Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер   29                                       09.04.2009 год.                                    Град  Царево

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Царевският районен съд                                                                   наказателен състав

на първи април                                                                          две хиляди и девета година

в публично заседание, в следния състав:                               Председател: М.Т.

Секретар: П.Б.

 

като разгледа докладваното от съдия М.Т.

НАХД номер 316 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е от административно наказателен характер, по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. 

Образувано е по повод постъпила жалба от Я.Д.Ч., ЕГН **********,***, против наказателно постановление № 105, гр. Приморско от 11.12.2008 год. на Георги Д. Желев, на длъжност Зам. директор към ОД МВР, гр. Бургас, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 80, т. 5 от ЗБДС, му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 6 от ЗБДС.

В жалбата си, нарушителя счита НП за незаконосъобразно, издадено на основание незаконосъобразно съставен акт, а така също и в нарушение на правилата за административно производство съгласно ЗАНН. Иска от съда да отмени обжалваното НП, алтернативно да намали размера на наложеното наказание. В съдебно заседание, жалбоподателят се явява лично и с упълномощен защитник. Ангажира доказателства. Моли съда да отмени обжалваното НП, алтернативно да намали размера на наказанието.

Ответникът по жалбата ОД МВР, гр. Бургас, се представляват от юрисконсулт в съдебно заседание. Процесуалния представител на ответника, пледира НП да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Не ангажира нови доказателства. Явяват актосъставителя и свидетелите. По делото се събраха множество писмени доказателства по повод фактическата обстановка по съставяне на АУАН и издаване на НП, разпитаха се актосъставителя и свидетелите.

 

Съдът, като взе предвид събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна следното:

На 07.12.2008 год. актосъставителя и свидетеля- служители на РУ на МВР, гр. Приморско, били на работа по опазване на обществения ред на територията на гр. Приморско. Със св. А. били на КПП „Иглика”, което се намира на изхода на гр. Приморско. Полицаите спрели за проверка лек автомобил марка „Фолксваген Голф”, като поискали за проверка, документите на водача на спрения автомобил и на пътниците в него. Жалбоподателят не им представил лична карта. След това, служителите на  МВР, поканили водача и пътуващите лица да отидат в РУ на МВР, гр. Приморско за установяване на самоличността им. Лицата отишли доброволно, с техния автомобил. Там била направена справка за самоличността на лицата, чрез оперативния дежурен. Полицаите установили самоличността на спрените за проверка лица. В полицейското управление, жалбоподателя представил документ за самоличност на полицаите. Констатираното нарушение мотивирало актосъставителя да състави акт за установяване на административно нарушение № 105 от 07.12.2008 год. в който нарушението било описано както следва: „…при извършената полицейска проверка не представи документ за самоличност ……”. Жалбоподателя присъствал по време на съставяне на акта. АУАН му бил представен лично но той отказал да го подпише, поради което и отказа му бил надлежно удостоверен с подписа на един свидетел. Наказващият орган- Зам. директор към ОД МВР, гр. Бургас, въз основа на съставения АУАН издал обжалваното наказателно постановление, в което административното нарушение е описано по следния начин: „на 07.12.2008 год. около 23.30 часа, в гр. Приморско, на КПП-"Иглика" при извършената полицейска проверка, горе посоченото лице не представи документ за самоличност /лична карта или друг заместващ я документ/. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 6 от ЗБДС, поради което и на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 80, т. 5 от ЗБДС, му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лв.

Изложената фактическа обстановка, съда установи по безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията на свидетелите- служители на МВР, които кредитира изцяло. Същите са обективни, безпротиворечиви вътрешно и помежду си и кореспондират изцяло със събраните по делото писмени доказателства, дадени са под страх от наказателна отговорност и не е налице индиция за тяхната заинтересованост. 

При така установената фактическа обстановка и след като съобрази разпоредбите на закона, съда прие от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, поради което същата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество, същата е частично основателна.

Настоящото производство е от административно- наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, това деяние извършено ли е от лицето посочено в акта и наказателното постановление като нарушител, както и дали деянието е извършено от това лице виновно. Следва и да се отбележи, че актовете за установяване на административни нарушения нямат обвързваща, доказателствена сила, т.е. посоченото в акта не се счита за доказано, тъй като при това производство се прилагат съответно правилата на НПК, съгласно чл. 14 от НПК обвиняемият /в случая административно отговорното лице/ се счита за невинен до доказване на противното. /ППВС № 10/ 1973 год./. Това от своя страна означава, че в тежест на административно наказващия орган е да докаже по безспорен начин пред съда, че има административно нарушение. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.

В конкретния казус, съда съобрази следното:   

В настоящият случай, актът за установяване на нарушението е съставен от служители на РУ на МВР, а атакуваното наказателно постановление е издадено от Зам. директор към ОД МВР, гр. Бургас, упълномощен с нарочна заповед от Министъра на вътрешните работи, т.е. в съответствие с разпоредбите на чл. 37 и чл. 47 от ЗАНН. В тази връзка, съда счита за неоснователно възражението на жалбоподателя, че атакуваното НП е издадено от некомпетентен орган.  

Жалбоподателя в жалбата си, оспорва констатациите по акта и изложеното в обжалваното НП. Твърди, че е представил документ за самоличност когато му е бил поискан. Твърдяното от него обаче, се опровергава от показанията на двамата полицейски служители. Безспорно, жалбоподателя е представил документ за самоличност, но не към момента на проверката, на КПП Иглика, а в един доста по- късен момент- когато е бил отведен в РУ на МВР, гр. Приморско. В това отношение следва да се ценят показанията на полицейските служители, които твърдят, че още на пътя са поискали документи на всички пътуващи в автомобила лица, но жалбоподателя не е представил документ за самоличност. А за именно това нарушение е съставен АУАН на жалбоподателя. Съда обаче намира за основателно възражението, че в случая не са спазени разпоредбите на чл. 27 от ЗАНН от страна на наказващия орган и наложената му санкция е прекалено висока.

С оглед на гореизложеното, съдът намира че описаното в АУАН и НП деяние съдържа всички обективни и субективни признаци на административно нарушение по чл. 6 от ЗБДС, което нарушение е извършено от жалбоподателя, поради което правилно е била ангажирана административно- наказателна отговорност спрямо него.

Вида и размера на административните наказания, които могат да бъдат наложени за констатираните нарушения, са определени в чл. 80, т. 5 от ЗБДС, където е посочено, че се наказва се с глоба от 50 до 300 лв. лице, което не представи документ за самоличност при поискване от компетентните длъжностни лица. Това налага извода, че в конкретния случай, размера на наказанието е определен в границите на нормативно- определения размер, но според съда при индивидуализирането му, административно- наказващият орган не го е съобразил с разпоредбите на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. Съдът счита, че административно- наказващия орган неправилно е отчел факторите определящи тежестта на наказанието, така както повелява чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, поради което е наложил наказанието в максимален размер. Последните основания обуславят намаляване на размера на така наложената санкция, като прекалено голяма, с оглед тежестта на извършеното нарушение, като според съда, липсата на отегчаващи вината обстоятелства, следва да бъде отчетена и наказанието да бъдат в минималния законоустановен размер, като точния размер на наказанието да бъде както следва: „глоба” в размер на 50 лв.

Цитираното до тук, налага изменяне на обжалваното наказателно постановление, в частта му относно размера на санкцията и потвърждаване в останалата му част.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

Р     Е     Ш     И  

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление, № 105, гр. Приморско от 11.12.2008 год. на Георги Д. Желев, на длъжност Зам. директор към ОД МВР, гр. Бургас, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 80, т. 5 от ЗБДС, на Я.Д.Ч., ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 6 от ЗБДС, в частта му досежно размерите на определеното административно наказание, като за извършеното нарушение  НАЛАГА на Я.Д.Ч., ЕГН **********, наказание както следва: „глоба” в размер на 50 лв.

ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата му част като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Решението подлежи на касационно обжалване, пред Административен съд, гр. Бургас, в 14- дневен срок от получаване на съобщението за неговото постановяване.

 

 

СЪДИЯ :