Р Е Ш Е Н И Е № 55
18.10. 2018 год. гр. Чирпан
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Чирпан, втори състав
На 08. 10. 2018 год.
В публично заседание в състав:
Председател: ТИХОМИР КОЛЕВ
Секретар:
МАРИЯ ХАЛАЧЕВА
Сложи
за разглеждане докладваното от
Районен съдия ТИХОМИР КОЛЕВ
Гр. дело номер 392 по описа за 2018 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Искът е с правно основание чл. 139,
във връзка с чл.140 ал.1,т.1 чл. 124, ал.5 от СК.
Производството е образувано по искова
молба на В.Т.Т. ЕГН: **********, с адрес: *** против Т.В.Т. и Д.В.Т.. Ищеца
твърди в исковата молба, че от 2012 г. бил сериозно болен. Имал
издадено експертно решение от ТЕЛК с установена 36 %
неработоспособност. В края на 2017 г. нарушили отношенията си
със съпругата си М. Д., която работила в
МБАЛ -Чирпан, и се стигнало до развод. Имал две пълнолетни дъщери, които работили Т.В. **", Чирпан, и Д.В.-- ** -- Чирпан. И двете му
дъщери имали материалната възможност да му дават издръжка в размер на поне една четвърт от минималната работна заплата за страната. Притежавал наследствен етаж от къща, но други средства за препитание нямал. Ако продадял етажа, нямало да има къде да живее. Двете му дъщери не се грижили
за него, въпреки че имали финансовата възможност и въпреки че знаели, че е в тежко материално, психическо и физическо състояние. Нямал даже възможност да се снабди с необходимите документи по тази искова молба от Община Чирпан - както физическа, така и финансова такава.
Моли съда, да постанови решение, че Т.В.Т., родена *** г., и Д.В.Т., родена
на *** г., - дъщери, му дължат на
него - В.Т.Т., с ЕГН : **********,***,
издръжка по чл.139 във връзка с чл.140, ал.1, т.1 от Семейния кодекс, в размер на 250 / двеста и петдесет / лева на месец ( по
125 / сто двадесет и пет / лева - за всяка от двете).
Ответниците в отговора твърдят, че ищеца не е неработоспособен и оспорват
твърденията му, че е сериозно болен и неработоспособен. Същият бил в
трудоспособна възраст, с образование, и здравето му давали пълна възможност да
полага труд и да се грижи за себе си.
Преди повече от пет години спрял да полага
труд и да се грижи за себе си, като твърдял, че околните и близките му трябвало
да полагат пълните грижи за него, включително всички битови грижи, грижите за
хигиена, за изхранване, издръжка и др., което довело до развод със съпругата му
и отчуждаване от негови близки. Молят съда да отхвърли иска.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със
становищата на страните, съдът приема следното:
Видно от представеното удостоверение за родствени връзки е, че ответниците
са дъщери на ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл. 139 от
Семейния кодекс право на издръжка има лице, което е неработоспособно
и не може да се издържа от имуществото си.
От събраните по делото доказателства не се
установяват твърдените в исковата молба обстоятелства.
Не се установи от какво е „сериозно болен" ищецът, доколко
твърдяното заболяване предполага намалена
работоспособност. Може ли той да полага труд в предприятия за инвалиди и хора с намалена работоспособност,
каквото предприятие в Чирпан е ТПК „Искра"
и каквито работни места за хора с намалена трудоспособност има регламентирани. Приложеното
Експертно решение № 2669 от зае. № 129/29.11.2012 г. на ТЕЛК е със срок на определената 36% намалена работоспособност до 01.11.2015
г., който срок отдавна е изтекъл. Определеният в него процент на
намалена работоспособност е нисък, не определя ищеца като „неработоспособен" и дава възможност на същия да работи
на подходящи за заболяването му
работни места, както и на домашна работа. В констатациите от медицинските изследвания и мотивите на
представеното експертно решение не се намират тревожни данни за здравния му статус- говори се за остатъчна левостранна
латентна (непроявена) хемопареза след
преживян през 2008 г. исхематичен мозъчен инсулт, артериална хипертония III степен при съпътстваща
цервикоаотроза (шийна артроза), като всички останали показатели са посочени в
норма. В случай, че здравното състояние на В.Т.
