Мотиви кьм Присъда № 20/29.03.2019 г.по НОХД №447/2018
г. На НРС.
Производството
е образувано по повод внесен в съда обвинителен акт на НРП против Т.М.Н., роден на *** ***, българин,
български гражданин, средно образование, неженен, неосъждан, работи като
продавач-консултант, с постоянен адрес:***, ЕГН **********, с обвинение в това, че на 24.06.2017 година, около 20.21 часа в гр.Несебър, община
Несебър, на ул. Месемврия пред ресторант „Хемингуей“, при управляване на
моторно превозно средство- лек автомобил марка „Мерцедес“ модел Е 280 ЦДИ с
регистрационен номер А ....КН /собственост на Г.Х.К. с ЕГН **********, негов
дядо/, извършил непристойни действия грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото, а именно: изсвирил два пъти с
клаксона на автомобила, блъснал незряща пешеходка А.Б. /ALEXANDRA
BANGOVA/, родена на *** г. в
гр.П., Словакия в долната част на гърба с управлявания от него автомобил, с
което нарушил правилата за движение, регламентирани в чл.116 от Закона за
движение по пътищата: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде
внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с
трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун и към
престарелите хора“, спрял и скочил в движение, оставяйки с включен двигател
управлявания от него автомобил, с което нарушил правилата за движение,
регламентирани в чл.96 от Закона за движение по пътищата: „Водачът на спряно за
престой или паркирано пътно превозно средство е длъжен да вземе мерки то да не
може да се приведе в движение или да потегли само“, и нанесъл удар с дланта на
лявата си ръка в областта на главата /лицето/ на друг пешеходец Е.Х. /EDITA
HUDAKOVA/, родена на *** г. в
гр.П., Словакия, като оставил без непрекъснат контрол управлявания от него
автомобил, който на собствен ход продължил да се движи, качвайки се върху
бордюра и блъскайки се в масивно крайпътно дърво, след това се качил и
продължил да управлява автомобила, напускайки местопроизшествието и нарушавайки
задължението поп Закона за движение по пътищата да остане на място и да изчака
компетентните органи на министерство на вътрешните работи, като деянието по
своето съдържание се отличава с изключителна дързост – престъпление по чл.325,
ал.3, във вр. с ал.2, предложение трето от НК.
Т.М.Н. е обвинен и в това, че на 24.06.2017г., около 20.21 часа, в град Несебър, община
Несебър, на ул.Месемврия пред ресторант „Хемингуей“ по хулигански подбуди, чрез
нанасяне на удар с дланта на лявата си ръка в областта на главата /лицето/,
причинил лека телесна повреда на Е.Х. /EDITA
HUDAKOVA/, родена на *** г. в
гр.П., Словакия, изразяваща се в бледочервеникаво кръвонасядане в дясното
слепоочие, довели до болка и страдание, без разстройство на здравето –
Престъпление по чл.131, ал.1, т.12, предл. първо, във връзка с чл.130, ал.2 от НК.
В с.з. представителят на прокуратурата
поддържа така внесеното обвинение. Пледира за налагане на наказание определено
при условията на чл.54, ал.1, вр.чл.36 НК.
Повереникът на частните обвинители и граждански
ищци поддържа
така внесеното обвинение като доказано и приетите за съвместно разглеждане
граждански искове, както следва от А.Б. за сумата от 3000лв. и от Е.Х. за сумата от
5000лв., представляващи обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди,
болка и страдание, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от
24.06.2017г. до окончателното изплащане на задължението.
Защитата на подсъдимия счита, че от
установената по делото фактическа остановка не може да бъде направен извод, че
подсъдимия е извършил престъпленията в които е обвинен, поради което се пл дански
иск – отхвърлен като неоснователен.
Подсъдимия
моли да бъде признат за невиновен.
Съдът, след след поотделна и съвокупна
преценка на събраните по делото доказателства, намира за установена следвата
фактическа обстановка:
Свидетелите
А.Б.
и съпруга й св.М.Б. през месец юни 2017г. пребивавали в Р.България с цел туризъм
и почивка. Двамата съпрузи, бидейки незрящи са били придружавани от своите асистенти св.Е.Х. и
св.Д. Стрибърнска. На 24.06.2017г. четиримата
словашки свидетели се посетили
гр.Несебър-стара част, като около 20.00ч. се разхождали по пътното
платно на ул. Месемврия, срещу ресторант „Хемингуей“. Св.Д.Стрибърнска
и св.М.Б. се движили отпред, а св.А.Б. и придружителят й св.Е.Х. зад тях, като Х.
леко придържала за лявата ръка св.Б.. Всеки от двамата съпрузи държал в дясната
си ръка по един разгънат бял бастун, който ги идентифицирал като незрящи.
Св.М.Б.
държал с лявата си ръка дръжка на куфар на колелца, който бутал, а св.С.
вървяла в близост до него.
Семейството
на подс.Т.Н. поддържало търговски обект, разположен
на ул. Митрополитска в гр.Несебър-стара част. На 24.06.2017г. около 20,00ч. Н. потеглил
с лек автомобил марка „Мерцедес“, модел Е 280 ЦДИ, с per. № А ....КН/собственост на дядо
му-св.Г.К./ за да откара баба си и дяво
си-свидетелите Г. и Г. Кочеви от магазина до дома им в новата част на
гр.Несебър. Водач на автомобила бил подсъдимия, св.К. седнал на на предна дясна
седалка, св.Г.К. седнала на задната седалка. Така потеглили към изхода/през
голямата порта/ на стария град, като пътят им минавал през улица „Месемврия“. На пътното платното платно и по тротоарните части на
търговската улица имало множество хора, като това било причина за бавното
придвижване на автомобила. Около 20,21ч. подс.Н. *** застигнал застигнал
четиримата туристи, които се движели по пътното платно и изсвирил с клаксона на
автомобила. Четиримата свидетели словашки граждани посочват, че на улицата е
било шумно, имало е много хора и не са разбрали, че зад тях има автомобил,
който иска да премине. Водачът не изчакал
пешеходците да се изтеглят на тротоара и освободят платното, по което се
придвижвали, продължил движението на автомобила, като достигайки до св.А.Б. я
бутнал с предната лява част на автомобила. Съприкосновението настъпило между
преднача част на автомобила и долната
част на гърба й. Св.Б. посочва, че в резутлат е почувствала силна болка в
гърба, която обяснява с неочакваната за нея промяна в позицията на тялото от
бутането, което също било неочаквано. От болката св.Б. извикала уплашено. Асистента
на св.Б., св.Е.Х., изпитала силно възмущение от поведението на водача, поради
което след като помогнала на св.Б. се приближила до вратата на водача, почукала
силно по предното ляво стъкло и попитала на висок тон на словашки език-Не
виждаш ли какво правиш, Не виждаш ли че тя не вижда“. В този момент подс.Н.
отворил вратата и излязъл от автомобила, без да изключи двигатела или натисне/в
дотатъчна степен/ ръчната спирачка, така че да я задейства. Подсъдимия
изглеждал гневен, приближил се бързо до
св.Х. и без да каже нищо бързо и неочаквано за нея замахнал с лявата си
ръка и нанесъл силен удар с дланта си в лицето на св.Е.Х.. Ударът бил толкова
силен, че свидетелката загубила равновесиеза кратко, като тялото й се завъртяло
по посока движението на ръката на подсъдимия. Х. изпитала силна болка в цялата
глава от удара, която я принудила да потърси опора сядайки на тротоара. В хода на ДП е извършено и разпознаване, от
27.06.2017г. при което св.Х. е разпознала подс.Т.Н..
Междувременно управляваният от подсъдимия
автомобил, бидейки напуснат от водача с включен двигател и без натисната ръчна
спирачка продължил движението си на собствен ход. Седящият на предната дясна
седалка св.Г.К., като видял че автомобила потегля, за да предотврати
съществуващата реална опасност от блъскане на други пешеходци по улицата или
тротоара, незабавно завъртял волана на дясно, в резултат на което автомобила се
качил върху бордюра на тротоара и блъскайки се предна дясна част на автомобила
в масивно крайпътно дърво, преустановил движението си. От удара са били
нанесени щети по предна броя в дясната част и преден десен калник на
автомобила. Множеството зрители на описаните действия започнали спонтанно да
ръкопляскат при самостоятелния удар на автомобила. В това време водачът-подс.Н. се затичал към колата, влязъл и седнал на мястото
си. Свидетелят Г.К. притеснен слязъл от мястото си в автомобила, заобиколил го
отзад, отишъл до шофьорската врата, отворил я и казал нещо на намиращия се вече
вътре Н., върнал се обратно и се качил на същото си място в МПС-то. Подс.Н. направил маневра назад, за да свали автомобила от
тротоара и след това продължил движението му напред в посока изхода на Несебър-стара част. Четиримата
свидетели словашки туристи останали на място. На помощ на пострадалите Б. и Х.
се притекли три жени, между които били св.П.К. и св.Н.Б.. Първата се обадила на
ЕЕН 112 и съобщила за случилото се, като посочила марката и регистрационния
номер на автомобила. Тъй като в рамките на около тридесет минути не пристигнала полиция, а от
показанията на св.Б., полицейски екип не е пристигал и по-касно, нито на
следващия ден, то словашките туристи си тръгнали към хотела в гр.Св.Влас с
такси. Възмутена от
постъпката на подсъдимия, св.Б. публикувала в социалните мрежи видеоклип заснел
случилото се, свален от камерите за видеонаблюдение, находящи се пред магазина
на ул."Месемврия"№1 в гр.Несебър, в който работела. В ранния следобед
на 26.06.2017г св.А.Б. успял да качи видеоклипа от инцидента на сайта на
телевизия „БТВ“ в платформата „БТВ репортерите“. След около два часа екип на
„БТВ“ пристигнал на местопроизшествието, а малко след това се появил и
полицейски екип.
На 27.06.2017г св.А.Б. и Е.Х. посетили ОСМ при УМБАЛ-
Бургас, където били освидетелствани от д-р К.Я., извършил прегледа лично и
непосредствено и описал в Медицински удостоверения вида и характера на
установените телесни увреждания по освидетелстваните лица.
Видно от заключението на СМЕ от 27.06.2017г.,
изготвена от д-р К.Я. - ординатор в отделение по съдебна медицина, на
пострадалата Е.Х. е било причинено бледочервениково кръвонасядане в дясно
слепоочие, което се квалифицира като лека телесна повреда по смисъла на чл. 130 , ал.2 от НК довела до болка и
страдание, без разстройство на здравето.
От заключението по ВТЕ от 27.06.2017г, изготвена от Н.П.-
експерт -криминалист в сектор БНТЛ при ОД на МВР-Бургас, стават известни датата
и часа на инкриминираното деяние от записания върху магнитен носител - диск
видеоматериал , съдържащ запис от охранителните камери на търговски обект в
гр.Несебър ул."Месемврия"№1 - 24.06.2017г около 20.21часа. По записа не са установени
признаци за интервенция. Разпечатани са в хронологичен ред четиринадесет кадъра
от указания период на хартиен носител.
В хода на
извършеното процесуално следствено действие, материализирано в Протокол за
оглед на местопроизшествие от 27.06.2017г. са описани следните повреди по
процесното МПС: побитости по предна дясна част на бронята; побитости
по преден десен калник,като липсва част от декоративната лайсна; бронята от
предната лява част не е била прилепнала плътно към калника и висяла с около 3-4
см; пукнат мигач на предно дясно странично огледало; по веждата на заден десен
калник са описани следи от охлузвания.
Видно от Заключението на изготвената и приобщена към
доказателствения материал по делото САТЕ,
скоростта движение на л.а. „Мерцедес“, модел Е 280 ЦДИ с рег.№ А ....КН
преди произшествието и в момента на удара с пешеходката А.Б. е била около 7
км/час. Мястото на удара е станал около средата на ул.Месемврия в стария град
Несебър, като лекия автомобил с предната си лява част е застигнал и блъснал
незрящата - пешеходка А.Б., отзад в задната част на тялото в областта на
гръбначния стълб. Водачът Т.Н. е могъл и е бил длъжен възприемайки пешеходеца
да спре зад нея, без да я блъска, изчаквайки нейното отместване от пътя му,
след което да продължи движението си. На следващо място загубвайки управлението
над лекия автомобил, след като слязъл от него при включен двигател и оставен на
скорост без да употреби ръчна спирачка извършва самостоятелно ПТП, напускайки
местопроизшествието.
Описаната
фактическа обстановка се установява от сьбраните по делото гласни и писмени доказателства, и тези
прочетени на основание чл.283 от НПК.
С
оглед установената фактическа обстановка се налага извод, че подсъдимия Н. е
извършил деянията, в което е обвинен.
От обективна
страна на 24.06.2017г. в
гр.Несебър-стара част на ул.Месемврия подсъдимият е извършил непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото.
Датата и
мястото на извършване на престъплението по чл. 325, ал. 1 НК са установени по
категоричен начин по делото от всички събрани по делото гласни
доказателства. Така на на 24.06.2017 година, около 20.21 часа в гр.Несебър, община
Несебър, на ул. Месемврия пред ресторант „Хемингуей“, при управляване на
моторно превозно средство- лек автомобил марка „Мерцедес“ модел Е 280 ЦДИ с
регистрационен номер А ....КН /собственост на Г.Х.К. с ЕГН **********, негов
дядо/, извършил непристойни действия грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото, а именно: в зона с множество туристи
и посетители на гр.Несебър-старачаст по посочаната улица, която е търговска/с
разположени множество търговски обекти-магазини и заведения от различен тип, изсвирил два пъти с клаксона на автомобила,
блъснал незряща пешеходка А.Б. от Словакия в долната част на гърба с
управлявания от него автомобил. С това си действие подс.Н.
е нарушил правилата за движение,
регламентирани в чл.116 от Закона за движение по пътищата: „Водачът на пътно
превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците,
особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите,
които се движат с бял бастун и към престарелите хора“. По-нататък подсъдимият е
спрял и скочил на практика в движение, оставяйки с включен двигател
управлявания от него автомобил, с което нарушил правилата за движение,
регламентирани в чл.96 от Закона за движение по пътищата: „Водачът на спряно за
престой или паркирано пътно превозно средство е длъжен да вземе мерки то да не може
да се приведе в движение или да потегли само“. На следващо место по хронология Н.
е нанесъл удар с дланта на лявата си ръка в областта на главата /лицето/ на
друг пешеходец Е.Х. от Словакия, като
оставил без непрекъснат контрол управлявания от него автомобил, който на
собствен ход продължил да се движи, качвайки се върху бордюра и блъскайки се в
масивно крайпътно дърво, след това се качил и продължил да управлява
автомобила, напускайки местопроизшествието и нарушавайки задължението по Закона
за движение по пътищата да остане на място и да изчака компетентните органи на
министерство на вътрешните работи, като деянието по своето съдържание се
отличава с изключителна дързост. Така установеното поведение на
подсъдимия представлява извършване на непристойни действия по смисъла на НК,
тъй като описаното поведение на Н. като участник в движението по пътишата
отворени за обществено ползване, като водач на МПС, сторени и при неспазване на
ЗДвП в посочените норми, и упражненото от него физическо насилие са неприлични
и безсрамни действия, които са от естество да скандализират обществото.
Настоящият съдебен състав намира, че тези непристойни действия са имали за свой
резултат освен грубо и демонстративно нарушаване
на обществения ред. Следва да се отчете, че непристойните действия на
подсъдимия са били насочени към повече от едно лице, първо не е спрял и изчакал
намиращ не пред автомобила пешеходец, вместо това е продължил да се вижи с
автомобила в резултат на което е бутнал пешеходеца-св.Б., а в последствие на
отправената забележка от св.Х. е отвърнал като е слязъл от автомобила и я е
ударил силно по лицето и всичко това в присъствието на множество хора на
улицата. Таха хулиганските действия са приели и различни проявни форми при това с
нарастващ интензитет на обществената им опасност. Непристойните действия са
били извършени на публично място, поради което са могли да бъдат и са били
възприети от много хора и са предизвикали смут, страх и възмущение у
неограничен кръг лица. По тези съображения съдът приема, че поведението на Н. е
довело до грубо нарушаване на обществения ред, като конкретните му прояви
оправдават използването на наказателна репресия, тъй като по своя интензитет на
засягане на защитаваните обществени отношения и по своята степен на обществена
опасност значително надхвърлят хипотезите на дребно хулиганство. Когато св. Х.
е попитала подсъдимия какво прави, та св.Б. е незряща, е посочила на водача, че поведението му е
недопустимо. По този начин Х. е напомнила на подсъдимия обществената оценка,
която получава поведението му и степента на увреждане на обществените
отношения, осигуряващи реда и общественото спокойствие. Следователно изявлението
на св.Х. е улеснявало вземането на решение от подсъдимия за преустановяването
на противоправната си дейност, но вместо това последният е демонстрирал
упоритост и непреклонност пред осъществяване на намисленото, а също така и
безразличие към кръга на засегнатите лица, като в отговор я е ударил по лицето.
Тези обстоятелства обосновават извода на съда за това, че процесните
непристойни действия изразяват и явно неуважение към обществото.
От субективна
страна деянието е извършено виновно и при форма на вината пряк умисъл.
Подсъдимият е формирал съзнание относно всички признаци от състава на
престъплението, съзнавал е и отрицателната оценка, която обществото дава на поведението
му като водач на МПС при придвижващи се непосредствено пред управлявания от
него автомобил вазрасни пешеходци, двама от които държат в дясната си ръка
характерните бели бастуни, както и на опита му за физическа саморазправа с
по-възрастна жена. Предвиждал е и настъпването на обществеоопасните последици
от извършването на деянието. В този смисъл тъй като деецът е съзнавал, че
засягането на обществения ред и спокойствие е неизбежен резултат от
осъществяване на деянието, което е предприел, а не само възможен такъв резултат
и все пак е извършил деянието, то същото е осъществено при пряк умисъл (така Решение № 254/12.03.2018 г., по н.д. №
923/2017 г., II НО, ВКС).
Съдът намира за доказано и че подсъдимият Н. е
осъществил от обективна и от субективна страна и състава на престъплението по
чл.131, ал. 1, т. 12, пр. І-во вр. чл. 130, ал. 1 от НК.
От обективна
страна на 24.06.2017г., около 20.21 часа, в град
Несебър, на ул.Месемврия пред ресторант „Хемингуей“ по хулигански подбуди, чрез
нанасяне на удар с дланта на лявата си ръка в областта на главата /лицето/,
причинил лека телесна повреда на Е.Х. от
Словакия, изразяваща се в бледочервеникаво кръвонасядане в дясното
слепоочие, довели до болка и страдание, без разстройство на здравето, като
деянието е извършено по хулигански подбуди.
От заключението на
съдебномедицинската експертиза се установяват травматичните увреждания, които е
претърпяла свХудакова, а именно контузия на главата, сътресение на мозъка и
контузия и посочено по-горе, както и последиците, които те са предизвикали в
здравословното й състояние са причинили болка и страдание, без причиняване на
разстройство на здравето. Изяснява се и че е възможно те да бъдат получени в
резултат на нанесен удар с човешка ръка в областта на главата, както съобщава
св.Х.. Следователно травматичните увреждания, причинени на частния обвинител,
съставляват лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 2 НК.
При преценката за наличието на хулигански подбуди за
извършване на деянието на първо място трябва да се посочи, че в общия случай
такива ще са налице в две хипотези: 1) когато деянието е предшествано или
съпроводено от хулигански действия или 2) когато деянието е извършено с мотиви,
изразяващи явно неуважение към обществото, към правилата на поведение и към
човешката личност. Следователно няма изискване хулиганските подбуди да се
проявят при всички случаи в хулигански действия, различни от действията, в
които се е изразило причиняването на телесното увреждане (така т. 19
от ППВС № 2/1957 г., изм. с ППВС № 7/1987 г.; Решение № 441/07.11.2011 г. по н.д. № 2198/2011 г. на ВКС). В
случая обхванат от деянието на подсъдимия е нанасянето на телесната повреда. От решаващо значение за формиране на извода на
съда за наличието на квалифициращия белег „хулигански подбуди“ обаче се явява
ескалиралата агресия на подсъдимия от един неоправдаващ подобна реакция повод,
както и обществено неприемливият начин, по който той удраяки
св.Х. е опитвал да я застави да приеме
избрания от подсъдимия начин, по който той действа. В тази връзка безспорно е,
че преди осъществяване на деянието двамата не са се виждали никога,
следавотелно не е имало такива предхождащи деянието отношения между двамата,
които да изключват хулиганския характер на подбудите за извършването му.
Водещият мотив за подсъдимия да увреди здравето на св. Х. не е бил толкова
поради наличие на личностна вражда спрямо конкретното лице, а преди всичко да
да наложи своята воля, като демонстрира своето превъзходство и принуди по един
недопустим начин св. Х. да не оспорва поведението му. Дори и поведението на
последната-почукване по прозореца на шофьорската врата, зададените пред
затворения прозорец въпроси на висок тон да е бил несъвместим с неговата/на
подсъдимия/ представа за правилност, то това не оправдава демонстрацията на
лично надмощие и пълното незачитане на личността на другата страна. Начинът, по
който Н. е проявил несъгласието си – чрез нанасянето на удар с длан в главата
на друго лице и то от женски пол, сам по себе си представлява едно грубо
погазване на установените в обществото правила за решаване на спорове и
демонстрира явното незачитане от страна на подсъдимия на установените правила
за социално поведение и морал. Следователно водещо при нанасяне на удара с длан
за подсъдимия е било да наложи собствените си възгледи. Несъгласието и
неодобрението на нечие чуждо поведение обаче не предполага от обществена гледна
точка реакция като на подсъдимия – да удари непознат за него човек и то на
публично място, и именно затова те са непристойни и грубо нарушават обществения
ред, като по този начин изразяват неуважението към приетите обществени порядки
и морал (така Решение № 264/26.06.2014 г.
по н.д. № 361/2014 г. на ВКС). Дори и при междувременно възникнали
отношения на неприязън между подсъдимия и частния обвинител, то те не са били с
такъв интензитет, че да изключат наличието на хулигански подбуди за извършване
на деянието, като следва да се посочи, че съдебната практика е трайна и
последователна в становището си, че личният мотив не изключва хулиганските
подбуди автоматично – така Решение №
575/04.01.2012 г. по н.д. № 2428/2011 г. на ВКС; Решение № 441/07.11.2011 г. по н.д. № 2198/2011 г. на ВКС; Решение № 255/03.07.2015 г. по н.д. №
544/2015 г., I НО, ВКС; Решение № 83/21.02.2013 г. по н.д. № 71/2013
г. на ВКС). По тези съображения съдът намира, че деянието е извършено
по хулигански подбуди. От събраните доказателства се доказа както извършването
на изпълнителното деяния – нанесения удар с длан в главата на св.Х., така и
настъпилия съставомерен престъпен резултат – причинените телесни увреждания, с
което беше установена съставомерността от обективна страна на извършеното
деяние.
От субективна
страна деянието е извършено виновно и при форма на вината пряк умисъл.
Подсъдимият е предвиждал, че нанасяйки удар с дан от толкова близко разстояние
и в главата на пострадалата, това ще доведе до причиняване на телесна повреда
от съответния вид, съзнавал е общественоопасния характер на това си деяние, но
въпреки това във волево отношения е искал именно постигането на съставомерния
престъпен резултат, а именно увреждане на здравето на св.Х. в съответната
степен, т.е. причинявайки й единствено лека телесна повреда.
Следователно по делото се установява, че Т.Н. е
осъществил от обективна и от субективна страна съставите на престъпленията, за
които са му повдигнати обвинения – чл.325, ал.3, във вр. с ал.2, предложение трето, във вр. с ал.1 НК
и чл.131, ал.1, т.12, предл. първо, във връзка с чл.130, ал.2 НК, поради
което и съдът го призна за виновен с присъдата си.
По
наказанието:
За престъплението по чл.325, ал.3 от НК се предвижда
наказание лишаване от свобода
до пет години и лишаване от право по чл. 37,
ал. 1, т. 7 от НК. За престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. І-во
вр. чл. 130, ал.2 от НК се предвижда наказание „Лишаване от свобода“ до една
година или пробация.
Съдът отчита като смекчаващи отговорността
обстоятелства младата възраст и чистото съдебно минало на подсъдимия. При
индивидуализацията на това наказание трябва да се има предвид и проявената
престъпна упоритост от страна на подсъдимия, както и че хулиганските му
действия са били насочени срещу повече от едно лице.
Имайки това предвид настоящият състав намира, че за
престъплението по чл. 325, ал. 1 НК следвава да се наложи при условията на
чл.54, ал.1 НК наказание от три години „Лишаване от свобода“ и седем месеца „Лишаване от право
да управлява МПС“.При индивидуализацията на наказанието съдът прие, че
за извършеното деяние по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. І-во вр. чл. 130, ал. 2,
вр.чл.54, ал.1 от НК на подсъдимия
следва да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от шест месеца. Съобразно
разпоредбата нар чл.23, ал.1 от НК се определи общо наказание в размер
на най-тежкото от така наложените, а именно ТРИ години „Лишаване от свобода“, към което на осн.чл.23,
ал.2 от НК се присъедини и наказанието от седем месеца „Лишаване от право да
управлява МПС“. Настоящият съдебен състав намира, че преследваните от
законодателя цели със системата от наказания по НК могат да бъдат постигнати и
ако изпълнението на така наложеното наказание „Лишаване от свобода“ в размер на
три години бъде отложено. Подсъдимият не е лице с трайно изградени престъпни
навици, което да налага изолирането му от обществото. Следователно за постигане
целите на наказанието не се налага подсъдимият да изтърпи наказанието, той не е
и осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, а наложеното
му в настоящото производство наказание „Лишаване от свобода“ е в размер до 3 години, поради което са налице
предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК. Ето защо на основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи изпълнението
на така наложеното на подсъдимия Т.М.Н. общо наказание от три години „Лишаване
от свобода“ за срок от четири години. Съдът приложи и норбата на чл.67, ал.3 от НК,
като постанови на осн. чл.42а, ал.2, т.4 от НК по отношение Т.М.Н., ЕГН ********** в рамките на изпитателния срок и Пробационна мярка „Включване в програма за обществено
въздействие“ за срок от шест месеца, за изграждане на социални навици и умения
за законосъобразно поведение на Т.Н., която да бъде изпълнена към Център за
превенция на насилието и престъпността, с административен адрес гр.Бургас,
бул.Мария Луиза № 9.
По гражданските искове:
Предвид изхода по делото, доказана по своето основание
и размер се явява приетата за съвместно разглеждане гражданска претенция по
чл.45 от ЗЗД на пострадалите в размер на 3000лв. от А.Б. и 5000лв. от Е.Х. по
следните съображения: С
оглед изложеното по фактическата обстановка и правната квалификация
деятелността на Н. е съставомерна по чл.325, ал.3, вр.ал.2 НК, и по чл.131,
ал.1 т.12, вр.чл.130, ал.2 НК. С оглед изложения по горе механизъм,
целенасоченост и резултатност на действията на подсъдимия, настоящата инстанция
приема, че е налице пряка причинна
връзка между виновното противоправно поведение на същия, довело до причинените на пострадалите
неимуществени вреди, изразяващи в болка и страдание без разстройство на
здравето. Следователно предявеният граждански иск се явява доказан по своето
основание. Това е така, защото прекия
причинител носи деликтна отговорност, а
съгл.чл.51,ал.1 от ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, като деликвентът отговаря за пълния размер
на причинените от него имуществени и неимуществени вреди. При
деликтната отговорност важи презумпцията за вина - чл. 45, ал. 2 ЗЗД, която не само
че не се оборва от данните по делото, но и безспорно се установява от гореизложената
фактическа обстановка. Размерът на неимуществените вреди се определя по
правилата на чл. 52 ЗЗД. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне на
претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал
възможност на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият
размер на това обезщетение: с оглед характера, степента на уврежданията,
интензивността на причинените болки и страдания, продължителността на
оздравителния процес, възрастта, физическото и психическо състояние на пострадалия,
както и възможностите му за възстановяване и адаптация. Съгласно разясненията,
дадени в ППВС № */64 г., понятието справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с
преценка на редица обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се
вземат предвид при определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства
при телесна повреда, каквато е налице в настоящия случай, са характера на увреждането,
начина и обстоятелствата, при които е извършено и последиците от него. Следва
да се отчетат не само болките и страданията, понесени от конкретното увредено
лице, но и всички неудобства -
емоционални, физически и психически, които ги съпътстват и които зависят не
само от обективен, но и от субективен фактор - конкретния психо - емоционален
статус на пострадалия /субективното отношение към случилото си и отражението му
върху психиката с оглед степента на психическа и емоционална зрялост на
лицето/. За посочените от ищците болки и страдания са ангажирани гласни
доказателствени средства, чрез разпита на св. Б., Б.,
Х. и Стрибрнска се установява, че двете пострадали са били силно разстроени,
неприятно изненадани и обидени от поведението на подсъдимя описано по-горе. Св.Б.
е имала предхождащи проблеми с гърба си като от бутането с лекия автомобил, че
е изпитала внезапна силна болка в гърба, която с времето е отшумяла. Св.Х.
освен болките в главата от силния и неочакван удар с длан, който и е нанесъл
подсъдимия по главата се е почувствала публично оскърбена. Съдът, като взе
предвид нормата на чл. 172 ГПК и евентуалната заинтересованост на свидетелите,
счита, че показанията им следва да бъдат ценени като ясни, последователни и
непротиворечиви, както и кореспондиращи на останалите доказателства по делото. В случая, като взе предвид горните
обстоятелства, в т.ч., че се касае за лека телесна повреда, с оглед на което
преживените физически болки не са били силни и интензивни, но за сметка на това
обаче стреса от случилото се е продължил по-дълго от физическото
възстановяване, поради което съдът намира, че справедлив размер на
обезщетението за причинени неимуществени вреди от изгаряния по кожата, следва
да се определи на сумата от 5000 лева за св.Х. и 3000лв. за св.Б.. Съдът счита,
че обезщетение в посочения размер е справедливо и съобразено със събраните по
делото доказателства за интензитета на претърпените болки и страдания, както и
със съдебната практика по сходни случаи. Претендират се от гражданските ищци и законните лихви върху
главницата, считано от датата на инкриминираното деяние, посочена по-горе.
Нормата на чл.84, ал.3 от ЗЗД предвижда при непозволено увреждане, отговорност
на деликвента и за законната лихва върху обезщетението. Това е така, защото при
задължение, произтичащо от непозволено увреждане, длъжникът се смята в забава и
без покана, т.е. той е в забава от момента на причиняване на вредите. Тъй като
тази претенция представлява акцесорно по отношение на главното вземане, същата
следва да бъде уважена изцяло предвид доказаната по основание главна претенция
на всеки от ищците. Исковете се явяват безпорно даказани по своето основание
и размер, предвид установената
причинно-следствена връзка между извършеното от подсъдимия противоправно
поведение и нанасените вследствие на което и безспорно установени неимуществени
вреди на всяка от пострадалите. Ето защо подсъдимия следва да бъде осъден да
заплати обезщетението за неимуществени
вреди на всеки от гражданските ищци, ведно със законната лихва, считано от
датата на деликта – 24.06.2017г..
По разноските:
С оглед изхода по делото на основание чл.189
ал.3 от НПК съдът възложи в тежест на Т.М.Н. да заплати по сметка на ОД на МВР- Бургас сумата в размер на 450.59
лв., представляващи разноски на досъдебното производство и по сметка на Районен
съд- Несебър сумата в размер на 1186.72 лв., представляващи разноски в
съдебното производство, и сумата от 320лв. лева, представляващи дължимата
държавна такса върху уважените размери на гражданските искове.
Мотивиран от горното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: