Р Е Ш Е Н И Е № 95
Гр. Разград, 15 октомври 2018 год.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в публично заседание на втори октомври две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
при секретаря Ралица
Вълчева и в присъствието на прокурора …………..
разгледа докладваното от съдията дело №152 по описа за 2018 год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.118 от КСО.
Образувано е по
жалба на Д. С. Д. от гр.Р. против Решение №1012-16-35/1 от 20.07.2018г. на
Директора на ТП на НОИ-Разград, с което е потвърдено Разпореждане
№161-00-658-4/14.05.2018г. на Ръководителя на осигуряването за безработица, с
което е отменено издадено предходно разпореждане за опускане на парично
обезщетение за безработица на жалбоподателя.
Жалбоподателят счита, че тези актове се явяват незаконосъобразни и моли съда
да ги отмени, ведно с произтичащите от това законни последици. Развива доводи,
че упражняваната от него дейност като прокурист не съставлява трудова дейност
по смисъла на закона от една страна, а от друга страна той не е получавал
възнаграждение за това, поради което не се явява задължително осигурено лице по
смисъла на чл.4, ал.1, т.7 от КСО и следователно не са били налице пречки за
получаване на обезщетение за безработица.
Ответникът по жалбата, чрез своя
процесуален представител, заявява, че тя е неоснователна и недоказана и моли
съда да я отхвърли.
Разградският административен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, които съобрази с доводите и становището на страните, приема за
установено следното:
Жалбата е допустима, като подадена в
срока по чл.118, ал.1 от КСО, от
надлежна страна срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Разгледана по същество
тя се явява неоснователна по следните фактически и правни съображения:
Събраните
писмени доказателства установяват следното:
С
Разпореждане №161-00-658-1/24.06.2016г. на жалбоподателя е отпуснато парично
обезщетение за безработица (ПОБ) за периода от 25.05.2016г. до 24.02.2017г. При
извършена последваща проверка е установено, че през този период той е
упражнявал дейност като прокурист по сключени договори за търговско управление
(прокура) с ЕТ „ТЕЯ-С. Д.“, гр.Разград и
„ЛОТОС-РА“ЕООД, гр.Разград, надлежно вписани в Търговския регистър. Това не се
оспорва от жалбоподателя. Не се твърди и не се представят доказателства, че тези
договори са били прекратени. При тези данни с Разпореждане №161-00-658-4/14.05.2018г.
на Ръководителя на осигуряването за безработица на основание чл.54ж, ал.2, т.1
от КСО е отменено издаденото разпореждане за отпускане на ПОБ, като е прието,
че новите доказателства установяват, че Д. С. Д. е упражнявал трудова дейност
като прокурист и е бил лице, задължително осигурено на основание чл.4, ал.1,
т.7 от КСО, поради което не са били налице предпоставките да му се отпусне ПОБ.
Същото е било обжалвано пред Директора на
ТП на НОИ-Разград по реда на чл.117 от КСО и потвърдено с негово Решение
№1012-16-35/1 от 20.07.2018г., който изцяло е възприел изложените фактическите
и правни изводи в него. Това решение е предмет на съдебен контрол в настоящето
производство.
Оспореният административен акт е издаден от компетентен
орган, в предвидената от закона форма, при спазване на процесуалните правила и
норми. Налице са били фактическите и правни основания, визирани в него, поради
което той се явява постановен в съответствие с материалния закон и
преследваната от него цел.
Според разпоредбата на чл.54а, ал.1, т. 3 КСО не се
отпуска ПОБ на лица, които упражняват трудова дейност, за която подлежат на
задължително осигуряване по чл.4 от КСО. В чл.4, ал.1, т.7 КСО изрично е предвидено,
че прокуристите на търговски дружества и на едноличните
търговци са задължително осигурени лица за общо заболяване и майчинство,
инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и
професионална болест и безработица. Следователно за целите на социалното
осигуряване дейността на прокуриста се приравнява на трудова
дейност. Този извод е в съответствие и с нормата на чл.10, ал.1 КСО, която
сочи, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват
трудова дейност по чл.4 (без да изключва някоя от визираните там хипотези) и за
които са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването
й. В същия смисъл е определението по §1, т.3 ДР КСО, според което
"осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за
която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което
са внесени или дължими осигурителни вноски.
Предвид това упражняването на трудова дейност, в това
число и дейност като прокурист, за която лицето подлежи на задължително
социално осигуряване, съставлява юридически факт, изключващ правото на ПОБ
съгласно чл.54а, ал.1, т.3 КСО. Отношенията на жалбоподателя като търговски
управител/прокурист с търговеца (ЕТ и ЕООД) са ирелевантни
за настоящия спор, защото по силата на чл.4, ал.1, т.7 от КСО той се явява
задължително осигурено лице и е следвало да се заплащат осигурителни вноски,
изчислени върху доход, определен по реда на чл.6, ал.3 от КСО, но не по-малко
от минималния осигурителен доход, без значение дали е установено уговорено,
заплатено, начислено и пр. възнаграждение за това.
Въз основа на така изложеното съдът приема, че са били
налице фактическите и правни предпоставки за издаване на оспорените актове. Правилно и обосновано е прието от
административните органи, че не изпълнени условията за отпускане на ПОБ, поради
което на основание чл.54ж, ал.2 от КСО е отменено влязлото в сила разпореждане.
Подадената от Д. С. Д. жалба се явява неоснователна и недоказана и следва да се
отхвърли.
Мотивиран така Разградският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. С. Д. от гр.Р. против Решение №1012-16-35/1 от 20.07.2018г.
на Директора на ТП на НОИ-Разград, с което е потвърдено Разпореждане
№161-00-658-4/14.05.2018г. на Ръководителя на осигуряването за безработица
Решението подлежи на касационноно обжалване в 14-дневен срок от съобщението
му пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: /п/