Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 28.08.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI
– 9 СЪСТАВ,
в публично заседание на петнадесети юли
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА
при секретаря Славка Димитрова, като разгледа
докладваното от съдия КОМИТОВА търг. д.
№ 2460 по описа за 2019
г.,
И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД:
ПРЕДЯВЕНИ
СА ОБЕКТИВНО КУМУЛАТИВНО СЪЕДИНЕНИ ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.405
ОТ КЗ ВР. ЧЛ.22 АЛ.1
ОТ ЗЗД И ЧЛ. 86 ОТ ЗЗД.
Ищецът М.НА Т.И С.П., с адрес: гр. София, ул. „******ЕИК ******,
чрез главен експерт А.Г.Т., упълномощен с пълномощно № РД08 - 133/22.10.2018 г., с искова молба от 20.11.2019 г., твърди, че Главна Дирекция
„Европейски фондове, международни програми и проекти“ към
Министерство на труда и социалната политика (МТСП) има качеството на Управляващ
орган (УО) на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020 (ОП
РЧР). Съгласно чл. 9, ал. 5 от Закона за управление на средствата от
европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) ръководител на
управляващ орган на оперативна програма е ръководителят на администрацията или
организацията, в чиято структура се намира управляващият орган, или определено
от него лице. Правомощия на ръководител на управляващия орган по споменатия
закон може да се упражняват и от овластено от него
лице. Със Заповед № РД01-45/17.01.2017 г. тогавашният Министър на труда и социалната политика определя директора на
Главна Дирекция „Европейски фондове, международни програми и проекти“
-Л.С.да упражнява функциите на Ръководител на
Управляващия орган (РУО) на ОП РЧР, а по-късно със
Заповед № РД01-268/04.04.2018 г. определена да упражнява тези функции става
зам.-министъра на труда и социалната политика Зорница Русинова.
На 24.04.2017 г. МТСП, чрез РУО на ОП РЧР, е сключило
Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (ДБФП) с бенефициента „Р.И.“ ЕООД, ЕИК ********
(в момента заличен от търговския регистър търговец) за Изпълнение
на проект № BG05M9OP001-1.003-2203 „Осигуряване на устойчива заетост в "Р.И."
ЕООД". В изпълнение на този ДБФП,
на 24.07.2017 г., след подадено от бенефициента искане за авансово плащане.
МТСП е превел аванс в
размер на 36 253.84 лв., по посочената от него банкова сметка *** „ПИБ“ АД.
Плащането е извършено, след като е било налице посоченото в чл. 3.8.1 ДБФП
условие, и по точно - след представяне от бенефициента на
уговореното обезпечение за аванса под формата на издадена
от ответника З. "Б.И." АД застрахователна полица № Е1**********/15.06.2017 г.
по която МТСП е застраховано лице (трето ползващо се
лице), а застраховащ е "Р.И." ЕООД.
Обект на застраховане по полицата за застраховката „Разни
финансови загуби“ е вземането на ищеца
за дадения на бенефициента аванс от 36 253.84 лв.
С писмо изх. № 001/29.05.2018 г. бенефициентът информира
МТСП, в лицето на РУО на ОПРЧР, чрез Информапионната система за управление и
наблюдение на средствата от ЕСИФ (ИСУН2020), за
невъзможността си да продължи да изпълнява
ефективно дейностите по проекта, поради което иска прекратяване на ДБФП. В
резултат на това, на основание чл. 3.55 ДБФП и чл.
19д, ал. 1 АПК, РУО на ОП РЧР издава
Решение № BG05M9OP001-1.003-220/10 от 27.06.2018ъг.,
като с т. 1 от него прекратява ДБФП
с бенефициента, а с текста на втори абзац на т. 3 заявява претенцията си за
възстановяване от бенефициента на дадения аванс от 36 253.84 лв.
Споменатото решение е изпратено на бенефициента чрез ИСУН2020 на 03.07.2018 г. Тъй като бенефициентът не е възстановил
в определения срок получените авансово средства, с писмо
изх. № ВG05M9OР001-1.003-2203/11 от 03.09.2018 г. ищецът е поканил ответника З.
"Б.И." АД да плати застрахователното
обезщетение по процесната застрахователна полица, по посочената
негова банкова сметка ***.
С писмо изх. № на ответника НЩ-6675/26.09.2018 г., получено
от ищеца на следващия ден, ответникът не е оспорил
претенцията за заплащане на застрахователното обезщетение, вкл. на основание
която и да е клауза от Общите условия на ответника за застраховката „Разни финансови
загуби“, уреждаща срок за уведомяването му за настъпило
застрахователно събитие, а единствено е поискал
да му бъдат представени определени
документи. „Развитието" по претенцията на ищеца било поставено
единствено под условието да представи посочените в писмото документи. Като приложения към
писмо на ищеца изх. № BG05M90P001-1.003-2203/12
от
08.10.2018
г. представил на
ответника поисканите от него документи.
С писмо изх. № НЩ-7553/25.10.2018 г.,
получено от МТСП на следващия ден, ответникът внезапно, без всякаква връзка със
споменатите по-горе писма, е декларирал
отказа си да удовлетвори поканата да изплати на МТСП
застрахователното обезщетение по процесната застрахователна полица, тъй като
според нето застрахованото лице МТСП не било спазило условието по
раздел XI, т. 36.1 и т. 40 от Общите
условия (ОУ) на ответника за застраховката „Разни финансови загуби" - (цuт.)
„... в срок до 3 (три)
работни дни от датита на настъпване на застрахователното събитие uли от датата
на узнаване за него“.
Ищецът счита този отказ на ответника за неправомерен.
Действително, в раздел XI, т. З6. 1
на приложимите ОУ, които са неразделна част от процесната застрахователна
полица № Е17120000008/15.06.2017 г.
е поставен срок от три работни дни спрямо застрахованото лице. Според трайната
съдебна практика на ВКС застрахователят може да откаже изплащане
на застрахователното обезщетение, ако са налице основания
за освобождаването му от отговорност, предвидени в закона или ако са уговорени
в застрахователния договор, но това може да стане само в рамките на признатата
в чл. 9 от ЗЗД свобода на договаряне. Хипотезите, при
наличието на които застрахователят може да откаже плащане на
застрахователно обезщетение са изброени в чл. 408 ал.
1 от КЗ. В
споменатото писмо изх. № НЩ-7553/25.10.2018 т. ответникът-застраховател не е
посочил на кое предвидено в чл. 408, ал. 1 КЗ правно основание
отказва да удовлетвори претенцията за плащане. От съдържанието
му
може да се заключи, че вероятното основание е чл. 408 ал. 1, т.3 КЗ, във вр. с подт. 36.1. и т.40 на раздел
XI от ОУ кьм полицата. Съгласно трайната съдебна практика
правно релевантно за правото да се
откаже заплащане на застрахователно обезщетение
е единствено
неизпълнението на това задължение на застрахования, което е значително
с оглед интереса на застрахователя, било е
предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до
възникване на застрахователното сьбигие. Заплащането
на застрахователното обезщетение може да се откаже от застрахователя само тогава, когато неизпълнението на уговорените в ОУ на
застраховката задължения на застрахования при настъпване на застрахователното
събитие е способствало за настъпване на застрахователното събитие или
е оказало друго въздействие върху него или
пък
това неизпълнение е довело до
невъзможността да бъдат предотвратени вредите от събитието. Нормата на чл 408, ал. 1, т. 3 от KЗ предполага
застрахованият да не
е изпълнил
виновно свое задължение, предвидено в закона или в застрахователния
договор като значително с оглед интереса на застрахователя,
и това неизпълнение да се намира в причинна връзка с реализирането на
застрахователния риск или със същественото му увеличаване. Съгласно
съдебната практика, не всяко задължение на застрахования, скрепено с договорна
санкция за отказ за заплащане на застрахователно
обезщетение, може да се приеме за договорено в
съответствие
с нормата на чл. 408, ал.1, т.
3 КЗ и да обуслови отказ, единствено на
основание факта на неизпълнението му, без установяване на
причинна връзка с конкретно застрахователно събитие, а само това,
което по своето съдържание би могло да обуслови като
последица настъпване на застрахователното събитие или увеличен размер или
обхват на вредите или от естество да препятства доказването им. Недопустимо
е причинната връзка между неизпълнението на задължението и
настъпилото
застрахователно събитие, съответно
препятстване
на доказването на обстоятелствата, при които
е настъпило, да бъде презюмирана по договорен път. Простото
неизпълнение от страна на застрахования на установено в ОУ
задължение не е достатъчно, за да се приеме, че е налице основание за
правомерен отказ на застрахователя за
плащане на обезщетение. В случая, отказът да бъде удовлетворен ищеца
(дори условно да бъде допуснато,
че уведомяването за застрахователното събитие е станало
извън срока от три работни дни), по никой начин
не е обвързан oт ответника с нито едно
от допустимите по закон основания за отказ, а единствено и само с твърдения
от него факт за неуведомяването му от ищеца
в срок от три работни
дни, при това без да посочи от кои момент според него започва да тече този
срок, спирал ли е да тече, кoга
точно е изтекъл, какви са евентуалните неблаприятни последици
за него от твърдяното неспазване на срока за уведомяване и
т.н. Ответникът, за да откаже да удовлетвори поканата на ищеца
за плащане на застрахователната сума, се е позовал в писмо
изх. № НЩ-7553/25.10.2018 г. още и
на т. 40 ОУ кьм полицата. Тази клауза от ОУ
урежда при какви условия ще настъпи като последица отказ
от плащане на застрахователното обезщетение. Като държи
предвид споменатото по-горе, ищецът твърди, че простото
изтичане на срока от три работни дни сам по себе си не
може никога да е основание за правомерен отказ, т. 40 ОУ свързва
настъпването на отказа за плащане като последица, но при неспазване само на някои
от
уредените в ОУ
срокове. Такива срокове в
ОУ
има на няколко места, вкл. и в т. 36.1, но видно
от текста на т. 40 ОУ, там
отказът за плащане е обвързан единствено само с част от уредените
в ОУ
срокове, и по- точно (цит.) „ ...
ако
не cnази сроковете по подт. 56. 1 и 36. 2 ...".
Вижда се, че сред изрично изброените в т. 40 клаузи
(numerus ciausus) на ОУ, уреждащи срокове, е неспазването
на които настъпва като
правна последица отказ за плащане на
застрахователно обезщетение, не е споменатата
в писмо
техен изх. №
НЩ-7553/25.10 2018 д., „раздел
ХІ,
т.36.1“.
Следователно,
не само не е налице правомерен отказ - поради неправомерно позоваване
единствено
на простия факт на изтичане на някакъв
срок за уведомяване на застрахователя, но и в нарочното
писмо от 25.10.2018 г. с отказ ответникът не е намерил договорна
клауза, която да позволява въз основа на
неуведомяваие за
настъпване на застрахователно събитие в срок от три работни дни, да
направи отказа, затова е решил да „пришие“
към уредената в т. 40 ОУ последица също и срока по подт.
36.1 ОУ, без т. 40 да позволява това.
Ищецът, моли да
се има предвид, също така, че
ДБФП с бенефициента “Р.И.“
ЕООД, явяващ се
застраховащо лице по процесната полица, се приравнява на
индивидуален административен акт. Същият
произвежда правно действие след
влизането му в законна сила. Същото важи и за
акта от 27.06.2018 г.,
с който ДБФП е прекратен. В случая, това решение на РУО
на ОПРЧР от 27.06.2018 г. за прекратяване на ДБФП
с „Р.И.“ ЕООД е получено от него
на 03.07.2018 т . като поради неоспорването
му е влязло в
сила на 17.07.2018г. В изпълнение на т.3 от решението,
бенефициентът е бил длъжен да
представи „ в едномесечен срок
от влизане в сила " на решението за прекратяване т.
нар. „заключителен доклад“ - т.e. до 17.08.2018 г.
след която дата е започнал да тече срещу него 14 дневен срок за
доброволно плащане, представляващо претенция за връщане
на получената сума в размер на 36 253.84 лв., който е изтекъл
на 31.08.2018 г. Преди датата 17.08.2018 г. обективно невъзможно е
за ищеца да знае точно каква е сумата за възстановяване
от бенефициента, която евентуално после да претендира от ответника,
тъй
като е било напълно възможно РУО на ОП
РЧР да верифицира някакви претендирани от
бенефициента разходи по повод предоставената му
възможност за (цит.) „... ново
окончателно искане за плащане, в което
отчетете цялостния постигнат до този момент напредък", в който
случай сумата за възстановяване от бенефициента би могло да се окаже по-малка
от 36 253,84 лв. С оглед изложеното,
моментът на настъпване на застрахователно събитие, предвидено в застрахователна
полица № Е17120000008/
15.06.2017 г., е датата 01.09.2018 г. - денят след безуспешното изтичане на срока
за доброволно възстановяване от бенефициета-застраховащ на
вече окончателно уточненото му
задължение към ищеца.
Ето защо, счита, че уведомяването на ответника за
настъпването на това застрахователно събитие с писмо изх. № BG05M9GP001-1.003-
2203/11 от 03.09.2018 г., с което е поканен да
заплати застрахователното обезщетение, е
извършено дори в предвидения в ОУ срок от три работи дни. Спомената
в писмо техен изх. № НЩ-7553/25.10.2018 г.,
дата 29.05.2018 г. като приета от ответника за дата на настъпило
застрахователно събитие (неспомената дотогава в разменената кореспонденция),
е ден, в който
от
страна на бенефициента е депозирано желание за прекратяване на ДБФП,
правните последици
от
което настъпват на доста по-късен етап, при това
при определени в закона условия. В този
смисъл, неправилно в получения отказ за плащане от страна на ответника се
счита, че това е момента на настъпване на застрахователното
събитие.
С оглед гореизложеното, моли да бъде осъден ответника З.
"Б.И." АД, ЕИK ********да заплати на МТСП като
застраховано лице по издадена от
него застрахователна полица
№ Е**********8/15.06.2017 г. сума в размер на 34 441,15 лв., явяваща се
разликата между уговорената застрахователна сума (обезщетение)
в полза
на застрахования в размер на 36 253, 84 лв. и размера
на т. нар „самоучастие" на застрахования
от 5 %, равняващо се на 1 812,69 лв.
Моли съда, да
осъди ответника З. "Б.И."
АД, ЕИK ********да
заплати на МТСП
като застраховано лице по
издадена застрахователна полица № Е**********8/15.06.2017 г., на основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, обезщетение за забава при
погасяването на паричното
задължение oт 34 441,15 лв., в
размер на законната лихва за периода от получаване
отказа на ответника - 26.10.2018 г. до 19.11.2019
г. - датата
преди завеждане в съда на настоящата ИМ
на 20 .11.2019
г., а именно
3 731,13лв.
Моли ответникът да бъде осъден да заплати и законната лихва върху
присъдената главница от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното плащане.
Претендира се присъждане на съдебните разноски пред
първата инстанция в размер на 450 лв., съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК,
както и платената държавна такса за
водене на делото.
С молба вх. № на СГС 156205/17.12.2019 г., в изпълнение на съдебно
разпореждане от 25.11.2019 г. ищецът сочи, че моли плащането да се осъществи по банковата
сметка на МТСП, а именно: BIC: ***, IBAN: ***. Представя и моли
да се приеме
актуализиран списък по чл. 80 ГПК за претендираните от ищеца съдебноделоводни
разноски за производството пред СГС в общ размер на 1 976,89 лв.
Ответникът
З.”Б.И.”АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, чрез адвокат М. И. Г. от САК, съдебен
адрес: ***, тел: 02/4520105, с
отговор на исковата молба вх. № СГС 23.01.2020 г., счита, че предявените обективно съединени осъдителни
искове са допустими, но ги оспорва по основание и по размер и моли за тяхното отхвърляне. Оспорва наличието на валиден
застрахователен договор по застраховка „Разни финансови загуби“, сключен между
ответника - застраховател, „Р.И. ЕООД, като застраховащ и МТСП, чрез Главна
дирекция „Европейски фондове“ като застрахован, като твърди, че договорът за
застраховка е нищожен. По дефиниция договорът за застраховка, е формален писмен
алеаторен договор, с който срещу заплащане на определена застрахователна
премия, застрахователят се задължава да покрие посочения в договора риск. Алеаторността
на договора предполага, че към датата на неговото сключване настъпването на
риска, срещу който е издадена полицата, трябва да е едно бъдещо несигурно
събитие, а не сигурно такова. Видно от изложеното в ИМ и от представените писмени
доказателства административният договор за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ е сключен между ищеца и „Р.И.“ЕООД на 24.04.2017 г. Към момента
на подписване на договора дружеството бенифициент „Р.И.“ЕООД вече е било
изпаднало в състояние на неплатежоспособност и несъстоятелност, която е обявена
през 2018 г. с Решение № 1823/11.09.2018 г., постановено по т.д. № 1038/2018 г.
на СТС, TO, V1-20 състав. Началната дата на неплатежоспособност, която е
определена от съда по несъстоятелността, е
дата 31.12.2015 г., т.е. почти година и половина преди дата на подписване
на административния договор. Съдът е мотивирал началната дата с първия годишен
финансов отчет, даващ не добри финансови показатели и коефициенти на ликвидност
и наличието на публични задължения към НАП към 31.12.2015 г. Тъй като
никой от кредиторите на „Р.И.“ЕООД, включително и ищецът МТСП, не е предплатил
разноските за производството по несъстоятелност с Решение № 1777 от 10.10.2019 г.
постановено по т.д. № 1038.2018 г. на СТС, TO, VI-20 състав
бенифициентът по административния договор е заличен от Търговския регистър. Ищецът е подписал договора за предоставяне
на БФП по европейска програма за „Осигуряване на устойчива заетост в „Р.И.
ЕООД“ година и половина след като бенефициентът
е имал непогасени публични задължения към НАП и след като финансовите отчети
показват влошено икономическо състояние, в последствие довело до обявяването му
в несъстоятелност. Към датата на сключване на застрахователния договор -
15.06.2017 г. застраховащият „Р.И. ЕООД е съзнавал, че е с влошено
икономическото му състояние и ще е в невъзможност да изпълнява задълженията си
по сключения на 24.04.2017г. административен договор, т.е. липсва един от
елементите на застрахователния договор - алеаторността. Настъпването на
застрахователно събитие - финансови загуби от неизпълнение на административния
договор по издадената полица „Разни финансови загуби“ е било едно бъдещо сигурно
събитие, което от своя страна влече нищожността на договора за
застраховка.
При условията на евентуалност, ако не бъде възприета тезата за нищожност на
застрахователния договор, ответникът
твърди, че ищецът не го е уведомил своевременно за настъпилото събитие, което
съществено е увеличило риска и е поставило ответника в невъзможност да
предотврати или да ограничи последиците от него. Поради което правомерно е
отказал плащане по издадената полица. Бенифициентът по административния договор
е уведомил ищеца МТСП за невъзможността да изпълнява задълженията си по него на
29.05.2018 г. - изрично посочено в ИМ. Претенцията за изплащане на обезщетение
е подадена в дружеството едва на 04.09.2018 г., но към претенцията не са
представени никакви доказателства, които да я обосновават. Такива са изискани с
писмо изх. № НЩ-6675/26.09.2018 г. и са представени едва на 09.10.2018 г. Към
29.05.2018 г. все още не е било открито производството по несъстоятелност на
бенифициента по административния договор. Решението за това е постановено от
съда на 11.09.2018 г. от СГС. Несвоевременното
уведомяване от страна на МТСП, както и неуведомяването за това, че по отношение
на бенефициента е започнато производство по несъстоятелност е в
причино-следствена връзка с това, че ответникът не е могъл да встъпи
своевременно в производството по несъстоятелност.
Ищецът М.НА Т.И
С.П. чрез главен експерт А.Г.Т., поддържа и доразвива първоначално заявеното, като
взема становище по твърденията на ответника.
Ответветникът З.”Б.И.”АД чрез
адвокат М. И. Г. от САК, с отговор на
допълнителната искова молба от 12.03.2020г., заявява, че оспорва
предявените обективно съединени искове, както по основание, така и по размер, като моли, същите да
бъдат отхвърлени и да му бъдат присъди направените по делото разноски. Поддържа
изцяло първоначално подадения писмен отговор на исковата молба. Поддържа всички
направени оспорвания и всички доказателствени искания, които са направени с
вече подадения писмен отговор.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства и доводите на молителя, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Със Заповед № РД01-45/17.01.2017 г., Министърът
на труда и социалната политика, на
основание чл. 25, ал. 4 от Закона за администрациятa,
чл. 13, ад 3, т.2 or Закона за финансово управление и контрол в публичния
сектор, Наръчника за управление и изпълнение на Оперативна програма „Развитие
на човешките ресурси" 2014-2020, глава 10 „Предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ“, вьв връзка с чл. 43, ап. 4 от Закона за управление на
средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове: чл. 7. ал.1 от
Закона за обществените поръчки, са били определени Екипи на Управляващия орган
и на Конкретния бенефициент, в случаите когато Министсрството на труда и
социалната политика, чрез гланна дирекция „Европейски фондове, международни
програми и проекти, в качеството си на Управляваш орган, е конкретен бенефициент
на безвъзмездна финансова помощ по Техническа помощ на Оперативна програма
„Развитие на човешките ресурси" 2014- 2020: По смисъла
на цитираната Заповед, Управляващият орган ( УО) се представлява отЛ.Стоянович,
главен директор на ГД ЕФМПП и ръководител на Управляващия орган.
Със
Заповед РД 01-268/04.04.2018 г.,
Министърът
на труда и социалната политика, на основание чл. 25, ал. 4 от Закона за
администрацията, чл. 9, ал. 5 от ЗУСЕСИФ, чл. 4, т. 7 и чл. 29, ал. 1
Устройствения правилник на Министерството на труда и социалната политика във
връзка с т. 1, б. „в” от Решение № 792/17.12.2013 г. на Министерския съвет и
чл. 9,
ал. 1 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор, е
възложил на З.Д.Р.- заместник-министър
на труда и социалната политика да изпълнява
функциите на ръководител на Управляващия орган и
Договарящ орган по Оперативна програма
„Развитие на човешките ресурси” 2014-2020, съфинансирана от Европейския
социален фонд в пълния обхват от функции по чл. 125 от Регламент 1303/2013 г.,
в това число да поема задължения/сключва договори и да извършва плащанията по
сключените договори по смисъла на чл.
13, ал. 3, т.
3 от Закона за финансовото управление и
контрол в публичния сектор; да установява нарушения и издава актове за налагане
на финансови корекции по раздел ІІІ от Закона за управление на средствата от
ЕС; да издава актове за установяване на публични вземания по чл. 166 ДОПК. В
изпълнение на кокретната заповед горепосоченото лице може да издава заповеди и
да утвърждава промените в тях, включително да утвърждава системи за управление
и контрол, наръчници, указания, ръководства, инструкции и други процедурни
правила, свързани с управлението, изиълнението и контрола по Оперативната
програма; да упълномощава служители на ГД ЕФМПП за извършване на процесуални
действия по дела, преписки и производства пред съд, КЗД и КЗК. Със Заповед РД
01-268/04.04.2018 г.
още са изменени Заповеди РД№№ 01-363/17.05.2017 г.;
364/17.05.2017г. и 365/17.05.2017 г., като е отменена и Заповед №
362/17.05.2017 г.
По делото
е приет като доказателство АДМИНИСТРАТИВЕН ДОГОВОР за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020,
процедура чрез подбор на проекти BG05M9ОP001-1.003 „Ново ряботно мисто 2015“. Договорът
е сключен на основание чл. 37. ал. 3 от ЗУСЕСИФ във връзка с постъпило проектно
предложение BG05M90P001-1.003-2203 и Решение за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ РД 05-21 /28.02.2017 г.
между Министерство
на труда и социалната политика, чрез Главна дирекция
„Европейски фондове, международни програми и проекти”, с адрес: 1051 София, ул.
„******, ЕИК ******, наричано „Управляващ орган”, представлявано отЛ.С.- главен
директор на ГД ЕФМПП и
ръководител на управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките
ресурси“ 2014-2020, и „Р.И. ЕООД, ЕИК ********, представляван
от Д.В.С., наричан „Бенефициент”. Страните по договора са подстигнали уговори
за следното
(т.2),
а именно: Ръководителят на управляващия орган предоставя на бенефициента
безвъзмездна финансова помощ в максимален размер до 181 269,23 лева по
Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” 2014-2020, Приоритетна ос
1: Подобряване достъпа до заетост и качеството на работните места, процедура BG05M90P001-1.003
„Ново работно мисто
2015“ за
изпълнение на проект "Осигуряване на устойчива заетост в "Р.И."
ЕООД", BG05M90P001-1.003-2203 (т.2.1); Проект "Осигуряване на
устойчива заетост в "Р.И." ЕООД", BG05M90P001-1.003-2203 е: на
стойност 181 269,23 лева, от които 181 269,23 лева БФП и 0 лева собствен принос
(в случаите, когато е приложимо); с основни дейности: Осигуряване на заетост за
11 неактивни/безработни лица за
срок от 12 месеца; Провеждане на обучения по
ключова компетентност, „Общуване на чужди езици;
Провеждане на обучения по ключова компетентност "Дигитална
компетентност"; Закупуване на оборудване за създадените нови работни
места; Информация и публичност; Организация и управление с индикатор за
изпълнение - Безработни и неактивни участници -11 лица; Срокът/периодът за
изпълнение на проекта е 16 месеца, считано от датата на сключването на
настоящия договор. Договорът влиза в сила от датата на последния подпис на
страните. Изпълнението на дейностите
по договора започва от датата на
сключването на договора
(2.3). Бенефициентът
изпълнява проекта съгласно одобреното проектно предложение BG05M90P001-1.003-2203-C01,
в
обема и вида, посочени в него, условията за изпълнение, утвърдени с насоките за
кандидатстване по процедура за подбор на проекти BG053V190P001-1.003 „Ново работно място 2015“, Ръководство
за бенефициенти за изпълнение на договори по процедура BG05M90P001-1.003 „Ново
работно място 2015“, клаузите на настоящия договор и приложенията към
него.(2.4).Общата сума на допустимите разходи за изпълнение
на договора възлиза на 181 269,23 лева, от която 181 269,23 лева безвъзмездна финансова помощ и 0 лева (нула
лева) собствено участие на бенефициента.(3.1). Разходите
по договора се извършват в съответствие с предвиденото в секция „Бюджет“ от формуляра
за кандидатстване и за дейностите, описани в него(3.2). Срокът
за изпълнение на дейностите по договора е посочен в чл. 2.3 на договора. Бенефициентът е длъжен да
уведоми незабавно Управляващия орган за възникването на обстоятелства, които
могат да възпрепятстват или забавят изпълнението на договора. Бенефициентът може да спре временно изпълнението на договора изцяло
или отчасти при изрично упоменаните хипотези. Управляващият орган може да
изиска от Бенефициента да преустанови временно изпълнението на договора в
цялост или отчасти, ако възникнат обстоятелства, които правят продължаването му
твърде трудно или рисковано. Договорът/финансирането може да бъде прекратен/о в
съответствие с членове 3.55, 3.56, 3.57, 3.58 и 3.59. Ако договорът е прекратен,
Бенефициентът е длъжен да направи необходимото, за да намали до минимум срока
на спиране на изпълнението и да го възобнови, щом обстоятелствата позволят
това, с предварително писмено одобрение от страна на
Управляващия орган.(3.49). Освен при условията на ЗУСЕСИФ Управляващият орган
има право да прекрати административния договор без предизвестие и без да
изплаща каквито и да било обезщетения, при наличие на конкретно посомените в
договора хипотези (3.56). Управляващият орган може да отмени договора
без предизвестие и без да дължи обезщетение и в случаите, че Бенефициентът
осъществи неправомерни действия в ущърб на финансовите интереси на Европейската
общност. Управляващият орган извършва плащанията в лева, съобразно разпоредбите
на договора (3.63). Размерът на безвъзмездната финансова помощ
по договора е дължим до размера на верифицираните допустими разходи по чл.
3.60. Извършените от Бенефициента недопустими разходи не подлежат на възстановяване
(3.74).
От
Управляващия орган договорът е подписан
на 21.04.2017 г.,
а от бенифициента – на 24.04.2017 г.
Неразделна част от договора, представлява
подписаното на основание чл. 3.45 от същия между страните Допълнително
Споразумение № 01, касаещо промяна (удължаване) срока
/периода за изпълнение на проекта, както и приложение 1 „Формуляр за
кандидатстване“.
По делото е представено искане за авансово
плащане №2 на сумата от 36 253.84 лв. по Договор №
BG05M90P001-1.003-2203-C01 с начална дата 24.04.2017 г.
и крайна дата 24.08.2018 г.
С придружително писмо изх.№ 003/03.07.2017г. и във връзка с подадено искане за
авансово плащане по АДБФ № BG05M9OP001-1.003-2203-С01, бенефициентът
е предоставил на ищеца в оригинал Застрахователна полица № Е17120000008 от
15.06.2017 г. „Разни финансови
загуби“.
Видно от
съдържанието по горепосочената полица - Обект на застраховане е Вземането на
застрахованото лице съгласно т.3.8.1 от "Административен договор за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от Оперативна програма
"Развитие на човешките ресурси" 2014-2020, което може да възникне съгласно
условията на договор с Регистрационен номер
на договора: BG05M90P001-1.003 - 2203 за стойността на аванса. Застраховащ
е „Р.И.“ ЕООД,
ЕИК ********. Застрахован е
Министерство на труда и социалната политика, чрез Главна дирекция
„Европейски фондове, международни програми и проекти", ЕИК
******. Застраховател е ответното дружеството. С полицата са
предвидени специални
и допълнителни договорености, по смисъла на които е уговорено самоучастие в размер на 5 %, но
не по-малко от 500 лв. от всяка една щета. Застрахователят
покрива претърпените финансови загуби от страна на застрахования в резултат на
неизпълнение на договорно задължение по "Административен договор за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от Оперативна програма
"Развитие на човешките ресурси" 2014-2020. Застрахователната сума е
в размер на 36 253,84 лв., а
стойността на застрахователната премия възлиза общо на 3 180,19 лв., заплатена изцяло и
в брой на 15.06.2017 г., съгласно приложената по делото сметка №11520624.
Полицата е с валидност от 00.00 часа на 16.06.2017 г. до 24.00 часа на
15.03.2019 г.
Неразделна
част застахователното правоотношение са Общите условия към полицата, също
приложени по делото.
С писмо изх.№ на ответното дружество
ОК-333977/27.06.2017 г., ищецът
е бил уведомен, че издадената от З. „Б.И." АД към полица с номер E1712000000S/15.06.2017 г. по
застраховка „Разни финансови загуби" е валидна от 00.00 часа на 16.06.2017 г. до
24.00 часа на 15.03.2019 г.
С
бюджетно платежно нареждане № Е01772, дата на подаване 20.07.2017 г., ищецът е
превел по сметка на бенефициента сумата
от 36 253.84 лв. по
Договор № BG05M90P001-1.003-2203-C01;
На
10.11.2017 г., на основание писмено
искане oт „Р.И.“ ЕООД,
ЕИК: ******** - в качеството му на Застраховащ, е бил сключен ДОБАВЪК № 1, КЪМ ЗАСТРАХОВАТЕЛНА ПОЛИЦА
„РАЗНИ ФИНАНСОВИ ЗАГУБИ" № Е17120000008, по смисъла на който са били
внесени следните промени, а именно: удължен е срокът на
полицата с 5 месеца, като крайна дата по полицата се счита 15.08.2019 г. Във връзка с извършената
промяна е начислена допълнителна премия в размер на общо на 1 109,37 лв.
С писмо изх.№ на ответното дружество
ОК-621999/15.11.2017г., ищецът е бил уведомен, че издаденият от З.
„Б.И." АД добавък №1/10.11.2017 г.
към
полица с номер E1712000000S/15.06.2017 г. по застраховка „Разни финансови загуби"
е валиден и действащ за периода от 00:00 часа на 11.11.2017 г. до 15.08.2019 г.
С писмо изх.№ 001/29.05.2018г., във връзка с
изпълнение на дейностите по проект АДБФ № BG05M9OP001-1.003-2203-С01 „Осигуряване
на устойчива заетост в „Р.И." ЕООД“, бенефициента е
уведомил ищеца, че е в невъзможност да продължи да изпълнява ефективно
дейностите по проекта, поради изключително голямата трудност, с която се
сблъсква в намирането на постоянен персонал, който да назначи на трудови
договори и респективно в изпълнението на главната цел на проекта. Освен това е
посочено, че за дружеството се явява трудност и
финансовото обезпечение на проекта. Поради тези причини съгласно чл. 3.55 от
АДБФП, бенефициентът е поискал да инициинра прекратяване на договора.
На
основание чл.99, ал.2 от АПК, както и на основание
Заповед № РД01-268/04.04.2018 г. на Министъра
на труда и социалната политика, чл. 19д, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 3.55 от
Административен договор за предоставяне на БФП по ОП РЧР 2014-2020 и писмо № BG05M90P001-1.003-2203-C02-М045 от 29.05.2018 г.
на „Р.И.” ЕООД - бенефициент, по договор № BG05M9OP001-1.003-2203-С02, от страна на оправомощено лице е взето Решение
1.003-2203/10 от 27.06.2018 г.,
за прекратяване
Административен договор за предоставяне на БФП по ОП РЧР 2014-
2020 № BG05M90P001-1.003-2203-C02/24.04.2017 г. Със същото решение
е изменено и Решение за верификация №: BG05M9ОP001-1.003-2203/9 от 18.05.2018 г. по
предявено искане за междинно плащане на основание чл.99, ал.2 от АПК и поради
получаване на искане за прекратяване на договора за предоставяне на БФП, като
сумата на верифицираните средства по постъпило искане за плащане в размер на 50
490.00 лв. е изменено на 0.00 лв. В
решението е посочено още, че с искането за междинно плащане, бенефициентът
отчита започване на част от дейностите по проекта, като не отчита включване на
представители на целевата група. Бенефициентът иницира прекратяването на
административния договор с основен невъзможност за включване на участници в
проекта. Тъй като бенефициентът е депозирал
искането за прекратяване след издаване на акта за верификация, то УО възобновява
производството по верификация на ИМП № 3 от 13.02.2018 г.
Тъй като не е отчетено цялостното изпълнение на нито една дейност от проекта,
нито напредък по заложените индикатори за изпълнение и за резултат и с оглед
представеното искане за прекратяване на проекта, то УО няма увереност за
целесъобразното разходване на отчетените извършени разходи. На основание
гореизложеното следва да не се верифицират разходи по така подаденото искане за
междинно плащане, като на бенефициента се предостави възможност да депозира
ново, окончателно искане за плащане, в което да
отчете цялостния постигнат до този момент напредък. Във връзка с изложеното и
съгласно чл.3.58 от Административния договор и чл. 64, ал. 2 от ЗЕСУСИФ от УО е
прието, че в едномесечен срок от влизане в сила на конкретното решение
бенефициентът е необходимо да представи искане за плащане и заключителен доклад
в съответствие с чл. 3.33 и 334 от Административния договор. С искането за
плащане е посочено, че бенефициентът следва да отчете целия напредък по
изпълнението на проекта, както и всички извършени разходи. Указано е също така, че съгласно чл.64, ал.2 от ЗУСЕСИФ в случай, че
бенефициентът не изпълни това си задължение в указания срок, същият следва да
възстанови на УО изплатените до момента авансови средства в размер на 36 253,84 лв., заедно с натрупаните до момента на
възстановяване лихви, по изрично посочена банкова сметка. ***то.
С писмо изх. № 1.003-2203/11 от 03.09.2018г. до З. „Б.и.“
АД, ищецът на основание т. 45 и т. 46 от общите условия към застрахователната
полица № Е17120000008/15.06.2017
г. и съгласно специалните и допълнителни договорености по полицата, според
които застрахователят покрива претърпените финансови загуби от страна на
застрахования в резултат на неизпълнение на договореното задължение по
„Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от
Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020“ със застраховащ
„Р.И.“ ЕООД, е поискал от ответника в 15-дневен срок от получаване на
конкретната претенция, да извърши плащане на сумата в размер на 36 253,84 лв.,
представляващи авансово преведени средства по договор за безвъзмездна помощ
BGQ5M9OP001-1.003-2203;
В отговор на горното, с писмо изх.№
6675/26.09.2018г., ответното дружеството, позовавайки се на
депозирани в дружеството документи
с негов вх. № ОК- 643326/04.09.2018 г.,
относно настъпило събитие по полица № Б17120000008 и заведена щета № **********, е увидомил ищецът, че за компетентно
произнасяне по заведената щета е необходимо същият да представи:
Административен договор № BG05M90P001-1.003 /в
цялост/ - заверено копие, Документи от извършени одитни проверки - заверено
копие, както и Документ, удостоверяващ извършено плащане - заверено копие.
Посочено е в отговора, че представянето на така посочените документи е от
съществено значение и до представянето им претенцията няма да има развитие.
С писмо изх.№ 1.003-2203/12 от 08.10.2018 г., ищецът е
представил на ответното дружеството изисканите от застрахователя документи. В
допълнение е уточнено още, че по договор BG05M90P001-1.003-2203-C02 не са били
извършвани одитни проверки. Посочено е, че управляващият орган е извършил
„Проверка на място“ по конкретния договор, поради което и с конкретното писмо
на вниманието на застрахователя са представени преписи на документите от
направената проверка.
С отговор изх.№ 7553/25.10.2018г., във
връзка с депозираната пред застрахователя покана за изплащане на обезщетение и
приложени доказателства, относно настъпило събитие от дата 29.05.2018 г. по полица № Е17120000008 „Разни
финансови загуби" и заведена щета № **********,
ответното дружество е уведомило ищеца, че при настъпване на събитие, което би могло да
доведе до претенция по сключен застрахователен договор, застрахованият е длъжен, съгласно раздел
XI, т. 36.1 да уведоми писмено Застрахователя, като
посочи характера и размера на претърпяната финансова загуба и изложи всички
обстоятелства за настъпването на застрахователното събитие, които са му
известни. Уведомяването следва да се
извърши в срок до 3 (три) работни дни от датата на настъпване на
застрахователното събитие или от датата на узнаването за него. Във връзка с така изложеното и на основание т. 40 от
Общите условия на З. „Б.И." АД, ответникът е посочил, че дружеството няма
основание да изплати претендиранато от ищеца застрахователно обезщетение.
Приобщени към доказатествата по делото още са: 1.
Финансова идентификация - приложение VІІІ; 2. Приложение 7.6.1; 3. Решение за
верификация на постъпило междинна плащане и определяне на финансова корекция от
18.05.2018г.; 4. Придружително писмо от бенефициента „Ресторанти Итапия” ЕООД с
вх. на ищеца № 03.04.2017 г., както и част от неговите приложения; 5.
Удостоверение от АВп от 28.03.2017 г. относно обстоятелства, свързани с липсата
на производство по ликвидация на бенефициента; 6. Удостоверение от СГС, ТО от
27.03.2017 г. относно оостоятелства, свързани с липсата на производство по
несъстоятелност на бенефициента; 7. Удостоверение №
220201700106119/03.04.2017г. от НАП – ТД София – за липсата на публични
задължения на бенефициента; 8. Свидетество за съдимост от 27.03.2017 г.
на Д.В.С..
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Предявеният
иск намира основание в разпоредбата на чл.
405 от КЗ вр. чл.22 от ЗЗД. Предмет на исковата
претенция е главница в размер на 34 441,15 лв., представляваща разликата между
уговорената застрахователна сума
(обезщетение) в полза на
застрахования в размер на 36
253, 84 лв. и размера на т. нар „самоучастие" на застрахования от 5 %,
равняващо се на 1 812,69 лв.; както и лихвата за забавено плащане върху
същата, в това число – мораторна лихва в размер на 3 731,13 лв., за периода от
получаване отказа на ответника - 26.10.2018
г. до 19.11.2019 г. - датата преди завеждане на ИМ..
За да се
ангажира отговорността на застрахователя, следва да се установи по безспорен
начин: 1. наличие на осъществен
застрахователен риск, в резултат на което са били причинени имуществени вреди
на застрахования; 2. щетата да е
настъпила по време на действието на валидно сключен договор за застраховка; 3. договорната отговорност да
представлява предвиден и покрит застрахователен риск; 4. застрахованият да е изправната страна в застрахователното
правоотношение, т.е. да е изпълнил
задълженията си по договора, включително и уведомяване на застрахователя в
съответствие със законовите изисквания, респективно Общите условия на договора.
С договора за застраховка
застрахователят се задължава да поеме определен риск срещу плащане на премия и
при настъпване на застрахователното събитие да заплати на застрахования или на
трето ползващо се лице застрахователно обезщетение. Договор се сключва в писмена форма като застрахователна
полица или друг писмен акт. Застрахователният договор може да е съставен и във
формата на електронен документ по смисъла на Закона за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги. Същият има следните
задължителни реквизити: данни за страните; предмета на застраховката; покрития
риск; срока на договора, както началото и края на застрахователното покритие;
застрахователната сума и застрахователната премия; размера на самоучастието, ако такова е уговорено между
страните;
дата и място на издаване; подписите на страните. Типични са вида договор са
изначално установените Общи условия от застрахователя, съответно,
създадените специални такива, които при доказателства за писменото им приемане
имат обвързваща сила за застрахования, като при
несъответствие между застрахователния договор и общите условия има сила
уговореното в договора /344, ал. 1 КЗ отм./.
Предмет на имуществено застраховане
може да бъде всяко право, което за застрахования е оценимо в пари, като сумата,
срещу която се застрахова имуществото не може да надвишава действителната му
стойност. За действителна се смята стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество. При
настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение в уговорения срок. Срокът не може да е по-дълъг от
срока по чл. 108, ал. 1 - 3 или 5 от КЗ.
Застрахователният
договор е формален, двустранен, консенсуален и възмезден. За застрахователните договори се прилагат общите правила
на Търговския закон и на ЗЗД,
доколкото в този кодекс не е предвидено друго. Специфично значение за действителността
на застраховката има наличието на застрахователен интерес. Той е понятие относно имуществено или лично благо, по силата на
което възможното засягане на това благо от застрахователното събитие ще причини
вреди на застрахования. Застрахователният
интерес може да е различен по характер – собственикът на вещи, които са
застраховани има застрахователен интерес, но такъв интерес има и ползвателят с вещно право на ползване, наемателят, спедиторът и т.н. Ако липсва застрахователен интерес, договорът е нищожен. Възможно е застрахователният интерес да отпадне
при вече сключен договор, като в този случая договорът
се прекратява по право за в бъдеще.
Съществен елемент от застрахователното
правоотношение е застрахователният риск. Последният, според
приетото в правната теория и съдебна практика, е обективно съществуваща
възможност от увреждане на определено имуществено или неимуществено благо. В
зависимост от вероятността да настъпи застрахователното събитие, от степента на
риска, застрахователят определя размера на застрахователната премия,
застрахователната сума, времетраенето на договора. Затова законът – 362, ал.1 от КЗ,
задължава застраховащия, съответно – застрахования,
да обявят на застрахователя всички известни му обстоятелства, които имат
съществено значение за естеството и размера на риска. С оглед свободата на
договаряне – чл.9 от ЗЗД, страните
могат да постигнат съгласие кои рискове се покриват от застрахователния договор
и за кои застрахователят не поема застрахователна закрила. Изключени рискове са
тези, за които застрахователят
отнапред обявява на застрахования, че не поема задължение за обезвреда на
причинените на застрахования вреди при настъпване на застрахователно събитие
изобщо или ако не бъдат изпълнени допълнителни условия. Тъй като общите условия
на застрахователя обвързват с клаузите си застрахования, същите трябва да
определят ясно и недвусмислено покритите и изключените рискове; условията за
плащане на премиите от застрахования и последиците от неплащането или неточното
плащане; задълженията на застрахователя и на застрахования при настъпване на
застрахователното събитие и за неговото доказване; обстоятелствата, свързани с
промяна на застрахователното правоотношение.
Когато в
Общите условия страните са посочили ясно задълженията на застрахования,
покритите рискове и изключенията от покритие, при наличието на обстоятелства,
които водят до приложение на уговорените изключени рискове, застрахователят
няма задължение за изплащане на застрахователно обезщетение. В този случай чл.
408 от КЗ не намира приложение при уреждане, тъй
като се касае за събития, които не са застрахователни, поради изключването им
от застрахователно покритие по волята на страните.
Законът предвижда редица императивни правила,
с които договорът за застраховка и Общите условия на застрахователя следва да
са съобразени, като в противен случай са недействителни. Императивни са и правилата на закона,
регламентиращи правото на застрахователя да откаже плащане на обезщетение. Според
чл. 408 от КЗ, застрахователят може да откаже да плати
когато застрахованият или трето ползващо се лице
умишлено е причинил застрахователното събитие; при неизпълнение на задължение
по застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на
застрахователя и е било предвидено в закон или в застрахователния договор; в
други случаи, предвидени със закон.
Отказът за
плащане на застрахователно обезщетение по чл. 408 от КЗ е
предвиден само като правна възможност, а не безусловно. Застрахователят не може
да откаже да изпълни задължението си по чл.405
от КЗ, ако поведението на застрахования,
респективно застраховащия, не е рефлектирало неблагоприятно върху проявлението на риска, върху
възможността за ограничаване и предотвратяване на вредите или върху техния
обем. Правно значимо за отказа е само това поведение на застрахования,
което е последващо спрямо възникването на застрахователното правоотношение и
съставлява неизпълнение на произтичащи от закона, от договора и/или от общите
условия изисквания за действия или бездействия, насочени към предотвратяване на
събитието и на вредите или към ограничаването им.
В допълнение на горното и с цел
изясняване на отделните хипотези и възможности за упражняване потестативното право на застрахователя за намаляване на
застрахователното следва да се има предвид и че не всяко неизпълнение на
договорно задължение води до изключване отговорността на застрахователя.
Необходимо е още да не е изпълнено задължение, което е предвидено в закона или
договора и което е значително с оглед интереса на застрахователя. Става дума
както за значителност на неизпълнението, така и на самото задължение с оглед на
неговия вид и характер. Това е такова задължение на застрахования, което е от
съществено значение за застрахователя и без чието изпълнение биха се създали
съществени пречки за него да осъществява своята дейност. Следователно, в случаите, визирани в чл.408, ал.1, т.3 от КЗ
застрахованият не изпълнява задължения предвидени в закона и договора, не ги
изпълнява виновно, неизпълнението е в пряка причинна връзка със съществено
увеличаване на риска или е довело до неговото реализиране и затова следва да се
приеме, че при изпълнението на тези задължения не би се стигнало до настъпване
на застрахователното събитие. Застрахователят трябва да докаже, че
виновното неизпълнение на задължението на застрахования е причина за настъпване
на застрахователното събитие. При този фактически състав застрахователят може
да откаже да заплати застрахователното обезщетение.
В случай на предписано от застрахователя определено поведение, на още
по-голямо основание - при изрично уговорена между страните договорна клауза с
това съдържание и санкция, не е необходимо обективно установяване на причинна
връзка между неизпълнението на конкретното задължение и настъпването на
конкретното застрахователното събитие, но подлежи на преценка вида на
съответното неизпълнение спрямо вида на застрахователното събитие. Неизпълнението ще е санкционируемо само за
задължение, което е от естество да способства настъпването на застрахования
риск и/или да повлияе върху размера на вредите,
Приложението
на чл.408, ал.1, т.3 от КЗ е обусловено от установяването на пряка
причинно-следствена връзка между неизпълнението на конкретно задължение,
визирано в Общите условия към застраховката, като значително с оглед интереса
на застрахователя и настъпването на застрахователното събитие, респ.
възможността да бъдат предотвратени вредите от същото.
Видно от представената по делото
Застрахователна полица № Е17120000008 от 15.06.2017г. „Разни финансови загуби“,
Обект на застраховане е Вземането на застрахованото лице съгласно т.3.8.1 от
"Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ
от Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014-2020,
което може да възникне съгласно условията на договор с Регистрационен номер на
договора: BG05M90P001-1.003 - 2203 за стойността на аванса.
Нераздена
част от договора са ОУ към полицата, видно от съдържанието на които обект на застраховането са
рисковете от настъпване
на финансови загуби за застрахования от неплащане или друго неизпълнение на
задължение на трето лице към застрахования, с което трето лице застрахованият е
в договорни отношения; плащане или друго
изпълнение,
което застрахованият е бил принуден да извърши поради проявление на покрит по застраховката
риск и което при обичайни условия и настъпване
на риска застрахования не би бил длъжен да
осъществява, изразени в намаляване имуществото на застрахования
поради проявление на покрит по застраховката риск.( т.6). Под „Финансова загуба" по смисъла на тези Общи условия
се разбира оценимо в пари намаляване на имуществото на застрахования,
единствено поради проявление на покрит по застраховката риск. Намаляването може
да се изрази в: неполучаване от застрахования
на очаквано и дължимо към него плащане или друго изпълнение; извършване
от застрахования на плащане или друго изпълнение, което преди проявление на
риска не е било дължимо за него; невъзможност
застрахованият да осъществява дейността си или в създаване на пречки за това
вследствие на проявлението на риска, от което същият търпи загуби. (раздел ІІІ от ОУ). Покрит риск е вероятността от настъпване на
бъдещо неблагоприятно и вредоносно събитие, конкретно поето от ЗАСТРАХОВАТЕЛЯ,
съгласно застрахователната полица, с реализирането на което настъпва финансова
загуба за ЗАСТРАХОВАНИЯ и задължение за обезщетяването от ЗАСТРАХОВАТЕЛЯ. (т.8) Общите, съответно специалните
изключения, са посочени в раздел V и VІ на ОУ. C оглед характера и размера на риска, договорът за застраховка може
да бъде сключен с договорено между
страните безусловно самоучастие, което се посочва в застрахователната полица.
При настъпване на щета застрахователното обезщетение се намалява с размера на
самоучастието (т.30 от ОУ). Задълженията на страните са уговорени в раздел ХІ на ОУ, като в т.36 се визират контретно задълженията на
застрахования при настъпване на застрахователното събитие. Сред тях, по смисъла
на т.36,1 е задължението на застрахования да уведоми писмено застрахователя,
като посочи характера и размера на претърпяната финансова загуба и изложи
всички обстоятелства за настъпването на застрахователното събитие, които са му
известни. Уведомяването се извършва в срок до 3 (три) работни дни от датата на
настъпване на застрахователното събитие или от датата на узнаването за него. Съгласно посоченото в т.40 от ОУ при
неизпълнение от страна на застрахования нз задълженията му по някоя от
подточките на т. 36, както и
ако не спази сроковете по подт. 56.1 и 36.2 или не представи, който и да е от документите
по т. 36, застрахователят
не плаща обезщетение. При
настъпване на застрахователно събитие, застрахователят е длъжен да плати на застрахования
застрахователно обезщетение в срок до 15 дни, считано от деня, в който застрахованият
е представил на застрахователя всички необходими документи, съгласно Общи
условия(т.43) Застрахователното
събитие е настъпило, когато вследствие на покрит по договора за застраховка
риск, застрахованият не е получил дължимо към него плащане или друго изпълнение
и/или е платил или изпълнил, недължимо при обичайни обстоятелства плащане или
изпълнение и/или имуществото му е намаляло. (т.44) В случаите, когато
финансовите загуби на застрахования се изразяват в неплащане или неизпълнение
на задължение на трето лице към него, застрахователното обезщетение е в размер
на неплатеното или неизпълнено задължение, съгласно договора от който то е
възникнало,
в това число и договорната лихва върху размера на основното задължение. (т.45).
Когато задължението следва да бъде плащано или изпълнявано на части на определени
падежи, съгласно договора, претенцията на застрахования към застрахователя се
предявява за всяка част от задължението поотделно след неплащането му на падежа
и застрахователят е задължен до размера на неплатена част от задължението,
освен ако не е договорено друго. В застрахователното обезщетение не се включват
наказателни лихви, неустойки и други плащания със санкционен характер, макар и
да са уговорени в договора, от който възниква основното задължение.
За конкретния случай, спорни за производството, с оглед релевираните от ответната страна
правоизключващи възражения са действителността застрахователния договор,
с твърдения, че към датата
на неговото сключване настъпването на риска, срещу който е издадена полицата,
трябва да е едно бъдещо несигурно събитие, а не сигурно такова. В условията на евентуалност, се твърди още, че
ищецът не е уведомил своевременно застрахователя за настъпилото събитие, което
съществено е увеличило риска и е поставило
ответника в невъзможност да предотврати или да
ограничи последиците от него, поради което ответникът счита, че са налице предпоставки за основателност на
постановения отказ за изплащане на застрахователно обезщетение.
По възражението, касаещо действителността на застрахователното правоотношение, изведено чрез обвързаност на проведено производство
по несъстоятелност за бенефициета по административния договор и
алеаторния характер на застрахователния договор, съдът намира следното:
По своята
правна същност неплатежоспособността е
обективна невъзможност на търговеца да изпълни задълженията си. Тя е фактическо
състояние на длъжника, което не зависи от волята му и което се изразява в
липсата на налични парични средства, с които да изпълни изискуемите вземания по
търговски сделки или публичноправните си задължения. Чрез новата редакция на чл. 608, ал.1, т.1 от ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо
парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка,
включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване,
унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването. Освен предпоставките
на чл. 608, ал. 1 от ТЗ, с промените се въвеждат три оборими презумпции за неплатежоспособност в полза на
кредиторите, като основният мотив за въвеждане на тези
нови хипотези на неплатежоспособността са свързани с необходимостта от
по-ефективна процесуална защита на интересите на кредиторите в производството
по несъстоятелност и разширяване на възможностите за откриване на производство
по несъстоятелност чрез допълване на характеристиките на понятието
„неплатежоспособност“. Във всички случаи неплатежоспособността
се доказва пред, съответно се обявява от компетентния съд, като в
производството инициирано по реда на чл. 625 от ТЗ, за
преценката относно наличието, респ. липсата на това състояние, за всеки
конкретния случая, съдът по несъстоятелността изследва и
анализира цялостното обективно икономическо състояние на длъжника. В тази връзка, именно от датата на
постановяване съдебния акт, се счита открито и производството по универсално
принудително изпълнение. До момента на нейното обявяване по законоустоновения
ред, неплатежоспособността на длъжника е несигурно, неустановено и и недоказано състояние, което
подлежи на промяна, както с оглед вероятните възможностти за подобряване, така
и влошаване на определящи я коефициенти.
Изложеното, подкрепено и от данните, съдържащи се приетите
по делото, в частност - Удостоверение от АВп от 28.03.2017 г.;
Удостоверение от СГС, ТО от 27.03.2017 г., Удостоверение №
220201700106119/03.04.2017г. от НАП – ТД София, и видно
от които към момента на сключване на административния договор, чието изпълнение
е било обезпеченено с процесната застрахователна полица, платежоспобността на
бенефициента не е била под съмнение, тъй като към този
момент по отношение същия липсват
данни както за инициирано производство по ликвидация на, така
и липсва производство по несъстоятелност, като липсват и данни за наличие на публични задължения,
обсновават извод за неоснователност на релевираното от ответника твърдение за
недействителност на застрахователното правоотношение, основан на твърдение за липса на алеаторност на договора.
По отношение второто възражение на ответника, съдът
намира следното:
Съгласно чл. 408 от КЗ
застрахователят може да откаже да плати когато: застрахованият или трето
ползващо се лице умишлено е причинил застрахователното събитие; при
неизпълнение на задължение по застрахователния договор, което е значително с
оглед интереса на застрахователя и е било предвидено в закон или в
застрахователния договор; По смисъла на чл. 408, ал.1, т.4 КЗ застрахователят
може да откаже плащане на обезщетение и в други случаи, предвидени със закон - например хипотезата на чл. 403, ал.4 КЗ. Представките обуславящи основателността
на отказ в тази хипотеза, обаче изискват
освен неизпълнение на задължението от страна
на застрахования или застраховащия,
нито третото лице, имащо право да получи обезщетението, за уведодомяване
на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие в срока по ал.1 и
ал.2 от цитираната разпоредба, същото да
е с цел да се попречи на застрахователя да установи
обстоятелствата, при които е настъпило събитието, или неизпълнението е
направило невъзможно установяването им от застрахователя. Възможността за отказа в тази хипотеза е изключена в
случай, че застрахователят е узнал за настъпване на застрахователното събитие,
преди да е уведомен по реда на ал. 1 и 2.
В конкретния случай, предвид характера на административния
договор, чието изпъление е обезпечено с
процесната застраховката, а по-конкретно условията за влизането му в сила,
предпоставките относими към момента на неговото прекратяването и за формиране
окончалния размер на евентуална претенция, представляваща дължимо
застрахователно обещетение, не могат да бъдат да бъдат споделени твърдениета на
ответното дружеството, че уведомяването му за настъпилото събитие е реализирано
след законоуставените, съответно уговорените в договора срокове. Това е така, предвид специфичният
характер административния договор. Същият произвежда правно действие едва след
влизането му в законна сила. Правилото е относимо и към
неговото прекратяване, досежно съществуваща процедура
по евентуалното обжалване на акта, обективиращ решение в подобна посока. За
случая е факт, че Решението за прекратяване на административния договор е с
дата 27.06.2018 г. Това на
ОПРЧР от 27.06.2018 г. е получено от
бенифициента на 03.07.2018 г. В тази
връзка и поради липса на данни за оспорването му, същото е влязло в сила на 17.07.2018 г. С постановеното Решение, съгласно чл.3.58 от
Административния договор и чл. 64, ал. 2 от ЗЕСУСИФ от УО е прието още, че в
едномесечен срок от влизането му в сила на бенефициентът е необходимо да
представи искане за плащане и заключителен доклад в съответствие с чл. 3.33 и
334 от Административния договор. Посочено е, че с искането за плащане, че
бенефициентът следва да отчете целия напредък по изпълнението на проекта, както
и всички извършени разходи. Указано е
също така, че съгласно чл.64, ал.2 от ЗУСЕСИФ в случай, че бенефициентът не
изпълни това си задължение в указания срок, същият следва да възстанови на
УО изплатените до момента авансови средства в размер на 36 253,84 лв., заедно с натрупаните
до момента на възстановяване лихви по изрично
посочена банкова сметка. ***.3 с Решението от 27.06.2018 г.
не е последвало, то по аналогия с разпордбата на т.3.75 от
Договора, срокът за възстановяването
на изплатените до момента авансови средства в размер на 36 253,84лв., е започнал
да тече на 17.08.2018 г.,
като същият е изтекъл на 31.08.2018 г. Поради това моментът на настъпване на застрахователно
събитие, предвидено в застрахователна полица № Е17120000008/ 15.06.2017 г., е
датата 01.09.2018 г. –
т.е денят след изтичане на срока за доброволно изпълнение на задължението за
възстановяване на изплатените му до момента авансови средства. Уведомяването
на ответника за настъпването застрахователното събитие е направено с Писмо изх. № BG05M9GP001-1.003- 2203/11 от
03.09.2018 г., поради което е
извършено в предвидения в ОУ към процесната полица срок от три работи дни.
Освен изложеното следва да бъде посочено,
че ответникът не навежда доводи, респективно – не провежда доказване по
отношение на факта, че евентуалното му несвоевременно уведомяване е имало за
цел да му попречи да установи
обстоятелствата, при които е настъпило събитието, или че неизпълнението е
направило невъзможно установяването им от застрахователя. Условието е в
кумулативна обвръзаност с това за неспазен срок, като неоходимостта от съществуването и установянато му се явява препоставка, обуславаща възможността за отказ,
постановен на това основание.
Не може да бъде споделено и твърдението, че неуведомяването на ответника за това, че по отношение
на бенефициента е започнато производство по несъстоятелност е в
причино-следствена връзка с това, че застрахователя не е могъл да встъпи
своевременно в производството по несъстоятелност. Аргументите в тази посока се извеждат от една страна от обстоятелството, че
искането за откриване на производство по несъстоятелност по молба на длъжника,
както и съдебния акт поставен в това производство подлежат на задължително обявяване в ТР към Ав по партида на
дружеството. Действието има оповестителен характер по отношение на всички, поради
което от момента на вписане, ответникът следва да се счита уведомен за конкретните обстоятелствата.
От друга страна, от данните по делото и при справката по партида на
бенефициента в ТР към АВ се установява, че откриването на производството по несъстоятлелност е иницирано по
искане с вх. № на СГС 72218 от 23.05.2018г. на самия длъжник.
Решението
по молбата е дата 11.09.2018 г., като е
обявена неплатежоспособността на „Р.И.“
ЕООД, ЕИК ********, определена е начална дата на неплатежоспособността -
31.12.2015 г., открито е производство по несъстоятелност, постановено е
прекратяване на дейността на предприятието и
дружеството е обявено в несъстоятелност. С Решението
съдът по несъстоятелността е спрял производството по т.д. № 1038/2018 г. по
описа на СГС, ТО, 20 състав., като е указал на кредиторите, че в случай, че в
едногодишен срок от вписване на решението производството не бъде възобновено,
същото ще бъде прекратено и ще се постанови заличаване на длъжника. Решението за прекратяване на производството и заличаване
на търговеца е постановено на 10.10.2019 г.,
и тъй като не е било обжалвано
е влязло в законна сила на 19.10.2019 год.
Изложеното по-горе, в
съответствие с нормативна уредба, сочи, че от момента на уведяваването си за
настъпването на застрахователното събитие до заличаването на застраховащия от
ТР, ответното дружество реално не е било лишено възможността да предприеме
действие за встъпване в производството по несъстоятелност. Инициативата за това
е била подчинена единствено на собствената му преценка за активност в тази
посока, като не съществува задължение за ищеца да го уведомява
за това.
Обстоятелството, че производството по несъстоятелност е
открито по молба на дъжника, а не на кредитор, не лишава потенциалните
кредитори с изискуеми парични вземания да бъдат признати за такива в рамките на
развиващо се производството, възползвайки се от възможностите, предвидени по
реда и в сроковете на чл. 685, респективно – 688 от ТЗ вр. с чл. 690 и сл. ТЗ. Факт е, че в конкретния случай, с
постановяване на решението за откриване на произвоството по несъстоятелност,
същото е спряно, но е факт също така, че в рамките законоустановения
едногодишен срок, ответникът е имал възможност да изпълни съдебно указаното,
относимо до всички кредитори на дружеството и да поиска възобновявяване на производството
и в рамките на същото да преприеме необходимите по собствената му преценка и
обоснованост действия.
При обобщение
на всичко изложено, настоящият съдебен състав
приема, че исковата претенция е основателна, като размерът на същата е доказан
в съответствие с правилата, установени в т. 45 вр. т. 30 от Общите условия към
процесната застрахователна полица.
При този
изход на спора, основателна се явява акцесорната претенция с правно основание
чл. 86 от ЗЗД, относно претенцията за присъждане на законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата на осн.чл.86 ГПК.
Тъй като
застрахователят изпада в забава за изплащане на застрахователното обезщетение
след изтичане на законоустановения срока, за основателна, съдът приема и
претенцията за мораторна лихва в размер на 3 731,13 лв.., заявена като дължима за периода от получаване отказа на ответника 26.10.2018 г. до 20.11.2019
г. - датата
на завеждане на исковата молба.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Съгласно
разпоредбата на чл.78 от ГПК, всяка от страните в процеса има право на
направените от нея разноски, съразмерно с уважената, респективно отхвърлената
част от иска.
Ищецът претендира разноски по делото
общо в размер на 1 976,89 лв, в съответствие с изготвен и своевременно
представен Списък на разноските по чл. 80 от ГПК, както и приложени
доказателства за извършването им, от които: 1.) държавна такса - в размер на 1 526,89лв.
2.) възнаграждение по реда на чл. 78, ал.8 от ГПК в размер на 450,00 лв.;
При този изход на спора на осн. чл.78, ал.1 ГПК, Съдът намира, че на
ищеца следва да се присъдят разноски в размер общо на 1 976,89 лв.
Водим от
горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
З.”Б.И.”АД,
ЕИК ********,
със седалище и адрес на
управление:***, чрез адвокат М. И. Г. от САК, съдебен адрес:
***, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 405, ал.1 от КЗ, на МИНИСТЕРСТВО НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА, с адрес: гр. София, ул. „******ЕИК ******, чрез главен експерт А.Г.Т.,
упълномощен с пълномощно № РД08 - 133/22.10.2018 г. сумата 34 441,15 лв. (тридесет и четири хиляди четиристотин
четиридесет и един лева и петнадесет стотинки), представляваща застрахователно обезщетение по
Застрахователна полица № Е17120000008 от
15.06.2017г. „Разни финансови загуби“, с обект на застраховане - Вземането
на застрахованото лице съгласно т.3.8.1 от "Административен договор за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от Оперативна програма
"Развитие на човешките ресурси" 2014-2020, което може да възникне
съгласно условията на договор с Регистрационен номер на договора:
BG05M90P001-1.003 - 2203 за стойността на аванса, ВЕДНО СЪС ЗАКОННАТА ЛИХВА върху
главницата, считано от датата на предявяването на иска – 20.11.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението,
като сумата следва да
бъде преведена по
изрично посочена от ищеца банкова сметка, ***: BIC: ***,
IBAN: *** - Централно
управление.
ОСЪЖДА
З.”Б.И.”АД,
ЕИК ********,
със седалище и адрес на
управление:***, чрез адвокат М. И. Г. от САК, съдебен адрес:
*** ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл.
86 от ЗЗД, на МИНИСТЕРСТВО НА ТРУДА И
СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА, с адрес: гр. София, ул. „******ЕИК ******, чрез главен експерт А.Г.Т.,
упълномощен с пълномощно № РД08 - 133/22.10.2018 г. сумата 3 731,13 лв. ( три хиляди седемсотин тридесет и един
лева и тринадесет стотинки) представляваща обезщетение за забавено
плащане на уважената главница, дължима за 26.10.2018 г. до 19.11.2019 г., която
сума следва да бъде преведена по изрично посочена от ищеца банкова сметка, ***:
BIC: ***, IBAN: *** - Централно управление.
ОСЪЖДА
З.”Б.И.”АД,
ЕИК ********,
със седалище и адрес на
управление:***, чрез адвокат М. И. Г. от САК, съдебен адрес:
*** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78
от ГПК на МИНИСТЕРСТВО НА ТРУДА И
СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА, с адрес: гр. София, ул. „******ЕИК ******, чрез главен експерт А.Г.Т.,
упълномощен с пълномощно № РД08 - 133/22.10.2018 г. разноски
в размер 1 976,89 лв. ( хиляда деветстотин седемдесет и шест
лева и осемдесет и девет стотинки), която сума следва да
бъде преведена по изрично посочена от ищеца банкова сметка, ***: BIC: ***, IBAN: *** - Централно управление.
РЕШЕНИЕТО
може
да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: