О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№. . . ../ .05.2015г.
Съдията
– докладчик Е.Янакиева по адм. дело № 3348/2012г.на
Административен съд – Варна, ХXХІV състав, в закрито заседание на 15.05.2015г.,
като разгледа докладваното дело, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.168
вр.чл.75 от ГПК, вр.чл.144 от АПК.
Отправено е искане от свидетеля В.Т.И., за изплащане на сторените от него
разноски в размер от 172.75лв., представляващи заплатени пътни разходи по предвижването
му от гр.София до гр.Варна.Към искането са представени фискални бонове за
сумите от 49.99лв. и 76.62лв. На осн. чл.168 вр.чл.75 от ГПК, моли за
присъждане на сторените от него разноски. Съдът, като съобрази въведеното
искане, в контекста на приложимите
разпоредби, приема следното: Съобразно
чл.168 от ГПК, приложим субсидиално по реда на чл.144 от АПК, свидетелят има
право на възнаграждение и разноски за явяването в съда, ако бъдат поискани от
него до края на съдебното заседание. Възнаграждението и разноските се изплащат
от внесения депозит. Процесуалните механизми да бъдат събрани
обясненията от свидетел са регламентирани в разпоредбата на чл.169 от ГПК,
съобразно която свидетелят може да бъде както призован от съда на адрес, така и
страната да го доведе без призоваване /чл.169 ал.3 от ГПК/. В конкретния
случай, свидетелят Иванов е изслушан при режим на водене от жалбоподателя. При
това положение, предварителен депозит не е събиран, тъй като свидетелят не е
призован на адрес, посочен от страната.Така разходите по явяването му в открито
съдебно заседание, се поемат съобразно взаимоотношенията му с жалбоподателя. До
колкото разпоредбата на чл.168 от ГПК предполага възнаграждението и разноските
на свидетелите да се изплащат от внесения депозит,след като такъв не е събиран,
тъй като по искане на жалбоподателя, свидетеля е изслушан при режим на водене,
а не призоваване, то не се констатира предпоставката, визирана в този текст, а
именно наличието на предварително събран депозит, от който да се изплатят
разноските. Следва да се отбележи,че съгласно чл.76 от ГПК, всяка страна
предварително внася в съда разноските по действията, които е поискала. Тоест,
дори и свидетелят да беше изслушан при режим на призоваване, то след като е
отправено искане да му бъдат заплатени разноските, същите следва да бъдат
изплатени от предварително внесения от жалбоподателя депозит. Законът не
регламентира възможност, изплащането да се извърши от бюджета на съда, напротив
еднозначно е регламентирал произхода на средствата. Съобразно
чл.172а ал.1 т.7 от АПК, вр.чл.78 от ГПК, заплатените от страните разноски, се
присъждат на страната, чиято претенция е неоснователна, съобразно постановеният
правен резултат. Тоест, в крайният съдебен акт, съдът ще се произнесе по
исканията на всички страни за разноски, съответно тежестта за изплащането им,
ще е върху жалбоподателя, ако жалбата бъде отхвърлена или върху ответника, ако
оспореният административен акт бъде отменен. Ако жалбоподателят докаже, че е
изплатил на свидетеля сумата, равнозначна на сторените от последния разноски,
то тази сума ще е приравнена на сторени от жалбоподателя разноски. В този
смисъл, ако жалбата е основателна, изплащането на разноските, извършени от
жалбоподателя ще е присъдено на ответника и обратно.
Гореизложените
доводи мотивират извод за неоснователност на искането на свидетеля В.Т.И. за
заплащане на сторените от него пътни разходи. Като непреграждащо производството
по делото, определението не подлежи на обжалване. Мотивиран
от горното,съдът: О П Р Е Д Е Л И:
Отхвърля искането на В.Т.И., за изплащане на сторените от него
разноски в размер от 172.75лв., представляващи заплатени пътни разходи. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
Препис
от определението да се изпрати на страните.
Административен съдия: