№ 2836
гр. София, 14.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-22 СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Стефан Ис. Шекерджийски
при участието на секретаря Габриела М. Владова Боботилова
като разгледа докладваното от Стефан Ис. Шекерджийски Гражданско дело
№ 20231100108575 по описа за 2023 година
искове с пр.осн. чл. 124 от ГПК и чл. 55 от ЗЗД:
Ищците - Т. И. Й. и Д. Е. К., твърдят, че били наследници на И.Д. К., ЕГН
**********, починал на 21.10.2019г.
Наследодателят сключил с ответника - „Банка Пиреос България“ АД (сега „Юробанк“
АД), на 27.08.2008г. Договор жилищен кредит № 2450/CL/2008г., по силата на който, като
кредитополучател получил сумата от 114 500 швейцарски франка (CHF). Погасяването на
кредита следвало да стане на месечни анюитетни вноски.
Като обезпечение по кредита била учредена договорна ипотека върху апартамент.
Кредитът бил изплатен изцяло, както от наследодателя на ищците, така и от последните.
Имало дори надплатени суми, тъй като били договорени множество неравноправни
клаузи, като например: чл. 28, б. Б и В. Посочени са и други примери, като например чл. 13,
ал. 1 и ал. 3.
С оглед изложеното, молят:
- да се обяви за нищожни клаузите на чл. 28, б. Б-В от Договор за жилищен кредит №
2450/CL/2008г., тъй като са неравноправни;
- да се осъди ответното дружество да заплати солидарно исковата сума в размер на
50 695,31 лева, представляваща както следва:
22 084,99 лева, представляващи надплатени суми за валутни разлики
(увеличение, сторено в о.с.з. от 16.03.2023г.) - разлика между левовата равностойност на
месечните анюитетни вноски, вкл.такса за управление на кредита, определена съобразно
1
курса на швейцарски франк към лева, валиден към датата на сключване на договора
(27.08.2008г.), и заплатените завишени такива, които са определени във валута лева
съобразно курса на швейцарския франк към лева, валиден към всяка падежна дата за
периода от 01.07.2015г. до 01.07.2020г.
28 610,32 лева, представляваща недължимо платени суми за лихви по
Договор за жилищен кредит № 2450/CL/2008г. поради неправилно изчисляване на лихвата за
периода от 01.07.2015г. до 01.07.2020г.
Претендират законната лихва.
Ответникът - „Ю.Б.” АД, оспорва иска:
- клаузата относно швейцарските франкове била избрана от наследодателя на
ищците;
- клаузата не била неравноправна;
- навежда и други доводи;
- прави и възражение за давност (3 евентуално 5 години).
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено
следното:
от фактическа страна:
Не се спори, че между страните, че ищците са наследници на починал
кредитополучател - Договор жилищен кредит № 2450/CL/2008г. заетата сума е 114 500 CHF.
Задължението е изплатено, както от И. К., така и от ищците.
За ползвания кредит кредитополучателят заплаща на банката годишен лихвен
процент, който се формира от базовия лихвен процент на банка „Пиреос“ за жилищни
кредити в швейцарска франкове плюс надбавка от 1,3 %. В случай, че кредитополучателят
откаже да представи в срок от 3 месеца от датата на поредното усвояване на кредита
изисканите по преценка на банката документи като фактури, строителни книжа и др.,
доказващи целевото използване на средствата по кредита, договореният лихвен процент се
завишава с 1% (чл. 13, ал. 1-2).
Лихвеният процент се актуализира всеки месец (чл. 13, ал. 3). Не е предвидено как се
уведомява длъжникът.
Според чл. 28, т. Б-Г потребителят приема без възражения ОУ и тарифата на банката
и се съгласява, че има банков риск, но дружеството не носи отговорност за това.
Клаузата на чл. 15 урежда такси за управление на кредита, а тази на чл. 16 – относно
предсрочно погасяване. В чл. 18 е предвидена едностранна възможност банката да влияе
върху обезпечеността на кредита. Чл. 26 – дадена е възможност за директен дебит и в други
банки.
