№ 87368
гр. София, 03.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА
като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Частно
гражданско дело № 20251110123044 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 410 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
При проверка на подаденото заявление, съдът намира следното:
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
„Б.Е.Н.КТ“ ООД, ЕИК .... против длъжника Т. В. Е., за следните суми: главница от 500 лв.
съгласно Раздел II, чл. 4 от договора за кредит, дължима за периода 18.02.2022г. –
18.07.2022г., ведно със законна лихва в размер от 185,34 лв., дължима за периода 18.02.2022г.
– 17.04.2025г.; договорна лихва от 40 лв., съгласно Раздел II, чл. 4 от договора за кредит,
дължима за периода 18.02.2022г. – 18.07.2022г.; вземане „бързо разглеждане“ от 105.66 лева,
произтичащо от раздел IV, чл. 9, ал. 1 от договора за кредит, дължимо за периода
18.02.2022г. – 18.07.2022г.; вземане „динамично плащане“ от 157,32 лв., произтичащо от
раздел IV, чл. 9, ал. 2 от договора за кредит, дължимо за периода 18.02.2022г. – 18.07.2022г.;
разходи от 700 лв., представляващи разходи за събиране на просрочени вземания съгласно
раздел VI, чл. 12 от договора за кредит.
По смисъла на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК съдът служебно следи за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител или за наличие на обоснована
вероятност за приложението на договорни клаузи с неравноправен характер при формиране
на заявените в заявлението парични вземания. При осъществяване на проверката съдът
изследва договорното съдържание на представените към заявлението писмени
доказателства, от които се извежда претендираното като безспорно и дължимо парично
вземане, като взема предвид императивните разпоредби на чл. 19, чл.10а, чл.22 и чл. 33 ЗПК.
В тази връзка съдът съобрази, че за клаузи в договора за потребителски кредит, с
които се предвиждат допълнителни такси за различни услуги или за неизпълнение на
различни главни или акцесорни задължения по договора за кредит, съществува обоснована
вероятност, че са неравноправни и имат за цел единствено да заобикалят императивните
разпоредби на чл. 19, чл.10а, чл.22 и чл. 33 ЗПК. По тази причина вземанията, произтичащи
от такива клаузи не могат да се отнесат към категорията на безспорните вземания, тъй като
1
съществува значителен риск за увреждане правата на потребителя с тях, поради което не
могат да бъдат защитени по реда на заповедното производно.
Съдът намира, че клаузите от Договора за потребителски кредит от 20.01.2022г., които
заявителят сочи като правно основание за възникване на вземанията за „динамично
плащане“ и „бързо разглеждане“, противоречат на законовата забрана, закрепена в чл. 10а,
че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. Видно от съдържанието на представения договор за
кредит срещу посочените суми кредиторът не е предоставил услуги, различни от дължимите
действия по усвояване и управление на кредита, поради което тези вземания съставляват
договорна лихва и обезщетение за забавеното изпълнение на задължението за заплащане в
срок на погасителните вноски, на каквито съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 ЗПК кредиторът няма
право. По този начин се достига до заобикаляне на забраната на чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК, което
от своя страна обосновава извод за нищожност на клаузата.
На следващо място претендираното вземане за разходи в размер на 700 лв. за
събиране на просрочени вземания представляват установено предварително по размер
обезщетение за забава, доколкото е предвидено като условие за възникването им единствено
забавено изпълнение на задължението за заплащане на погасителните вноски по договора,
без да са обвързани реално с насрещни престации от страна на заемателя. С тази уговорка се
преследва забранена от закона цел да се присъди още едно обезщетение за забава при това
отнапред и глобално уговорено, т. е. което не зависи по никакъв начин от действително
необходими разходи по събиране на вземането. По този начин се достига до заобикаляне на
забраната на чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК, което от своя страна обосновава извод за нищожност на
клаузата.
Въз основа на така изложените съображение съдът намира, че заявлението следва да
се отхвърли в частта, в която се претендират дължими суми за „динамично плащане“, „бързо
разглеждане“ и направени разходи за събиране на просрочени вземания по кредита.
Заявлението следна да се отхвърли пропорционално в частта за разноските, съобразно
претендираните такива, а именно за разликата над 14,52 лева - заплатена държавна такса и за
разликата над 86 лева – юрисконсултско възнаграждение, определено от съда съгласно чл.78,
ал.8 от ГПК.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
„Б.Е.Н.КТ“ ООД, ЕИК: .... срещу Т. В. Е., ЕГН **********, в частта за сумата от 105.66 лв. –
бързо разглеждане; сумата от 157,32 лв. – динамично плащане; сумата от 700 лв.,
представляваща разходи за събиране на просрочени задължения, по Договор за кредит от
20.01.2022г., както и за разноски за разликата над 14.52 лева до 33,77 лева – заплатена
държавна такса и за разликата над 86 лева до 200 лева – юрисконсултско възнаграждение.
2
УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск относно вземанията, за
които е отхвърлено заявлението, в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото
разпореждане, като довнесе дължимата държавна такса. Ако искът не бъде предявен в
посочения едномесечен срок страната губи възможността да приспадне внесената по
настоящото дело държавна такса.
Разпореждането подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на
заявителя пред Софийски градски съд.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя, което обстоятелство изрично да
се удостовери в отрязъка от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3