Номер 17712.10.2020 г.Град Велико Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд – Велико ТърновоТрети граждански и търговски състав
На 23.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
Секретар:ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно търговско дело №
20204001000195 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 53 от 12.03.2020 г. по т.д. № 182/2019 г. Окръжен съд
Плевен е осъдил ЗД „Евроинс" АД, гр. София да заплати на Й. Р. Й. сумата от
17000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от пътно – транспортно произшествие, настъпило на
10.08.2017 г. в гр. Левски, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 09.07.2019 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен иска
за разликата до сумата от 20000 лв., като погасен чрез плащане, а за
разликата до претендираните 30000 лв. искът е отхвърлен като неоснователен.
Отхвърлена е и акцесорната претенция за заплащане на лихва за забава върху
гжлавницата, считено от 01.02.2019 г. до 09.07.2019 г. Присъдени са разноски.
Против това решение в отхвърлителната част над 20000 лв. е
постъпила въззивна жалба от Й. Р. Й. . В нея се излагат доводи за неправилна
оценъчна преценка на търпените болки и страдания, с оглед определяне на
справедлив размер на обезщетението. Сочи се, че изслушаната съдебно
медицинска експертиза не е могла да отговори на въпросите относно
характера на претърпените болки и страдания, и необходимото време за
1
тяхното лечение. Излагат се доводи, че неправилно и без необходимата
квалификация вещото лице е отхвърлило възможността вследствие на
претърпяното ПТП да са настъпили усложнения, изразяващи се в отключено
кожно заболяване и последващо психиатрично заболяване. Промяната в
поведението на жалбоподателя и появилите се оплаквания от червени петна
по тялото се сочат и от разпитаните свидетели. Пострадалият дълго време се е
лекувал на легло и не е могъл да се обслужва сам.
Отправено е искане да се отмени решението в обжалваната част и
вместо него се постанови друго, с което се уважи исковата претенция изцяло.
В срока за отговор насрещната страна е депозирала становище, в
което счита жалбата за неоснователна, като се поддържа тезата, че вещото
лице е с медицинско образование и притежава необходимата квалификация,
за да отговори на поставените въпроси.
Против постановеното решение е постъпила въззивна жалба и от ЗД
„Евроинс“ АД в частта му, в която дружеството е осъдено да заплати
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 17000 лв. Оплакванията в
жалбата касаят определения размер на обезщетението от съда, като се сочи,
че размерът от 20000 лв. е прекомерен и несправедлив. Фактическата
обстановка е правилно установена, пострадалият е получил гръдна травма,
изразяваща се в счупване на трето ребро в ляво по средна мишнична линия,
като се е възстановил напълно за 4 – 5 седмици. Правилно е установено, че
псориазисът и посттравматичното разстройство нямат връзка с ПТП. При тези
обстоятелства определеното обезщетение се явява твърде високо, като според
застрахователното дружество изложените твърдения за преживения стрес от
ищеца не съответстват на действителното положение.
Отправено е искане да се отмени постановеното решение в
обжалваната част и вместо него се постанови друго, с което се отхвърлят
изцяло предявените искове.
Й. Й. не е заел становище по тази жалба.
Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбите
оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото
2
доказателства, приема за установено следното:
Въззивните жалби са подадени в срок, от надлежни страни, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явяват процесуално
допустими и следва да се разгледат по същество.
При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав
констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до
неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на
правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени
аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената служебна
проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо в
обжалваната част, поради което следва да пристъпи към решаване на спора по
същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.
В исковата си молба Й. Р. Й. твърди, че на 10.08.2017 г., около 09,30
часа Т. Т. се движил с лекия си автомобил Мерцедес, с рег. № СС6464МС в
гр. Левски, като движейки се по ул. Елин Пелин към кръстовището на
улиците Александър Стамболийски и Елин Пелин, нарушил пътен знак Б2 и
не пропуснал лек автомобил ВАЗ, управляван от ищеца, който по същото
време се движел по ул. Александър Стамболийски – път с предимство. Тъй
като Т. не спрял, последвал удар с предната челна част на автомобила му и
страничните леви врати на лекия автомобил ВАЗ. След удара Й. усетил силна
болка в лявата част на гръдния си кош, направил опит да излезе, но вратата
била деформирана и това се оказало невъзможно. С чужда помощ успял да
излезе и бил откаран с линейка на Бърза помощ в гр. Плевен. Сблъсъкът
довел до травматични увреждания, преценката на които въз основа на
създадената в хода на проведеното медицинско лечение документация
подлежи на установяване от съдебномедицинската експертиза, която да
определи характера и размера на уврежданията. Т. управлявал лек автомобил
Мерцедес, с валидна и действаща към момента на произшествието
застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗД „Евроинс“ АД. Към
застрахователя е отправена претенция и е образувана преписка с номер на
щета **********/2019 г. Изложени са съображения, че травмите, които
ищецът е получил вследствие на преживяното ПТП се отразили
изключително неблагоприятно на физическото и емоционалното му
3
състояние, като претърпял и за в бъдеще ще продължава да търпи значителни
имуществени и неимуществени вреди – страдания, душевни болки и
притеснения. От ПТП-то изпаднал в стрес, който и до днес не можел да
преодолее.
С оглед на тези обстоятелства счита, че справедлив размер на
обезщетението за претърпените неимуществени вреди би бил сумата от 30000
лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 01.02.2019 г. до
окончателното изплащане.
С отговора на исковата молба не се спори наличието на сключена
полица за застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил Мерцедес,
не се спори настъпилото ПТП и неговия механизъм, вината на водача на
застрахования автомобил, и предявяването на извънсъдебна претенция от
ищеца. Оспорват се неимуществените вреди, тъй като се касае за счупено
ребро, което представлява временно разстройство на здравето без опасност за
живота, с кратък възстановителен срок, без провеждани оперативни намеси,
без усложнения, като от медицинската документация се установява, че
ищецът се е отказал от хоспитализация, което сочи, че състоянието му не е
било тежко. В исковата молба не се излагат твърдения за усложнения
вследствие на получената травма. С оглед на това претендираният размер е
завишен. Застрахователят счита, че не дължи исковата сума, тъй като вече е
изплатил дължимото обезщетение, определено в размер на 3000 лв.
С обжалваното решение съдът е извършил преценка на относимите
към определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
обстоятелства, приел е, че не е доказана причинно следствена връзка между
заболяванията на ищеца – псориазис и посттравматично стресово
разстройство, и инцидента, с оглед на което е счел, че справедливият размер
на обезщетението възлиза на 20000 лв., приспаднал е заплатената част от
застрахователя и е присъдил сумата от 17000 лв., ведно със законна лихва от
09.07.2018 г. до окончателното изплащане.
Настоящият състав намира, че формираната и изложена в мотивите
на решението на първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна,
правилна и кореспондираща със събрания доказателствен материал. Правно
значимите за спора факти са: настъпило пътно - транспортно произшествие
4
на 10.08.2019 г., в гр. Левски, през светлата част на денонощието – около
10,30 часа на кръстовището на ул. Елин Пелин и ул. Александър
Стамболийски. Преди кръстовището на ул. Александър Стамболийски е
поставен знак на десните тротоари Б3 Път с предимство. На ул. Елин Пелин,
на десните тротоари за посоката на движение на пътните превозни средства е
поставен пътен знак Б2 Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство.
Лек автомобил Мерцедес рег. № СС6464МС, управляван от Т. Т., е навлязъл
в кръстовището, без да спре на пътен знак Б2 и да пропусне движещия се в
този момент автомобил ВАЗ, управляван от ищеца, в резултат на което между
двете МПС се е реализирал удар. Ищецът Й. получил увреждане - гръдна
травма, изразяваща се в счупване на трето ребро в ляво по средна мишнична
линия. Увреждането е квалифицирано като лека телесна повреда, с оглед на
което воденото ДП № 1016/2017 г. по описа на РП Левски е прекратено с
постановление от 11.06.2018 г.
Пострадалият Й. Й. е получил гръдна травма, изразяваща се в
счупване на трето ребро в ляво по средна мишнична линия, която травма
вещото лице по изслушаната съдебно медицинска експертиза счита, че е в
пряка причинна връзка с претърпяното ПТП. В резултат на това увреждане
ищецът е търпял болки и страдания, които условно могат да се разделят на
силни през първите 2 – 3 денонощия, средни – през следващите 2 седмици и
слаби – за още 1 ½ седмици. Операции не са извършвани, тъй като не са били
необходими. Няма медицински данни за усложнения и удължаване на
нормалния оздравителен процес. От приложените амбулаторни листи от
22.08.2018 г. и лабораторно изследване от същата дата вещото лице е
установило заболяване на Й. – псориазис, което е генетично заболяване,
протичащо хронично с периоди на обостряне и други, през които не е
активно. Заболяването се влияе във висока степен от психо емоционалното
състояние на организма, като един психичен стрес би могъл да отключи или
обостри това налично наследствено кожно заболяване. Към делото е
приложена и епикриза от отделение по психиатрия към „МБАЛ Левски“
ЕООД, от която се установява, че ищецът е бил на лечение в периода
17.08.2018 г. – 10.09.2018 г., с поставена диагноза „посттравматично стресово
разстройство, реактивен синдром“. В анамнезата на епикризата е отбелязано,
че преди година Й. претърпял ПТП и оттогава променил поведението си,
5
станал подтиснат, спял малко, затворил се. Вещото лице изразява становище,
че и двете заболявания – кожното и психиатричното са констатирани една
година след инцидента, поради което изключва причинна връзка между
заболяванията и претърпяното ПТП. Няма данни симптоми на някое от
заболяванията да са се проявили в първите дни или седмици след
произшествието, за да се приеме, че психостреса от катастрофата е изиграл
роля на отключващ фактор. По отношение на псориазиса вещото лице счита,
че може да се прояви както след стрес, така и без причина. Според
експертизата оздравителния процес протича в срок от 4 до 5 седмици и
възстановяването е пълно.
За изясняване на фактическата обстановка са разпитани св. Р. Р. и Н.
А.. От показанията им се установява, че ищецът около месец не можел да
става заради счупеното ребро, което налагало свидетелите да помагат на
сестра му и съпругата му за обслужването му. Св. А. възприел натъртено по
тялото на Й., докато помагал на жена му да го обръща. И двамата свидетели
възприели 4 – 5 – 6 месеца след катастрофата, някъде пролетта на 2018 г., че
се появили червени петна по тялото на ищеца, след което знаят, че той ходил
на лекар и му установили псориазис. След инцидента Й. се променил, не
можел да спи, сънувал кошмари, не смеел да се качи на кола. Няколко месеца
се въздържал да управлява автомобил, но впоследствие си купил нова кола.
Свидетелите знаят, че ищецът е бил на лечение в психиатрично отделение на
местната болница, тъй като по-късно след катастрофата започнал да се държи
неадекватно.
Ищецът е отправил застрахователна претенция към ответника, за
което е образувана щета № **********, дружеството е определило размер на
застрахователното обезщетение 3000 лв., видно от приложеното
уведомително писмо, и на 13.05.2019 г. сумата е изплатена, видно от
приложеното преводно нареждане.
При тази фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
От събраните по делото доказателства настоящият състав намира, че
безспорно се доказа наличието на противоправно поведение на Т. Т., в
резултат на което на ищеца са причинени вреди. Противоправността на
6
поведението му следва от нарушаване на конкретни правни норми, уреждащи
правилата за движение по пътищата – чл. 47 ЗДвП и чл. 50, ал. 1 ЗДвП
/вменяващ задължение на водачите да пропуснат ППС, което се движи по път
с предимство при пресичане на кръстовище/ и чл. 6, т. 1 ЗДвП /вменяващ
задължение на участниците да съобразяват поведението си с пътните знаци и
в случая със знак Б2/. От събраните доказателства се установява, че Т. Т. с
управлявания от него автомобил, в нарушение на посочените по-горе правила
за движение по пътищата, е предприел навлизане в кръстовище, без да
съобрази указанията на пътен знак Б2 – Спри, и без да пропусне движения се
по път с предимство лек автомобил, управляван от ищеца, с което свое
поведение е допуснал реализиране на удар между двата автомобила.
Като пряка и закономерна последица от физическите закони, в
резултат на удара, ищецът е получил телесно увреждане – счупване на трето
ребро вляво по средна мишнична линия. Това увреждане представлява
нарушаване на основно конституционно закрепено абсолютно субективно
право, и в субективен план предизвиква претърпяване на болки и страдания
от увреденото лице, нетърпими в началото и постепенно затихващи.
Между противоправното и виновно поведение на водача Т. Т.,
изразяващо се в нарушаване правилата за движение по пътищата и
настъпилата вреда е налице пряка и непосредствена причинна връзка.
С оглед на това, настоящият състав приема, че са налице
предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на водача Т. по чл.
45 ЗЗД, съгласно който всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму. Т. е управлявал автомобил, застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност” при ответното дружество. В този смисъл за
застрахователя се поражда задължението да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди – чл. 429, ал. 1 КЗ. Т. се явява застраховано лице по
смисъла на чл. 477, ал. 2 КЗ. Увреденият е упражнил правото си на пряк иск
от застрахователя, възможност, предвидена в чл. 432, ал. 1 КЗ. Същият е
изпълнил задължението си за предявяване на застрахователна претенция по
реда на чл. 498, ал. 1 КЗ, по която застрахователят е заплатил обезщетение, с
7
чийто размер ищецът не е съгласен – чл. 498, ал. 3 КЗ.
Спорен в настоящия случай е размера на дължимото и определено от
първостепенния съд обезщетение, което следва да се определи по
справедливост, съгласно чл. 52 ЗЗД. Разясненията по прилагане на
справедливостта като критерий за определяне на размерите на обезщетенията
за неимуществени вреди са дадени в ППВС 4/23.12.1968 г. В него е посочено,
че следва да се преценят редица конкретно обективно съществуващи
обстоятелства - характер на увреждането, начин на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, причинени морални страдания,
осакатявания и др. Съдебната практика е наложила и като допълнителен
критерий икономическата конюнктура и общественото възприемане на
справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото в
страната. Икономическата конюнктура е видима от непрекъснатото
нарастване на нивата на застрахователната сума, уредено по законодателен
път - пар. 1, т. 5, пар. 4, ал. 3 и пар. 27 от ДР на КЗ /отм./ до достигането на
лимита на отговорност, дефиниран в чл. 266, в сила от 11.06.2012 г. КЗ /отм./,
а впоследствие – регламентиран в чл. 492 КЗ. В конкретния случай, предвид
това обстоятелство, както и предвид естеството на травмите – счупване на
едно ребро, предизвикало затруднения в ежедневието на ищеца,
обездвижването му за около месец, проведено консервативно лечение в
домашно – амбулаторни условия, интензивните болки и страдания
непосредствено след травмата, особено силни през първите 2 – 3 денонощия,
средни през следващите 2 седмици и слаби още седмица и половина, т.е. със
затихващ характер, като се вземе предвид продължителността на
възстановителния период – около 4 – 5 седмици, възрастта на ищеца към
момента на ПТП – 66 години, пълното възстановяване от травмата,
психическото повлияване – проявено безсъние след инцидента, страх от
управление на автомобил, впоследствие преодолян, съдът счита, че размер на
обезщетението от 10000 лв. би могъл адекватно да компенсира /доколкото
изобщо могат да бъдат съпоставени душевните състояния с материалните
блага/ причинените болки, страдания, неудобства. След приспадане на
заплатеното обезщетение дължимия остатък от обезщетението възлиза на
7000 лв., с което въззивната жалба на „ЗД Евроинс“ АД се явява частично
основателна, тъй като оценъчния анализ на относимите към определяне на
8
обезщетението обстоятелства на първостепенния съд не съвпада напълно с
този на настоящия състав.
Настоящият състав не споделя доводите във въззивната жалба на Й.
Й., че размерът на заплатеното обезщетение е недостатъчен за обезвреда на
търпяните от него негативни изменения в душевен план, тъй като
обективното му състояние – невъзможността да става от леглото и да се
обслужва, интензивността на болките са съобразени при определяне размера
на обезщетението. В исковата молба не са изложени доводи за конкретно
изживени негативни усещания от страна на ищеца вследствие на ПТП извън
обичайните, нито са изложени обстоятелства за усложнения и развитие на
други заболявания по причина на претърпения инцидент. Независимо от това,
от заключението на вещото лице се установява, че констатираните
впоследствие псориазис и психиатрично заболяване датират година след
ПТП, няма данни непосредствено след инцидента да са проявени симптоми за
тези заболявания, за да се приеме, че стресът от произшествието е изиграл
ролята на отключващ фактор както за установеното „посттравматично
стресово разстройство“, така и за кожното заболяване. Разпитаните свидетели
установяват, че са възприели червени петна по кожата на ищеца 4 – 6 месеца
след претърпяното ПТП и с оглед на това, че псориазиса е генетично
заболяване, което може да се прояви както след преживян стрес, така и без
конкретна причина, не може да се приеме категорично, че той е пряка и
непосредствена последица от приживяното. По същия начин не може да се
приеме, че установеното посттравматично стресово разстройство една година
след инцидента е в причинна връзка с него, тъй като периодът е дълъг и са
възможни и други провокиращи фактори. В тази насока е заключението на
вещото лице, което мотивирано и последователно е изложило своето
становище, като е съобразило наличната медицинска документация относно
състоянието на ищеца.
По така изложените съображения настоящият състав намира, че
предявената от Й. Р. Й. претенция против „ЗД Евроинс” АД за обезвреда на
претърпените неимуществени вреди вследствие на настъпилото пътно –
транспортно произшествие на 10.08.2017 г., при което му е причинена лека
телесна повреда, е основателна и доказана до размер на 10000 лв., като след
приспадане на заплатената сума от 3000 лв. следва да се признае заплащане
9
на сумата от 7000 лв. до който размер искът подлежи на уважаване. До този
размер обжалваното решение е правилно и като такова следва да се потвърди,
както и е правилно в отхвърлителната част над 20000 лв. Над сумата от 7000
лв. до присъдените 17000 лв. постановеното решение следва да се отмени и се
отхвърли предявеният иск за тази разлика, както и се отмени решението в
частта, в която е осъдено застрахователното дружество да заплати държавна
такса на основание чл. 78, ал. 6 ГПК за сумата над 280 лв. до присъдените 680
лв. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва Й. Й. да заплати разноски за
първоинстанционното производство, съразмерно с отхвърлената част в
размер на още 150 лв.
При този изход на спора, жалбоподателят Й. следва да бъде осъден
да заплати на „ЗД Евроинс“ АД сумата 288,24 лв., представляваща разноски
за въззивното производство, съобразно уважената част от жалбата на
дружеството, при определен размер на юрисконсултското възнаграждение от
150 лв.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 53 от 12.03.2020 г., постановено по т.д. №
182/2019 г. на Окръжен съд Плевен в частта, в която „Застрахователно
дружество Евроинс“ АД е осъдено да заплати на Й. Р. Й. сума над 7000 лв. до
17000 лв., ведно със законната лихва върху тази разлика, считано от
09.07.2019 г. до окончателното изплащане; в частта, в която на основание чл.
78, ал. 6 ГПК „Застрахователно дружество Евроинс“ АД е осъдено да заплати
в полза на ОС Плевен сума над 280 лв. до 680 лв., представляваща дължима
държавна такса, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от Й. Р. Й. , ЕГН ********** против
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, ЕИК ********* за
заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от ПТП на 10.08.2017 г. за разликата над 7000 лв. до 17000 лв., ведно
със законната лихва върху тази разлика, считано от 09.07.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата, като неоснователен.
10
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 53 от 12.03.2020 г., постановено по
т.д. № 182/2019 г. на Окръжен съд Плевен в останалите обжалвани части.
ОСЪЖДА Й. Р. Й. , ЕГН ********** от ********* да заплати на
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД , ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Христофор Колумб, 43
още 150 /сто и петдесет/ лева, представляваща разноски за
първоинстанционното производство, съразмерно с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА Й. Р. Й. , ЕГН ********** от ********* да заплати на
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД , ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Христофор Колумб, 43
сумата от 288,24 /двеста осемдесет и осем лева и 24 ст./ лева,
представляваща разноски за въззивното производство, съразмерно с
уважената част от жалбата на застрахователното дружество.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11