№ 3
гр. Шумен, 04.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание
на петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ростислава Янк. Георгиева
при участието на секретаря И. Й. Д.
като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Административно
наказателно дело № 20213630201644 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №21-0869-002266 от 06.08.2021 год. на
Началник група към ОД на МВР – гр.Шумен, сектор Пътна полиция, с което на С. ХР. ИВ., с
ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.Шумен, област Шумен, ул.“Искър“ №3, вх.1, ет.6,
ап.17 са наложени административни наказания “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и
“лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 /шест/ месеца на основание чл.175, ал.3,
предл.второ от ЗДвП за нарушение по чл.140 , ал.1 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да
постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като в жалбата си
излага конкретни съображения в подкрепа на искането. В съдебно заседание се явява лично
и с упълномощен представител – адв.СвЕ. от ШАК, като поддържат жалбата на изложените
в нея съображения.
За ОД на МВР – гр.Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното
постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН в
последното съдебно заседание по делото не се явява представител.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни
1
съображения:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища
на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 10.07.2021 год. жалбоподателят С. ХР. ИВ. управлявал лек автомобил марка
„Митцубиши Каризма“ с № на рама XMCLNDA1AWF145489, собственост на Н. М. Н. като
се движел в гр.Шумен по ул.“Искър“. Около 21.05 часа на същия ден бил спрян за проверка
от служители при РУ-Шумен пред №3 на същата улица, при което било установено, че
управляваното от жалбоподателя МПС е с прекратена регистрация със ЗППАМ №21-0869-
000565 от 10.07.2021 год., която била връчена на собственика на автомобила на 10.07.2021
год. в 00.20 часа и че същото е без поставени регистрационни табели. По този повод на
жалбоподателят бил съставен акт за установяване на административно нарушение серия АA
№765452 от 10.07.2021 год. за това, че управлява МПС, което е с прекратена регистрация.
Актосъставителят е посочил, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл.140, ал.1,
предл.първо от ЗДвП. Актът е бил подписан от нарушителя, като същият е изложил под
формата на възражения, че в Заповедта за прилагане на ПАМ не е било посочен срок, в
който може да бъде прибрано МПС-то.
На основание разпоредбата на чл.33, ал.2 от ЗАНН административно-наказателната
преписка била прекратена, като същата била изпратена на Районна прокуратура – Шумен с
оглед проверка за престъпление по чл.345, ал.2 от НК. С постановление от 20.07.2021 год. на
прокурор от ШРП наказателното производство, водено за престъпление по чл.345, ал.2 от
НК било прекратено, като преписката е била изпратена на ОД на МВР с оглед преценка за
ангажиране на административно-наказателната отговорност на нарушителя.
Впоследствие на основание разпоредбата на чл.36, ал.2 от ЗАНН е издадено
наказателно постановление №21-0869-002266 от 06.08.2021 год. на Началник група към ОД
на МВР – гр.Шумен, сектор Пътна полиция, с което на С. ХР. ИВ., с ЕГН**********, с
постоянен адрес: гр.Шумен, област Шумен, ул.“Искър“ №3, вх.1, ет.6, ап.17 са наложени
административни наказания “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и “лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 6 /шест/ месеца на основание чл.175, ал.3, предл.второ от ЗДвП
за нарушение по чл.140 , ал.1 от ЗДвП.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на свидетелите М.
С. Х., Н. М. Н. ИВ. Н. ВЛ., И.П. Станев и Р. Н. Н., както и от присъединените на основание
чл.283 от НПК писмени доказателства.
При преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства
съдът намира, че напълно следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелите М.
С. Х., Н. М. Н. ИВ. Н. ВЛ., И.П. Станев и Р. Н. Н.. Същите пряко са възприели фактите, за
които свидетелстват, като показанията им са еднопосочни, последователни, кореспондират
помежду си и се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал.
2
При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.140, ал.1, изречение първо от ЗДвП по пътищата,
отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета,
които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за
това места.
От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че
жалбоподателят е управлявал посочения наказателното постановление автомобил, който към
момента на извършване на проверката е бил с прекратена регистрация със Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка №21-0869-000565/10.07.2021 год. и без
регистрационни табели, поставени на определеното за това место, доколкото същите са били
свалени именно със същата Заповед за ППАМ. Това обстоятелство не се оспорва и от страна
на самия жалбоподател, поради което се налага извода, че управлявайки автомобил без
табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места е осъществил от
обективна страна състава на нарушението, визирано в разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Съдът намира, че от материалите по делото се установява по безспорен начин, че
жалбоподателят е осъществила нарушението и от субективна страна и то с форма на вината
умисъл. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че И. е бил наясно с
обстоятелството, че управлявания от него автомобил е без поставени регистрационни табели
и че няма право да го управлява.
В тази връзка съдът не споделя твърдението на жалбоподателя, изложено в жалбата и
в съдебно заседание, че деянието е несъставомерно, поради факта, че с последваща Заповед
рег. №869з-126/15.07.2021 год. е било прекратено действието на Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №21-0869-000565/10.07.2021 год. Съдът намира, че
към момента на извършване на нарушението, респективно на управлението на автомобила –
10.07.2021 год. Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №21-0869-
000565/10.07.2021 год. е била действаща и влязла в сила, поради което управляваното от
жалбоподателя МПС е било с прекратена регистрация и със свалени регистрационни табели.
Този факт е бил известен на И., и въпреки това е предприел управление на автомобила.
Не може да бъде споделено и твърдението, че както жалбоподателя, така също и
собственика на автомобила – свидетеля Н. М. Н. не са знаели, че има срок, в който имат
право да преместят автомобила. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че нормата
на чл.172, ал.7 от ЗДвП предвижда че при отнемане на табелите с регистрационен номер в
случаите по чл.171, т.2а, както и при отнемане на свидетелството за управление на моторно
превозно средство в случаите по чл.171, т.1, букви "б" и "е" моторното превозно средство
може да бъде транспортирано от правоспособен водач до място за съхранение или до най-
близкото населено място в срок до 12 часа от установяване на нарушението. Доколкото
посочения времеви интервал е законоустановен, а жалбоподателят е правоспособен водач на
МПС, притежаващ свидетелство за управление на МПС от съответната категория, се налага
извода, че същият е бил длъжен да познава съответните разпоредби от ЗДвП. Всеки
3
гражданин е длъжен да познава закона, като общоизвестен принцип в правото е, че
незнанието на закона не оправдава никого. Всеки правоспособен водач на МПС е длъжен
преди да предприеме управлението над съответния ватомобил по пътищата, отворени за
обществено ползване, да се увери, че няма законоустановени пречки да извърши това, в т. ч.
дали управляваното от него МПС е регистрирано по надлежен ред, преминало технически
преглед, дали има поставени регистрационни табели, дали за него има сключен договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" и др.. В тази връзка е и константната
съдебна практика и по-конкретно Решение №269 от 15.11.2021 год. на АдмС - Шумен по
к.а.н.д. №243/2021 год. и др. В случая не е имало обективни пречки за водача да установи
дали управляваният от него автомобил има поставени регистрационни табели или не. В тази
връзка съдът съобрази и обстоятелството, че нарушението, във връзка с което са били отнети
регистрационните табели на автомобила е било установено на 10.07.2021 год. в 00.20 часа.
Следователно 12-часовият срок, в който моторното превозно средство е можело да бъде
транспортирано от правоспособен водач до място за съхранение или до най-близкото
населено място е изтекъл на 10.07.2021 год. в 13.20 часа. От изложеното се налага извода, че
жалбоподателят е управлявал посоченото МПС без регистрационни табели 7 часа и 45
минути след изтичане на законоустановения за това срок.
Съдът не кредитира и възражението, изложено в жалбата, че в наказателното
постановление са били включени обстоятелства и факти, които липсват в издадения на
жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение. В тази връзка съдът
съобрази обстоятелството, че наказателното постановление, предмет на обжалване в
настоящото производство, е издадено на основание разпоредбата на чл.36, ал.2 от ЗАНН,
след като с постановление от 20.07.2021 год. на прокурор от ШРП наказателното
производство, водено за престъпление по чл.345, ал.2 от НК е било прекратено, а преписката
е била изпратена на ОД на МВР с оглед преценка за ангажиране на административно-
наказателната отговорност на нарушителя за евентуално извършено от него
административно нарушение. Следователно същото е било издадено на основание
прекратеното наказателно производство, без за същото нарушение да е бил издаден акт за
установяване на административно нарушение. Съдържанието на издадения на същия
жалбоподател акт за установяване на административно нарушение серия АA №765452 от
10.07.2021 год. е ирелевантно към настоящото наказателно постановление, доколкото
същото не е издадено въз основа на него.
С оглед на изложеното съдът намира, че наказващият орган правилно е
квалифицирал нарушението, като такова по чл.140, ал.1 от ЗДвП, като правилно е издирил и
приложил и съответната за това нарушение санкционна норма, предвиждаща наказание за
водач, който управлява моторно превозно средство, което е регистрирано, но е без табели с
регистрационен номер. Съдът намира, че наказващият орган правилно е индивидуализирал и
наказанията, като е наложил на жалбоподателя предвидените в разпоредбата на чл.175, ал.3,
предл. второ от ЗДвП санкции в техния минимален размер, а именно „глоба“ в размер на
200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца.
4
Съдът не кредитира твърденията на жалбоподателя и на процесуалния представител
на жалбоподателя, че нарушението следва да бъде квалифицирано като маловажен случай
по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В тази връзка, въпреки, че в самото наказателно
постановление не са изложени мотиви в този смисъл, съдът напълно споделя изложения в
тази насока извод на административно-наказващият орган. Правилно е било преценено, че с
оглед характера на нарушението в настоящия случай нормата на чл.28 от ЗАНН не може да
бъде приложена. Описаното в акта за установяване на административно нарушение и в
наказателното постановление нарушение крие сериозен риск за останалите участници в
движението по пътищата, доколкото липсата на поставени регистрационни табели води до
невъзможност моторното превозно средство да бъде индивидуализирано. Управлението на
МПС без регистрационни табели би довело и до избягване на административно-наказателна
отговорност от страна на управляващото го лице при евентуално извършено нарушение,
регистрирано с техническо средство, доколкото същото следва да бъде установено и
регистрирано именно чрез заснемане на регистрационния номер на автомобила и неговото
последващо установяване. Нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с други нарушения от същия вид, поради което и същото не може да
бъде квалифицирано като “маловажен случай” по смисъла вложен в разпоредбата на чл.28
от ЗАНН. В тази връзка съдът намира, че обществената опасност на нарушителя също не
може да бъде преценена, като сравнително ниска, с оглед данните, съдържащи се в
приложената по делото Справка за нарушител от региона, от която се установява, че спрямо
И. са били налагани и други наказания за различни нарушения на ЗДвП, както с фишове,
така също и с издадени наказателни постановления.
С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се
явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.
Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на административно-
наказващият орган е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН /в сила от
03.12.2019 год./, в съдебните производства по обжалване на наказателно постановление
страните имат право на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл.143, ал.3 от АПК,
когато съдът отхвърли оспорването, както е в процесния случай, тези разноски следва да се
възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на
чл.63, ал.5 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани
от юрисконсулт /какъвто е настоящия случай/, се присъжда възнаграждение в определен от
съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/. В тази връзка съдът, като
съобрази посочената разпоредба, както и обстоятелството, че настоящото производство не
се отличава с фактическа и правна сложност намира, че размера на юрисконсултското
възнаграждение следва да бъде в размер на 80 лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №21-0869-002266 от 06.08.2021 год. на
Началник група към ОД на МВР – гр.Шумен, сектор Пътна полиция, с което на С. ХР. ИВ., с
ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.Шумен, област Шумен, ул.“Искър“ №3, вх.1, ет.6,
ап.17 са наложени административни наказания “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и
“лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 /шест/ месеца на основание чл.175, ал.3,
предл.второ от ЗДвП за нарушение по чл.140 , ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА С. ХР. ИВ., с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.Шумен, област
Шумен, ул.“Искър“ №3, вх.1, ет.6, ап.17 да заплати на ОД на МВР - Шумен сумата от 80
/осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено на
основание разпоредбата на чл.37, ал.1 от ЗПП, във вр. с чл.24 от Наредбата за заплащане на
правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в
14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
6