Дадено е съгласие от страна на И. К. за сключване на застраховка Живот (л. 164).
Застраховка е сключена, като банката е получила обезщетение. Впоследствие платените от
2
ищците сума за периода от 30.10.2019г. до 30.10.2020г. сума са възстановени (л. 186). Поне
такова е твърдението на дружеството.
Според КЗП (Протокол № 22 от 27.05.2015г.), неравноправни клаузи са:
- неясни клаузи относно определянето на лихвите, включително и Libor, като
съображението е че всъщност не е договорен ясен и разбираем механизъм, което дава
възможност на банката сама и интервенира;
- чл. 6, ал. 2 от ОУ на ответната банка относно заплащането на кредити в швейцарски
франкове;
- възможността банката да променя едностранно характеристиките на услугата;
- прехвърлянето на риска върху потребителя;
- пълната неяснота на клаузите, всъщност точният цитат е: клаузите на разглеждания
договор са дотолкова неясни и двусмислени, че от тях не може да се направи категоричен извод каква е валутата
на кредита и кой и по какъв начин може да я променя. Потребителите нямат информация относно съществените
условия на договора … и т.н.
Изброяването не е изчерпателно.
Протоколът е описан като доказателство към исковата молба, но не е представен. Той
обаче е обсъден в Решение на СГС на настоящия състав от 22.05.2023г. по гр.д. № 11560 по
описа за 2018г. и очевидно е известно обстоятелство и за двете страни. В отговора е взето
отношение. Документът, ако бе приложен, би бил относим. В цитирането решение е
изложена и допълнителна мотивация, също известна на ответника.
Депозирани са две заключения на ССчЕ, неоспорени от страните и приети от съда,
като компетентно изготвени. От тях, както и от разпита на в.л. в о.с.з. от 16.03.2023г., се
установява, че:
- изплатената главница възлиза на 100 167,07 CHF:
38 361,07 CHF- главница;
51 311,37 CHF - възнаградителна лихва;
10 494 CHF - такси за управление.
- надвзети суми за целия период на кредита – 39 760, 38 лева, а считано от
01.07.2015г. – 22 084,09 лева.
- за периода от 01.07.2015г. до 01.07.2020г. надплатените лихви възлизат на 15 535,16
CHF (съобразено е плащането от страна на банката).
- на ищците са възстановени сумите от 4 457,13 CHF (01.03.2021г.). последвало е още
едно плащане (о.с.з. от 16.03.2023г. – л. 265 – гръб). Банката е усвоила 74 541,76 CHF.
Според в.л. има недоплащане по отношение на ищците.
от правна страна:
3
С договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена
цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я
върне след изтичане на срока (чл. 430 от ТЗ).
Наследодателят на ищците, а впоследствие и те, са потребител по смисъла на чл. 2, б.
„б“ на Директива 93/13 (§ 13, т.1 от ДР на ЗЗП), а ответникът – търговец, чл. 2, б. "В" от
Директивата и (§ 13, т.2 от ДР на ЗЗП). Не отговаря на изискването за добросъвестност
създава значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя във вреда на потребителя (Директива 93/13/ЕИО – чл. 3, Пар. 1 ЗЗП – чл. 143,
чл. 146, ал. 1 / Решение от 14.03.13г. по дело С-415/11 – Испания).
Всички клаузи, които са били изготвени предварително и поради това потребителят
не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при
общи условия – чл. 146, ал. 2 от ЗЗП (чл. 3 на Директива 93/13 / Решение № 98/25.07.17г. по
т.д. № 535/16г. на І т.о.).
Доктрината приема (проф. К.), че Договорът при общи условия (като се има предвид,
че ОУ, предоставени на различен материален носител, и такива инкорпорирани в теста на
договора, юридически е едно и също) се тълкува по общите правила на чл. 20 от ЗЗД.
Обстоятелството, че общите условия се изготвят от една от страните, не може да не се вземе
под внимание при тълкуването им, което по правило следва да е ограничително и във вреда
на техния автор - чл. 147, ал. 2 от ЗЗП. От друга страна, при тълкуването следва да се
акцентира не толкова върху действителната обща воля на страните (която всъщност е
едностранната воля на страната, която ги е изготвила), колкото върху обичаите в практиката
и добросъвестността.
Банката е била длъжна предварително (преди подписването на договора) да сподели
прогнозата за изменението на курса на франка с потребителя и анализът си на изменението
на курса от кризата до сключване на договора; че макар дълго време франкът да е бил
валута с постоянен курс постепенно и последователно от началото на кризата започва да
поскъпва спрямо лева. Това е така, тъй като не може на обикновен потребител да му се
вмени в задължение да познава тези обстоятелства без дори да му е разяснено
обстоятелствено, че има такива рискове. Степента на недобросъвестност се увеличава
колкото по-дълъг е периодът на постоянно увлечение на франка и то по време на
последвалите финансови кризи. Изложеното е в контекста на евентуалното внушение за
сигурност.
Според C‑186/16: … относно неравноправните клаузи в потребителските договори трябва да се
тълкува в смисъл, че запитващата юрисдикция следва да прецени с оглед на естеството, общата структура и
разпоредбите на съответните договори за кредит, както и на правния и фактическия контекст, в който те се
вписват, дали съответната клауза, според която кредитът трябва да бъде върнат в същата валута, в която е бил
отпуснат, отразява законови разпоредби на националното право по смисъла на член 1, параграф 2 от тази
директива. В противен случай националният съд трябва да приеме, че тази клауза попада в обхвата на понятието
„основен предмет на договора“, което я изключва от разглеждането на нейния евентуално неравноправен
характер. Такъв би могъл да е случаят на клауза, включена в договор за кредит, съгласно която
кредитополучателят трябва да върне сумата в същата валута, в която тя е предоставена.
4
Изискването договорните клаузи да са изразени на ясен и разбираем език предполага клаузата, свързана
с погасяването на кредита в същата валута, да бъде разбрана от потребителя както от формална, така и от
граматическа гледна точка, а също по отношение на конкретния обхват, в смисъл, че среден потребител,
относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, да може не само да установи
възможното поскъпване или обезценяване на чуждестранната валута, в която кредитът е договорен, но и да
прецени потенциално значимите икономически последици от подобна клауза върху финансовите му задължения.
Това изискване въпреки това не би могло да стигне дотам, че да наложи на продавача или доставчика да
предвиди и информира потребителя за последващите непредвидими развития, като тези, които характеризират
колебанията в обменните курсове на разглежданите в главното производство валути и този продавач или
доставчик да поеме последиците от това.
… че значителната неравнопоставеност между произтичащите от договора права и задължения на
страните трябва да се преценява спрямо всички обстоятелства, които продавачът или доставчикът е можел
разумно да предвиди при сключването на договора. Тази неравнопоставеност обаче не може да се преценява в
зависимост от развития, настъпили след сключването на договора, като промени в обменния курс, върху които
продавачът или доставчикът не е имал контрол и които не е можел да предвиди“ (допълнителна
аргументация е изложена и в Решение от 20.09.18г. по дело С-448/17 – Словакия).
Съгласно Решение по дело С-212/20 на Съда на ЕС: Член 5 от Директива 93/13/ЕИО на
Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори трябва да се
тълкува в смисъл, че съдържанието на клауза от договор за кредит, сключен между продавач или доставчик и
потребител, която определя курс купува и курс продава на чуждестранната валута, в която се индексира кредитът,
трябва да позволи на потребител, който е относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и
съобразителен, да разбере въз основа на ясни и разбираеми критерии начина на определяне на обменния
курс на чуждестранната валута, използван за изчисляване на размера на погасителните вноски, така че
този потребител да може да определи самостоятелно във всеки един момент прилагания от продавача или
доставчика обменен курс.
Членове 5 и 6 от Директива 93/13 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат националният съд,
който е установил неравноправния характер на клауза от договор, сключен между продавач или доставчик и
потребител по смисъла на член 3, параграф 1 от тази директива, да тълкува тази клауза, за да неутрализира
нейния неравноправен характер, дори това тълкуване да съответства на общата воля на страните по договора.
С-118/17, т. 54: От друга страна, следва също да се уточни, че макар в решение от 30 април 2014 г.,
Kásler и Káslerné Rábai (C‑26/13, EU:C:2014:282, т. 83 и 84), Съдът да признава възможността за националния съд
да замени неравноправна клауза с диспозитивна разпоредба от вътрешното право, за да запази действието на
договора, от практиката на Съда следва, че тази възможност е ограничена до случаите, когато обезсилването на
договора в неговата цялост би могло да изложи потребителя на особено неблагоприятни последици, които да му
се отразят като наказание (вж. в този смисъл решения от 7 август 2018 г., Banco Santander и Escobedo Cortés,
C‑96/16 и C‑94/17, EU:C:2018:643, т. 74 и от 20 септември 2018 г., OTP Bank и OTP Faktoring, C‑51/17,
EU:C:2018:750, т. 61); в същия смисъл и С-260/18, т. 44-5, 56-7: Съдът впрочем вече е приел, че клаузите
относно валутния риск определят основния предмет на договор за кредит като разглеждания в главното
производство, поради което обективната възможност за запазване на договора за кредит, разглеждан в
главното производство, при тези обстоятелства се оказва несигурна (вж. в този смисъл решение от 14 март
2019 г., Dunai, C‑118/17, EU:C:2019:207, т. 48 и 52 и цитираната съдебна практика); … че член 6, параграф 1 от
Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска възможността национална юрисдикция, след като
установи неравноправния характер на някои клаузи от договор за кредит - индексиран в чуждестранна валута и
предвиждащ лихвен процент, пряко обвързан с междубанковия лихвен процент за съответната валута - да счете в
съответствие с вътрешното си право, че посоченият договор не може да продължи да се изпълнява без тези
клаузи, тъй като премахването им би довело до изменение на естеството на основния предмет на договора.
… член 6, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, от една страна, че последиците
5
за положението на потребителя, предизвикани от обезсилването на договор в неговата цялост, така както са
посочени в решение от 30 април 2014 г., Kásler и Káslerné Rábai (C‑26/13, EU:C:2014:282), трябва да се преценят
предвид съществуващите или предвидимите обстоятелства към момента на спора и от друга страна, че за целите
на тази преценка волята, изразена от потребителя в това отношение, е определяща.
… член 6, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска запълването на
празнотите в договор, образувани поради премахването на съдържащите се в него неравноправни клаузи, само
чрез национални разпоредби с общ характер, съгласно които предвидените последици от правна сделка се
допълват по-специално с последиците, произтичащи от принципа на справедливост или обичаите.
В Определение № 141 от 23.05.2022г. на ВКС по т.д. № 657/2021г., II т.о., ТК,
докладчик председателят К.Е. е засегнат проблема за кредитния риск. Настоящият състав
приема, че клаузата е недействителна.
Таксите за обслужване на кредита всъщност повишават лихвения процент – такива
не се дължат, считано от 23.07.2014г., поради нормативна забрана – чл. 10а, ал. 2 от ЗПК –
нормата е приета 2014г., т.е. тя действа занапред, тъй като е императивна – в защита на
потребителите, и урежда правоотношението в периода от 2015г. (Решение № 60071 от
30.07.2021 г. на ВКС по т. д. № 1453/2020 г., I т. о., ТК, докладчик съдията К. Г.,
Определение № 60451 от 3.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 850/2021 г., III г. о., ГК, докладчик
съдията Т.Н. и Решение № 3183 от 3.05.2019 г. на СГС по гр. д. № 13872/2017 г.: Видно от
Мотивите към Закон за изменение и допълнение на закона за потребителския кредит (№ 454-01-8 от 30.01.2014 г.,
42 НС, налични на официалния сайт на парламента - https: //www. parliament. bg/bills/42/454-01-8. pdf), целта на
новата разпоредба на чл. 10а ЗПК е регулиране на таксите: "... Друг идентифициран проблем са редица такси,
свързани с отпускане, обслужване и погасяване на кредита (такса за кандидатстване, такса за одобрение,
такса за усвояване на кредита, такса за оценка на имота, годишна такса за управление на кредита, такса за
разплащателна сметка, такса за предсрочно погасяване и др.) Целта на таксите е да се покрият административните
разходи на банката при предоставяне на определена услуга. Със законопроекта се забранява на банките да
събират някои видове такси и комисионни, за които се приема, че са част от дейността на банката по
предоставяне на кредита, а именно – такси и комисионни за действия, одобрение и усвояване на кредит, както и за
неговото управление. " (из Мотивите към Законопроекта). Т. е. разбирането на законодателя, отразено във
въведената с чл. 10а, ал. 2 ЗПК забрана, е, че одобрението за кредит и последващото му усвояване и управление
са част от присъщата дейност на банката по предоставяне на кредита и за тях не следва да се събират такси. … От
гледна точка на действията, извършвани от банката в процедурата по реструктурирането – събиране на
информация и оценка на кредитоспособността на клиента, включително чрез справки в различни институции,
изискващи плащане на такси, то това са присъщите действия по одобрение за отпускане на кредит, а както бе
посочено по горе, волята на законодателя, изяснена в мотивите към законопроекта, е да не се събират такси за
одобрение и усвояване на потребителски кредити).
Спокойно може да се приеме, в тази ситуация, че управление и обслужване на
кредита са и синоними.
Неравностойни е са и другите, описани по-горе (в „от фактическа страна“) клаузи
(например чл. 32 от ЗПК).
Предвид изложеното по-горе като практика, най-вече тази на съда на ЕС,
решаващият орган намира, че клаузите относно отпускането на кредита в CHF и начина на
връщане на заема не могат да се заместят от повелителни норми на закона (чл. 26, ал. 3 от
ЗЗД). Те са опорочили цялата сделка. Кредитната институция е предоставила в заем сума,
като кредитния риск е прехвърлен изцяло на по-слабата страна, която не притежава и
6
професионални познания в областта. Освен това, изначалната идея на банката при
сключването на тези (типови) договори вероятно е била да се генерира постоянна печалба от
превалутирането, която, именно и по тази причина, е усложнено и във вреда на потребителя
– арг. и от чл. 25 от договора. Идеята е не да се печели от услугата превалутиране, а от
самата разлика в курсовете „купува“ и „продава“. Потребителят обикновено няма
швейцарски франкове и плаща в лева или евентуално в друга разпространена валута
(обикновено евро). Доводът, че валутата можело да се набави от друга банка, само формално
е верен. Там вероятно би имало такса, а оскъпяването (курсове купува/продава) би било
идентично.
Ако договорът е недействителен по смисъла на чл. 23 от ЗПК (а и ЗЗП), се дължи
само чистата сума на предоставените средства. Тук са необходими няколко уточнения, тъй
при последния договор, отпусната сума надхвърля размера посочен в чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗПК,
то нормата на чл. 23 от ЗЗП е приложима по аналогия. Същевременно, договорът е сключен
преди приемането на ЗПК. Както бе посочено, нормативният акт е императивен и урежда
занапред всички сключени до този момент двустранни сделки. Това е хипотеза на
нормативно прието разбиране на морал и ако някаква предходна клауза му противоречи, тя
следва да се счита нищожна имена на това основание (чл. 26 от ЗЗД – накърняване на
добрите нрави).
Както българският правопорядък, така и европейското право предоставя засилена
защита на уязвими обществени прослойки – най-вече потребители и работници – т. 14 от
преамбюла от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на европейския парламент и на съвета от 12
декември 2012 година; и например: Решение № 83 от 12.05.2022 г. по гр. д. № 2859/2021 г.,
г. к., ІІІ г. о. на ВКС.
Конкретно в настоящата хипотеза:
Идеята на договора е, както вече бе посочено, да се превалутират суми – от една
страна отпуснатият кредит е в CHF, но ще се използва за закупуване на недвижимост в
страната. Там валутата би следвало да е лева или по-вероятно евро. Последното означава
превалутиране при получаването, последвано от подобна операция при връщането. Няма
данни да е заплащано каквото и да е в CHF (и в двете посоки), което би било и нелогично.
Вещото лице дава заключение като използва и трите валути. Т.е. прието е заплащане в евро
и лева. В тази връзка и клаузата на чл. 25 от Договора. Идеята на финансовата институция е
била именно това – да се оперира с традиционните за страната валути. CHF не е такава.
Изложеното е във връзка с ТР № 4 от 29.04.2015г. по тълк. д. № 4/2014г., ОСГТК на
ВКС. Претендира се на извъндоговорно основание, което означава, че по принцип се дължи
тази валута, която е погрешно е предоставена, а не тази, посочена в договора. Следователно
се дължат лева.
Тъй като претенцията е извъндоговорна, давността е 5 години, считано назад от
01.07.2020г. Това, че са прехвърляни вноски не означава, че има периодично плащане. То е
7
последица от договорно задължение (за разлика от надплащането или плащане по
недействителни клаузи). Освен това, дори и при банков заем, давността е 3-годишна само
при револвиращ кредит, но не и при обикновен такъв (Решение № 405 от 24.10.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 1541/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Филип Владимиров).
Съобразно заключението на в.л. първата част на претенцията е основателна, а втората
е в по-голям размер от искането. Или искът е основателен както за претендираните суми,
така и относно проблемните две клаузи, доколкото, според решаващия орган е проблемен
целият договор.
Двете части на претенцията не се дублират – банката печели от превалутирането, а
неправилно изчислените лихви и такси са нещо различно от разликите в курсовете при
престирането.
по разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът дължи на ищеца, сторените разноски, а
именно 6 758 лева. Предвид предмета на спора – осъдителен иск надхвърлящ 50 000 лева,
продължителността на производството, вследствие процесуалното и материално поведение
на банката, заплатеното възнаграждение от 4 000 лева далеч не е прекомерно.
За пълнота следва да се посочи, че оспорването на юрисконултско възнаграждение,
със съзнанието, че то е под минимума (чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от Наредба за заплащането на
правната помощ) е хипотеза на злоупотреба – чл. 3 от ГПК.
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА на основание чл. 124 от ГПК за УСТАНОВЕНО по отношение на
„Ю.Б.” АД, ЕИК *******, представлявано от М.В. - прокурист и П. Н. Д. - изпълнителен
директор, по иска предявен от Т. И. Й., ЕГН **********, и Д. Е. К., ЕГН **********, общ
съд. адр.: гр. София, ул. „******* чрез адв. В. В., тел.: *******, че клаузите на Договор за
жилищен кредит № 2450/CL/2008г., а именно чл. 28, б. Б и В, са недействителни
(неравноправни).
ОСЪЖДА на основание чл. 55 (без основание) от ЗЗД, „Ю.Б.” АД, ЕИК *******, да
заплати при условията на активна СОЛИДАРНОСТ на Т. И. Й., ЕГН **********, и Д. Е.
К., ЕГН **********, общ съд. адр.: гр. София, ул. „******* чрез адв. В. В., тел.: *******,
следното:
- сумата от 50 695,31 (петдесет хиляди шестстотин деветдесет и пет лева и
тридесет и една стотинки) лева, представляваща както следва: 22 084,99 лева, надплатени
суми за валутни разлики - разлика между левовата равностойност на месечните анюитетни
вноски, вкл.такса за управление на кредита, определена съобразно курса на швейцарски
8
франк към лева, валиден към датата на сключване на договора (27.08.2008г.), и заплатените
завишени такива, които са определени във валута лева съобразно курса на швейцарския
франк към лева, валиден към всяка падежна дата за периода от 01.07.2015г. до 01.07.2020г.;
и 28 610,32 лева, представляваща недължимо платени суми за лихви по Договор за жилищен
кредит № 2450/CL/2008г. поради неправилно изчисляване на лихвата за периода от
01.07.2015г. до 01.07.2020г.), ведно със законната лихва, считана от 01.07.2020г. до
окончателното ù изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
- сумата от 6 758 (шест хиляди седемстотин петдесет и осем) лева, сторени
деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9