№ 580
гр. П. , 06.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ани Харизанова
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело №
20205220102761 по описа за 2020 година
В исковата си молба срещу „ В и Д“ООД с ЕИК ***** със седалище и адрес на
управление град П., ул.“З н. ч.“№11, ап.7, представлявано от управителя С. Ж. П. ищецът
„И. М.“ЕООД с ЕИК **** със седалище и адрес на управление град С. район К. бул.“Б.
ш.“№316, ет.3, представлявано от управителя Н. М. М. твърди, че между страните по делото
съществуват неуредени парични отношения, произтичащи от неформален договор за
доставка на стоки- крепежни елементи и инструменти. Съгласно уговореното и по заявка на
ответника на 20.07.2015г ищецът е доставил на ответника – гайки, болтове , ножове
U8610007D и ножове U861000.За удостоверяване на извършените действия по доставка
представители на страните са подписали двустранен приемо-предавателен протокол
№229/20.07.2019г. като в същия е констатирано , че доставените от ищеца стоки са приети
без забележки от ответника. За доставката ищецът е издал фактура
№**********/27.07.2015г. , в която са посочени съответните стоки конкретизирани като
количество , единична и обща стойност. Договореният от страните срок за плащане на
задълженията е изрично посочен в издадената фактура, а именно- 14.08.2015г. Въпреки , че е
получил доставените стоки до момента ответникът не е заплатил тяхната стойност в общ
размер от 1 362лв. Ищецът многократно е правил опит да установи контакт с ответника с
цел уреждане на дълга, като е изплатил и покана за доброволно изпълнение, която покана е
получена от ответника на 29.03.2017г. В отговор на тази покана ответникът, чрез ангажиран
от него адвокат изрично е заявил желанието да погаси задължението по процесната
фактура, но въпреки това плащане не е извършено . Поради изпадане на ответника в забава
ищецът е начислил и предявява и обезщетение за забава в размер на 415.03лв. за периода
от 21.07.2017г. до 21.07.2020г. За горните вземания ищецът е подал на заявление вх.
1
№13566 от 23.07.2020г. за издаване на заповед по чл.410 от ГПК.Въз основа на това
заявление е било образувано ч.гр.д.№1751/2020г. и съдът е издал заповед за изпълнение
срещу длъжника . Длъжникът е възразил срещу заповедта за изпълнение, което обуславя
правния интерес на ищеца да предяви настоящия иск. Моли се съда да постанови решение, с
което да се приеме за установено по отношение на ответника, че за ищеца съществува
вземане за следните суми : главница в размер на 1 362лв., представляваща незаплатена
стойност на доставени стоки , сумата от 415.03лв. лихва за забава върху главницата за
периода от 21.07.2017г до 21.07.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата. Претендират
се сторените в заповедното и в исковото производство разноски. В подкрепа на твърденията
си ищецът ангажира доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК от ответното дружество е подаден писмен отговор, с който
се оспорват исковете. Оспорват се твърденията , че по заявка на ответника на 20.07.2015г
ищецът е доставил поръчаните от последния гайки , болтове и ножове, за които бил съставен
приемо-предавателен протокол №229/20.07.2019г.Оспорват се твърденията ,че ищецът
многократно се опитвал да осъществи контакт са ответника както и че в резултат на
изпратената покана за доброволно изпълнение ответникът изразил желание за плащане на
процесната фактура. Твърди се, че между страните са съществували търговски отношения
като ответникът е бил клиент на ищеца по сделки, за които са издавани фактури, получавани
от ответника и са погасявани в съответния срок като до настоящия момент между същите не
са съществували неуредени облигационни отношения. Твърди се, че ищецът не е отправял
заявка до ответника за доставка на стоките, описани в приемо-предавателен протокол
№299/20.07.2015г., не е получавал същите, не е подписвал процесния приемо-предавателен
протокол и не е получавал процесната фактура, за да е обвързан с плащане на
същата.Представеният приемо- предавател протокол №229/20.07.2015г. не е получаван и
подписван от представител на ответника. Положения подпис за получател в този протокол е
на неизвестно на ответното дружество лице, тъй като в този период в дружеството не е
работил служител с имена, посочени под приемо-предавателния протокол. Оспорва се
твърдението на ищеца, че ответникът е получил и съхранява първия екземпляр от този
протокол. В процесният приемо-предавателен протокол №229/20.07.2015г. е посочено, че се
предават комплект болт и гайка -14 и комплект болт и гайка -8, или общо 22 броя гайки и
болтове, докато в процесната фактура №304/27.02.2015г. са посочени други цифри гайка
брой 44, болт брой 24. Процесните стоки не са заявени за доставка от ответника, не са
получени от представител на ответника и издадената във връзка с т.нар доставка на стоки
фактура не е получена от ответника и не е осчетоводена. Моли се предявените искове като
неоснователни да бъдат отхвърлени. Сочат се доказателства.
В съдебно заседание ищцовото дружество поддържа исковите претенции.
В съдебно заседание ответното дружество поддържа писмения отговор.
2
Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба
фактически твърдения, след като съобрази доводите на страните и след като анализира
събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, прие за установено следното
от фактическа страна:
Видно е от приложеното като доказателство по делото ч.гр.д.№1751/2020г. по описа
на РС-гр.П., че със заявление, депозирано на 23.07.2020г. ищцовото дружество е отправило
искане до съда за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника.
Съдът е издал заповед №761 от 27.07.2020г за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК, с която е разпоредено длъжникът/ ответникът в настоящото производство / да
заплати на заявителя / ищец в настоящото производство/ главница в размер на 1 362лв. и
лихва за забава в размер на 415.03лв. за периода от 21.07.2017г до 21.07.2020г, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението -
23.07.2020г до окончателното изплащане на задължението. В заповедта за изпълнение и в
т.12 от заявлението изрично е посочено, че вземането произтича от неизпълнение на
задължение за заплащане на стойността на доставени на 20.07.2015г. стоки – гайки ,
болтове ножове U8610007D и ножове U861000, за които стоки е издадена фактура
№304/27.07.2015г. и за която доставка страните са подписали двустранен приемо-
предавателен протокол №229/20.07.2019г.Срещу издадената заповед за изпълнение в срока
по чл.41 от ГПК длъжникът е подал възражение. С разпореждане №260157/26.08.2020г.
заповедният съд е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си в
едномесечен срок. Това разпореждане е връчено на заявителя на 21.09.2020г. на
09.10.2020г. заявителят е предявил настоящия иск.
По допустимостта на иска съдът намира следното:
Настоящият положителен установителен иск е процесуално допустим, тъй като е
предявен от лигитимирана страна- заявителя в производството, след подадено в срок
възражение от длъжника срещу заповедта за изпълнение. Налице е развило се заповедно
производство с предмет – идентичен с предмета на исковото производство. Като
процесуално допустим искът следва да бъде разгледан по същество:
По същество на иска съдът намира следното:
От ищцовото дружество като писмени доказателства са представени фактура №304
от 27.07.2015г. и приемо-предавателен протокол №229 от 20.07.2015г. Във процесната
фактура като доставчик е вписано ищцовото , а като получател – ответното дружество. В
четири позиции са описани стоките, съответно количеството , единична цена и обща сума за
всяка стока като видно от фактурата с същата в позиция 1 е отразено нож U8610007D к-т с
болт и гайка – 7 броя , единична цена 79лв. и обща цена 553лв. Съответно в позиция 2 е
вписано нож U8610007, 6 броя, единична цена 60 лв. и обща сума 360лв. , в Позиция 3 е
отразено „ гайка“, 44броя, единична цена 1.50лв. и обща сума 66лв. и в позиция 4 е
3
отразено „ болт, 24 броя, единична цена 6.50лв. и обща сума 156лв. като общата стойност
по фактурата е 1 362лв. с ДДС. Падежната дата за плащане по тази фактура е 14.08.2015г,
начин на плащане по банков път изрично посочената във фактурата банкова сметка. В
приемо-предавателния протокол№229 от 20.07.2015г. следното: работен орган малък нож –
7 броя , работен орган голям нож 6 броя , комплект болт и гайка 14 броя и комплект болт и
гайка 8 броя Този протокол е двустранно подписал като за приел е вписано името
Ив.Иванова. Тези два документа са бяга оспорени от ответното дружество с твърдение, че
въпреки съществувалите трайни търговски отношения между страните същото не е
оправяло до ищеца заявка за доставка на описаните в приемо-предавателния протокол
стоки, такива стоки не са получавани и протоколът не е подписван от служител на
дружеството. По отношение на приемо- предавателния протокол на основание чл.193 ал.2 от
ГПК бе открито производство по оспорване на истинността на този документ, касаеща
авторството в частта „приел“. По искане на ищцовата страна този документ е изключен от
доказателствения материал по делото.
За изясняване на спора от фактическа страна по делото бе изслушана съдебно-
счетоводна експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано
изготвено. Вещото лице е констатирало, че процесната фактура №**********/27.07.2015г. е
осчетоводена от ищцовото дружество съгласно ЗСч и Счетоводните стандарти. Няма
извършени плащания от ответната страна по тази фактура . Фактурата не е получавана в
счетоводството на ответника и не е осчетоводявана за периода от 01.07.2015г до
16.04.2021г. Не е отразена в дневника за покупки по ДДС за периода 01.07.2015г до
30.09.2015г. Съгласно записите в счетоводството на ищеца задължението на ответника по
процесната фактура към 31.12.2020г е 1 362лв., като размерът на лихвата за забава за
периода от 28.04.2016г до 28.03.2018г е 264.86лв. Вещото лице е установило, че лице с
инициали Ив. Иванова към 20.07.2015г както и в който и да било друг период преди и след
тази дата не е било в трудови правоотношения с ответното дружество. Вещото лице
заключава, че описаните в сервизен протокол №229/20.07.2015г и в процесната фактура
стоки , а именно работен орган-малък нож 7 броя, работен орган-голям нож 6 броя ,
комплект – болтове и гайки 14 броя и комплект – болтове и гайки 8 броя са резервни части
за продълбочител с двоен валяк марка Vogel Noot модел Terra Dig XS 7, сериен №8199 и не
се заприхождават като активи при получателя – собственик на основната машина , а се
отнасят като разходи за дейността, която обслужват. Фактурата, с която са доставени
резервните части , описани в сервизен протокол №229/20.07.2015г. в счетоводството на
ответника се записват по стойност в счетоводен анализ по документи към основната
машина. Вещото лице заключава, че за надлежното монтиране на поръчаните ножове,
описани в сервизен протокол №229/20.07.2015г . са необходими 32 броя гайки и по-
конкретно: за работен орган-малък нож 14 – 7 бр. х 2 гайки общо 14 броя гайки и за работен
орган –голям нож 6 бр.х 3 гайки общо 18 броя гайки и сумарно за монтиране на двата нож
аса необходими 32 броя гайки. След извършена проверка в счетоводството на ответника
вещото лице е установило, че продълбочител с двоен валяк марка Vogel Noot модел Terra
4
Dig XS 7, сериен №8199 е получен с фактура №**********/18.07.2014г. на стойност 25 800
лв. Заприходена е в счетоводството на ответника на 18.07.2014г. сметка 4011 Доставчици-
Обект: “Иновакс Машинари“ЕООД. За периода 27.02.2015г-05.05.2015г. към тази машина са
записани и фактурите за получените резервни части- комплекти нож с болт и гайка г. с
доставчик “Иновакс Машинари“ЕООД както следва:фактура №**********/27.02.2015г
комплект нож с болт и гайка на стойност 663.60лв., фактура №**********/24.04.2015г
комплект нож с болт и гайка на стойност -581.04лв. и фактура №**********/05.05.2015г
комплект нож с болт и гайка на стойност 663.60лв. като по всички фактури контрагент е
ищеца. Вещото лице е установило, че е заведена и инвентарна книга на ответното дружество
и има съставен амортизационен план съгласно ЗСч и счетоводните стандарти с код 205020
като е отразено : дата на придобиване 18.07.2014г., срок на годност -3.3год., счетоводна
амортизационна норма 30% и отчетна стойност 21 500лв. След извършения оглед на място
на 26.05.2021г. вещото лице е установило, че машината - продълбочител с двоен валяк марка
Vogel Noot модел Terra Dig XS 7, сериен №8199 се намира в базата на ответника в
Стопански двор на село Сарая, община П.. Монтираните в момента на огледа седем ножа са
различни от оригиналните, доставяни от ищцовото дружество. Констатациите вещото лице
е онагледило с представения по делото снимков материал, съдържащ се в Приложение №1
към заключението.
По реда на чл.176 от ГПК по делото бе изслушан законовия представил на ответното
дружество С. Ж. П.. Същата обясни ,че машината продълбочител се използва след
извършването на оран на почвата, за да се премахнат т.нар.“плужна пета“, която се образува
след плуга. Тя трябва да се разбие, за да може да се засеят пролетните култури, тъй като
корените на пролетните култури са с по-дълбоки корени. Обясни, че ножовете, болтовете и
гайките, описани в исковата молба са т.нар“консуматив“ за този вид машина и същите се
предлагат от различни фирми и на различна цена и качество като допълни, че за да работи
машината не е необходимо да е наличен целия комплект, защото може да работи без един
болт или гайка, ако са скъсани или изгубени.
Като свидетел по делото бе разпитан Красимир Петрунов Георгиев, който заяви, че
от десет години работи като тракторист в ответната фирма. Свидетелят допълни, че е
работил с продълбочител „Вогел“. Ако е необходимо да се подменят резервни части за този
вид машина, тези части са му били давани от шефовете.
Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна
съдът прави следните изводи:
Предявени са при първоначално обективно и субективно съединяване положителни
установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 във вр.с чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.327 от ТЗ във вр. с чл.294, ал.1 от ТЗ.
Договорът за търговска продажба е консенсуален, двустранен, комутативен и
неформален договор, като при сключването му не пораждат правните последици, към които
5
са насочени несрещните волеизявления на страните. Тъй като страните по делото са
търговци по смисъла на чл.1 от ТЗ, то твърдяното от ищеца правоотношение попада в
приложното поле на ТЗ и за него следва да се прилагат, нормативните правила, уредени в
ТЗ, а именно чл.318 ал.1 във вр.с чл.286, ал.1 от ТЗ. Характеристиките на покупко-
продажбата, уредени в ЗЗД, се пренасят и в търговските отношения на основание
субсидиарното приложение на правилата на гражданското законодателство като се отчитат
и спецификите на търговския оборот.
В тежест на ищеца е да установи твърдените от него обстоятелства , а именно:
надлежно възникнало на 20.07.2015г продажбено правоотношение с ответника, по което да е
изправна страна, тоест да е изпълнил основните си договорни задължения, вменени на
продавача - да прехвърли правото на собственост върху описаните във фактурата стоки и да
предаде тяхното владение на ответната страна – купувач по сделката. В тежест на ответника
е да установи, че е заплатил уговорената цена. По силата на чл.327, ал.1 от ТЗ купувачът е
длъжен да плати цената при предаване на стоката, освен ако е уговорено друго.
Ответникът отрече възникването на твърдяното продажбено правоотношение,
обективирано в представената от ищеца фактура №**********/27.07.2015г. за доставка на
описаните в този документ стоки по вид, количество, единична цена и обща стойност.
Отрече факта, че е заявял тези стоки, както и че същите са получени на твърдяната от
ищеца дата 20.07.2015г.
Съгласно чл.327, ал.1 от ТЗ купувачът дължи плащане на цената при предаване на
стоката или на документите, които м удават право да я получи. За предаване на процесните
стоки ищецът представи приемо-предавателен протокол, индивидуализиран като сервизен
протокол №229/20.07.2015г., който бе оспорен от ответника с възражението, че в ответната
фирма никога не е работило лице с инициали Ив.Иванова и такова лице нито е получавало
стоката по фактурата, нито се е подписвало като получател в приемо-предавателния
протокол. Тези оспорвания на ответника бяха доказателствено обезпечени. По искане на
ищцовото дружество приемо- предавателният протокол №229/20.07.2015г, бе изключен от
доказателствения материал. При това положение съдът приема , че на твърдяната дата
20.07.2015г не е възникнало продажбено правоотношение между страните по доставка на
описаните в процесната фактура стоки. Задължение на продавача по търговската продажба е
да предаде на купувача стоката, а задължението на купувача е да плати цената. Фактурата
не е основание за заплащане на цената на дадена стока, нито се явява елемент от
фактическия състав. търговската продажба.Основание за плащане е самата доставка / в
т.см.решение №1064/27.06.2003г по гр.д.№215/2003г на ВКС и решение №987/26.11.2004г
по гр.д.№157/2004г на ВКС/ . При условие, че ищецът не установи, че е доставил стоките
,описани в процесната фактура, за ответникът не е възникнало насрещното задължение да
заплати тяхната стойност. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че с оглед
неформалният характер на продажбата, в частност - на търговската продажба, преценката за
сключване на договора не следва да бъде ограничавана само до съдържанието на фактурата,
6
а е необходимо да се направи с оглед на всички доказателства по делото. Двете дружества
са търговци и имат задължение да водят счетоводство ,в което да отразяват движението на
имуществото си и съгласно чл.55, ал.1 от ТЗ редовно водените търговски книги и
записвания в тях могат да се приемат като доказателство между търговци за установяване на
търговски сделки съгласно чл.182 ГПК вписванията в счетоводните книги се преценяват от
съда според тяхната редовност и с оглед другите обстоятелства по делото.Фактът, че
фактурата е осчетоводена в счетоводството на ищеца / в каквато насока бяха изводите на
вещото лице/ сам по себе си не е достатъчен съдът да приеме, че е налице надлежно
учредено продажбено правоотношение между страните, тъй като това доказателствено
средство подлежи на съвкупна преценка, наред с останалия доказателствен материал и с
оглед са другите обстоятелства по делото. При условие, че ответникът оспори факта, че
процесните стоки - гайки, болтове , ножове U8610007D и ножове U861000 са му предадени
на 20.07.2015г. и ищецът не успя да установи положителния за него факт на предаване на
тези стоки, за ответника не е възникнало задължението да заплати на ищеца исковата сума в
размер на 1 362лв. с ДДС, стойността по фактура №**********/27.07.2015г.Не без значение
е и обстоятелството, че с оглед данните по делото, тази фактура не е получавана от
ответника, не е осчетоводявана от същия през периода от 01.07.2015г до 16.04.2021г и не е
отразена в дневника за покупки но ДДС за периода 01.07.2015г до 30.09.2015г.
Ето защо главният иск за приемане за установено по отношение на ответника, че за
ищеца съществува вземане за сумата от 1 362 лв. , представляваща незаплатена стойност на
стоки по фактура №**********/27.07.2015г. и за която сума е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№1751/2020г по описа на РС-П. като неосноветелен следва да бъде
отхвърлен. Следва да се отхвърли и акцескорния иск , който следва съдбата на главния, за
приемане за установено, че за ищеца съществува вземане и за сумата от 415.03лв. лихва за
забава върху главницата за периода от 21.07.2017г до 21.07.2020г.
По разноските.
Предвид изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника сумата от 600лв. разноски по делото/ съгласно представения
списък по чл.80 от ГПК/ от които 500лв. адвокатско възнаграждение и 100 лв. за вещо лице.
Воден от горното Пазарджишкият районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „И. М.“ЕООД с ЕИК **** със седалище и адрес на
управление град С. район К. бул.“Б. ш.“№316, ет.3, представлявано от управителя Н. М. М.
7
срещу „ В и Д“ ООД с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление град П., ул.“З н.
ч.“№11, ап.7, представлявано от управителя С. Ж. П. искове с правно основание чл.422, ал.1
във вр. с чл.415 от ГПК за приемане за установено по отношение на „ В и Д“ ООД с ЕИК
*****, че за „И. М.“ЕООД с ЕИК **** съществува вземане по заповед №761/27.07.2020г за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1751/2020г по описа на
РС-П. за следните суми : главница в размер на 1362лв., представляваща незаплатена
стойност на стоки по фактура №**********/27.07.2015г, лихва за забава в размер на
415.03лв. за периода от 21.07.2017г до 21.07.2020г, както и за законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението-23.07.2020г. до окончателното
изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „И. М.“ЕООД с ЕИК **** със седалище и адрес на управление град С.
район К. бул.“Б. ш.“№316, ет.3, представлявано от управителя Н. М. М. да заплати на „ В и
Д“ ООД с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление град П., ул.“З н. ч.“№11, ап.7,
представлявано от управителя С. Ж. П. сумата от 600лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-П. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
8