор ******по КК и КР на гр. В., с
номер по предходен план 1567, находящ се
в гр. В., ул. „л.к. № **, целия с площ
от 237 кв.м., а по документ за собственост 220 кв.м., при граници на имота:
имоти ******, ******, ******, ******, ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на иска – 15.11.2022г. до окончателното плащане до окончателното
плащане, на основание чл.61, ал.2
във вр. с чл.60 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Х.П.Т., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати
по сметка на ВРС държавна такса в размер на 644 лева върху стойността на
дела, както и държавна такса по исковете по сметки в размер на 221,56 лева.
ОСЪЖДА Д.П.Н., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати по сметка на ВРС
държавна такса в размер на 1288 лева върху стойността на дела, както и държавна такса
по исковете по сметки в размер на 176,48
лева.
ОСЪЖДА Д.П.Н., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Х.П.Т., ЕГН **********,
с адрес: *** сумата от 824,02 лева,
представляваща направени по делото разноски по претенциите по сметки.
ОСЪЖДА Х.П.Т., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати
на Д.П.Н., ЕГН **********, с адрес: ***
сумата от 905,27 лева, представляваща направени по делото разноски по
претенциите по сметки.
Решението подлежи на обжалване пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: