№
гр. София, 09.09.2019 г.
Софийски градски съд, Гражданско отделение,
ІІ-Г въззивен състав, в публично заседание на осми
май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ
НАЙДЕНОВА
АНЕТА ИЛЧЕВА
при
участието на секретаря Алина Тодорова, разгледа докладваното от мл. съдия
Илчева в. гр. д. № 12435 по описа
за 2018 г. по описа на СГС и взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение
от 17.05.2017 г., постановено по гр. д.
№ 45509/2011 г. по описа на СРС, 30 състав, е признато за установено по предявения от ЗАД
„А.“ срещу Р.К.С. иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 81 ЗЗ (отм.), че Р.К.С. има задължение към ЗАД „А.“
в размер на 2500 лева, представляващо заплатено застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от Б.Н.П., в резултат на настъпило ПТП по вина
на Р.К.С., за което е съставен констативен протокол № К1755 от 07.10.2005 г. от
дежурен дознател в ПТП-КАТ-СДВР. Искът с правно
основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за заплащане на сумата от 889,40 лева – обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода 24.06.2008 г. – 13.06.2011 г. е отхвърлен.
Решението,
в частта, в която е уважен предявеният иск по чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 81 ЗЗ (отм.), е обжалвано от ответника Р.К.С.,
който счита същото за неправилно и незаконосъобразно в тази част. Намира, че не
са доказани пълно и главно предпоставките за уважаване на иска, вината за ПТП,
че същото е причинено под въздействието на алкохол – 1,5 промила, тъй като при установяването на алкохол в кръвта му са
допуснати нарушения – изследвана е само една проба, донесена на ръка, освен
това подписът в протокола за химическа експертиза не е изпълнен от лицето,
което се твърди да е негов автор. Намира, че констатациите, направени в
констативния протокол от 07.10.2005 г., нямат обвързваща доказателствена
сила относно механизма на ПТП. Претендира разноски.
В срока
по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната
жалба от ищеца ЗАД „А.“, който оспорва същата като неоснователна, като счита,
че са били доказани всички подлежащи на доказване факти. Претендира разноски.
Решение от
17.05.2017 г., постановено по гр. д.
№ 45509/2011 г. по описа на СРС, 30 състав,
в частта, в която е отхвърлен искът с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, е влязло в сила като необжалвано.
Жалбата е
подадена в законоустановения срок и е допустима, но разгледана
по същество се явява неоснователна.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата. Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Не са допуснати и нарушения
на императивни материалноправни норми.
Съдът,
като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
СРС, 30
състав, е бил сезиран с установителен иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 81 ЗЗ (отм.),
предмет на въззивна проверка. Приложимият закон в процесния случай е
ЗЗ (отм.), тъй като той е действал към момента на настъпване на
застрахователното събитие по риска "Гражданска отговорност", т. е. към
датата на ПТП - 07.10.2005 г. В чл. 81 ЗЗ (отм.), вр.
чл. 5, ал. 2, т. 3 ЗДвП е
посочено, че застрахователят не се освобождава от задълженията си по договора
за застраховка "Гражданска отговорност", ако щетите са причинени от
лице, управляващо МПС при забраната да не управлява ППС след употреба на
алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над 0,5 на хиляда или под
въздействието на упойващо вещество, но има право на регресен
иск срещу причинителя. В момента на настъпване на застрахователното събитие по
риска "Гражданска отговорност" възниква законовото задължение на
застрахователя да плати и съответно правото му на регрес срещу застрахования,
като последното право е под отлагателно условие – в случай на плащане на
застрахователно обезщетение. Поради това регресното
право се урежда от материалния закон, действал към момента на неговото
пораждане, а този момент е настъпването на застрахователното събитие по риска
"Гражданска отговорност" (в този смисъл е решение № 70 от 23.06.2011
г. по т. д. № 624/2010г. на ВКС, І т. о.
Уважаването
на предявения иск предполага установяването на следните кумулативно предвидени материални
предпоставки: 1) валидно правоотношение по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност” между застрахователя и делинквента
относно управлявания автомобил при реализиране на ПТП; 2) отговорност на делинквента за причинени вреди по чл. 45, ал. 1 ЗЗД при
следния фактически състав: деяние, вреди, противоправност,
причинна връзка и вина, т. е. вредите да са причинени от делинквента,
с негово виновно и противоправно поведение; 3)
плащане от ищеца на дължимо застрахователно обезщетение за обезвреда
на настъпилите от ПТП вреди в полза на
пострадалия; 4) ответникът да е управлявал автомобила след употреба на
алкохол или друго упойващо вещество.
От
събраните доказателства по делото се установява наличието на всички елементи от
фактическия състав, пораждащ регресното право на
ищеца.
От
представена комбинирана застрахователна полица № 050303А075092, издадена на
03.01.2005 г., за сключена застраховка „Гражданска отговорност” се установява,
че е сключен договор за застраховка
“Гражданска отговорност“ между ЗАД „А.“ и „В.Е.“ ООД, по силата на който ищецът
е застраховал отговорността на лицата, управляващи лек автомобил „Рено Клио”, с рег. № ******. Застрахователното правоотношение
между страните е уговорено като срочно и валидно за периода 03.01.2005 г. -
31.12.2006 г., т. е. реализираното на 07.10.2005 г. ПТП е в срока на действие
на застраховката.
Не се
спори по делото, че по време на действието на посочения застрахователен договор
е настъпило ПТП с участието на ответника в него, като водач на л. а. „Рено Клио”, с рег. № ******. Това се установява и от приетите по
делото писмени доказателства.
От представения
Констативен протокол № К1755 от 07.10.2005 г., съставен от м-р Е.И. – дежурен дознател в „ПТП-КАТ“ – СДВР, се установява, че на
07.10.2005 г., около 00:40 часа, в гр. София, на кръстовището на бул. „Д.
Петков” и ул. „Пиротска”, е реализирано ПТП с
участници: МПС 1 – лек автомобил „Рено Клио”,
с рег. № ******, собственост на „В.Е.“ ООД, управляван от Р.К.С. и МПС 2 – лек
автомобил „Хюндай Атос-Прайм”, с рег. №******,
собственост на „За едно евро“ ООД и управляван от Б.Н.П.. Като обстоятелства и причини за ПТП в
протокола е посочено, че на 07.10.2005 г., около 00:40 часа, лек автомобил
„Рено Клио”, с рег. № ******, управляван от Р.К.С.,***
в посока от ул. „Цар Симеон“ към бул. „Ал. Стамболийски“. На кръстовището с ул.
„Пиротска”, при наличието на пътен знак „Б-2“, не
пропуска, става причина и реализира ПТП с движещия се по ул. „Пиротска” лек автомобил „Хюндай Атос-Прайм”,
с рег. № ******, управляван от Б.Н.П.,
след което се удря и поврежда открита сергия и павилион на пазара „Д. Петков“
срещу № 66. Протоколът удостоверява и че на водача Р.К.С. е извършена проба за
алкохол с „Алкотест–Дрегер“ 7410+, № 0375, проба 935,
която е отчела концентрация на алкохол в
издишания въздух 1,5 промила.
Протоколът
за ПТП има обвързваща доказателствена сила относно
посочените място и дата на издаване, както и относно факта, че издателят е
действал в посоченото длъжностно качество. Констативният протокол е официален
свидетелстващ документ с материална доказателствена
сила и досежно пряко възприетите от актосъставителя обстоятелства и извършените от него и пред
него действия и изявления. Този документ удостоверява, че е съставен на
посочените място и дата и от посоченото длъжностно лице, че актосъставителят
е констатирал обстановката при пристигането на мястото на ПТП, както и че на
водача Р.К.С. е извършена проба за алкохол, която е отчела концентрация на алкохол в издишания
въздух 1,5 промила. С отговора на исковата молба протоколът е оспорен от
ответника, като съдът му е указал, че тежестта за доказване неистинността на
този оспорен официален документ е негова. Ответникът не успя да докаже, че
съдържащите се в протокола констатации са неистински, поради което и съдът
намира, че неговата материална доказателствена сила
не е оборена и може да се позове на констатациите, направени в него.
Съдът
счита, че не следва да основава своите изводи върху Протокол за химическа
експертиза № 3603/07.10.2005 г., тъй като съгласно приетата по делото СГЕ
подписът, положен срещу „извършил изследването“ е ксерокопие на подпис, който
не е изпълнен от А.А.А..
От
заключението на изслушаната пред първоинстанционния
съд САТЕ се установява, че механизмът на ПТП е следният: водачът на „Рено Клио“ при навлизане в кръстовище не спира на пътен знак Б-2
и блъска движещия се таксиметров автомобил, след което се удря в открита
сергия. Причината за ПТП са субективните действия на водача на л. а. „Рено Клио“, който не е могъл да съобрази стила си на шофиране с
конкретната пътна обстановка и това противоречи на изискванията на ППЗДвП, с което допуска ПТП с материални и нематериални
щети.
Според
съдебномедицинско удостоверение № 325.11/2005 г. на Б.П.е причинено счупване на
4-та метакарпална кост на дясната ръка, счупване на
ребра в ляво, които увреждания са в резултат от действиято
на твърди тъпи предмети, действали със значителна сила и могат да се получат
при ПТП. Счупването на 4-та метакарпална кост на
дясната ръка му е причинило трайно затруднение на движението на горен десен
крайник, а останалите увреждания са довели до временно разстройство на
здравето, неопасно за живота.
Изложеното
сочи, че се установяват всички кумулативни предпоставки от фактическия състав
на чл. 45 ЗЗД.
Настъпването
на процесното ПТП и участието на ответника, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ищеца, е удостоверено чрез
Констативния протокол, от който се установява също, че в кръвта на ответника се
е съдържало наличие на алкохол над допустимото (0,5 на хиляда). Фактите, изложени в него, не са опровергани. Настъпването
на процесното ПТП по механизма, описан в протокола,
както и причинната връзка между ПТП и настъпилите вреди, се подкрепя и от
приетата по делото САТЕ.
Ответникът е действал противоправно,
като в нарушение на чл. 6, ал. 1 ЗДвП (в действащата към датата на ПТП
редакция), не е съобразил своето поведение с пътните знаци, а именно Знак „Б2“,
означаващ „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“. Съгласно чл. 45,
ал. 2 ЗЗД вината на причинителя на вредите се предполага. Ответникът сочи, че
не е доказана вината му за процесното ПТП, като в
тази връзка излага съображения, че наказателното производство, водено срещу
него е било прекратено поради изтичане на предвидената абсолютна давност. От
това, обаче, не следва, че е налице влязло в сила решение относно това, че
деянието не е извършено от ответника, че то не е извършено виновно или че не е противоправно. Напротив, институтът на погасителната
давност е приложим и при установяване на тези предпоставки, нещо повече – ако
една от тях не беше налице, ответникът
щеше да бъде признат за невиновен, тъй като не е извършил деянието, което,
обаче не е така. А и прекратяването на наказателното производство срещу едно
лице не изключва възможността да бъде ангажирана гражданската му отговорност,
тъй като едно деяние може да не представлява престъпление, но може да
съставлява деликт. По изложените съображение и
предвид липсата на доказателства, опровергаващи отразените в Констативния
протокол фактически констатации и оборващи установената в нормата на чл. 45,
ал. 2 ЗЗД презумпция за вина, съдът намира, че законовата презумпция не беше
оборена.
Юридическият
факт, с който законът свързва пораждането на правото на застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност” да претендира изплатеното обезщетение от
причинителя е последният да е управлявал
моторното превозно средство след употреба на алкохол. Като положителна
проба за съдържание на алкохол се отчита и вписва в протокола констатирана
концентрация над 0,5 промила - по арг. чл. 171, т. 1,
б. „б” ЗДвП (в редакцията към процесното ПТП). В
настоящия случай видно от Констативния протокол количеството етилов алкохол в
кръвта на ответника, към момента на ПТП, е било 1,5 промила. С оглед на това
съдът приема, че ответникът е управлявал лекия автомобил след употреба на
алкохол.
За
установяване на обстоятелството, че ищецът е изплатил претендираното
застрахователно обезщетение, е представен доклад по щета, споразумение за
изплащане обезщетение за неимуществени и свързаните с тях имуществени вреди от
23.04.2008 г. и платежен документ за изплащане от ЗАД „А.“ по сметка на
увреденото лице Б.Н.П. на сумата от 2500 лева, от което съдът намира, че сумата
действително е била изплатена от застрахователя.
С оглед изложеното
съдът приема, че регресното право в полза на
застрахователя ЗАД „А.“ е възникнало,
тъй като са налице всички елементи от провопораждащия
го фактически състав.
С оглед
на обстоятелството, че правният извод, до който въззивната
инстанция е достигнала, съответства на крайните правни съждения на първоинстанционния съд, решението в обжалваната част следва
да бъде потвърдено, а въззивната жалба оставена без
уважение.
При този
изход на въззивното производство разноски се дължат
на въззиваемото дружество, което е претендирало юрисконсултско възнаграждение и което на основание чл. 273,
вр. чл. 78, ал. 8 ГПК, вр.
чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП настоящата
инстанция определя в размер на 100 лева.
Предвид
цената на иска въззивното решение не подлежи на
касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Така
мотивиран Софийски градски съд, ІІ-Г въззивен състав
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
от 17.05.2017 г., постановено по гр. д.
№ 45509/2011 г. по описа на СРС, 30 състав,
в обжалваната част.
ОСЪЖДА Р.К.С., ЕГН **********, да
заплати на ЗАД „А.“ АД, ЕИК *******, на основание чл. 273, вр.
чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП сумата от 100 лева – разноски за
въззивната инстанция.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
2.