Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 29.06.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на тридесет и първи май две хиляди и осемнадесета
година в състав:
Административен съдия: Снежина Чолакова
при участието на секретаря С.А., като разгледа
докладваното от административния съдия АД № 121 по описа за 2018
година на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
чл.118 от Кодекса
за социално осигуряване (КСО), във връзка с чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Административното дело е
образувано въз основа на жалба рег.№ ДА-01-823/10.04.2018г. по описа на ШАдмС,
депозирана от Ф.Х.К., ЕГН **********,*** и Ф.Х.К., ЕГН **********,***, действащи
чрез процесуален представител адв.Л.А. от ШАК, срещу Решение №
2153-27-10/19.03.2018г. на Ръководителя на ТП на НОИ-гр.Шумен, с което е
отхвърлена жалба вх.№ 1012-27-9 от 15.02.2018г. на Ф.Х.К. и Ф.Х.К., в
качеството на наследници на Х.Х.К.., срещу Разпореждане № РС-4-27-00373277 от
07.02.2018г. на ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено
осигуряване.
В жалбата се излагат аргументи за незаконосъобразност на атакувания
акт, по същество свеждащи се до издаването му в нарушение на материалния закон.
В тази връзка се твърди, че с атакуваното решение е разпоредено на оспорващите
да възстановят пенсията, изплатена на техния наследодател за периода
01.01.2007г. - 30.06.2010г., по отношение на които суми е изтекла погасителна
давност и доколкото жалбоподателите са направили възражение в този смисъл, не е
било налице основание за издаване на оспорвания административен акт. Въз основа
на изложените аргументи се отправя искане за отмяна на атакуваното решение на
Директора на ТП на НОИ-гр.Шумен.
В съдебно заседание оспорващите Ф.Х.К. и Ф.Х.К., редовно
призовани, не се явяват лично. Същите се представляват в съдебното заседание от
адв.Л.А.от ШАК, която поддържа жалбата по изложените в нея съображения, като ги
доразвива. Отправя
искане за отмяна на атакувания акт на Директора на ТП на НОИ-гр.Шумен.
Ответникът – Директор на ТП на
НОИ - гр.Шумен, редовно призован, не се явява лично. Същият се представлява от
гл.юрисконсулт Л.И-Б., която в хода на устните състезания оспорва жалбата и
моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. В
тази връзка твърди, че задължението за връщане на изплатената пенсия е
възникнало от момента на отпадане на основанието за изплащането ѝ -
28.04.2017г., на която дата е постановено съдебното решение, с което е обявена
смъртта на наследодателя на оспорващите. При това положение е налице хипотезата
на чл.114, ал.4 от КСО, според която сумите за неоснователно изплатени пенсии
се възстановяват солидарно от наследниците или трети лица, като давностният
срок за възстановяване на същите по чл.115, ал.1 от КСО е започнал да тече от
тази дата, респективно към настоящия момент не е изтекъл. С оглед на това
ръководителят на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ-гр.Шумен е
постановил правилен и законосъобразен акт, жалбата срещу който правилно е била
отхвърлена като неоснователна от Директора на ТП на НОИ.
Шуменският административен съд
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
С Решение № 00633/18.04.1983г. на
лицето Х.Х.К.., с ЕГН ********** (към този момент с имена Асен Асенов К.) била
отпусната пожизнена лична пенсия за изслужено време и старост. С разпореждане №
7/20.08.2003г. към пенсията на лицето била отпусната добавка по чл.84 от КСО от
пенсия за инвалидност поради общо заболяване на починалата му съпруга. С
последващи разпореждания № **********/15.08.2006г., № **********/02.07.2007г.,
№ **********/01.10.2007г., № **********/01.07.2008г., № **********/ 01.10.2008г.,
№ **********/02.02.2009г., № **********/ 01.04.2009г., № **********/01.07.2009г.
размерът на пенсията бил преизчисляван. В резултат на това за периода
01.01.2006г.-30.06.2010г. на Х.Х.К.. били изплатени пенсии за осигурителен стаж
и възраст и добавки към тях в размер общо на 26194,60 лева.
С разпореждане № ОП-В-136#1/05.04.2011г. на Началник Отдел "Администрация"
при ТП на НОИ-гр.Шумен, поради неполучаване на отпуснатата лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст и добавка по чл.84 от КСО за срок повече от 6
месеца и на основание чл.95 от КСО и чл.11 от НПОС, същите били спрени, считано
от 01.07.2010г.
С Решение № 126/28.04.2017г., постановено по
гр.д.№ 672/2016г. по описа на Районен съд - гр.Велики Преслав съдът обявил
смъртта на Х.Х.К.., като определил дата на смъртта му - 16.12.2006г. Цитираното
решение е влязло в законна сила на 20.05.2017г. и въз основа на същото е бил
съставен Акт за смърт № 0041/26.05.2017г., в който за дата на смъртта е било
посочено - 16.12.2006г.
С Разпореждане № 2154-27-294#1/06.11.2017г. на Ръководителя по пенсионно осигуряване
при ТП на НОИ-гр.Шумен, пенсията за осигурителен стаж и възраст и добавката по
чл.84 от КСО, отпуснати на Х.Х.К.., били прекратени, считано от 31.12.2006г.
С последващо писмо Изх.№ 1029-27-327/10.11.2017г. Началникът
на отдел "Пенсии" при ТП на НОИ-гр.Шумен уведомил Началника на отдел
"КПК" при ТП на НОИ-гр.Шумен, че е установено неправилно извършено
осигурително плащане в размер на 26194,60 лева, като причината за дълга е
получена пенсия след смъртта на пенсионера Х.Х.К... Към писмото били приложени
копие от разпореждането за прекратяване на пенсията, според което пенсията и
добавката към нея са прекратени, считано от 31.12.2006г.; сметка за размера на
неправилно изплатените суми, от която е видно, че техният общ размер е 26194,60
лева; уведомление от
Банка "ПроКредит банк" ЕАД, от което е видно, че пенсиите са били
изплащани по лична банкова сметка ***; както и удостоверение за наследници
изх.№ 69/16.10.2017г., според което, наследници по закон на починалото лице са
неговите деца - оспорващите Ф.Х.К. и Ф.Х.К..
С Разпореждане № РС-4-27-00373277/07.02.2018г. на Ръководителя
на контрола по разходите на ДОО, адресирано поотделно до всеки един от двамата преки наследници на Х.Х.К.., на Ф.Х.К. и Ф.Х.К. било
разпоредено да възстановят неоснователно изплатената на Х.Х.К.. за периода след
смъртта му сума в размер 26194.60 лева, представляваща пенсия за осигурителен стаж и възраст за
периода от 01.01.2007г. до 30.06.2010г., ведно със 36727.15
лева лихви от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на
издаване на
разпореждането, на обща стойност 62921.75 лева.
Несъгласни с разпореденото възстановяване на
изплатената на наследодателя им пенсия за периода 01.01.2007г.-30.06.2010г., Ф.Х.К.
и Ф.Х.К. оспорили разпореждане № РС-4-27-00373277/07.02.2018г. на ръководителя
на контрола по разходите на ДОО пред Ръководителя на ТП на НОИ-гр.Шумен - с
жалба вх.№ 1012-27-9/15.02.2018г. по описа на ТП на НОИ-гр.Шумен.
С писмо изх.№ 1012-27-9#1 от 02.03.2017г. Директорът на ТП на НОИ-гр.Шумен изискал от Кмета на
община Велики Преслав информация относно документите, съпровождащи Акт за смърт
№ 0041/26.05.2017г., съставен в гр.Велики Преслав на Х.Х.К...
С писмо изх.№ 1075/16.03.2018г. Секретарят на
Община Велики Преслав изпратил на Директора на ТП на НОИ-гр.Шумен Акт за смърт
№ 0041/26.05.2017г. и Решение № 126 от 28.04.2017г. по гр.д.№ 672/2016г. по
описа на ВПРС.
С Решение № 2153-27-10/19.03.2018г. Директорът на
ТП на НОИ-гр.Шумен отхвърлил жалба вх.№ 1012-27-9 от 15.02.2018г. на Ф.Х.К. и Ф.Х.К.,
в качеството им на наследници на Х.Х.К.., подадена чрез адв.Л.А. от ШАК, срещу
разпореждане № РС-4-27-00373277 от 07.02.2018г. на ръководителя на контрола по
разходите на държавното обществено осигуряване. За да постанови този правен
резултат, административният орган е приел, че съгласно чл.114, ал.4 от КСО,
сумите за неоснователно изплатени пенсии за периоди след смъртта на
правоимащото лице се възстановяват солидарно от наследниците или третите лица,
които са ги получили, поради което правилно претенцията на НОИ е насочена към
наследниците на Х.Х.К... Вземането на НОИ спрямо жалбоподателите е възникнало
от момента на отпадане на основанието за изплащане на пенсията на починалото
лице, който момент е решение от 28.04.2017г. по гр.д.№ 672/2016г. по описа на
ВПРС, с което е обявена смъртта на Х.Х.К.., считано от 16.12.2006г. С оглед на
това петгодишният давностен срок по чл.115, ал.1 от КСО е започнал да тече от
датата на обявяването на смъртта (28.04.2017г.), поради което възражението на
оспорващите за изтекла погасителна давност по чл.115, ал.1 от КСО е
неоснователно.
Цитираното решение било съобщено на оспорващите
чрез процесуалния им представител адв.Л.А. на 27.03.2018г., видно от
приложеното известие за доставяне с обратна разписка.
Несъгласни със същото, Ф.Х.К. и Ф.Х.К. го оспорили
пред Административен съд-гр.Шумен с жалба рег.№ ДА-01-823/10.04.2018г. по описа
на ШАдмС, въз основа на която е образувано настоящото съдебно производство.
По делото са приобщени писмените
доказателства, съставляващи административната преписка по издаване на
оспорвания акт.
При така установеното съдът намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в
срока по чл.118, ал.1 от КСО, от надлежни страни, срещу подлежащ на оспорване
административен акт. При разглеждането ѝ по същество и след проверка на оспорения
административен акт по реда на чл.168, ал.1 от АПК, във вр.с чл.118, ал.3 от КСО и на основанията, посочени в чл.146 от АПК, съдът констатира, че жалбата е частично основателна, по следните
съображения:
Атакуваното Решение № 2153-27-10
от 19.03.2018г. е издадено от компетентен административен орган съобразно
разпоредбата на чл.117, ал.3 от КСО, доколкото негов издател е Ръководителят на
ТП на НОИ – гр.Шумен.
Същото е изготвено
в законоустановената писмена форма съобразно чл.59, ал.1 от АПК и е постановено
при съблюдаване изискванията на чл.59, ал.2 от АПК, като съдържа подробно
изложение на фактическите основания, обусловили обективираното в него властническо
волеизявление, които напълно кореспондират с посочените правни основания за
това.
Освен това, в хода
на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, такива не се и твърдят в жалбата.
Атакуваното
решение е издадено при съблюдаване на материалния закон и неговата цел в частта
му досежно разпореденото възстановяване солидарно от двамата оспорващи на
сумата от 26194,60 лева главница, представляваща пенсия за осигурителен стаж и
възраст за периода 01.01.2007г.-30.06.2010г., изплатена на Х.Х.К... Съображенията
за това са следните:
По делото няма
спор за фактите, които се свеждат до следното: Оспорващите са наследници по
закон на Х.Х.К.., по отношение на който с решение на РС-гр.Велики Преслав,
влязло в сила на 20.05.2017г., е обявено, че е починал на 16.12.2006г. Последният е получавал лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст, както и добавка по чл.84 от КСО от пенсия за
инвалидност поради общо заболяване на починалата му съпруга, чието изплащане е
спряно, считано от 01.07.2010г. (с разпореждане № ОП-В-136#1/05.04.2011г.) и
впоследствие прекратено, считано от 21.12.2006г. (с разпореждане №
2154-27-294#1/06.11.2017г.). За периода от настъпване на смъртта на правоимащото
лице до 30.06.2010г. осигурителната администрация е превеждала регулярно
ежемесечно отпуснатите лична пенсия и добавка по чл.84 от КСО на починалото
лице по посочена от него лична банкова сметка *** "Про Кредит
Банк"ЕАД, видно от Уведомление по чл.7, ал.3 и ал.4 от договора с вх.№ 1049-28-44#1 от
09.10.2017г. След издаване на акта за гражданско състояние, съгласно Раздел ІV
на Глава трета от Закона за гражданската регистрация /ЗГР/ и създаването на
електронен еквивалент /чл. 41а, чл. 55, ал.3 ЗГР/, последният е постъпил в
Националния електронен регистър на актове за гражданско състояние и е станал
достояние за длъжностните лица и администрациите, имащи достъп до него. Актът
за смърт № 0041/26.05.2017г. е издаден в хипотезата на чл. 38, ал.4 ЗГР, вр. с
чл. 56 ЗГР, видно от приложеното Решение № 126/28.04.2017г., постановено по
гр.д.№ 672/2016г. по описа на Великопреславския районен съд. На 09.10.2017г.
Банка "Про Кредит Банк"ЕАД е изпратила уведомление до ТП на НОИ
гр.Шумен за движението на средствата по личната банкова сметка *** Х.К. с №
BG38PRCB92301013232610, видно от което е, че средства в размер на 26441,19 лева
са отразени като "сума на недостатъчната наличност", като същите са
изтеглени в периода 08.01.2007г.-08.06.2010г., а сметката е закрита на
10.11.2014г. Въз основа на описаните доказателства става ясно, че в периода от
01.01.2007г.-30.06.2010г. по личната сметка на Х.Х.К.. е изплатена сума в
размер на 26194.60 лева, представляваща ЛПОСВ и добавка по чл.84 от КСО за
посочения период и същата сума е изтеглена от банковата сметка - факт, по който
по делото не се спори, видно от изричното изявление на процесуалния
представител на жалбоподателите, направено в съдебно заседание. С оглед на така извършените фактически установявания,
настоящият състав приема, че в случая е безспорно установено, че на
правоимащото лице са били изплащани суми за пенсия след смъртта му, опосредено
от банкова институция по дефиницията от чл. 2, ал.1 от Закона за кредитните
институции.
Съгласно
разпоредбата на чл. 114, ал.
4 от КСО, суми за пенсии и парични обезщетения, неоснователно
изплатени за периоди след смъртта на правоимащото лице, се събират от лицето,
което ги е получило, или солидарно от наследниците. В идентичен смисъл е и
разпоредбата на чл. 85, ал. 7
от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/, съгласно която
неоснователно получените суми за пенсия след смъртта на пенсионера се
възстановяват от лицето, което ги е получило, или солидарно от наследниците
заедно с лихвата по чл. 113 от КСО.
При това положение
в съответствие с действащото право осигурителният орган е приложил разпоредбата
на чл. 114, ал.4, предл.второ от КСО ("или солидарно от наследниците"),
издавайки релевираното Разпореждане №РС-4-27-00373277/07.02.2018г., адресирано
до всеки един от двамата преки наследници на починалия пенсионер. Полученото от
жалбоподателите и оспорено по реда на чл. 117 КСО разпореждане правилно е било
потвърдено с атакувания по делото акт на Директора на ТП на НОИ - гр.Шумен в
частта му досежно претендираната главница в размер на 26194,60 лева, като спор
досежно размера на дължимата сума не е повдиган.
В тази насока е необходимо да се посочи, че правото на
пенсия е лично и ненаследимо; то не се включва в наследствена маса, поради
което и пенсията, която наследодателят е получавал приживе, не преминава в
наследствената маса. Следователно отпусната пенсия на лице, което е починало,
не може да бъде получена от наследниците, независимо, че те са негови
наследници по закон съгласно Закона за
наследството. Наследниците на починалото лице могат да получат
пенсия след смъртта му, но не по правото на наследяване, а като тяхно лично
право, на основание специалните разпоредби на закона /чл. 80 и следващите от
KCO/, и при наличие на предвидените предпоставки за това. Предвид на това, в
разпоредбите на КСО изрично е предвидено, че отказът от наследство не лишава
наследниците от право на наследствена пенсия /чл. 80, ал.3 от KCO/, както и че
получаването на наследствена пенсия не се счита за приемане на наследство /чл. 80, ал.4 от КСО/.
След като в случая Х.Х.К.. е обявен за починал на 16.12.2006 г., съгласно
представеното съдебно решение на Великопреславския районен съд, без всякакво
съмнение е отпаднало и основанието за получаване на пенсията и същата правилно
е била прекратена на основание чл. 96, ал.1,
т. 1, във вр. с ал.2 от КСО,
считано от 31.12.2006 г. - краят на месеца, през който е починал пенсионерът,
респ. правилно е било разпоредено възстановяване на неоснователно изплатените
суми за периодите след неговата смърт.
Основният спор по делото се свежда до
изтичането на давностния срок за възстановяване на неоснователно изплатената
пенсия. В тази връзка оспорващите се позовават на изтекла погасителна давност,
тъй като считат, че регламентираният в чл.115, ал.1 от КСО петгодишен давностен
срок е започнал да тече в деня на смъртта на правоимащото лице - 16.12.2006г. и
към датата на произнасяне на органите на ТП на НОИ-гр.Шумен същият, както и
десетгодишната абсолютна давност, са изтекли. Това възражение обосновано е отхвърлено
от Директора на ТП на НОИ-гр.Шумен като неоснователно. Съгласно чл. 115, ал.
1 от КСО, вземанията на Националния осигурителен институт за
неправилно извършвани осигурителни плащания, неоснователно изплатени парични
обезщетения и надвзети пенсии и лихвите върху тях, се погасяват с изтичане на
петгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината,
за която се отнасят. С изтичане на десетгодишен давностен срок, считано от 1
януари на годината, следваща годината, за която се отнасят, се погасяват всички
вземания, независимо от прекъсването на давността.
В конкретния случай вземането на НОИ спрямо
жалбоподателите (неоснователно получени суми за пенсии в размер на 26194,60
лева) е възникнало от момента на отпадане на основанието за изплащане на
пенсията на починалото лице Х.Х.К... Този момент, без всякакво съмнение е датата
на влизане в сила на съдебното решение от 28.04.2017 г. на Районен съд - гр. Велики
Преслав по гражданско дело № 672 от 2016 г., влязло в сила на 20.05.2017г., с
което е обявена смъртта на лицето Х.Х.К.., считано от 16.12.2006г. на основание
чл. 14 от Закона
за лицата и семейството. Изплащането на пенсиите на основание, което
е отпаднало с обратна сила, поражда задължение за връщане на получените суми от
третото лице или наследниците, като давността започва да тече от отпадането на
основанието по силата на съдебното решение. Този извод следва и от
разрешението, дадено в т.1 и т.7 от Постановление № 1 от 28.05.1979 г. по
гр.дело № 1/79 г., Пленум на ВС, според което, при получаване на престация на
отпаднало основание, основанието е налице към момента на извършване на
престацията, поради което тя не може да се иска обратно, докато то съществува,
а вземането става изискуемо от деня, в който отпада основанието. Именно към
това разрешение следва да бъде съотнесен и настоящия административноправен спор,
като се приеме, че основанието за изплащане на пенсията на правоимащото лице е
отпаднало в деня, в който е влязло в сила решението, с което е обявена смъртта
му, респективно от тази дата се изчислява давностният срок за възстановяване на
неоснователно получените суми (в т.см. е
и реш. № 12853 от 25.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8211/2016 г., VI о.). В
тази връзка следва да се отбележи, че неправилно административният орган е
приел, че основанието за връщане на неоснователно получените суми е настъпило
на 28.04.2017г., т.е. в деня на постановяване на съдебния акт, с който е
обявена смъртта на Х.Х.К.., тъй като релевантна за тази преценка не е датата на
постановяване на съдебния акт, а датата на влизането му в сила, от който момент
същият става задължителен за всички съдилища, учреждения и общини в Република
България (арг. от чл.297 от ГПК). Това обаче по никакъв начин не променя
направения от административния орган извод, че давността за възстановяване на
неоснователно изплатените суми за пенсия в общ размер от 26194,60 лева, не е
изтекла и същите са дължими солидарно от оспорващите.
Същевременно обаче
неправилно административният орган е приел, че изплатените на Х.Х.К.. пенсии за
периода от 01.01.2007г.-30.06.2010г., се дължат от оспорващите ведно със
законната лихва, считано от датата на извършване на осигурителните разходи (датата
на изплащането на пенсиите за посочения период). Действително съгласно чл.113 от КСО,
вземанията за невнесени осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване,
за допълнителното задължително пенсионно осигуряване и за неправилно извършени
осигурителни разходи се събират с лихва в размер на законната лихва. В чл.114,
ал.1 от с.к. обаче е посочено, че недобросъвестно получените суми за
осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно
с лихвата по чл. 113, а в ал.2 на същия текст е посочено, че добросъвестно
получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от
осигурените лица с изключение на следните случаи, в които възстановяването на
сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение: 1. по чл. 40, ал. 7,
чл. 54е
и чл. 54м, ал.
2, т. 2; 2. когато след изплащането им са представени нови документи
или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на
изплащане; 3. на изменение или прекратяване на обезщетение или пенсия в
резултат на получени доказателства при прилагане разпоредбите на международни
договори, по които Република България е страна. От цитираните разпоредби следва,
че добросъвестно получените суми за осигурителни плащания, когато след
изплащането им са представени нови документи или данни, които имат значение за
определяне на правото, размера и срока на изплащане, подлежат на възстановяване
без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение. В настоящия казус се
касае за изплатени пенсии за периода 01.01.2007г.-30.06.2010г., като
същевременно факта на смъртта на правоимащото лице е установен с решение на
РС-гр.Велики Преслав, влязло в законна сила на 20.05.2017г. От това
обстоятелство следва, че в периода на извършване на осигурителните разходи
основанието за тяхната недължимост не е съществувало, което изключва извода за
недобросъвестност на оспорващите. В тази връзка следва да се има предвид, че по
силата на чл.170, ал.1 от АПК, в тежест на административния орган е да ангажира
доказателства за дължимостта на претендираните лихви, в т.ч., че същите са
начислени върху главница, която е недобросъвестно получена. Доколкото такива
доказателства не са ангажирани по делото, а и от приложените такива става ясно,
че към момента на изплащане на пенсиите на Х.Х.К.., смъртта на същия не е била
обявена по надлежния ред, следва да се приеме, че пенсиите за периода
01.01.2007г.-30.06.2010г. са били получени добросъвестно, поради което,
независимо, че по силата на чл.114, ал.4 от КСО те подлежат на възстановяване, до
изтичане на 14-дневния срок за доброволно изпълнение, считано от връчване на
разпореждането, оспорващите не дължат лихви.
Действително в
чл.85, ал.7 от НПОС е посочено, че неоснователно получените суми за пенсия след
смъртта на пенсионера се възстановяват от лицето, което ги е получило, или
солидарно от наследниците заедно с лихвата по чл. 113 КСО.
Доколкото обаче в чл.14, ал.4 от КСО не е предвидено изрично, че неоснователно
получените суми във всички случаи се възстановяват ведно с лихва по чл.113 от КСО, а чл.114, ал.2 от КСО изключват дължимостта на лихви от добросъвестните
лица в описаните в нормативния текст хипотези, цитираната подзаконова
нормативна разпоредба в частта ѝ досежно начисляването на лихви по чл.113
от КСО не следва да се прилага в случаите на установена добросъвестност на
задължените лица, поради противоречието ѝ с разпоредба от нормативен акт
от по-висока степен - чл.114, ал.2 от КСО.
За изчерпателност следва
да се посочи, че дори и хипотетично да се приеме, че лихви се дължат, което не
се споделя от настоящия съдебен състав, то няма как същите да са дължими за периода
преди 2013г., с оглед регламентирания в чл.115, ал.1 от КСО 5-годишен давностен
срок.
С оглед на това
решението на Директора на ТП на НОИ-гр.Шумен в частта му, с която е отхвърлена
жалбата на оспорващите срещу разпореждането на ръководителя на контрола по
разходите на ДОО, с което последните са задължени да възстановят солидарно
сумата от 36727,15 лева, представляваща лихва, начислена върху сумите за
пенсия, изплатени на Х.Х.К.. за периода 01.01.2007г.-30.06.2010г., е
постановено в нарушение на материалния закон и неговата цел.
В обобщение на
изложеното съдът приема, че атакуваното решение в частта му, с която е
отхвърлена жалбата на Ф.Х.К. и Ф.Х.К. срещу разпореждане №
РС-4-27-00373277/07.02.2018г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в
частта му, с която оспорващите са задължени да възстановят солидарно сумата от
36727,15 лева, представляваща лихва от датата на неправомерно полученото
обезщетение до датата на издаване на разпореждането, както и самото
разпореждане в тази му част, следва да бъдат отменени като постановени в
нарушение на материалния закон и неговата цел. В останалата му част, с която е
отхвърлена жалбата на оспорващите срещу разпореждане №
РС-4-27-00373277/07.02.2018г. в частта му, с която е разпоредено да възстановят
неоснователно изплатената на Х.Х.К.. главница в размер на 26194,60 лева, представляваща
пенсии, изплатени на Х.Х.К.. за периода 01.01.2007г.-30.06.2010г., решението на
Директора на ТП на НОИ-гр.Шумен се явява издадено от компетентен орган, в кръга
на предоставените му правомощия, в предвидената от закона форма и при спазване
на материалноправните разпоредби и законовата цел, поради което жалбата срещу
него в тази му част следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.
Предвид изхода от спора и своевременно направеното искане от оспорващия Ф.Х.К.,
съдът приема, че на основание чл.120, ал.2 от КСО, в полза на последния следва
да бъдат присъдени разноски в размер на 817,17 лева, съразмерно с уважената
част от жалбата и съгласно представените доказателства за направени разноски
(заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 1400 лева по договор за
правна защита и съдействие № **********).
Водим от горното,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 2153-27-10/19.03.2018г. на Ръководителя
на ТП на НОИ-гр.Шумен, в частта му,
с която е отхвърлена жалба вх.№ 1012-27-9 от 15.02.2018г. от Ф.Х.К., ЕГН **********,***
и Ф.Х.К., ЕГН **********,***, срещу Разпореждане № РС-4-27-00373277 от
07.02.2018г. на ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено
осигуряване, в частта му, с която на
Ф.Х.К. и Ф.Х.К. е разпоредено да изплатят солидарно сумата от 36727,15 лева,
представляваща лихви върху неоснователно изплатена на Х.Х.К.., ЕГН **********
пенсия за осигурителен стаж и възраст за периода от 01.01.2007г. до
30.06.2010г., изчислени от датата на неправомерно полученото обезщетение до
датата на издаване на разпореждането.
ОТМЕНЯ Разпореждане № РС-4-27-00373277
от 07.02.2018г. на ръководителя на контрола по разходите на държавното
обществено осигуряване, в частта, с
която на Ф.Х.К., ЕГН **********,*** и Ф.Х.К., ЕГН **********,***, е разпоредено
да изплатят сумата от 36727,15 лева, представляваща лихви върху неоснователно
изплатена на Х.Х.К.., ЕГН **********, пенсия за осигурителен стаж и възраст за
периода от 01.01.2007г. до 30.06.2010г., изчислени от датата на неправомерно
полученото обезщетение до датата на издаване на разпореждането.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ф.Х.К., ЕГН **********,*** и Ф.Х.К., ЕГН **********,***, действащи чрез
процесуален представител адв.Л.А. от ШАК, срещу Решение № 2153-27-10/19.03.2018г.
на Ръководителя на ТП на НОИ-гр.Шумен, в
останалата му част, с която е отхвърлена жалба вх.№ 1012-27-9 от
15.02.2018г. от Ф.Х.К. и Ф.Х.К. срещу Разпореждане № РС-4-27-00373277 от
07.02.2018г. на ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено
осигуряване, в частта му, с която на
Ф.Х.К. и Ф.Х.К. е разпоредено да изплатят сумата от 26194,60 лева главница,
представляваща неоснователно изплатена на Х.Х.К.., ЕГН ********** пенсия за
осигурителен стаж и възраст за периода от 01.01.2007г. до 30.06.2010г.
ОСЪЖДА
Териториално поделение на Национален осигурителен институт - гр.Шумен да
заплати на Ф.Х.К., ЕГН **********,***, направените по делото РАЗНОСКИ в размер на 817,17 лева (осемстотин и
седемнадесет лева и седемнадесет стотинки).
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд на Република България гр. София в
14-дневен срок от съобщаването чрез изпращане на препис по реда на чл.137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: