Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 55 14.07.2010 год. Град Царево
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Царевският районен съд граждански състав
на четиринадесети юни две
хиляди и десета година
в публично заседание в следния
състав: Председател:
Минчо Танев
Секретар: К.Д.
като разгледа докладваното от
съдия Минчо Танев
гражданско дело № 132 по описа на
съда за 2009 год. за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба
от ищци В.Х.С., ЕГН **********,***, П.Р.С., ЕГН **********,***,
и Х.Р.С., ЕГН **********,***,
С.Н.С., ЕГН
**********,***, З.Г.Г., ЕГН **********,***,
Г.Г.Р., ЕГН **********,***,
Е.Т.Е., ЕГН **********,***
и Р.Р.Р., ЕГН **********,***,
всички с адрес за
призоваване и съобщения: гр. ***чрез Адв. М.Б.,
против ответник С.С.К.,***, с
която се иска от съда, да постанови решение, с което да осъди
ответника С.С.К. да премахне поставената ограда в
процесните имоти, както и да определи границите между имота
на ищците с площ от 910 кв.м. и този на
ответника, с площ от 760 кв.м. представляващи поземлени имоти с идентификатори
48619.505.135 и 48619.505.136 по
кадастрална карта на гр. Ц., с адрес на имотите гр. Ц., кв.„Белият
бряг" с трайно предназначение-урбанизирана територия, и с начин
на трайно ползване- за ниско застрояване /до 10 м/, бивши имоти пл.
№ 2274 и УПИ I-2273, в кв. 170 по плана
на гр. Царево, с обща площ 1670 кв.м.
съобразно квотите на съсобственост на ищците и ответника.
С исковата молба се твърди, че страните са наследници на З.Г.Д.,
починала на 11.03.1982 г. Ищците твърдят, че с Решение № 50/1.15 от 18.03.1993
г. на бившата Поземлена комисия гр. Царево им е възстановено правото на
собственост върху Нива от 2.000 декара, попадаща в зоната за земеделско
ползване по § 4 от ЗСПЗЗ, находяща се в местността „Харманите" в землището
на гр.Ц., включваща парцели № 2273 и 2274 от регулационния план, изработен 1985 г. Според
ищците, със Заповед № РД-14-383/ 19.10.1993 г. на Кмета на Община Царево, на
основание § 4а, ал. 1 и § 46, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ е било предоставено правото
на изкупуване на наследниците на С.К.К.- един от които е ответник по
настоящия иск, на 760 кв.м. от
парцел с пл. № 2273 по плана на гр. Царево и след извършеното плащане по реда на § 4а, наследниците на С.К.К. са се снабдили с констативен Нотариален акт за собственост върху недвижим имот под № 46, т. V, д. № 2284/1994 г.
на нотариус при Бургаски районен съд. Според ищците, с последващ нотариален акт под № 20, т. I, д. № 77/1996
г. на районен съдия при PC гр. Царево, наследниците на С.К. са дарили
на своите внуци и синове П.Т.К. и Н.Т.К. в равни дялове имота, представляващ пл. № 2273, ведно със застроената полумасивна сграда, без да е посочена площта на
придобивания имот, като същото време имота,
обособен като застроен земеделски имот, попадащ в зоната за земеделско ползване на гр. Царево и представляващ имот пл. № 2273 е с
площ от 925 кв.м. Според ищците, след поредица
от съдебни спорове и влезли в сила решения е прието за
установено с Решение от 14.03.1997
г. постановено по гр.д. № 141/1996 г. на Бургаският окръжен съд, правото на собственост на ищците- наследници
на З.Г.Д. върху 165/ 925 ид.ч. от парцел пл.
№ 2273 по плана на
Зоната за земеделско ползване на
гр. Ц., местността „Стария квартал”
целият с площ от 925 кв.м. Ищците твърдят, че с разрешение за строеж № 16/ 19.01.2005 г. издадено от Кмета на Община Царево, на ответника е било разрешено строителство на двуетажна жилищна сграда с РЗП 125 кв.м. в парцел пл. № 2273, като в нарушение на разпоредбата на чл. 149, ал. 1 от ЗУТ, ищците като съсобственици не са били надлежно
уведомени за подготовката и реализацията
на строителството, за което и с Акт № 1/ 07.03.2008 г.
издаден от гл. архитект на Община Царево
действието на строителното разрешение е
било спряно. Ищците твърдят, че имота на ответника, съставляващ част от ПИ № 48619.505.136 е обособен по средата на възстановеният им от Поземлена комисия гр. Царево имот- Нива с площ от 2 дка в местността „Харманите" ново наименование „Белият бряг". Обосновават правния
си интерес, респ. допустимостта на иска, с обстоятелството, че са лишени от правото си да упражняват фактическа власт върху процесния имот ПИ № 48619.505.136, предвид обстоятелството, че съсобственика К. е заградила целия имот и по този начин държи целия имот. Ищеца ангажира писмени
доказателства. По негово искане, по делото беше извършена СТЕ. Ищеца претендира
направените съдебно- деловодни разноски.
Предвид обстоятелството, че ответника К. не беше
намерена на посочения от ищеца в исковата молба адрес, за същата беше изискана
и представена справка за адресна регистрация. Ответника не беше намерен и на
посочените в справката адреси, поради което на същия беше залепено уведомление
по реда на чл. 47 от ГПК, но то също остана без резултат. По тази причина, съда
приложи към делото уведомленията и назначи на ответника К. особен представител.
Представителя на ответникът, в отговора на
исковата молба счита исковата претенция за допустима,
но по същество- неоснователна. Ангажира доказателства
В съдебно заседание, ищците се представляват от
упълномощен представител- адвокат. Пледира се за уважаване на иска.
В съдебно заседание, ответника се представлява от особен
представител. Пледира за определяне на границата между имотите по вариант 1 по
скицата на вещото лице.
След цялостна, поотделна и съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства, съдът намери за установено от фактическа страна
следното:
От
представените по делото доказателства- Решение № 50/ 1.15 на Поземлена Комисия
гр. Царево от 18.03.1993 год. Протокол № 4697/ 13.10.2006 год. на ОСЗГ, гр.
Царево за въвод във владение е видно, че на наследниците на З.Г.Д.- ищци по
настоящето производство- е било възстановено правото на собственост върху недвижим
имот, представляващ нива с площ от 2 дка, находяща се в местността
„Харманите" /"Белият бряг/, гр.Ц.. Съгласно приложените по делото Скица
№ 319/ 12.03.2004 г. на Община Царево и Скица № 1375/ 11.10.2004 год. на Община
Царево възстановения имот, включва парцели № 2273 и № 2274 от плана от 1985 год.
при граници на двата имот: дере, път, път и имот на наследници на Д.Л., като в
последствие, върху така възстановения имот са обособени имоти с №№ 2273, 2274 и
2266. От представената Скица № 33108/ 24.08.2009 год. на СГКК гр. Бургас, се
установява, че понастоящем, тези имоти представляват имот с идентификатор
48619.505.135, с площ от 745 кв.м. имот с идентификатор 48619.505.136, с площ
от 925 кв.м. и имот с идентификатор 48619.505.137, с площ от 330 кв.м. Видно от
приложената по делото Заповед № РД-14-383/ 19.10.1993
г. на Кмета на Община Царево, на основание § 4а, ал. 1 и § 46, ал. 1 от ПЗР на
ЗСПЗЗ на наследниците на С.К.К.- един от които е ответника по настоящото производство- е било предоставено правото на изкупуване на 760 кв.м. от
парцел с пл. № 2273 по плана на гр. Царево, след което наследниците на С.К.К. са
се снабдили с Нотариален акт за собственост № 46, т. V, д. № 2284/ 1994 г. на нотариус при Бургаски районен съд. Видно от
представения по делото нотариален акт № 20, т. I, д. № 77/ 1996 г. на районен съдия при PC гр. Царево,
наследниците на С.К.са дарили на П.Т.К. и Т.Н.К. в равни дялове имота, представляващ имот пл. № 2273, ведно със застроената полумасивна сграда. В
последствие, с нотариален акт № 81, том. VІІ, рег. № 3916, дело № 1172/ 2005
год. П.Т.К. и Т.Н.К. са дарили на ответника С.К.
процесния имот, представляващ УПИ І-2273, с площ 760 кв.м. находящ се в
местността „Белия браг” в гр. Царево. Видно от приложеното по делото разрешение
за строеж № 16/
19.01.2005 г. издадено от Кмета на
Община Царево, на П.Т.К. и Т.Н.К. е било разрешено извършването
на строителство на двуетажна жилищна сграда
с РЗП 125 кв.м. в процесния имот, като в последствие, с Акт № 1/
07.03.2008 г. издаден от гл. архитект на
Община Царево, действието на строителното разрешение е било спряно.
Съгласно заключението на приетата по делото техническа
експертиза, общата площ на имоти с идентификатори 48619.505.135,
48619.505.136 и 48619.505.137 по кадастралната карта на гр. Царево е 1881 кв.м.
а тази на имоти пл. № 2273 и № 2274 по плана от 1985 год. е 1695 кв.м. а по
кадастралния план от 2000 год. е 1636,21 кв.м. ПИ с идентификатори
48619.505.135, 48619.505.136 и 48619.505.137 по кадастралната карта на гр. Царево
са образувани от имоти пл.н. 2266, 2273 и 2274 по кадастралния план от 2000
год. като общата им площ е 1881 кв.м. Общата площ на трите ПИ от кадастралната
карта от 1881 кв.м. не съответства на общата
площ от имоти пл.н. 2273 и № 2274, която по плана от 1985 год. е 1695 кв.м. а
по кадастралния план от 2000 год. е 1636,21 кв.м. Имот пл.н. 2273 от
кадастралния план 2000 год. е идентичен с ПИ идентификатор 48619.505.136 по
кадастралната карта и е с площ от 891 кв.м. от които 760 кв.м. са собственост
на ответника, а 131 кв.м. на ищците. Имот пл.н. 2266 от кадастралния план от
2000 год. е идентичен с ПИ идентификатор 48619.505.137 по кадастралната карта и
е с площ от 245 кв.м. като същият е записан в регистъра на картата като
общински. Имотът на ответницата е с пл. №. 2273 и представлява част от ПИ
идентификатор 48619.505.136 и не може да бъде разположен върху ПИ идентификатор
48619.505.137. Вещото лице е представило и два варианта за определяне на
границите на ПИ.
При така установената фактическа обстановка и след като
съобрази разпоредбите на закона, съда достигна до следните правни изводи:
Предявени са
искове с правно основание в чл. 109 от ЗС и чл. 109а от ЗС.
По допустимостта на иска по чл. 109 от ЗС:
Налице е активна и пасивна процесуална легитимация- ищците
твърдят, че са съсобственици на парцела и че ответника е изградил в него
ограда, с която им пречи да упражняват в пълен обем правото си на собственост. Засегнатият
собственик може да търси защита на накърненото си право на собственост, поради
което е налице и правен интерес от предявяване на настоящия иск. По тези
мотиви, предявения иск се явява
допустим.
По допустимостта на иска по чл. 109а от ЗС:
Предявеният
иск е недопустим, по следните мотиви: иска по чл.
109а от ЗС има за предмет разрешаване на спор за собственост между съседи
относно точното местоположение на границата между притежаваните от тях имоти,
което включва и твърдение за отнемане на владение на част от имота или
създаване на пречки за пълноценно упражняване на собствеността, т.е. негаторния
иск съдържа в себе си и установителен иск за собственост върху спорната ивица
между двата имота. Недопустимо е с установителен иск по чл. 109а от ЗС да се
определя границата между два урегулирани поземлени имота, а в настоящия случай
се доказва безспорно, че процесните имоти се намират в регулацията на гр.
Царево. Правилото на чл. 109а от ЗС намира приложение при наличието на две предпоставки:
а/ когато се касае до съседни имоти, намиращи се извън регулация и б/ ако
границата на два съседни имоти извън регулацията е неясна, липсваща или
неизвестна. По отношение на урегулираните поземлени имоти се прилагат
разпоредбите на ЗУТ където е уредена административната процедура за изработване
на ПУП, които след влизането им в сила могат да се изменят при наличие на
условията на ЗУТ. След като в ЗУТ е предвидена нарочна процедура за определяне
на границите между съседни УПИ, съгласно
констатната практика на ВКС, е недопустимо с установителен иск да се определя
границата между два урегулирани поземлени имота и съдът не е компетентен
да установява точното местоположение на границите /Определение № 83 от
24.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 75/2009 г., II г. о. ГК; Определение
№ 474 от 30.12.2008 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2332/2008 г., V г. о. ГК;
Определение № 739 от 20.11.2003 г. на ВКС по ч. гр. д. № 611/2003 г. IV г. о.
Решение № 153 от 19.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6084/2007 г. III г. о. ГК;
Решение № 1799 от 18.11.2002 г. на ВКС по гр. д. № 2126/2001/.
Предвид изложените доводи,
съдът намира предявеният по делото иск с правно основание в чл. 109а от ЗС за
недопустим, поради което и производството в тази му част следва да бъде прекратено.
По основателността на иска по чл. 109 от ЗС:
С иска,
основан на чл. 109 от ЗС, се търси защита на правото на собственост срещу всяко
неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение върху обекта на
правото на собственост, което пречи на собственика да упражнява правата си.
Собственикът може да иска от всички правни субекти да се въздържат от действия
и посегателства върху имота му. За уважаването на иска е необходимо ищецът да
посочи в какво конкретно се състои неоснователното действие или посегателство
над обекта на правото му на собственост, с които се ограничава или пречи на
упражняване на правата му над вещта. В производството обаче, ищците следва да
посочат в какво конкретно се състои неоснователното действие или посегателство
върху обекта на правото им на собственост и с какво се ограничава, смущава и
пречи на допустимото и пълноценно ползване на вещта. За успешното провеждане на
негаторната претенция в случая, следваше ищците да докажат на общо основание, на
първо място, че в имота има изградена ограда и на второ място, че изградената
ограда им пречи да упражняват в пълен обем правото си на собственост. В закона
не се съдържа презумпция, че всяко неоснователно действие неминуемо води до
засягане, застрашаване или увреждане на правото на собственост на ищеца по
негаторния иск. Затова доказателствената тежест за установяване на тези
обстоятелства се носи от ищците. В настоящото производство обаче, не се събраха
абсолютно никакви доказателства в тази насока. На първо място, ищците не ангажираха
нито едно годно доказателство, с което да установят че в процесния имот изобщо
има изградена някаква ограда- такива твърдения се съдържат единствено в
исковата молба. Отделно от това, дори да се приеме, че в имота има изградена
някаква ограда, пред съда не беше ангажирано и нито едно доказателство, което
по какъвто и да било начин да установи, каква е оградата, къде точно е
изградена, от кого и т.н. и как точно оградата пречи на ищците да упражняват
правото си на собственост.
По горните
мотиви, предявеният иск с правно основание чл. 109 от ЗС се явява неоснователен
и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Предвид
отхвърлянето на исковете, не следва на ищците да се присъждат и направените по
делото разноски.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен, предявения
от В.Х.С., ЕГН **********, П.Р.С., ЕГН **********,
Х.Р.С., ЕГН **********, С.Н.С., ЕГН **********, З.Г.Г., ЕГН **********, Г.Г.Р., ЕГН
**********, Е. Г.Т., ЕГН ********** и Р.Р.Р., ЕГН
********** против
С.С.К. иск, с
правно основание в чл. 109 от ЗС, с който се иска от съда, да постанови
решение, с което да осъди ответника С.С.К. да
премахне поставената ограда в собствения им имот.
ПРЕКРАТЯВА поради
недопустимост на иска, производството по гр. дело № 132 по описа на ЦРС за 2009
год. в частта му с която е предявен иск по чл. 109а от ЗС, с който се иска от
съда да постанови решение с което да определи границите между имота
на ищците с площ от 910 кв.м. и този на
ответника, с площ от 760 кв.м. представляващи поземлени имоти с идентификатори
48619.505.135 и 48619.505.136 по
кадастрална карта на гр. Царево, обл. Бургас, с адрес на
имотите гр. Царево, кв. „Белият бряг" с трайно
предназначение-урбанизирана територия, и с начин на трайно ползване- за
ниско застрояване /до 10 м/, бивши имоти пл. № 2274 и УПИ I-2273, в кв. 170 по плана
на гр. Царево.
Решението в частта му с която е отхвърлен предявения
иск, подлежи на въззивно обжалване, в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните, пред Бургаски окръжен съд.
Решението в частта му с която производството по
делото е прекратено, подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от
съобщаването му на страните, пред Бургаски окръжен съд.
На особения
представител на ответника С.С.К., да се изплати възнаграждение в размер на 150.00 лева,
платимо от внесения по делото депозит.
СЪДИЯ: