Р Е Ш Е Н И Е

№

 

18.02.2020г., град ***

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

***ски районен съд, дванадесети наказателен състав, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         АСЕН ДАСКАЛОВ

 

Секретар: ИГЛИКА ВАСИЛЕВА

като разгледа докладваното от съдия ДАСКАЛОВ АНД № 2334 по описа за 2019 - та година и на основание доказателствата по делото и Закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН

 

С Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К ***, издаден от ***- ***, на основание чл. 189 ал. 4 вр. с чл. 182 ал. 4 от Закона за движението по пътищата, на А.Н.В.  ЕГН: ********** е наложено административно наказание – глоба в размер на 100 /сто/ лева, за извършено нарушение по смисъла на чл.21 ал.1 ЗДвП.

Срещу издадения Електронен фиш (ЕФ), А.В. е подала жалба до РАЙОНЕН СЪД  - ***. Оспорва авторството на нарушението, като наред с това изтъква, че тъй като не й е предоставена снимка, направена с процесното техническо средство, не е в състояние да посочи кой от членовете на *** й е управлявал лекия автомобил. В тази връзка счита, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – не й е връчен снимковия материал, който приема, че е неразделна част от ЕФ; неясно е дали нарушението е установено и заснето посредством мобилна или стационарна камера; не са представени доказателства за изправност на автоматизираното техническо средство или система; не е посочено пред кого и по какъв начин е възможно обжалването на ЕФ. Наред с това изтъква, че е възможно скоростта, отразена в ЕФ, да е била на друго ППС, участник в движението и че в този смисъл – авторството на нарушението се явява недоказано. На тази основа, моли за отм*** на ЕФ като незаконосъобразен.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява и не се представлява.

За ответната страна – ОДМВР – *** -  представител не се явява. С жалбата е депозирано принципно становище по нейната неоснователност.

Съдът счита, че жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.189 ал.8 ЗДвП. По нейната основателност, след щателно обсъждане на събраните по делото доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът намира следното:

Издаден е Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство - за това, че на 08.08.2019 г. в 10:58 в гр. ***, УЛ. „***“ срещу фирма „***“, с посока на движение към кръгова връзка, бензиностанция „***“, с МПС „***“ с рег. № ***е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство ***, ***, при отчетен толеранс от минус 3 км/ч.: при разрешена скорост - 50 км/ч, установена е скорост - 61 км/ч, като е налице превишение на разрешената скорост с 11 км/ч. Отбелязано е, че е налице нарушение на чл. 21 ал. 1 ЗДвП, поради което и на основание чл. 189 ал. 4 вр. с чл. 182 ал.4 от Закона за движението по пътищата, на собственика на посоченото МПС - А.Н.В.  ЕГН: ********** - е наложено административно наказание – глоба в размер на 100 /сто/ лева, като е указан срока и начина на заплащане на глобата. Посоченото лице не се е ползвало от възможностите за оспорване на авторството или обстоятелствата на нарушението, съобразно чл.189 ал.5 или ал.6 ЗДвП.

Съдът счита, че обжалваният ЕФ съдържа реквизитите, изискуеми съобразно чл.189 ал.4 ЗДвП. Административното наказване по особения ред, регламентиран в чл.189 ал.4 – 11 включително и ал.15 ЗДвП съдържа особени правила, които са специални по отношение на общите такива, регламентирани в ЗАНН. Съобразно §6 т.63 от ДР на ЗДвП, електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. Изхождайки от тази легална дефиниция на ЕФ и правната уредба, съдържаща се в чл.189 ЗДвП, следва извода, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. От гледна точка на правното му действие, уредено в чл. 189, ал. 11 ЗДвП, ЕФ притежава специфики, характерни както за АУАН, така и за НП. Изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. В този смисъл са Мотивите към ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 1 ОТ 26.02.2014 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 1/2013 Г., ОСК НА ВАС.

При отчитане на спецификите на ЕФ като своеобразен властнически акт, Съдът намира, че възраженията на жалбоподателката във връзка с процесуалната изрядност на административнонаказателното производство, няма как да бъдат споделени.

На първо място, разпоредбите на чл.189 ал.4 – 11 ЗДвП не предвиждат задължение наред с електронния фиш, на нарушителя да бъдат връчвани и други материали, в т.ч. – снимков материал, изготвен със съответното техническо средство, доказателства за изправност на автоматизираното техническо средство или система и др.подобни. Също така, неправилно В. счита, че снимковият материал представлява неразделна част от издадения Електронен фиш – правни разпоредби в подкрепа на подобен извод, не съществуват. Следователно, това оплакване на жалбоподателя, не може да бъде разглеждано на плоскостта на процесуалните нарушения въобще. При положение обаче, че лице, на което е издаден ЕФ има желание да оспори авторството на нарушението – което, от своя страна е възможно единствено по реда на чл.189 ал.5 ЗДвП – няма пречка да отправи искане за достъп до послужилите за издаване на ЕФ материали, за да може да реализира правото си по чл.189 ал.5 ЗДвП. Видно е обаче, че в случая, жалбоподателката не е проявила подобна активност – което, на свой ред, е нейно право, но същевременно, в никакъв случай липсата на активност в очертаната насока, не може да се разглежда като ограничаване правото й на защита или като друго съществено нарушение на процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство.

На второ място, съдържанието на ЕФ изчерпателно е уредено в чл.189 ал.4 ЗДвП, от която правна разпоредба е видно, че не е предвидено реда и срока за обжалване на ЕФ, да бъдат изрично отбелязани в същия. Следователно, оплакването на жалбоподателката в тази насока, също се явява неоснователно.

На трето място, към посочения момент на извършване на административното нарушение – 08.08.2019г., въпросът дали нарушението е установено и заснето посредством стационарна или мобилна система или средство – е напълно ирелевантен. С изменението на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП (ДВ бр. 54 от 2017 г.) е предвидено, че при констатиране на нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. С посоченото законодателно изменение, наред с другото, е извършена граматическа пром***, тъй като условието „в отсъствието на контролен орган и на нарушител“ е отнесено към процедурата по издаване на ЕФ, а не по установяване и заснемане на нарушението, в какъвто смисъл бяха предходните редакции на обсъжданата правна разпоредба. Поради това, задължителното указание, дадено с ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 1 ОТ 26.02.2014 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 1/2013 Г., ОСК НА ВАС, че нарушенията следва да бъдат установявани и заснемани само посредством стационарни технически средства или системи, не може да бъде прилагано понастоящем. От друга страна, съобразно § 1, т. 65 от ДР на ЗДвП „"Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.“. По-нататък, част от действащата правна уредба, относима към института на ЕФ е НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, която съдържа разпоредби, регламентиращи условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата, като изрично е предвидена възможността за използване както на стационарни, така и на мобилни АТСС /чл.2, чл.3, чл.9 ал.2 и др./. В действителност, съобразно посочената НАРЕДБА, основните изисквания към АТСС, са същите да бъдат „…пуснати на пазара и/или в действие по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип и вписани в регистъра на ***.“ /чл.4 ал.1/, т.е. дали са стационарни или мобилни, не е поставено като условие или критерий, включително – от гледна точка на достоверността на резултатите от тяхната работа.

В съответствие с горните доводи е и по-новата трайна практика на касационната инстанция, обективирана например в Решение № 636 от 12.11.2019 г. на АдмС - *** по к. а. н. д. № 871/2019 г., Решение № 666 от 19.11.2019 г. на АдмС - *** по к. а. н. д. № 921/2019 г., Решение № 646 от 14.11.2019 г. на АдмС - *** по к. а. н. д. № 802/2019 г., Решение № 598 от 30.10.2019 г. на АдмС - *** по к. а. н. д. № 1020/2019 г., Решение № 589 от 30.10.2019 г. на АдмС - *** по к. а. н. д. № 963/2019 г. и други.

Служебната проверка за законосъобразност, осъществявана от въззивната инстанция не разкрива и други нарушения на процесуалните правила при издаването на Електронния фиш, поради което Съдът приема, че от формална страна, същият се явява законосъобразен. По правилността на ЕФ бяха събрани веществени доказателствени средства – снимка и разпечатка, изготвени с техническо средство /л.9, л.14 – 15 от делото/, както и писмени доказателства във връзка с техническата одобреност на средството за измерване, преминат съответен технически преглед на същото средство, времето и мястото на използване на АТСС, собствеността и регистрацията върху процесното превозно средство /л.11 – 12, л.19 – 21, л.23, л.31, л.32, л.36 – 39 от делото/. От съвкупния анализ на тези доказателствени материали е видно, че отразените в ЕФ /и посочени по-горе/ време и място на извършване на нарушението, МПС, с което е извършено и обективните признаци на нарушението (изразило се в управление на МПС от категория “В”, в населено място, при превишение с 11 км/ч над разрешената скорост от 50 км/ч, а именно – със 61 км/ч, при отчитане на толеранс от минус 3 км/ч, съобразно чл.16 ал.5 от НАРЕДБАТА), са правилно установени.

В съответствие с изложеното дотук Съдът приема, че нарушението по смисъла на чл.21 ал.1 ЗДвП, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на А.Н.В., се явява доказано по несъмнен начин. Следва да изрично подчертано, че за административнонаказателната отговорност по чл.189 ал.4 и сл. от ЗДвП е ирелевантно авторството на деянието, освен в хипотезата на чл.189 ал.5 ЗДвП, която очевидно не е налице в процесния случай; ирелевантно е и кое лице е обичаен фактически ползвател на превозното средство, а виждането, че е възможно скоростта, отразена в ЕФ, да е била на друго ППС, участник в движението – е напълно произволно и няма как да бъде възприето, без напълно да бъде обезсмислен целия институт на Електронния фиш, уреден в ЗДвП.

Съобразно чл.182 ал.4 ЗДвП, „Когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а за повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 - предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца.“. При съобразяване на установеното по-горе превишение на разрешената скорост в настоящия случай, а именно – 11 км/ч, е видно, че принципно приложима е административнонаказателната разпоредба на чл.182 ал.1 т.2 ЗДвП, а именно „Водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва, както следва: за превишаване от 11 до 20 km/h - с глоба 50 лв….“. Доколкото обаче по делото са представени доказателства за това, че жалбоподателката А.В. е била административно наказана на основание чл.182 ал.1 т.2 ЗДвП, с ЕФ серия К №2719785, за нарушение по чл.21 ал.1 ЗДвП, който ЕФ е влязъл в сила на 20.07.2019г. /л.54 – 56, л.59 - 62 от делото/, следователно правилно, съобразно §1 т.33 от ДР на ЗДвП /“ "Повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач.“/, процесното нарушение е преценено като извършено „повторно“ и вместо глоба в размер на 50 лева – наложена е глоба в размер на 100 /сто/ лева. Последният размер не следва да бъде обсъждан, предвид абсолютно определения размер на санкцията, която, както беше изтъкнато, е коректно преценен, при издаването на ЕФ.

По така изложените мотиви Съдът намира, че издаденият електронен фиш е законосъобразен и правилен и като такъв - следва да бъде потвърден.

Водим от горното и на основание чл.63  ал.1 ЗАНН, Съдът

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К ***, издаден от ***- ***, с който на основание чл. 189 ал. 4 вр. с чл. 182 ал. 4 от Закона за движението по пътищата, на А.Н.В.  ЕГН: ********** е наложено административно наказание – глоба в размер на 100 /сто/ лева, за извършено нарушение по смисъла на чл.21 ал.1 ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – ***, в 14 - дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: