Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260113
гр.Пловдив, 20.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Гражданско
отделение, ІІІ - ти състав, в открито заседание на…двадесет и четвърти март…през…две
хиляди двадесет и първа година,………………….в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Вера Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Катя Пенчева
Величка Белева
при участието на секретаря……Стефка
Тошева………….…..разгледа докладваното от съдията……...Пенчева….В.търговско дело №56 по описа за 2021 година,…за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение №260037/25.11.2020г.,
постановено по търг.д. №197/2019г. по описа на окръжен съд П., ответникът - о.С. е осъден да заплати на „Е.“ ООД, гр. П. сумата от 258 981,23лв.
- възнаграждение за извършена работа по договор за обществена поръчка, сключен
на 19.01.2015г., с предмет: „Ремонт на улици и пътища на територията на О.-С.“,
законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска – 10.09.2019г.
до окончателното плащане, като и разноски – 10 643,77 лв., съразмерно на
уважената част от иска, което плащане да се извърши по банков път, по
посочената от ищеца сметка: IBAN: ***,
BIC: ***, „О.б.“ АД - ФЦ П..
Отхвърлен е искът
за разликата от 258 981,23лв. до 436 904,92лв. /или за сумата от
150 923,69лв./, като ищецът е осъден да заплати на ответника съразмерно на
отхвърлената част разноски в размер на 259,08лв.
С решение
№260000/04.01.2021г., постановено по реда на чл.247 от ГПК, е допусната
поправка на очевидна фактическа грешка, както следва: На ред 3-ти и на ред
12-ти от диспозитива на решението, както и на ред 3-ти от последната страница
на мотивите, вместо погрешно посочената сума „258 981,23лв.“, да се чете „285 981,23лв.“,
която е сумата, за която искът се уважава като основателен и която ответникът
се осъжда да заплати на ищеца.
Против така постановеното решение, в частта, с която е
отхвърлен искът до пълния предявен размер – от 436 904,92лв., е подадена
въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство – „Е.“ ООД.
Първоначално се сочи, че това е разликата от 258 981,23лв. до
436 904,92лв., като са изложени оплаквания за допусната очевидна
фактическа грешка, изразяваща се в цифровото обозначение на размера на
претенцията, до който искът е уважен. /Като се сочи, че сборът от претенциите,
за които искът е уважен, е сумата от 285 981,23лв. и разликата между тази
сума и сумата от 436 904,92лв. е именно сумата от 150 923,69лв.,
посочена като отхвърлена част от иска в диспозитива на решението./ С оглед
допусната поправка на очевидна фактическа грешка, се поддържа жалба срещу
отхвърлителна част от решението за размера над 285 981,23лв. до 436 904,92лв.Твърди
се, че в обжалваната част решението е неправилно, като са изложени подробни
съображения, свеждащи се до несъгласие с изводите на съда за недължимост на
възнаграждението по договора за изработка по отделните констативни протоколи –
Обр.19. Иска се отмяна на решението в обжалваната част, като се постанови
друго, с което исковата претенция да бъде уважена изцяло. С въззивната жалба са
заявени доказателствени искания по чл.195 от ГПК, непопадащи в приложното поле
на чл.266 от ГПК и оставени без уважение от въззивната инстанция. Като „нови
доказателства“ по смисъла на чл.266 ал.2, т.2 от ГПК са приети две съдебни
решения, постановени в административно производство.
Ответник – жалбата о.С. в представения
отговор по чл.263 ал.1 от ГПК, оспорва изцяло предявената жалба.
В срок е постъпила въззивна жалба и от ответника в
първоинстанционното производство – о.С. Въззивната
жалба е срещу тази част от решението, с която исковата претенция е уважена до
размера на сумата от 132 670,61лв., а именно по
фактура №****/15.10.2018г. – за разликата над 26 293,34лв. /съгласно
уточнение в ОСЗ/ до 41 230,73лв. – т.е. за 14 937,39лв.; по фактура №****/15.10.2018г.
за разликата на 42 941,06лв. до 131 697,12лв. – т.е. за
88 756,06лв. и уважената сума по фактура №****/15.10.2018г. – за целия
размер от 28 977,16лв. Твърди се, че решението в обжалваната част е
неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати
нарушения на процесуалните правила и е необосновано. Изложени са конкретни
съображения за недължимост на вземането по всеки от констативните протоколи –
обр.19, за които са издадени трите горепосочени фактури. Иска се отмяна на
решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което да се отхвърли
исковата претенция и за сумата от 132 670,61лв. или за разликата над
126 310,62лв. до уважения размер. Жалбоподателят – ответник не предявява
доказателствени искания.
В постъпилия в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор от
насрещната страна – „Е.“ ООД, се оспорва изцяло подадената от о.С. въззивна
жалба.
Страните претендират сторените по делото разноски. Всяка
от страните се позовава на прекомерност на адвокатското/юрисконсултското
възнаграждение на насрещната страна.
Въззивните жалби са допустими, като депозирани в
законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона
съдържание.
Апелативният съд, след като съобрази оплакванията,
изложени в жалбата и доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл.271 от ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, на основание чл.235 от ГПК прие за установено следното:
Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и
допустимо решение, постановено от надлежен съдебен състав в предвидената от
закона форма и в рамките на правораздавателната му компетентност.
Производството пред Окръжен съд – П. е образувано по предявена
искова молба от „Е.“ ООД срещу о.С. с която е предявен осъдителен иск на
договорно основание – чл.287 във вр. с чл.288 от ТЗ във вр. с чл.79 ал.1 от ЗЗД
и чл.258 от ЗЗД и акцесорна претенция за законната лихва от датата на
предявяване на исковата молба.
Ищецът в първоинстанционното производство основава
претенцията си на наличието на договорни отношения между страните, произтичащи
от договор №25/19.01.2015г. за възлагане на обществена поръчка с предмет
„Ремонт на улици и пътища на територията на о.С.“, по който договор ответната О.
е възложител, а ищцовото дружество - изпълнител. Позовава се на клаузата чл.2.1
от договора, регламентираща срока на договора и на клаузата на чл.4 от
договора, регламентираща реда и сроковете за плащане на извършената работа,
както и на раздел III-ти от договора, съгласно който
стойността на необходимите за изпълнение СМР е до 600 000лв., без ДДС, 720 000лв.
– с включен ДДС. Позовава се на пълно и точно изпълнение на задълженията си
като изпълнител на възложената работа и неизпълнение на задължението на
ответника, като възложител, да заплати дължимото възнаграждение за изработеното
- в размер на 436 904,92лв. Изпълнената, но незаплатена работа, е отразена
в:
1.Констативен протокол обр.19
за отчет на изпълнените видове работи, и е издадена фактура № ****/04.10.2017г.
на стойност 1 909.54лв. с включен ДДС;
2.Констативен протокол обр.19
за отчет на изпълнените видове работи и е издадена фактура №****/03.01.2018г.
на стойност 7605.98лв. с включен ДДС;
3.Констативен протокол обр.19
за отчет на изпълнените видове работи и е издадена фактура №****/15.10.2018г.
на стойност 41 230.73лв. с включен ДДС;
4.Констативен протокол обр.19
за отчет на изпълнените видове работи и е издадена фактура №****/15.10.2018г.
на стойност 28 977.16лв. с включен ДДС;
5.Констативен протокол обр.19
за отчет на изпълнените видове работи и е издадена фактура №****/15.10.2018г.
на стойност 14 625.16лв. с включен ДДС;
6.Констативен протокол обр.19
за отчет на изпълнените видове работи и е издадена фактура №****/15.10.2018г.
на стойност 59 493.55лв. с включен ДДС;
7.Констативен протокол обр.19
за отчет на изпълнените видове работи и е издадена фактура №****/15.10.2018г.
на стойност 72 393.04лв. с включен ДДС;
8.Констативен протокол обр.19
за отчет на изпълнените видове работи и е издадена фактура №****/15.10.2018г.
на стойност 131 697.12лв. с включен ДДС;
9.Констативен протокол обр.19
за отчет на изпълнените видове работи и е издадена фактура №****/15.10.2018г.
на стойност 59 315.52лв. с включен ДДС;
10.Констативен протокол обр.19
за отчет на изпълнените видове работи и е издадена фактура №****/15.10.2018г.
на стойност 19 657.12лв. с включен ДДС. Искането, с което е сезиран съдът, е да
се постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата
от 436 904,92лв., с ДДС, по
изброените фактури - възнаграждение за извършена работа по договор за
обществена поръчка, сключен на 19.01.2015г., с предмет: „Ремонт на улици и
пътища на територията на О.-С.“, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното плащане.
С отговора на исковата молба ответникът - о.С. е
оспорил предявената искова претенция. Възражение по основателността на иска,
поддържано пред въззивната инстанция, се извежда от общо въведеното в
първоинстанционното производство възражение за недължимост на претендираното
възнаграждение, поради несъответствие на фактически извършената и актувана
работа и изпълнение на актуваната работа не в рамките на предмета на процесния
договор. Поддържаните във въззивното производство възражения по основателността
на иска /съобразно подадената от о.С. въззивна жалба/ се свеждат до доводи за
недължимост на претендираното възнаграждение по фактури №****/15.10.2018г. – за
разликата над 26 293,34лв. до 41 230,73лв. – т.е. за
14 937,39лв.; по фактура №****/15.10.2018г. за разликата над
42 941,06лв. до 131 697,12лв. – т.е. за 88 756,06лв. и уважената
сума по фактура №****/15.10.2018г. – за целия размер от 28 977,16лв. Възраженията по основателността на исковите
претенции по посочените фактури, се свеждат
до: Възнаграждение, представляващо разликата над 26 293,34лв. до
41 230,73лв. – т.е. за 14 937,39лв. по фактури №****/15.10.2018г.,
както и възнаграждението, представляващо разликата над 42 941,06лв. до
131 697,12лв. – т.е. за 88 756,06лв. по фактура №****/15.10.2018г.,
не се дължи, тъй като се касае за изпълнена работа по т.нар. „продължение“ на
определени улици, които излизат от чертите на съответното населено място и не
попадат в обхвата на договора; Възнаграждение по фактура №****/15.10.2018г. за
целия размер от 28 977,16лв. не се дължи, тъй като в съответния
Констативен протокол – обр.19 е описана за извършена и приета работа на ул. „**-та“,
с.С., каквато работа – полагане на асфалтова настилка не е констатирана от вещото
лице на ул. „**-та“, а такава работа е изпълнена на ул. **-та“.
След преценка на събраните доказателства, касаещи
предмета на спора, поотделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани с двете въззивни жалби,
настоящата инстанция намира следното:
Безспорно установено в
първоинстанционното производство и в настоящето е наличието на валидно
възникнало договорно правоотношение между страните, обективирано в договор №25/19.01.2015г., притежаващ правните характеристики
на договор за изработка, сключен при специалните условия на ЗОП. Съгласно
раздел първи „Предмет на договора“, чл.1.1, ответникът, в качеството на
възложител е възложил на ищеца, в качеството на изпълнител, да изпълни
обществена поръчка с предмет „Ремонт на улиците и пътищата на територията на о.С.“.
Съгласно чл.1.2 от договора, обектите, предмет на пътно-ремонтни строителни
работи и общите необходими за изпълнение видове ремонтни работи за всеки обект
ще бъдат възлагани от изпълнителя с възлагателни писма. Съгласно чл.1.3,
количеството на извършените работи ще се констатира с протокол за действително
извършени работи /обр. 19/, подписани на представители от възложителя и
изпълнителя. Уговореният в раздел II-ри,
чл.2.1 срок на договора е 30 месеца. Съгласно чл.4, плащането на действително
извършените работи ще се извършва след приключване на строителните дейности по
съответно възлагателно писмо, в срока, определен от изпълнителя за отсрочено
плащане, но не по-рано от 30 дни след приемането на приключилите строителни
дейности, удостоверено с Протокол за действително извършени работи и
представяне на оригинална фактура от страна на изпълнителя.
Ищецът основава нарушеното си материално право на десет
броя Констативни протоколи обр.19 за отчет на изпълнените видове работи,
двустранно подписани, съгласно изискването на чл.1.3 от договора, но без
конкретно посочена дата, за които са издадени съответните фактури, на обща
стойност 436 904,92лв.
При правилно разпределение на доказателствената тежест
и пълен анализ на относимите доказателства, с оглед поддържаните пред първата
инстанция от ответника възражения, окръжният съд е извел обоснован извод
досежно доказателствената стойност на въпросните констативни протоколи, като частни
свидетелстващи документи, а именно, че непосочването на дата на двустранните
протоколи за приемане на работата, не е пречка те да бъдат ценени като
доказателства, че са подписани от надлежно упълномощено длъжностно лице на О.та.
Пренесен пред въззивната инстанция, с оглед
предметните предели на двете въззивни жалби, е спорният въпрос относно
фактическото извършване на работата, извършена ли е в изпълнение на процесния
договор и в рамките на предмета на договора.
Според въззивната жалба на жалбоподателя - ищец
спорният въпрос касае работата, отразена в Констативен
протокол обр.19 за отчет на изпълнените видове работи, за който е издадена
фактура №****/04.10.2017г. на стойност 1 909.54лв. с включен ДДС; Констативен
протокол обр.19 за отчет на изпълнените видове работи, за който е издадена
фактура №****/03.01.2018г. на стойност 7605.98лв. с включен ДДС; Констативен
протокол обр.19 за отчет на изпълнените видове работи, за който е издадена
фактура №****/15.10.2018г. на стойност 59 493.55лв. с включен ДДС; Констативен
протокол обр.19 за отчет на изпълнените видове работи, за който е издадена
фактура №****/15.10.2018г. на стойност 72 393.04лв. с включен ДДС; Констативен
протокол обр.19 за отчет на изпълнените видове работи, за който е издадена
фактура №****/15.10.2018г. на стойност 19 657.12лв. с включен ДДС – за разликата над присъдените
10 135,54лв. или за неуважената сума от 9 521,58лв.
Според въззивната жалба на жалбоподателя - ответник
спорният въпрос касае работата, отразена в Констативен
протокол обр.19 за отчет на изпълнените видове работи, за който е издадена фактура
№****/15.10.2018г. – за разликата над 26 293,34лв. до 41 230,73лв. –
т.е. за 14 937,39лв.; Констативен протокол обр.19 за отчет на
изпълнените видове работи, за който е издадена фактура №****/15.10.2018г.
за разликата над 42 941,06лв. до 131 697,12лв. – т.е. за
88 756,06лв.; Констативен протокол обр.19 за отчет на изпълнените
видове работи, за който е издадена фактура №****/15.10.2018г. –
за целия размер от 28 977,16лв.
/По отношение на дейностите, за които са съставени Констативни протокол обр.19 за отчет на изпълнените видове работи,
съответно – с издадени фактури: фактура №****/15.10.2018г. на стойност 14
625.16лв. с включен ДДС; фактура №****/15.10.2018г. на стойност 59 315.52лв. с
включен ДДС; фактура №****/15.10.2018г. на стойност 19 657.12лв. с включен ДДС
– до размера от 10 135,54лв.; фактура №****/15.10.2018г. – до
размера от 26 293,34лв.; фактура №****/15.10.2018г. до размера от
42 941,06лв. – общо за сумата от 153 310,62лв. с ДДС, за които искът
е уважен, решението не е обжалвано и е влязло в сила./
ПО въззивната жалба на жалбоподателя – ищец:
За да отхвърли иска за заплащане на дейностите,
отразени в Констативен протокол обр.19 за отчет на изпълнените
видове работи, за който е издадена фактура №****/04.10.2017г. на стойност 1
909.54лв. с включен ДДС; Констативен протокол обр.19 за отчет на изпълнените
видове работи, за който е издадена фактура №****/03.01.2018г. на стойност
7605.98лв. с включен ДДС, първоинстанционният съд се е позовал на липса на възлагане,
по-скоро – ненадлежно възлагане на работата, според предписанията на договора.
Посочено е, че възлагателното писмо, по повод на което се твърди да е изпълнена
работата, отразена в цитираните констативни протоколи, съответно – фактури, /л.80
от делото/, съдържащо израза „текущ ремонт“, не носи дата на изготвяне, нито
изходящ номер от страна на възложителя, нито поставен печат на О.та, а пред
подписа, положен от името на кмета, е поставена запетая, без посочване имената
на лицето, което е изпълнило функциите на законния представител на О.та. С
оглед на така описаното оформяне на документа /за разлика от останалите
възлагателни писма, с които е конкретизиран обхватът и мястото на изпълнение на
възложената работа/, първоинстанционният съд е направил извод, че не може да
бъде проверено валидно ли е волеизявлението, направено от друг, вместо от кмета
Е., която проверка е невъзможна и поради липсата на дата на документа който
иначе по съдържанието си би могъл да определи като „възлагателно писмо“. Датата
на получаване „на ръка“, от управителя на ответника е 21.01.2015г., но тя не
давала информация за това кога е изготвен документът. По тези причини, предвид
външните белези и недостатъците в съдържанието на документа /непосочване на
дата и автор/, окръжният съд е приел, че този документ не може да бъде ценен
като доказателство за възлагане ремонта на посочените в него улици по начина,
предвиден в чл.1.2 от договора.
Както се посочи, съгласно цитираната клауза от
договора, обектите, предмет на пътно-ремонтни строителни работи и общите
необходими за изпълнение видове ремонтни работи за всеки обект, ще бъдат
възлагани от изпълнителя с възлагателни писма.
С въпросното възлагателно писмо е възложено „в кратки
срокове да се извърши текущ ремонт на следните улици“, като с ръкописен текст
са посочени наименованията на 13 улици.
В Констативен протокол обр.19 за отчет на
изпълнените видове работи, за който е издадена фактура №****/04.10.2017г. на
стойност 1 909.54лв. с включен ДДС /л.18/, както и в Констативен протокол
обр.19 за отчет на изпълнените видове работи, за който е издадена фактура №****/03.01.2018г.
на стойност 7605.98лв. с включен ДДС /л.20/, са констатирани като завършени
възложените работи и подлежащи на заплащане на Подобект /по процесния договор/
„Ремонт на улица „Г. Н.“, гр. С. за
участъка от ул. „Т.К.“ до бул. „Б.“, включително полагане на бордюри и
повдигане канализационна ревизионна шахта“. Във въпросното възлагателно писмо
/л.80/, улица „Г. Н.“ фигурира под №*.
Вярно е, посоченото от окръжния съд, че възлагателното
писмо не носи дата на изготвяне, както и изходящ номер от страна на
възложителя, но не съответства на съдържанието на документа, констатацията, че
в същия липсва поставен печат на О.. След подписа, положен от името на кмета, е
поставен печат на о.С. който е идентичен с положените такива в останалите
възлагателни писма /напр. тези на л.81, л.82, л.83/. Според гласните
доказателства – показанията на св. Б., изпълнявал към процесния момент
длъжността „Главен инженер и инвеститорски контрол“ и подписал процесните
протоколи от името на възложителя – О., като осъществяващ техническия надзор, следва
да се направи извод, че приетите за извършени видове работа, които той – в
изпълнение на възложените му функции, е приел и от одобрил от името на
възложителя, са извършени по време на действие на договора. По - съществено в
случая обаче е тълкуването на волята на страните, обективирана в клаузата на
чл.1.2 от договора. Страните не са изразили воля за формални изисквания към
възлагателните писма. Доколкото е употребена съществителната форма „писма“,
следва да се приеме, че единственото изискване е възлагането да е осъществено в
писмена форма. Няма изискване за
начин на връчване /доколкото в писмото е отразена „получих на ръка“. Логично е
писмото да има изх.№ на О.та, но липсата на такъв, дори и да представлява
външен – формален недостатък, което е последица от административната дейност на
О.та, не води до извода, че работата не е възложена. Невъзможността да се
установи личното качество на автора на волеизявлението, също не е предпоставка
да се приеме, че липсва възлагане на работата. Факт е, че това волеизявление е
достигнало до изпълнителя и за него работата е възложена по смисъла на чл.1.2
от договора: Съдържанието на възлагателното писмо включва и ръкописно
отразяване – „получих на ръка“, дата - 21.01.2015г. и подпис на управителя,
автентичността и датата на което отразяване не е оспорена и не е оборена.
Допълнително – по отношение на фактура №****/04.10.2017г. на стойност 1
909.54лв. с включен ДДС следва да се съобрази и заключението от
съдебноикономическата експертиза, съгласно което посочената фактура е
осчетоводена в счетоводството на ответната О. през 2017г. /Това е единствената
от 10-те фактури, описани в исковата молба, която е осчетоводена от ответника/.
Изводът на първоинстанционния съд за неоснователност
на претенцията, произтичаща от Констативен протокол обр.19 за отчет на
изпълнените видове работи, за който е издадена фактура №****/15.10.2018г. на
стойност 59 493.55лв. с включен ДДС; Констативен протокол обр.19 за отчет на
изпълнените видове работи, за който е издадена фактура №****/15.10.2018г. на
стойност 72 393.04лв. с включен ДДС, се основават на констатация, че дейностите
по посочените констативни протоколи /л.49 и л.53/ напълно
съвпадат по отношение наименованията на видовете работи, количествата, единична
цена и стойност с представени в съдебно заседание на 09.06.2020г. новооткрити
от ответника писмени доказателства - Констативен
протокол обр.19 за отчет на изпълнените видове работи от 16.08.2013г. /л.231/ и
Констативен протокол обр.19 за отчет на изпълнените видове работи от
16.08.2013г. /л.229/, съпоставимо и със заключението от
съдебнотехническата експертиза. Съдът е приел, че ремонтът на участъци от
улиците, описани в съответните дублиращи се протоколи, не е правен след
сключване на процесния договор, а по-рано, като работата е приета още през
2013г.
Този извод също не се споделя от въззивната инстанция.
Заключението от съдебнотехническата експертиза съдържа
следните констатации: „Фактура №****/15.10.2018г. е за ремонт на
бул. „Р.“. Има възлагателно писмо С-1817/28.04.2017г. Количествата СМР са
потвърдени от контролното замерване /извършено от вещото лице/ и са на стойност
59 493.55лв. с ДДС.“; „Фактура №****/15.10.2018г. е за ремонт на ул. „В.И.“.
Същата е изцяло асфалтирана и няма никакви кръпки по нея. Същата е ремонтирана
и разплатена /Приложение 7/.“ Като Приложение №7 към заключението вещото лице е
приложило Договор от 12.08.2013г., сключен между същите страни като възложител
и изпълнител, с предмет „Ремонт пътна основа на ул. „В.И.“ гр. С.“.
По повод констатациите от съдебнотехническата
експертиза, указанията на съда относно разпределението на доказателствената
тежест и депозираните в първото съдебно заседание гласни доказателства и
обяснения, дадени по реда на чл.176 от ГПК от управителя на ищцовото дружество,
ищецът е представил горецитираните Констативни
протокол обр.19 за отчет на изпълнените видове работи от 16.08.2013г. в
подкрепа на възражението си, че претендираните за заплащане с исковата молба
работи не са извършени в изпълнение на процесния договор от 2015г. и са
разплатени.
Констативен протокол обр.19 за
отчет на изпълнените видове работи, за който е издадена фактура №****/15.10.2018г.
на стойност 59 493.55лв. с включен ДДС; Констативен протокол обр.19 за отчет на
изпълнените видове работи, за който е издадена фактура №****/15.10.2018г. на
стойност 72 393.04лв. с включен ДДС, са съответно за извършване на възложените
работи и подлежащи на заплащане за изпълнение на подобект „Ремонт на бул. „Р.,
гр. С. – машинно изкърпване на участъци от долно и горно улично платно“ и на
подобект „Ремонт на ул. „В.И.“, гр. С. в участъка от ул. „В.Л.“ до ул. „Ч.“. С
идентично описание са и обектите, посочени в констативните протоколи обр.19 от
16.08.2013г.
Вярно е констатираното от
окръжния съд, че дейностите по процесните констативни протоколи обр.19 и тези,
представени от ответника с дата 16.08.2013г. съвпадат по отношение наименованията на видовете
работи, количествата, единична цена и стойност. Вярно е, че приложеният към
заключението на вещото лице като „Приложение 7“ договор от
12.08.2013г. не е приобщен по надлежния ред като доказателство /представено от
страните/ и не може да бъде ценен. С оглед процесуалното поведение на страните
– липсата на възражения и от двете страни за съществуването на такъв договор,
следва да се приеме, че облигационна връзка със същия или сходен предмет между
страните е съществувала и преди датата на сключване на договора от 19.01.2015г.
Т.е. – изпълнението на идентични по видове работи, още повече – с идентични
единични цени, съответно – и обща стойност в предходен период, не изключва
извършването на такъв вид работа и в изпълнение на договора от 2015г. Следва да
се посочи, че неправилно са интерпретирани от страна първоинстанционния съд
показанията на свидетеля Б., който свидетелства за поетапно
ремонтиране на отделни участъци от улиците. Конкретно за бул. „Р.“, който „е
една от входните артерии на гр. С., постоянно се амортизира“ свидетелят е
установил, че същият се е ремонтирал почти през година, като свидетелят е
категоричен, че работите по предявения му в съдебно заседание протокол – л.53
/т.е. – този, за който е издадена фактура №****/15.10.2018г.
на стойност 59 493.55лв. с включен ДДС/, касаят участъка, който е правен 2015г.,
в изпълнение на договора от 2015г., които работи са приети за изпълнени от него,
в качеството му на оправомощено лице от възложителя. Освен това в процесните
констативни протоколи, макар и без дата, изрично е посочено, че същите са
съставени именно по договор №25/19.01.2015г., обект „Ремонт на улици и пътища
на територията на о.С.“, докато в констативните протоколи обр.19 от 16.08.2013г.
е посочен само обект съответно: „Текущ ремонт
на бул. „Р., гр. С. – машинно изкърпване части от долен и горен участък“ /а
в процесния протокол описанието е „на участъци от долно и горно улично платно“/;
„Текущ ремонт на ул. „В.И.“, гр. С. в
участъка от ул. „В.Л.“ до ул. „Ч.“.
Неправилно от първоинстанционния съд е възпроизведена
констатацията на място от вещото лице, че въпросните улици /както „В.И.“ така и
„Р.“/ имат ненарушена цялостна асфалтова настилка и никакви следи от частичен
ремонт, който да е правен скоро. По отношение на ул. „В.И.“ констатацията на
вещото лице е, че същата е изцяло асфалтирана и няма никакви
кръпки по нея. Пълното асфалтово покритие е вид ремонтна дейност, като приетата
за изпълнена работа с процесния констативен протокол без дата /л.53/ е именно
„ремонт на ул. „В.И.“….“, като описанието/наименованието на различните видове
дейности са именно „Доставка и полагане на асфалтова смес за долен пласт на
покритието“, „Доставка и полагане на плътен асфалтобетон тип А“. /Докато в
констативния протокол с дата 16.08.2013г. е отразена за приета работа по „текущ
ремонт“, което по-скоро предполага частично „изкърпване“ на уличното платно./ В
съдебно заседание вещото лице е обяснило, че се касае за „плътен асфалт,
неразрушен асфалт“ и разяснявайки механизма на извършване на ремонт, е обяснило,
че е възможно да е извършено изкърпване и след това да е положен цялостен
асфалт и затова да не се вижда изкърпването. По отношение на дейностите, приети
като изпълнени с Констативен протокол обр.19 за отчет на изпълнените видове
работи „Ремонт на бул. „Р., гр. С. – машинно изкърпване на участъци от долно и
горно улично платно“, за който е издадена фактура №****/15.10.2018г. на
стойност 59 493.55лв. – първоинстанционният съд не е съобразил заключението на
вещото лице, което в тази си част не е оспорено от страните, а именно, че Количествата
СМР са потвърдени от контролното замерване, извършено от вещото лице и са
именно на стойност 59 493.55лв. с ДДС. Освен това за тези дейности е налице и
възлагателно писмо - С-1817, с дата
28.04.2017г. – в рамките на срока на договора от 2015г. /л.82/., като ремонтна дейност
на бул. „Р.“ е възложена и с възлагателно писмо изх.№С-5128/01.10.2015г.
/л.83/, и с възлагателно писмо изх.№С-1845/02.05.2017г. /л.81/, и с
възлагателно писмо изх.№С-1845/16.05.2017г. /л.78/, и с възлагателно писмо изх.
№С-2426/17.05.2016г. /л.77/ - което пък е в потвърждение на показанията на
свидетеля Б., че ремонтни дейности на бул. „Р.“ са извършвани почти ежегодишно.
На следващо място –
съответните дублиращи извършените СМР протоколи се различават по отразените в
графа първа „Позиции ПСД“. Позициите, посочени в процесните констативни
протоколи обр.19, без дата, съвпадат с тези, обозначени в чл.3.1 от договор
№25/19.01.2015г., в която клауза е определена стойността на договорените видове
работа, без ДДС, с посочване на позиция, наименование, мярка и ед. цена /напр.:
в Констативен протокол обр.19 за отчет на изпълнените видове работи, за който е
издадена фактура №****/15.10.2018г. на стойност 59 493.55лв., с ДДС – л.49, ред
първи, е описана дейност „рязане на асфалтова настилка“, с посочена позиция по
стойност на договора – „4“, която дейност съответства на позиция 4 от чл.3.1 от
договора; ред втори е описана дейност „технологично фрезоване на уличен участък
с дебелина до 4.0см., с посочена позиция по стойност на договора – „8“, която
дейност съответства на позиция 8 от чл.3.1 от договора и т.н./.
Всичко казано не може да
доведе до извод, че работата, приета с процесните констативни протоколи, е
извършена преди сключване на договора – през 2013г., както е приел
първоинстанционният съд. Не на последно място и преди всичко, дори и да се
касае за повторно/двукратно извършвани дейности – преди 2015г. и в изпълнение
на договора от 2015г. или дори еднократно извършени такива, то от страна на
ответника – носещ доказателствената тежест за установяване на положителния факт
на извършено плащане на тези дейности, не са представени доказателства за
установяване на този факт, като не са наведени и доводи в тази насока.
Следва да се отбележи, че
конкретни възражения за липсата на възлагателно писмо/липса на възлагане на
приетата работа по отношение на първите два констативни протокола – обр.19 /за
които са издадени фактури №****/04.10.2017г. на стойност 1 909.54лв. с включен
ДДС и фактура №****/03.01.2018г. на стойност 7605.98лв. с включен ДДС/, както и
конкретни възражения по отношение на втория и четвъртия, коментирани по-горе /с
издадени фактура №****/15.10.2018г. на стойност 59 493.55лв. с включен ДДС и
фактура №****/15.10.2018г. на стойност 72 393.04лв. с включен ДДС/ - че
работата е извършена, приета и разплатена към предхождащ договора период /през
2013г., както е приел първоинстанционния съд/ - от страна на ответника не са
заявени. При положение че такива възражения произтичат от общото възражение на
пасивно легитимираната страна – че претендираната
за заплащане работа не следва да се приема за извършена по процесния договор,
то тези възражения са неоснователни. В този смисъл не се споделят изводите на
първоинстанционния съд за недължимост на сумите по посочените четири фактури.
Изцяло обаче се споделят изводите на първостепенния
съд за недължимост на част от сумата по Констативен
протокол обр.19 за отчет на изпълнените видове работи /л.66/ - за
подобект „Ремонт на улици в с. С.на територията на о.С.“, за който е издадена фактура №****/15.10.2018г. на стойност 19
657.12лв. с включен ДДС, а именно за разликата над присъдените
10 135,54лв. Съгласно заключението от съдебнотехническата експертиза, касае
е се за изкърпвания на отклонения от главните клонове на водопровода към
жилищните сгради. При контролното замерване е установено, че не са изкърпени
всички отклонения. Изкърпени са отклонения по вход на изходните улици от
селото, а останалите не са изкърпени, при което стойността на извършените СМР е
8 446,28лв., без ДДС и 10 135,54лв., с ДДС. Заключението от
съдебнотехническата експертиза в тази част, макар лаконично, е конкретно,
категорично, изготвено в рамките на компетентността на вещото лице и не е
оспорено в същата част от страните, при което се кредитира и от настоящата
инстанция. Възраженията на ищеца по отношение на съдебнотехническата експертиза
касаят тези части от нея, съдържащи дадени от вещото лице правни изводи,
каквито характеристики горепосочената констатация не съдържа. По отношение на
оспорените части от заключението на вещото лице и развитите в тази насока
оплаквания във въззивната жалба на жалбоподателя – ищеца, първоинстанционният
съд правилно е подходил, позовавайки се на разпоредбата на чл.202 от ГПК/.
Що се отнася до представените
и приети от въззивната инстанциа като нови доказателства – решение от
24.03.2020г. по АНД №310/2019г. по описа на районен съд П.и потвърждаващото го
решение №675/14.09.2020г. по КНАХД №661/2020г. по описа на административен съд
– П. – то същите касаят заявеното от ответника в първоинстанционното
производство възражение по основателността на иска, основано на твърдения за
неосчетоводяване на процесните фактури. В тази насока е заключението от
съдебноикономическата експертиза, съгласно което, всички фактури, описани в
исковата молба, с изключение на фактура №****/04.10.2017г. на стойност 1
909.54лв. с включен ДДС, не са осчетоводени в счетоводството на ответната О..
Съгласно цитираните съдебни решения, постановени в административно производство,
по административен ред е наложена санкция на о.С. именно поради неосчетоводени
фактури по договор №25//19.01.2015г. Независимо че решаващите изводи на
първоинстанционния съд, както по отношение на уважената, така и по отношение на
неуважената част от иска, не се основават на неосчетоводяване на процесните
фактури, а и този въпрос не е пренесен пред въззивната инстанция, следва да се
посочи, че неосчетоводяването на първични счетоводни документи – фактури, не е
основание да се приеме, че сделката, обективирана в тях, не е осъществена.
По изложените съображения
въззивната жалба на жалбоподателя – ищец се явява основателна по отношение на
отхвърлените от първоинстанционния съд претенции, произтичащи от: Констативен
протокол обр.19 за отчет на изпълнените видове работи, за който е издадена
фактура №****/04.10.2017г. на стойност 1 909.54лв. с включен ДДС; Констативен
протокол обр.19 за отчет на изпълнените видове работи, за който е издадена
фактура №****/03.01.2018г. на стойност 7605.98лв. с включен ДДС; Констативен
протокол обр.19 за отчет на изпълнените видове работи, за който е издадена
фактура №****/15.10.2018г. на стойност 59 493.55лв. с включен ДДС; Констативен
протокол обр.19 за отчет на изпълнените видове работи, за който е издадена
фактура №****/15.10.2018г. на стойност 72 393.04лв. с включен ДДС – на обща
стойност 141 402,11лв., с ДДС и
за тази сума следва да бъде уважена.
Въззивната жалба по отношение
на Констативен протокол обр.19 за отчет на изпълнените видове работи, за който
е издадена фактура №****/15.10.2018г. на стойност 19 657.12лв. с включен ДДС – за
разликата над уважената сума
10 135,54лв. или за неуважената сума от 9 521,58лв. до пълния размер
по фактурата – се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.
ПО въззивната жалба на
жалбоподателя – ответник:
Възражението по основателността на иска - недължимост
на претендираното възнаграждение по фактури №****/15.10.2018г. – за разликата
над 26 293,34лв. до 41 230,73лв. – т.е. за 14 937,39лв.; по
фактура №****/15.10.2018г. за разликата над 42 941,06лв. до 131 697,12лв.
– т.е. за 88 756,06лв., съответно – неправилност на първоинстанционното
решение в частта, с която посочените претенции са уважени, се свеждат до
доводи, че се касае за изпълнена работа по т.нар. „продължение“ на определени
улици, които излизат от чертите на съответното населено място и не попадат в
обхвата на договора. Тези доводи се извеждат от заключението от приетата при
първоинстанционното разглеждане на делото съдебнотехническа експертиза.
Констативен протокол обр.19 за
отчет на изпълнените видове работи /л.22/, за който е издадена фактура №****/15.10.2018г., на стойност
41 230,73лв. е за приемане на възложени и подлежащи на заплащане работи за
подобект „ремонт на улици…“, като са изброени 15 улици на гр. С., между които и
ул. „Е.“. Тези дейности са изпълнени по възлагателно писмо С-5128/01.10.2015г. Вещото
лице е дало заключение, че при направеното контролно замерване на място е
установено, че на ул. „Е.“ има надвишение на количеството СМР, като е направен
ремонт на продължението на улицата, което е извън регулационния план на гр. С..
По тази причина вещото лице „не признава“ извършените СМР извън регулацията и е
дало заключение, че подлежи на заплащане стойността на извършените СМР, без
тези – по продължението на улицата, която стойност е 26 293,34лв., с ДДС
/а не стойността по фактурата и констативния протокол 41 230,73лв./.
Констативен протокол обр.19 за
отчет на изпълнените видове работи /л.56/, за който е издадена фактура №****/15.10.2018г. на стойност
131 697,12лв., е за приемане на възложени и подлежащи на заплащане работи
за подобект „Ремонт на улици на територията на гр. С. – подготовка и машинно
изкърпване на улични участъци“. По този начин е описана и като вид услугата във
фактура №****/15.10.2018г. Според заключението, се касае за ремонт на осем
улици, между които и бул. „Р.“, за което има възлагателно писмо. Вещото лице е
дало заключение, че ремонтът на бул. „Р.“ е извън регулация и следва да се
разплати по друг бюджет. По тази причина вещото лице дава констатация, че подлежащи
на заплащане са извършените СМР, без тези – по продължението на улицата, които
са на стойност 42 941,06лв., с ДДС /а не стойността по фактурата и
констативния протокол 131 697,12лв./.
При така дадените констатации от вещото лице, съдържащи
и правни изводи, първоинстанционният съд правилно е приложил разпоредбата на
чл.202 от ГПК. Заключението на вещото лице в тази му част е извън предмета на
поставената му задача, като не става ясно какво има предвид вещото лице под
„продължение“ на улица, на каква база е извършена констатацията, че ремонт на
улица от градската пътна мрежа е извън регулация, доколкото улиците и
булевардите са част от градската пътна мрежа. Освен това, както правилно е
приел и първоинстанционният съд, дори и да се касае за територия, която да е
извън регулационните черти на гр. С., то с оглед предметния обхват на договора
- ремонт на улици и пътища на
територията на о.С. извършените и приети с двата констативни протокола дейности са в изпълнение на договора и
доколкото е констатирано изпълнение
на възложената работа, то същата е подлежаща на заплащане.
Частично основателно е оплакването на жалбоподателя –
ответник за недължимост на претендираното възнаграждение, произтичащо от Констативен протокол обр.19 за отчет на изпълнените видове работи
/л.32/, за който е издадена фактура №****/15.10.2018г. на
стойност 28 977,16лв. с ДДС. Съгласно заключението от съдебнотехническата
експертиза цитираната фактура е за изпълнени работи в с. С. и с. Б.. Изпълнението
на СМР е по възлагателно писмо №С-5042/29.09.2015г., което е за възлагане на
работа на ул. „**-та“ – с. С.. При направено на място контролно замерване
обаче, вещото лице е установило, че на ул. „**-та“ няма положена асфалтова
настилка. По обяснения на ищеца е допусната техническа грешка при записване
наименованието/номерацията на улицата, като вместо ул. „**-та“ е записано ул. „**-та“
и се касаело за изпълнена работа на ул. „**-та“. Констатираната от вещото лице
изпълнена работа на ул. „**-та“ е изкърпване на асфалтова настилка на стойност
5 008,78лв. без ДДС и 6 010,54лв. с ДДС. При тези констатации на вещото
лице, в рамките на възложената му задача, в рамките на притежаваната от него
компетентност и които констатации не са оспорени от страните, не може да се
приеме, че действително е изпълнена работата, отразена в Констативен протокол обр.19 за отчет на изпълнените видове работи
/л.32/, за който е издадена фактура №****/15.10.2018г. – за целия
размер от 28 977,16лв. с ДДС и доказателствената стойност на този частен
свидетелстващ документ се явява частично оборена /доколкото в
първоинстанционното производство ответникът своевременно е оспорил съдържанието
на всички представени протоколи, включително и на този/. Не може да се приеме,
че съдържанието на този протокол отразява действително извършена работа, тъй
като тезата на ищеца, че се касае за техническа грешка при изписване
наименованието на улицата, не съответства на очертаните с договора отношения
между страните. Възложена е работа на ул. „**-та“, този е и обектът, посочен в
Количествената сметка /л.34/, а е констатирано, че на посочения обект липсва
каквото и да е изпълнение. Във второто /с корекции/ заключение вещото лице е
изключил при остойностяването на СМР количествата, залегнали в количествената
сметка видове СМР за ул. „**-та“, при което извършените СМР /на ул. „*-ва“ – с.
С. и в с.Б., съгл. КС/ са на стойност 20 397,42лв. без ДДС и 24 476,90лв. с ДДС. Т.е. описаните
като приети СМР в процесния протокол за ул. „**-та“ са на стойност 4500,26лв. с
ДДС, а констатираните за изпълнени дейности на ул. „**-та“ са на стойност
6010,54лв. с ДДС, което е допълнителен аргумент, че не може да се касае за
техническа грешка.
Ето защо исковата претенция, произтичаща от Констативен протокол обр.19 за отчет на изпълнените видове работи
/л.32/, за който е издадена фактура №****/15.10.2018г. на
стойност 28 977,16лв. с ДДС е основателна до размера на сумата от 24 476,90лв. с ДДС, при което
въззивната жалба се явява основателна досежно тази част от решението, с която
претенцията е уважена за сумата над 24 476,90лв.
с ДДС до 28 977,16лв. с ДДС.
В този смисъл въззивната жалба на жалбоподателя –
ответник се явява неоснователна касателно Констативен
протокол обр.19 за отчет на изпълнените видове работи, за който е издадена фактура
№****/15.10.2018г. – за разликата над 26 293,34лв. до 41 230,73лв. –
т.е. за 14 937,39лв.; Констативен протокол обр.19 за отчет на
изпълнените видове работи, за който е издадена фактура №****/15.10.2018г.
за разликата над 42 941,06лв. до 131 697,12лв. – т.е. за
88 756,06лв.; Констативен протокол обр.19 за отчет на изпълнените
видове работи, за който е издадена фактура №****/15.10.2018г. –
за разликата над 24 476,90лв. до 28 977,16лв. – всички стойности - с
ДДС. Досежно последната фактура въззивната жалба се явява основателна до
размера на сумата от 4500,26лв.
Като краен резултат претенцията на ищеца, произтичаща
от договор №25/19.01.2015г., се явява основателна и доказана по размер общо за
сумата от 422 883.08лв. с ДДС. /сбор
от сумите 153 310,62лв., за която решението не е обжалвано и е влязло в
сила; 141 402,11лв. – уважената част от въззивната жалба на жалбоподателя
– ищец; 128 170,35лв. –
неуважената част от въззивната жалба на жалбоподателя – ответник/.
По изложените съображения обжалваното решение, ведно с
постановеното по реда на чл.247 от ГПК решение, следва да бъде отменено в
частта, с която е отхвърлен искът за разликата над 285 981,23лв. до 422 883.08лв. Вместо това следва
да се постанови друго, с което да се присъдят допълнително 136 901,85лв.,
с ДДС, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата
молба – 10.09.2019г., до окончателното изплащане.
В останалата обжалвана част, с която исковата
претенция, произтичаща от Констативен протокол обр.19 за отчет на
изпълнените видове работи, за който е издадена фактура №****/15.10.2018г. /на
стойност 19 657.12лв. с включен ДДС/, е отхвърлена за разликата над присъдените 10 135,54лв. или
за 9 521,58лв. /по въззивната жалба на жалбоподателя – ищец/ и с която е
уважена исковата претенция, произтичаща от Констативен протокол обр.19 за отчет
на изпълнените видове работи, за който е издадена фактура №****/15.10.2018г.
– за разликата над 26 293,34лв. до 41 230,73лв. – т.е. за
14 937,39лв.; Констативен протокол обр.19 за отчет на изпълнените
видове работи, за който е издадена фактура №****/15.10.2018г. за
разликата над 42 941,06лв. до 131 697,12лв. – т.е. за
88 756,06лв.; Констативен протокол обр.19 за отчет на изпълнените
видове работи, за който е издадена фактура №****/15.10.2018г. –
за разликата над 24 476,90лв. до 28 977,16лв. /по въззивната жалба на
жалбоподателя – ответник/, обжалваното решение, като правилно, следва да бъде
потвърдено.
По разноските, сторени в първоинстанционното
производство:
Съгласно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК ищецът е сторил разноски в размер на 18 309,59лв. Съразмерно с
уважената част от иска му се дължат разноски в размер на 17 721,97лв. Или,
освен присъдените с първоинстанционното решение, следва да се присъдят
допълнително разноски за първоинстанционното производство в размер на 7 078,20лв.
Съгласно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК ответникът е сторил разноски в размер на 1 103,40лв. Съразмерно с
отхвърлената част от иска /14 021,84лв./ му се дължат разноски в размер на
35,41лв. Следователно решението следва да бъде отменено и в частта, с която
ищецът е осъден да заплати разноски на ответника за сумата над 35,41лв. до 259,08лв.
По разноските за въззивното производство:
Съгласно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК, жалбоподателят – ищец е сторил разноски в размер на 4 158,47лв., от
които 3 558,47лв. – държавна такса и 600лв. – юрисконсултско
възнаграждение. Неоснователно е възражението по чл.78 ал.5 от ГПК на насрещната
страна за прекомерност на посоченото юрисконсултско възнаграждение. Доколкото
не е упоменато друго, следва да се приеме, че същото е за осъщественото
процесуално представителство по двете въззивни жалби – т.е. – по равно – по
300лв. С оглед обжалваемия материален интерес по двете въззивни жалби, който по
всяка жалба е над 10 000лв., юрисконсултското възнаграждение е съобразено
с разпоредбата на чл.25 ал.2 от Наредбата за заплащането на правната помощ и не
е прекомерно.
С оглед изхода от спора пред въззивната инстанция
/уважената част от въззивната жалба на жалбоподателя – ищец /141 402,11лв./ и
неуважената част от въззивната жалба на жалбоподателя – ответник /128
170,35лв./, при общ обжалваем материален интерес – 283 594,30лв./, на
жалбоподателя – ищец се дължат разноски по съразмерност в размер на 3 952,86лв.
Съгласно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК, жалбоподателят – ответник е сторил разноски, както следва:
2 653,41лв. – заплатена държавна такса за въззивно обжалване и
4 560лв. – адвокатско хонорар – или общо 7 213,41лв. Пред въззивната
инстанция страната е представлявана от двама процесуални представители – адв. К.Д.
и адв. Ив.Б.. Посоченото в списъка по чл.80 от ГПК адвокатско възнаграждение
съвпада по размер с уговореното такова в договора за правна защита и
съдействие, сключен с адв. К.Д. /л.28/. /Адвокатско възнаграждение в
представеното пълномощно в полза на адв. Б. – л.58, не е уговорено./ В договора
за правна защита и съдействие, сключен с адв. К.Д., е уговорено адвокатско
възнаграждение в размер на 4 560лв. Като начин и срок на плащане е
посочена банкова сметка ***не – на 4 вноски, като са представени две платежни
нареждания, установяващи извършено плащане на сумата от 4 560лв.
Възражението на насрещната страна за прекомерност на така заплатеното и
претендирано адвокатско възнаграждение е неоснователно. Доколкото не е посочено
друго, следва да се приеме, че адвокатското възнаграждение е по двете въззивни
жалби или по равно – по 2 280лв. Съобразно обжалваемия материален интерес
по въззивната жалба на жалбоподателя – ищец – 150 923,69лв., минималното
адвокатско възнаграждение по чл.7 ал.2, т.5 от Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения е 4 548,47лв., което е
по-високо от 2 280лв. Съобразно обжалваемия материален интерес по
въззивната жалба на жалбоподателя – ответник – 132 670,61лв., минималното
адвокатско възнаграждение по чл.7 ал.2, т.5 от Наредба №1/09.07.2004г. е
4 183,41лв., което също е по-висок размер от 2 280лв.
С оглед изхода от спора пред въззивната инстанция
/неуважената част от въззивната жалба на жалбоподателя – ищец /9 521,58лв./ и уважената
част от въззивната жалба на жалбоподателя – ответник /4 500,26лв./, при общ
обжалваем материален интерес – 283 594,30лв./, на жалбоподателя – ответник се
дължат разноски по съразмерност в размер на 356,65лв.
Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК,
Пловдивският апелативен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение №260037/25.11.2020г., постановено по търг.д. №197/2019г.
по описа на окръжен съд П., ведно с постановеното по реда на чл.247 от ГПК
решение №260000/04.01.2021г., в частта, с която е отхвърлен предявеният от „Е.“ ООД, с ЕИК ******* срещу о.С. иск за сумата над 285 981,23лв.
до 422 883.08лв. с ДДС -
възнаграждение за извършена работа по договор за обществена поръчка, сключен на
19.01.2015г., с предмет: „Ремонт на улици и пътища на територията на О.-С.“, ведно
със законната лихва от датата на предявяване на иска – 10.09.2019г. до
окончателното плащане, както и в частта, с която „Е.“ ООД, с ЕИК ******* е
осъдено да заплати на о.С. разноски над 35,41лв. до 259,08лв., вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА о.С. Булстат ******* да заплати на „Е.“ ООД, с ЕИК *******
сумата от 136 901,85лв., с ДДС - възнаграждение за извършена работа по
договор за обществена поръчка, сключен на 19.01.2015г., с предмет: „Ремонт на
улици и пътища на територията на О.-С.“, ведно със законната лихва, считано от
датата на предявяване на иска – 10.09.2019г. до окончателното изплащане, което
плащане да се извърши по банков път, по сметка: IBAN:
***, BIC: ***,
„О.б.“ АД - ФЦ П..
ПОТВЪРЖДАВА решение №260037/25.11.2020г., постановено по търг.д. №197/2019г.
по описа на окръжен съд П., ведно с постановеното по реда на чл.247 от ГПК
решение №260000/04.01.2021г. в останалата обжалвана част:
-
с която е отхвърлен искът на „Е.“ ООД,
с ЕИК ******* срещу о.С. за сумата от 9 521,58лв.,
представляваща разликата над присъдените 10 135,54лв. по Констативен
протокол обр.19 за отчет на изпълнените видове работи, за който е издадена
фактура №****/15.10.2018г. на стойност 19 657.12лв. с включен ДДС /по
въззивната жалба на „Е.“ ООД/;
-
с която о.С. е осъдена да заплати на „Е.“ ООД разликата по Констативен
протокол обр.19 за отчет на изпълнените видове работи, за който е издадена фактура
№****/15.10.2018г. – над 26 293,34лв. до 41 230,73лв. – т.е. 14 937,39лв.; Констативен
протокол обр.19 за отчет на изпълнените видове работи, за който е издадена
фактура №****/15.10.2018г. - над 42 941,06лв. до 131 697,12лв. –
т.е. 88 756,06лв.; Констативен протокол обр.19 за отчет на изпълнените видове работи, за
който е издадена фактура №****/15.10.2018г. – над
24 476,90лв. до 28 977,16лв. – всички стойности - с ДДС -
възнаграждение за извършена работа по договор за обществена поръчка, сключен на
19.01.2015г., с предмет: „Ремонт на улици и пътища на територията на О.-С.“,
ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска –
10.09.2019г. до окончателното изплащане /по въззивната жалба на о.С.
*** да заплати на „Е.“ ООД, с ЕИК ******* разноски за първоинстанционното
производство в размер на 7 078,20лв. и разноски за въззивното производство
в размер на 3 952,86лв.
ОСЪЖДА „Е.“ ООД, с ЕИК ******* да заплати на о.С. разноски за
въззивното производство в размер на 356,65лв.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба
пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: