№ 2710
гр. София, 02.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Петър Ив. Минчев
Анна Кофинова
при участието на секретаря И.на Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Анна Кофинова Въззивно гражданско дело №
20241100508127 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 7311/22.04.2024 г., постановено по гр. д. № 20329/2023 г.
по описа на СРС, ГО, 75-и състав, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е признато за
установено, че С. М. Д., ЕГН **********, дължи на „Топлофикация София”
ЕАД, ЕИК *********, сумата от 465,15 лв., представляваща стойността на
потребена топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до 30.04.2020 г. за
топлоснабдяван имот – апартамент № 3, находящ се в гр. София, ж.к. ****,
ведно със законната лихва, считано от 16.05.2022 г. до окончателното й
изплащане, сумата от 203,73 лв., представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за периода 15.09.2019 г. до
28.04.2022 г., както и сумата от 19,25 лв., представляваща такса за отчитане на
уредите за дялово разпределение за периода от 01.04.2019 г. до 30.04.2020 г.,
ведно със законната лихва считано от 16.05.2022 г. до окончателното плащане
на сумата.
Със същото решение е отхвърлен искът за главница за топлинна енергия
за разликата до пълния предявен размер от 957,79 лв., като погасен по давност
за сумата от 492,64 лв. и за периода от 01.05.2018 г. до м.05.2019 г., както и
искът за сумата от 4,28 лв., представляваща лихва за забава върху главницата
за дялово разпределение и за периода от 31.05.2019 г. до 28.04.2022 г.
В отхвърлителната част, както и за уважената част от иска за главница за
топлинна енергия решението не е обжалвано от заинтересованата страна и е
1
влязло в сила.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу първоинстанционното решение в
частта, с която е уважен искът за лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия, както и в частта, с която е уважен искът за такса за дялово
разпределение, е подадена въззивна жалба от ответника С. М. Д.. Във
въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на
първоинстанционното решение. Твърди се, че по делото не е установено
изпадането в забава на ответника, защото ищецът не е представил
доказателства за датата на публикуване на дължимите суми на своя сайт.
Поддържа се, че липсва основание за присъждане на сумата за такса за дялово
разпределение в полза на ищеца, като се сочи, че липсват доказателства
относно реда и начина на заплащане на услугата „дялово разпределение“. По
тези съображения е направено искане за отмяна на решението на СРС в
обжалваната част. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
ищеца в първоинстанционното производство „Топлофикация София“ ЕАД, с
който същата се оспорва като неоснователна и се иска потвърждаване на
решението в обжалваната част като правилно и законосъобразно. Претендират
се разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД не
заявява становище по жалбата.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства
и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за пороци на
атакувания съдебен акт и становището на насрещната страна, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
По наведените във въззивната жалба оплаквания във връзка с
правилността на обжалваното решение въззивният съд намира следното:
По иска за заплащане на такса за услуга за дялово разпределение:
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. В ал. 2 на същата разпоредба е предвидено, че
дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради -
етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от
доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице,
вписано в публичния регистър по чл. 139а.
В чл. 22 от приложимите към процесния период Общи условия за
продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на
потребители за битови нужди в гр. София, в сила от 27.06.2016 г. („Общите
условия“), е предвидено, че дяловото разпределение на топлинна енергия се
извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредба № 16-334
2
от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец,
избран от клиентите в СЕС.
В случая по делото е представен договор № 3483/10.09.2002 г., по силата
на който етажната собственост на жилищна сграда, находяща се в гр. София,
ж.к. ****, е възложила извършването на индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите
за отопление и топла вода на „Техем сървисис” ЕООД.
Предвид основателността на претенцията за доставена топлинна
енергия, в която част първоинстанционното решение като необжалвано е
влязло в сила, и с оглед наличието на договор, с който е възложено
извършването на услуга „дялово разпределение“ на фирма за дялово
разпределение, то се налага извод, че ответникът дължи заплащането на такса
за извършената услуга. Съгласно чл. 22, ал. 2 от Общите условия, клиентите
заплащат на продавача стойността на услугата “дялово разпределение”,
извършвана от избрания от тях търговец, от което следва, че
топлофикационното дружество има право да получи стойността на таксата за
дялово разпределение и предявеният иск е основателен.
По иска за обезщетение за забава върху главницата за топлинна
енергия:
Основателността на претенцията за забава върху главницата за топлинна
енергия (иска по чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД) предполага наличие на
главен дълг – какъвто е установен с първоинстанционното решение в
необжалваната и влязла в сила негова част, както и забава в погасяването му.
Моментът на забава в случая се определя съобразно уговореното от страните.
Както бе посочено, за процесния период са приложими Общите условия
за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на
потребители за битови нужди в гр. София, в сила от 27.06.2016 г.
Според клаузата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия, клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно чл. 33, ал. 4 Общи условия, продавачът начислява обезщетение
за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и
ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, т. е. ако не са заплатени в 45-дневен
срок след издаване на обща фактура за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки.
Ето защо купувачът дължи лихва за забава само върху сумата по
окончателната фактура за отчетния период. Тъй като срокът за плащане на
задълженията по общите фактури е определен в Общите условия от 2016 г.
(чл. 33, ал. 2), то не е необходима покана, за да бъдат поставени ответниците в
забава (арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД). В този смисъл възражението на
жалбоподателя, че ищецът не е представил доказателство за публикуване на
фактурите на сайта си, е неоснователно, тъй като няма предвидено подобно
изискване по отношение на падежа на задълженията на клиентите на
топлинна енергия в приложимите общи условия.
3
Следователно в случая е налице доказана забава на ответника за
задължението му за главница за топлинна енергия в размер на 957,79 лв. за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. Размерът на мораторното
обезщетение за претендирания период правилно е изчислен от съда съгласно
чл. 162 ГПК на сумата от 203,73 лв.
Доколкото във въззивната жалба не се съдържат други конкретни
оплаквания, касаещи обжалвания съдебен акт, а за въззивния съд съществува
забрана служебно да проверява правилността на решението, настоящият
съдебен състав намира подадената жалба за неоснователна.
Тъй като изводите на въззивния съд напълно съвпадат с тези на
първоинстанционния съд, решението на Софийски районен съд като правилно
следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски има само въззиваемата
страна на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Съдът намира, че на въззиваемата
страна не следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско
възнаграждение, тъй като отговорът на въззивната жалба има бланкетен
характер, страната не е изпратила процесуален представител в проведеното
открито съдебно заседание и делото не се отличава с фактическа и правна
сложност.
По аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК решението не подлежи на
касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-Г
въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 7311/22.04.2024 г., постановено по гр. д.
№ 20329/2023 г. по описа на СРС, ГО, 75-и състав, в обжалваната част.
Решението е постановено при участието в процеса на „Техем сървисис“
ЕООД в качеството му на трето лице помагач на страната на ищеца
"Топлофикация София " ЕАД.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4