не му дава възможност да полага труд,
то следва същият да направи необходимото да извършване на медицинска експертиза
и издаване на ТЕЛК решение, определящо го като нетрудоспособен, при
което даде основание на НОИ за разрешаване на
пенсия по болест, или след съответната етапна епикриза да се запише за храна и
обслужване към Домашен социален патронаж и др. социални придобивки и
подпомагане. Видно е по делото, че усилия в това направление той не е направил,
вместо което търси издръжка от дъщерите си. Събраните
писмени доказателства в приложеното ЧНД 153/2018г. на РС Чирпан имат характер на частни документи и съставляват
доказателство, че изявленията, направени в тях са направени от
подписалите ги лица. В показанията на свидетелите се сочи, че същият не желаел
да се обслужва сам в хигиенно или битово отношение, да обслужва по какъвто и да
било начин домакинството си, не си приготвял
храна, не поддържал социални контакти, не излизал от дома си, не ходил да пазарува и да бъде в помощ на семейството
си, не търсел възможности да упражнява домашен труд или труд на
подходящо место в предприятие и т.н. Св. С. С. К., негова леля, която се грижи за него към
момента, в показанията си казва, че „ако има
чаша на пода, няма да се наведе да я вземе". Всички показания на свидетелите,
събрани по преписката говорят, че лицето страда от депресия или др. психично разстройство, с което може да навреди на себе си
и се нуждае от принудително лечение в психиатрично
заведение. При това негово психическо състояние даването на издръжка няма да
разреши по никакъв начин проблемите му и да му помогне да се справи с тях.
В чл. 139 СК изрично
се подчертава, че издръжка може да търси само лице, което е нетрудоспособно и не може да се издържа от имуществото
си. Нетрудоспособността и невъзможността
за издържане от имуществото трябва да съществуват обективно, и кумулативно. (Постановление № 5 от 16.XI. 1970 г.. Пленум на
ВС, докладчик Христо Георгиев). Нетрудоспособността следва да се възприема
като пълна неспособност на лицето да полага труд, а не като намалена
работоспособност.
С оглед на изложеното съдът намира, че по делото не се доказа основанието
за дължимостта на издръжка от ответниците на ищеца, тъй като не се установи В.Т.
да не може да се издръжка с оглед намалената му работоспособност. Това се
потвърждава от писмените доказателства по делото и от показанията на
свидетелите. Ето защо и съдът прие, че липсват законовите предпоставки да бъде
уважен предявеният иск съгласно чл. 139 от СК.
За прецизност съдът счита,че следва да посочи, че въпреки предоставенета му
за целта процесуална възможност ищеца, не представи каквито и да е било
доказателства обуславящи уважаване на исковата му претенция по основание.
По изложените съображения и съдът намира, че предявеният иск следва да се
отхвърли изцяло. Не следва да се обсъжда възможността на ответниците да
заплащат издръжка в поискания размер, за техните доходи и разходи.
С оглед изхода на спора ищецът няма право на присъждане на разноски, като
следва да се отбележи, че ответната страна изрично заявява в с.з.,чрез
процесуалния си представител, че не желае присъждане на разноски.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на В.Т.Т. ЕГН:**********, с адрес: *** против Т.В.Т., родена ***г., с адрес: *** и Д.В.Т., родена на *** г., с адрес: *** за заплащане
на месечна издръжка от по 125 лева /сто двадесет и пет лева/, от всяка една от
тях, считано подаване на исковата молба - 22.05.2018г., като неоснователен и
недоказан.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от датата на съобщаването
му на страните пред Окръжен съд – Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :