Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
№ / 2021г., гр.София
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ,
ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в
открито съдебно заседание проведено на десети февруари, през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА
при участието на
секретаря Ива Иванова
като разгледа
докладваното от съдия МАРИАНА ХРИСТОВА
гражданско
дело № 9087 по описа за 2019г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е образувано по искове на „Е.****“ ООД срещу РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ, представлявана от Министъра на финансите, за присъждане на сумата
50684.92лв., представляваща незаконосъобразно удържана в приход на бюджета
такса по чл. 35а – чл. 35б ЗЕВИ от 20 % за производство на електрическа енергия през периода
01.01.2014г. - 10.08.2014г., които разпоредби са обявени за
противоконституционни с Решение № 13/31.07.2014г. на КС на РБ по конституционно
дело № 182014г., влязло в сила на 10.08.2014г., претендирана като обезщетение
за имуществени вреди – претърпени загуби, в резултат на бездействие на
Народното събрание да уреди с последващи правила негативните последици за
частноправните субекти, настъпили в резултат на прилагането на изначално
противоконституционни разпоредби, с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД; за
присъждане на същата сума, като дадена на отпаднало основание – впоследствие
обявената за противоконституционна законова разпоредба, с която ответникът се
обогатил за сметка на ищеца, с правно основание чл. 55 ЗЗД; за присъждане на
същата сума, с която ответникът се обогатил, а ищецът се обеднил, при пряка връзка
между имущественото разместване на благата, с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на
предявяване на иска до окончателното и изплащане, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че е производител на ел.енергия по смисъла на Пар. 1, т. 24
от ДР на ЗЕ и собственик на фотоволтаична ел.централа, находяща се в землището
на с.Камен връх, об.Болярово, обл.Ямбол, с която произвеждал ел.енергия от
слънчева енергия. Централата била присъединена към електроразпределителната
мрежа съгласно сключен с „ЕВН България Електроснабдяване“ АД съгласно Договор №
187/30.06.2011г., съгласно който дружеството продава произведената ел.енергия
от възобновяем източник по преференциална цена. Сочи, че за производството на
ел.енергия от слънчева енергия му е събирана такса, основанието за което са
разпоредбите на чл. 35а – чл. 35б ЗЕВИ, влезли в сила на чл. 35а – чл. 35б ЗЕВИ, влезли в сила на 01.01.2014г. и въведени с Пар. 6, т. 2 и т. 3 от
Закл. Разпоредби на Закона за държавния бюджет на РБ за 2014г. /обн. ДВ, бр.
109/20.12.2013г./. Таксата е удържана и внасяна от общественият доставчик,
съответно от крайния снабдител. Поддържа, че тези текстове били обявени за
противопонституционни с Решение № 13/31.07.2014г. по к.д. № 1/2014г. на КС на
РБ /обн. ДВ, бр. 65/06.08.2014г./,
влязло в сила на 10.08.2014г. Заявява, че съгласно чл. 151, ал. 2 от Конституцията на РБ, считано от горната дата, обявените за
противоконституционни норми не се прилагат. Ето защо за времето от 01.01.2014г.
– влизане в сила на нормите на чл. 35а – чл. 35б ЗЕВИ, до 10.08.2014г. – влизане в сила на решението на Конституционният
съд на РБ, с което те са обявени за противоречащи на основния закон, е удържана
такса в размер на 20% - сумата 50684.92лв.
Твърди, че е следвало законодателят да уреди с последващи правила
негативните последици за частноправните субекти, настъпили в резултат на
прилагането на изначално противоконституционни разпоредби, респ. налице е
бездействие на Народното събрание, за което държавата носи отговорност, поради
което претендира исковата сума на основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД;
В евентуалност твърди, че сумата е събрана на отпаднало основание –
впоследствие обявените за противоконституционни разпоредби, с което ответникът
се обогатил за сметка на ищеца и поради което дължи връщането и, поради което
претендира сумата на основание чл. 55 ЗЗД.
В евентуалност твърди, че сумата е събрана на основание разпоредба, която
не се прилага, поради което е налице неоснователно обогатяване на Държавата и
обедняване /намаляване/ на имуществената сфера на ищеца в размер на
неправомерно удържаната такса, поради което претендира сумата на основание чл.
59, ал. 1 ЗЗД.
Ответникът РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, представлявана от Министъра на финансите оспорва
исковете. Изразява мотивирано становище за тяхната неоснователност с искане да
бъдат отхвърлени.
Съдът след
като съобрази предметните
предели на въззивното производство очертани
с въззивната жалба, възраженията на страните и всички
доказателства по делото, прие за установено от фактическа страна следното и
прави следните правни изводи:
Предявеният главен иск е с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД. В
евентуалност са предявени искове с правно основание чл. 55 ЗЗД и с правно
основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
Безспорно е и от събраните доказателства се установява, че ищецът през
периода 01.01.2014г. - 10.08.2014г. е производител на електрическа енергия от
възобновяеми източници. Между ищеца в качеството на производител и „ЧЕЗ ЕЛЕТРО
БЪЛГАРИЯ“ АД – краен снабдител с ел.енергия като купувач е сключен Договор №
187/30.06.2011г. за изкупуване на електрическа енергия от независим
производител. По силата на договора ищецът произвежда ел. енергия чрез
фотоволтаична електрическа централа, а купувачът изкупува по преференциални
цени цялото количество прозведена и доставена от производителя активна
електрическа енергия от възобновяеми електрически източници. С Пар. 6, т. 2 и
т. 3 от ЗР на Закона за
държавния бюджет на РБ/2014г. /отм/ се създава нов член 35а, ал. 1 и ал. 3 в ЗЕВИ, по силата на които за производството на електрическа енергия от вятърна и
слънчева енергия се събира такса от 20%, каквато е събрана от ищеца за
процесния период от 01.01.2014г. - 10.08.2014г., в размер на 50684.92лв. така,
както е установено от приетата ССчЕ, която съдът кредитира изцяло, като обективно,
компетентно дадена и съответстваща на останалите доказтелства по делото.
Спорно е наличието на основание за връщане на платената такса, поради
обявяването за противоконституционни на точки 2 и 3 от Пар. 6 от Заключителните
разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2014г. /обн. ДВ, бр. 109/2013г./, с
кото са създадени чл. 35а, ал. 1, 2 и 3, чл. 35б, ал. 1, 2, 3 и 4, чл. 35в, ал.
1, 2 и 3 и чл. 73, ал. 1, 2, 3 и 4 от ЗЕВИ /обн. ДВ, бр. 35/2011г., посл.изм. и
доп. ДВ, бр. 9/2013г./, като по този начин таксата се обявява за
противоконституционна.
Съгласно разпоредбата на чл. 151, ал. 2 от Конституцията на РБ, решенита на
Конституционния съд, с които се обявява противоконституционност, имат действие
занапред, а конституционното решение влиза в сила три дни след обнародването му
по реда на чл. 14, ал. 3 от Закона за Конституционния съд. Правната поседица от
решението за обявяване на противоконституционност на определени правни норми е,
че те не се прилагат от деня на влизането му в сила. Ето защо, т.к. не е налице
обратно действие на решението на Конституционния съд не може да се наложи
извод, че удържаната такса в предходен период подлежи на връщане, т.к. нормата,
въз основа която е събирана, не се прилага занапред.
Не може да бъде споделен извод, че Народното събрание е имало задължението,
по силата на чл. 22, ал. 4 от Закона за Конституционния съд, да уреди правните
последици от обявения за противоконституционен акт, а не е сторило това, т.е.
налице е бездействие – елемент от фактическият състав на чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД. Текстът на чл. 22, ал. 4 от Закона за Конституционния съд предвижда
нормативна регулация на заварените към датата на влизане в сила на решенията на
КС за обявяване на противоконституционност – и неприключени /висящи/
правоотношения, които са възникнали по силата на обявения за
противоконституционен закон. Дали и кога обаче ще бъде предприрета
законодателна инициатива и попълнена въпросната празнота в режима на уредбата
на тези обществени отношения, е въпрос извън предмета на делото. По делото
липсват и данни за удържане на процесната такса, т.е. за настъпила вреда за
ищеца в резултат на извършен деликт от държавния орган, упражняващ
законодателна власт, в частност 42-то НС, с приемане на обявените за
противоконституционни норми. Следователно искът с правно основание чл. 49, вр.
чл. 45 ЗЗД е неоснователен.
Неоснователна е и претенцията с правно основание чл. 55 ЗЗД и чл. 59, ал. 1 ЗЗД, т.к. не се твърди и не е установено таксата да е удържана за времето след
влизане в сила на цитираното решение на КС, в който случай неоснователно
разместване на блага би било налице. Към датата на последното плащане
впоследствие обявената за противоконституционна разпоредба на чл. 35а от ЗЕВИ е
била в сила. В случая липсва поддържаното основание за обогатяване на ответника
с претендираната сума в исковия период, защото ищецът я е дължал по силата на
закон – чл. 35а от ЗЕВИ.
Предвид изхода от спора и направеното искане в полза на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
следва да се присъди сумата 300,00лв., представляваща сторени разноски за
защита от юрисконсулт, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Е.****“ ООД, ЕИК ******, вписано в ТРРЮЛНЦ, със седалище и
адрес на управление: гр.Добрич,
предявени срещу РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, представлявана от Министъра на9300,
ул. „******, представлявано от управителя П.В.П., финансите, за присъждане на сумата 50684.92 /петдесет хиляди шестотин
осемдесет и четири, 0.92/лв., представляваща незаконосъобразно удържана в
приход на бюджета такса по чл. 35а – чл. 35б ЗЕВИ от 20 % за производство на електрическа енергия през периода
01.01.2014г. - 10.08.2014г., които разпоредби са обявени за
противоконституционни с Решение № 13/31.07.2014г. на КС на РБ по конституционно
дело № 182014г., влязло в сила на 10.08.2014г., претендирана като обезщетение
за имуществени вреди – претърпени загуби, в резултат на бездействие на
Народното събрание да уреди с последващи правила негативните последици за
частноправните субекти, настъпили в резултат на прилагането на изначално
противоконституционни разпоредби, с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, в евентуалност за присъждане на същата сума от 50684.92 /петдесет хиляди
шестотин осемдесет и четири, 0.92/лв., като дадена на отпаднало основание –
впоследствие обявената за противоконституционна законова разпоредба, с която
ответникът се обогатил за сметка на ищеца, с правно основание чл. 55 ЗЗД, в евентуалност за присъждане на същата сума от 50684.92 /петдесет хиляди
шестотин осемдесет и четири, 0.92/лв., с която ответникът се обогатил, а
ищецът се обеднил, при пряка връзка между имущественото разместване на благата,
с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата
считано от датата на предявяване на иска до окончателното и изплащане, на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Е.****“ ООД, ЕИК ******, вписано в ТРРЮЛНЦ, със седалище и адрес на
управление: гр.Добрич, предявени срещу
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, представлявана от Министъра на9300, ул. „******,
представлявано от управителя П.В.П., ДА
ЗАПЛАТИ на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, представлявана от Министъра на финансите, сумата 300,00 /триста/лв.,
представляваща сторените пред СГС разноски за защита от юрисконсулт.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчване на препис от
същото на страните, с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: