Р Е Ш Е Н И Е
№ 264
гр.Перник, 12.07.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд, гражданска
колегия, в открито съдебно заседание на деветнадесети юни през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател: Милена Даскалова
Членове: Рени Ковачка
Кристина
Костадинова
при
секретаря Емилия Павлова, разгледа въз.гр.дело № 337 по описа за 2019 год.
докладвано от съдия Даскалова, за да се произнесе и взе предвид следното:
С решение № 19/06.07.2017 г. по гр.д.
№ 51/2016г. по описа на Районен съд – Брезник е отхвърлен предявения от К.П.Д.
иск по чл. 349, ал. 2 ГПК и е изнесен на публична продан недвижим имот,
представляващ парцел V в кв. 5 по плана на с. ***. С решението са осъдени
К.П.Д., П.Д.П. и М.Д.П. по иска по чл. 346 ГПК, вр. чл.31, ал.2 ЗС да заплатят
солидарно на Т.П.К. сумата от 2210 лв., ведно с лихвите, считано от 13.09.2016
г. Т.П.К. е осъдена по иска по чл. 346 ГПК, вр. чл. 30, ал. 3 от ЗС да заплати
на К.П.Д., П.Д.П. и М.Д.П. сумата 4250.43лв., ведно с лихвите върху тази сума
считано от 19.08.2016г. до окончателното им изплащане, като за разликата до
претендирания размер от 10 000 лв. искът е отхвърлен.
К.Д. е обжалвала решението в частта, с
която е отхвърлена претенцията й по чл. 349, ал. 2 ГПК и имотът е изнесен на
публична продан; в частта, с която е отхвърлена претенцията й за подобрения в
имота за разликата над 4250,43 лв. до 10 000 лв. и в частта, с която е осъдена
да заплати на ищцата Т.К. сумата 2210 лв.
Т.К.
е обжалвала решението в частта, с която е осъдена да заплати на К.Д. сумата
3187,83 лв.; на П.П. - сумата 531,30 лв. и на М.П. – сумата 531,30 лв.,
представляващи подобрения, извършени в делбения имот.
С решение № 103, постановено на
13.04.2018 г. по в. гр. д. № 695/2017 г. по описа на Пернишкия окръжен съд е
отменено решението на БРС в частта, с
която К.П.Д. е осъдена да заплати солидарно на Т.П.К. на основание чл.346 ГПК,
вр. чл.31, ал.2 от ЗС сумата от 2210 лв. - обезщетение за ползването на
делбения имот за периода 01.11.2013г. - 13.09.2016 г. и претенцията е
отхвърлена. Решението е отменено и в частта, с която Т.П.К. е осъдена да
заплати на основание чл. 346 ГПК, вр. чл. 30, ал. 3 от ЗС на К.Д. -1500 лв., на
П.Д.П. - 1000 лв. и на М.Д.П. - 1000 лв. и исковете са отхвърлени.
Решението на Районен съд - Брезник е
обезсилено в частта по иска на К.П.Д. срещу Т.П.К. за присъждане на значителен
принос в размер на 6500 лв. /разликата над отхвърления общ размер от 3500 лв.
до предявения размер от общо 10 000 лв./, с който са спомогнали приживе на
общия наследодател П. С. да увеличи наследството за периода 1973-2005г. като
недопустимо и делото е върнато на РС-Брезник да разглеждане на заявените
претенции с правно основание чл. 12, ал. 2 ЗН и за периода 1973г.-2005г.
С решение № 45/ 27.05.2019 г.,
постановено по гр. д. № 2746/2018 г. по описа на ВКС е отменено решение №
103/13.04.2018 г., постановено по в. гр. д. № 695/2017г. по описа на Пернишкия
окръжен съд, в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение за
отхвърляне на претенцията на К.П.Д., П.Д.П. и М.Д.П. срещу Т.П.К. за заплащане
на сумата 6 500 лв., представляваща разликата над присъдения размер от 3 500
лв. до пълния предявен размер от 10 000 лв., с която приживе на общия
наследодател, са спомогнали да се увеличи неговото наследство и делото е
върнато за ново разглеждане по заявената претенция с правно основание чл.346 ГПК във вр. с чл.12, ал.2 ЗН.
При новото разглеждане на делото
страните поддържат първоначално заявените от тях становища.
Пернишкият окръжен съд, преценявайки
доводите на страните с оглед оплакванията в жалбата и събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Делото е във фазата по извършване на
делбата.
С влязло в сила решение № 48 от
08.06.2016 г. на БРС е допусната съдебна делба между Т.К., К.Д., П.П. и М.П. на
УПИ, находящ се в с. ***, общ. Брезник, махала ***, представляващо парцел V в
кв. 5 по плана на с. ***, с площ от
С молба от 19.08.2016г. К.Д., П.П. и
М.П. са поискали ищцата да бъде осъдена да им заплати сумата от 6 500 лв.,
с която приживе на общия наследодател, са спомогнали да се увеличи неговото
наследство и която сума включва направа на втори етаж и покрив на сградата,
измазването му и направа на ел. инсталация, текущи ремонти по покрива,
водопровода и оградата.
С молба от 17.10.2016г. извършените
работи в имота са конкретизирали по години, вид и стойност.
Т.П.К. твърди, че е недопустимо под
формата на конкретизация да се предявяват нови претенции и поддържа, че част от
описаните в молбата от 17.10.2016г. СМР, не са включени в първоначалната молба.
В отменителното решение на ВКС е
посочено, че заявената претенция по сметки е за заплащане на сумата 6 500 лв.,
с която приживе на общия наследодател съделителите са спомогнали да се увеличи
неговото наследство, представляваща стойността на подробно описани необходими и
полезни разноски, направени в периода
Указанията, дадени с решението на ВКС,
на основание чл.294 ГПК са задължителни за настоящия състав, предвид на което и
съдът следва да се произнесе по съществото на спора така, както е посочено в
отменителното решение.
Съгласно чл. 12, ал.2 ЗН сънаследници,
които приживе на наследодателя са спомогнали да се увеличи наследството, могат,
ако не са били възнаградени по друг начин, да искат при делбата да се пресметне
това увеличение в тяхна полза. Каса се за съществуващо към датата на откриване
на наследството увеличение, като последното може да е в резултат на труд и/или
средства, вложени от наследника в наследственото имущество, като трябва да е
изразено ясно в някаква форма-имот, постройки, насаждения и др. При преценка
относно размера на увеличението се взема предвид не колко е изразходвал
наследникът в труд и средства, а с колко е увеличено наследственото имущество.
Фактите, на които се основава претенцията по чл. 12, ал. 2 от ЗН подлежат на
пълно и главно доказване от ищеца по този иск.
От събраните по делото доказателства
безспорно се установява, че вилната сграда е изградена в периода от 1980- 1987г. Установява се също от
показанията на св. П. С. С. Р.К.Ц. В.Б.Г. и И. К.К., че сградата е построена от
общия на страните наследодател П.Д. С., като в строителството участие са взели
и неговите деца – съделителката Т.П.К. и Д.П.Д. /пряк наследодател на
съделителите К.Д., П.П. и М.П./. Свидетелят И. К.К. /съпруг на Т.К./ сочи, че е
имало уговорка как да се разпределят етажите между децата на П.Д. С. и всеки е
оправял етажа си, като вторият етаж е бил предвиден за Д. П.Д.. Тези показания
кореспондират с показанията на св. С., който твърди, че Д. Д. е участвал при
изграждането на втория етаж, а Т.К. и съпругът й са взели участие в
изграждането на първия етаж. Свидетелите сочат, че за извършване на
строителните работи са помагали и други близки, както и са били наемани майстори.
При така събраните гласни
доказателства, съдът намира, че претенцията по чл.12, ал.2 ЗН относно строежа
на втория етаж на вилната сграда е недоказана. Установи се, че Д. Д. и
съпругата му К.Д. са участвали при строежа на вилната сграда наред със съделителката
Т.К., но цялостната дейност по изграждането й е била организирана и заплатена
от общия на страните наследодател. За да е основателен иск по чл. 12, ал.2 от ЗН наследникът следва да докаже, че е извършил подобрения в делбения имот за
своя сметка и със собствени средства, с които стойността на наследството се е
увеличила и той не е бил възнаграден по друг начин. Нито един от свидетелите не
установява конкретно какво точно е било извършено от Д. Д. и съпругата му,
както показанията са общи и от тях не могат да се направят изводи за вида и
обема на извършените работи, което пък препятства остойностяването на този
принос и съответно не може да се изведе и извод дали реално това участие в
строителството е довело до увеличаване на наследственото имущество и с колко.
Не се доказва и влагането на лични
средства в строителството от страна на Д. и съпругата му. Представените по
делото фактури също не са достатъчни за установяване на това обстоятелство, тъй
като част от тях не касаят спорния период, а от останалите не е ведно какво
точно е закупено с тях и дали е вложено в имота. Две от фактурите пък касаят
закупуване на движими вещи – будилник, шкафове
закачалка.
Претенцията относно изграждането на
бунар е недоказана, тъй като видно от показанията на свидетелите, такъв е имало
в имота, но е бил изграден от наследодателя П. С.. Доказателства, че бунарът е
бил направен изцяло с труд и средства на Д. Д. и К.Д., не са ангажирани.
Липсват каквито и да било доказателства, че до откриване на наследството К.Д. и
съпругът й са извършили и останалите работи, предмет на претенцията по чл.12,
ал.2 ЗН.
Предвид горното, съдът намира, че
претенцията с правно основание чл. 346 ГПК, вр. чл. 12, ал.2 ЗН в размер на
6 500 лв. е неоснователна.
С решението на БРС е отхвърлена претенцията
за разликата от 4250, 53 лв. до пълния
предявен размер от 10 000 лв. или за сумата от 5 749, 47 лв., предвид
на което и решението в тази му част следва да се потвърди.
Със същото решение са присъдени
4 250,53 лв., като за сумата от
3 500 лв. решението е отменено от въззивния съд и искът е отхвърлен.
Следователно с оглед неоснователността на иска по чл.12, ал.2 ЗН следва да се
отмени обжалваното решение в частта му, с която Т.К. е осъдена да заплати на
750, 53 лв. - разликата между 5 749,47 лв. и 6 500 лв./ и да се
постанови друго такова, с което искът на К.Д. за тази сума да бъде отхвърлен.
При формиране на извода, че решението следва да се отмени само по отношение на
уважената претенция на К.Д., съдът съобразява обстоятелството, че с молбата от
17.10.2016г. са разграничени претенциите на П.П., М.П. и К.Д. по основание и
размер и видно от същата само К.Д. е поискала присъждане на 6 500 лв. на
основание чл. 346 ГПК, вр. чл. 12, ал.2 ЗН. Останалите съделители са
претендирали по 1 000 лв. на основание чл. 346 ГПК, вр. чл. 30, ал. 3 ЗС,
като спорът в тази му част е решен с влязло в сила решение.
С оглед изхода на спора в полза на
Т.К. следва да се присъдят 300 лв., направени в касационното производство.
Разноски за въззивното производство не следва да й се присъждат, тъй като при
предходното разглеждане на делото от ОС- Перник такива са й присъдени в пълния
им претендиран размер.
Водим от гореизложеното Пернишкият
окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение
№ 19/06.07.2017 г. по гр.д. № 51/2016г. по описа на Районен съд – Брезник, в
частта му, с която Т.П.К., ЕГН ********** е осъдена да заплати на основание чл.
346 ГПК, вр. чл. 12, ал.2 от ЗН на К.Д., ЕГН: ********** сумата 750,53лв.,
ведно с лихвите, считано от 19.08.2016 г. до окончателното изплащане, КАТО
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ
иска с правно
основание чл. 346 ГПК, вр. чл. 12, ал. 2 ЗН, предявен от К.П.Д. с ЕГН:
********** ***, срещу Т.П.К., ЕГН ********** *** за присъждане на значителен
принос в размер на 750,53лв., с който през периода 1973г.-2005г е спомогнала
приживе на общия наследодател П.Д.С. да увеличи наследството, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 19.08.2016 г. до окончателното й
изплащане, като неоснователен и недоказан.
ПОТВЪРЖДАВА решението в
останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА К.П.Д. с ЕГН: ********** *** да заплати на Т.П.К., ЕГН
********** *** сумата от 300 лв. направени разноски в касационното
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване, пред
Върховния касационен съд, в едномесечен срок
от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.