№ 5952
гр. София, 06.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 83 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА
при участието на секретаря ИНА КР. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА Гражданско
дело № 20221110104572 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по Глава втора от Закона за защита от домашното насилие
(ЗЗДН).
Образувано е по молба на Р. ЕМ. П., с която последната търси защита за себе си и
за малолетния си син Н. С. В. срещу С. В. В..
По делото на основание чл. 12, ал.2 от ЗЗДН като молител, наред с молителката Р.
ЕМ. П. е конституирано и малолетното дете Н. С. В., действащ, чрез свята майка и законен
представител Р. ЕМ. П..
В молбата се излагат подробни твърдения за извършени спрямо първата молителка
от ответника актове на домашно насилие на 28.01.2022г., извършен в присъствието на
малолетното дете –втория молител. Иска се съдът да наложи мерки за защита по ЗЗДН. За
ответника се твърди, че с първата молителка е във фактическо съжителство, респ.възходящ
–баща на втория от тях.
Ответникът С. В. В.– редовно призован не се явява в съдебно заседание, оспорва
изцяло подадената срещу него молба за защита от домашно насилие.
Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Молителката Р.П. и ответника живеят на семейни начала. Ответникът е баща на
малолетния молител Ноа (доклад АСП ДСП Слатина). Въз основа на декларацията по чл. 9,
ал.3 от ЗЗДН, представляваща годно доказателство по смисъла на чл. 13, ал.2, т.3 от ЗЗДН и
1
кредитираните показания на св. Али Сюлейманов Пашов се доказа следното: на 28.01.2022
г. около 22.40 ч. ответникът пристигнал на адрес в гр. София, ул. Манастирска, №54, ет.5,
ап.14, където се намирала молителката заедно с детето и св. Пашов. След проведен
разговор между страните, последвало обвинение от ответника, че молителката му е
откраднала телефона, упражнил насилие над кучето на молителката и при опита й да го
спре, ответникът започнал да блъска молителката в стени и мебели, ритал я, удрял я и
заплашил, че ще убие молителката и детето. Казал „няма дете, няма проблем“ . Молителката
гушнала спящото дете Ноа, при което ответникът я подпрял на стената, застъпил крака й ,
притиснал я силно с тялото си, при което притиснал силно и детето към гърдите на
молителката, задушавайки го, следствие на което детето посиняло и започнало да плаче
неистово/ описано в декларация по чл.9 ал.3 от ЗЗДН/. Свидетелските показания на Пашов
съдът не намира причина да не цени, тъй като не се доказаха твърдения от ответника, че
свидетелят не е в състояние да възприема елементарно зададени въпроси. Същият е бил
очевидец и възпроизвежда това, което е видял, а именно, че молителката е успокоявала
кучето, при което ответникът хванал Ренета за ръцете и започнал да я влачи наляво-надясно
като я блъскал в стенала и шкафа, където е телевизора. Бебето се разплакало в това време и
молителката го взела, а ответникът я натиснал на стената, при което молителката извикала
да спре, защото ще удушат детето.
Така установените действия от страна на ответника спрямо молителката Ренета
осъществяват от обективна страна състава на домашно физическо насилие по смисъла на чл.
2, ал.1 от ЗЗДН. Извършеното от ответника домашно физическо и психическо насилие на
28.01.2022 г., вечерта около 22.40 ч. спрямо молителката Р.П. е спрямо и малолетното дете
Ноа, респ. представлява и акт на домашно насилие спрямо детето по смисъла на чл. 2, ал.1
от ЗЗДН. Или, по безспорен начин от доказателствата по делото се установи, че ответникът е
извършил акта на домашно физическо и психическо насилие спрямо първата молителка,
както и спрямо малолетния Ноа. Само за яснота настоящия съдебен състав намира за
необходимо да отбележи, че съгласно чл. 2 ЗЗДН "домашно насилие е всеки акт на
физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено спрямо
лица, които се намират или са били в семейна или родствена връзка, във фактическо
съпружеско съжителство или които обитават едно жилище". Молбата за защита е подадена
при спазване на правилата визирани в съгласно чл. 8, т.1 и т.2 ЗЗДН, поради което е налице
валидно сезиране на съда от процесуално легитимирано за това лице, същата е подадена на
31.01.2022г., т.е в преклузивния срок по чл. 10, ал.1 ЗЗДН, а по делото се установява, че
ответникът попада в кръга на посочените в чл. 3 от ЗЗДН лица, респективно притежава
материално правната легитимация да отговаря по молбата, предмет на делото. Съгласно
разпоредбата на чл. 3 от ЗЗДН защита по този закон може да търси всяко лице, пострадало
от домашно насилие, извършено от съпруг или бивш съпруг; лице, с което се намира или е
било във фактическо съпружеско съжителство; лице от което има дете; възходящ; низходящ,
брат или сестра /т.е роднини по съребрена линия до втора степен/; роднина по сватовство до
втора степен, както и настойник, попечител или приемен родител.
2
С оглед изложеното настоящия съдебен състав приема за доказани актовете на
домашно насилие осъществени спрямо молителите, описани в молбата за защита и тяхното
авторство, поради което и на извършителя следва да бъдат наложени мерки по чл. 5, ал.1 от
ЗЗДН.
Мерките за защита по чл. 5, ал.1 ЗЗДН представляват не наказание за извършителя,
а налагани от съда принудителни административни мерки по смисъла на чл. 22 ЗАНН, които
имат за цел защита на пострадалото лице, чрез отнемане възможността на извършителя да
извърши друг акт на насилие срещу пострадалия (чл. 5, ал.1, т.2-4 ЗЗДН) и мотивирането на
самия извършител към неагресивно поведение към пострадалото лице (чл. 5, ал.1, т.1, 5 и 6
ЗЗДН).
При налагане на мерките по чл. 5 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането на
молителя или становището на ответника, а следва да наложи по своя преценка една или
повече защитни мерки (чл. 16, ал.1 ЗЗДН).
В настоящия случай, с оглед характера на актовете на насилие – физическо и
психическо насилие с висок интензитет пряко насочен срещу двамата молители, единият, от
които е малолетното дете Ноа, към което е било осъществено пряко насилие, наличието и
на закани за убийство, както и, че пострадалите и извършителят живеят в едно и също
жилище, съдът намира, за подходяща мярката за защита по чл. 5, ал.1, т.1 от ЗЗДН, която
следва да бъде наложена в полза на двамата пострадали. В полза на молителката Ренета,
обаче, с оглед изложеното по-горе, както и предвид обстоятелството, че именно тя е обекта
на агресия на ответника и то не еднократно, следва да бъдат наложени мерките по чл. 5,
ал.1, т.1, , т.3 и т.5 от ЗЗДН за максимално предвидения в закона срок, които са съобразени с
характера и тежестта на извършеното спрямо нея и ще дадат възможност на ответника да
преосмисли както извършеното деяние, така и своето бъдещо поведение.
Съгласно чл. 5, ал.4 ЗЗДН "Във всички случаи съдът с решението по чл. 15, ал.1
налага на извършителя и глоба в размер от 200 до 1000 лв.". Предвидената в тази норма
глоба съдът е длъжен да наложи при установен акт на домашно насилие-в настоящия случай
съдът намира, че деянието на ответника е извършено виновно, доколкото той е съзнавал и
контролирал своите действия; умисълът е обективиран в поведението му. Съдът, при
преценката си относно размера на глобата, съобрази от една страна характера и тежестта на
извършеното, от друга липсата на доказателства за имотното състояние на ответника,
намира, че следва да наложи глоба в размер на 600 лева, която ще въздейства и
поправително на ответника.
По разноските: При този изход на делото на ответника разноски по делото не се
присъждат; на основание чл. 11, ал.2 ЗЗДН дължимата държавна такса по делото следва да
се възложи на ответника. Дължимата по делото държавна такса по чл. 3 от Тарифата е в
размер на 50.00 лева (2 х 25,00 лв.), като ответникът следва да бъде осъден да я заплати в
полза на съда, доколкото съгласно чл. 11, ал.1 ЗЗДН тя не се внася предварително от
молителя.
3
Молителката претендира разноски, представила е списък на разноските , но не и
доказателство за реално платена сума ДТ в размер на 25 лева, поради което и такава не й се
следва; ответникът следва да заплати направени разноски в размер на 650 лева заплатено
адвокатско възнаграждение.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ИЗДАВА, на основание чл. 15, ал.2 ЗЗДН, ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА в полза на Р. ЕМ.
П., ЕГН **********, и Н. С. В., ЕГН **********, срещу С. В. В., ЕГН **********, като
налага следните мерки за защита:
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 5, ал.1, т.1 ЗЗДН, С. В. В., ЕГН **********, да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на лицата - Р. ЕМ. П., ЕГН
**********, и Н. С. В., ЕГН **********.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал.1, т.3 ЗЗДН на С. В. В., ЕГН **********, да
приближава лицето - Р. ЕМ. П., ЕГН **********, на разстояние по-малко от 200 (двеста)
метра, за срок от осемнадесет месеца, считано от 06.06.2022 г.
ЗАДЪЛЖАВА С. В. В., ЕГН ********** на осн. чл.5 ал.1 т.5 от ЗЗДН да посещава
специализирана програма в Център за индивидуални и фамилни психологични консултации
на адрес : гр.София, кв. Изток, ул.Николай Хайтов, №6, ап.14.
ПРЕДУПРЕЖДАВА С. В. В., ЕГН **********, че при констатирано от
полицейските органи неизпълнение на настоящата заповед, на основание чл. 21, ал.3 ЗЗДН
полицейският орган е длъжен да го задържи и незабавно да уведоми органите на
прокуратурата, като неизпълнението на настоящата заповед представлява престъпление по
чл. 296, ал.1 от Наказателния кодекс НК).
ЗАПОВЕДТА ЗА ЗАЩИТА подлежи на незабавно изпълнение (чл. 20 ЗЗДН).
НАЛАГА на основание чл. 5, ал.3 ЗЗДН на С. В. В., ЕГН **********, глоба в
размер на 600,00 (шестстотин) лева.
ОСЪЖДА С. В. В., ЕГН **********, да заплати по сметка на СРС държавна такса
в размер на 50,00 (петдесет) лева.
ОСЪЖДА С. В. В., ЕГН **********, да заплати на Р. ЕМ. П., ЕГН **********
разноски по делото в размер на 650,00 (шестстотин и петдесет) лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 7-дневен
срок от връчването му на страните (чл. 17, ал.1 ЗЗДН).
Препис от решението да се изпрати на полицейските управления по адресите
на страните, като се укаже, че издадената Заповед за незабавна защита №25 от
31.01.2022г. преустановява своето действие.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4
5